петък, 30 септември 2011 г.

Патладжан и чушки с гауда

Това е интерпретация на традиционните чушки с доматен сос, но без пържене, сравнително диетична и определено по-лека манджа за летните месеци и не чак толкова студените есенни дни. Аз да си призная обожавам есента заради изобилието от зеленчуци и възможността да проявиш творчество в приготвянето им. Възползвам се от всеки един момент да слагам на масата колкото се може повече зеленчук, защото като дойде зимата направо ми се доплаква от картофи :)

Ето моето предложение:
Продукти:
2 патладжана
3-4 червени чушки
3 пресни домата
3-4 скилидки чесън
50 гр. сирене Гауда
50 гр. топено сирене
сол на вкус
зехтин
магданоз за поръсване

Приготвяне
Патладжанът е доста особен зеленчук, при пържене попива мазнина като гъба и когато го ядеш, не се усеща вкусът му, а олиото. Затова избягах от традиционното пържене и го изпекох на барбекюто. Ако печем във фурна, патладжанът трябва да се набоде с вилица, за да изтекат горчивите сокове и да не се пръсне. Изпекох и чушките. Оставих да изстинат покрити, обелих ги и ги подредих в керамична тавичка, предварително намазана със зехтин. Поръсих със сол и отгоре залях също с малко зехтин. Отделно запържих прекарания през преса чесън в зехтин, добавих настърганите на ренде домати, прибавих сол и малко захар и оставих да поври леко на котлона. С доматения сос заливаме чушките и патладжаните и печем около 15-20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След това добавяме настърганите сирена и запичаме докато се разтопят и леко се зачервят. След като извадим от фурната, поръсваме с магданоз.

Сега да споделя един трик за пърженето на патладжан, за който това лято ме светна майка ми. Първо патладжанът се нарязва на ленти, дебели около половин сантиметър, посолява се и се оставя да се отцеди. След това се измива. Олиото се загрява в тиган с капак. Преди да се сложи патладжанът да се пържи се залива обилно с водка от двете страни. Слага се в горещото олио и веднага се покрива с капака. След половин минута се обръща. Явно водката създава някакъв вид запечатване и патладжанът не поема толкова мазнина, а отвън се образува нещо като хрупкава коричка. След това се отцежда върху салфетка. Тъй като по този начин патладжанът не е напълно готов за консумация, след това трябва да претърпи и друга термична обработка.
Read More

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Крем супа от карфиол

Аз карфиол не обичам, освен на царска туршия, но мъжът ми обожава тази супа и когато влезем в сезона на карфиола не пропускам да зарадвам стомаха му с нея.


Продукти:
1/2 малка глава лук
2 моркова
2-3 картофа
1/2 малка глава карфиол (само розичките, без дръжките)
1 с.л. масло
2/3 топено-пушено сирене
3-4 с.л. прясно мляко или готварска сметана
сол на вкус

Приготвяне
В тенджера задушаваме ситно нарязания лук с маслото. След това добавяме морковите и задушаваме отново. Прибавