Торта "Новата къща на Шрек"

Когато моя близка ми се обади с молба да направя торта за годишнината от сватбата й, започнах да си представям едни рози, едни цветя, едни сърца. Меко казано се изненадах, когато чух желанието й за Шрек и Фиона, къщичка и надпис "ТБ". Впоследствие, когато ми разказа за себе си, картинката започна да ми се изяснява и постепено идеята за тортата изкристализира и ръчичките ме засърбяха за захар :) Ето и новият прочит на старата приказка.

Шрек вече е отговорен съпруг. Женен е за принцеса. В мига, в който тя влиза в новия си дом, запретва ръкави и взима нещата в свои ръце: "Може да не съм вече принцеса, а твое подобие, но заслужавам нов дом, а не този блатен кош!", нацупи устни тя. И Шрек запретна ръкави и започна да строи. Бисквита по бисквита, къщичката се превърна в дом, покриха го с листа и заживели щастливо до края на дните си! 

От сърце ви пожелавам много щастливи мигове и радост в целия ви живот!

Към тортата реших да направя и няколко бисквитки като подарък от мен за техния празник:

Буквичките "ТБ" са един от онези мили романтични кодове, които само една двойка може да има. Любовта и желанието за изненада ме зарази и вложих много желание във всеки елемент. Разбира се, оказа се, че да моделираш фигурки с малки деца вкъщи е истинско приключение. Шрек номер 1 изчезна в устата на малкото, а номер 2 - в тази на голямото. Номер 3 е този, леко недодялан дебелак, но имах изричната забрана на мъжа ми за нов. "Той си е такъв, малко недодялан, не го разваляй!" И аз слушам. 

Тортата е с готови ванилови блатове, отвътре с шоколадов ганаш, парченца натурален шоколад и млени бадеми. Сиропирана е с карамелен сироп.

Бисквитите са по тази рецепта:

400 гр. брашно

200 гр. масло

200 гр. захар

1 яйце

кората и сокът на един лайм

1 ч.л. ментова есенция

Приготвяне

Маслото на стайна температура се разбърква със захарта. Добавя се яйцето, кората и сока на лайма, есенцията и накрая брашното. Меси се до еластично тесто, което почива поне час в хладилника. Разточва се и се изрязват сладки. Те също трябва да престоят в хладилника поне 15 минути преди печене, иначе се разливат и губят формата си - от опит :). Пекат се 8-12 минути на 180 градуса.

Read More

Пълнени пилешки бутчета с хлебни трохи и спанак

Представям ви една от онези рецепти "по вдъхновение", когато идеята те удря по главата. Видях, че бутчета могат да се пълнят от едно предаване на Жак Пепен, в което той напълни пуйка с трохи от царевичн хляб и разни други зеленчуци. Ето и моята интерпретация на тема пълнени бутчета.

Продукти за 2 порции:

2 пилешки бутчета 

шепа спанак

стрък пресен лук

стрък пресен чесън 

1 с.л. магданоз 

1 с.л. целина листа

2 филийки хляб

3-4 сушени манатарки

сол, черен пипер на вкус

1 с.л. масло

Приготвяне:

Бутчетата се обезкостяват по следния начин: правим разрез през средата на горната част (там където е кокала). Разтваряме месото и зпочваме да изрязваме жилите, които придържат месото за кокала. След това се прекъсва връзката с кокала на долното бутче. 

В купа с около 100 мл. топла вода накисваме манатарките и оставяме да престоят, за да омекнат. В друга купа натрошаваме хляба - аз използвах пълнозърнест. Хубаво е той да е по-стар, за да не стане попара. В тиган задушаваме с масло ситно нарязаните спанак, чесън и пресен лук.Към тях прибавяме ситно накълцаните манатарки. Добавяме водата, в която са киснати и подправките и оставяме да поври за минута. Със сместа заливаме хляба и разбъркваме хубаво да се смесят. Пълним бутчетата, като аз слагам от сместа и под кожата на пилето, защипваме с клечки за зъби (вкъщи ги ползваме за всичко, но не и по предназначение :) и оставяме в хладилника да престоят известно време. Може и да се пекат веднага, аз без угризения ги оставих половин ден. Ако остане от сместа, сложете я като канапе в тавичката за печене. 

Печем на 180 градуса под фолио за около 20 минути. След това махаме фолиото и печем до готовност на месото.

Read More

Торта "Лебедово езеро"

Имам удоволствието да ви представя себе си като най-щастливата жена. Обградена съм от трима мъже и никой не може да ме осъди за това, а най-големият има и празник на 8 март. Като се запознахме все се чудех защо така разбира жените, а то защо било. Тук и специални благодарности на свекърва ми, че е успяла за тази дата :) 

Така, тази година пък е и много специална, защото празникът е свързан и с кръглата годишнина на моя съпруг (колко кръгла ще си замълча :). Сигурно месец по-рано започнах да обмислям сладката изненада, не само защото той много обича сладко, а и защото исках тортата ми да казва всичко, което ми е на сърцето и душата. Седмици наред месих пробни теста, моделирах, развалях и накрая като опрях и до железарския магазин, вече реших да започвам.

Ето резултата. Има си своите кусури - покритието се набръчка ужасно, защото разточих тънко, въодушевена от факта, че фонданът този път е проявил благосклонността да прави това, което аз искам :)

Почти всичко в тази торта беше ново за мен, а и трябваше да остане в пълна тайна. За първи път правих вита торта, за първи път си позволих да моделирам фигурки (единият лебед страда от двойна гуша, а крилото на другия реши да си смени перушината в последния момент), за първи път експериментирах с нов крем и накрая - за първи път фонданът се получи така, както трябва. 

Блатовете са готови - екзотик със сушени плодове. Сиропирани са с портокалов сок

Крем за пълнеж

2 зрели плода от манго

1 голяма заквасена сметана

1 крем сирене

1 и 1/2 пакетче кокосови стърготини (около 40 гр.)

пудра захар на вкус

1 желатин

Приготвяне

Разбиваме крем сиренето с пудрата захар. Добавяме заквасената сметана и като се смесят добре - пюрираното манго и кокосовите стърготини. Накрая прибавяме и разтворения в малко вода желатин. 

Крем за измазване:

1 крем сирене

1 малко пакетче масло

Пудра захар на вкус

сокът и кората на един портокал

Продуктите се смесват до гладка, кремообразна консистенция. Оставят се за малко в хладилник.

Лебедите - както казах, щом опрях до железарския магазин, смятайте в какво приключение с вкарах. При моделирането всичко си вървеше ОК, обаче проклетата шия все падаше надолу и никакви укрепления не можеха да я задържат в позицията, в която ми трябваше! Идеята е двата лебеда да опрат глава в глава и да образуват сърце ето така:

След хиляди упорити и тъпи опити опрях до телефона на една приятелка - спец  в моделирането. Тя ме прати да си купя кабел и така историята с железарския магазин. Извадих жичките и О, чудо - лебедите станаха от раз. След това - първи чифт крила се счупиха, но пък и бяха прекалено големи. За втори чифт нямах особени нерви, затова ги измоделирах на ръка и съхнаха върху точилката.

Розичките станаха лесно, само дето половин ден кухнята беше накичена с шишчета и висящи цветя. Много ми се искаше да направя водни лилии, но така и не успях да докарам нито една на вид и се отказах.

Открих и още един феномен на черната боя - когато я разтвориш в спирт, тя става черна, а когато я разтвориш с вода - става лилава. Ако някой може да ми обясни това, ще съм му много благодарна!

Read More

Мъфини със стафиди и шоколадова глазура

Тези мъфини правих за сирни заговезни. И за да сме поне малко в час с празника глазурата е с крем сирене и шоколад. 

Винаги залагам на една и съща изпитана рецепта и към нея добавям разни модификации и експериментирам с вкусове. От това количество излизат 15 средно големи мъфина.

Продукти за мъфините 

2 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

1 ч.л. ванилова есенция

120 мл. прясно мляко

150 гр. масло

1 малко пакече стафиди

Приготвяне:

При приготвянето на перфектния мъфин е много важно продуктите да са на стайна температура. Нищичко няма да им стане, ако си ги приготвите още от предната вечер. Разбиваме яйцата със захарта. Когато сместа стане еднородна, към нея се прибавя маслото. Аз разбивам с тел, не с миксер. Когато маслото се смеси добре с яйцата и захарта, прибавяме леко заттопленото прясно мляко и ваниловата есенция. Накрая пресяваме брашното и бакпулвера. Нужни са само няколко леки разбърквания, колкото да поеме брашното. На финала прибавяме стафидите и леко разбъркваме. 

Печем на 180 градуса предварително загрята фурна. Като се понадигнат проверяваме с клечка за зъби. Вадим веднага щом тя излезе суха. Не трябва да се прекалява с печенето, за да не станат сухи.

Глазура

1 п. крем сирене

1 малка опаковка течен шоколад

50 гр. масло

2-3 с.л. пудра захар (количеството е на вкус)

Разбиваме маслото със захарта. Към него прибавяме крем сиренето. Когато кремът стане гладък, добавяме и течния шоколад. Шприцоваме върху охладените мъфини. Ако сместа е течна, оставете в хладилник за малко.

Read More

Пиле в гюведжде

Вкъщи имам трима мъже, за които трябва да готвя всеки ден. В такъв ритъм на готвене често изпадам в кулинарно зацикляне - просто не знам какво да сготвя. Имам продукти разни, но нищичко не ми хрумва. Порових се из нета и попаднах на млечно пиле. Стори ми се интересно и реших да го тествам. Ето: 

Аз малко промених рецептата. Тази е за 2 порции:

Продукти:

2 бр. пилешки гърди

2/3 кофичка кисело мляко

2 листчета тостерен кашкавал

2 яйца

2 стръка пресен лук

3-4 скилидки чесън

магданоз, сол и черен пипер

Приготвяне:

В купа смесваме млякото, нарязаният на ситно пресен лук, смачкания чесън, магданоза, солта и пипера. Към всичко това прибавяме пилешките гърди, нарязани на кубчета, и оставяме да престои - при мен седяха едно денонощие. В гюведжета изсипваме по малко от сместа, слагаме листчетата тостерен кашкавал и отгоре захлупваме с още малко от сместа. Печем на 150 градуса около 40-50 минути, после отваряме гюведжетата и печем още 20-30 минути на 180 градуса. В края на готвенето чукваме яцето, посоляваме, оставяме да се доопече и сервираме. 

Това ястие трябва да се пече и отворено, защото в млякото има много вода, която няма как да изври. И пак ми се наложи да изсипя доста от нея. Пилешките гърди са много капризно месо, тъй като при неправилно готвене стават сухи като подметки и трудни за дъвчене. Един от начините да не станат сухи е именно като се покиснат в кисело мляко, а може и да се добави малко пикантна горчица. Определено се получава интересен вкус, но единственото, което ми дойде повече, беше силния чеснов аромат. Дългото киснене се отрази на чесъна и той си пусна всички възможни миризми. Затова следващият път просто няма да добавя. Приятен апетит.

Read More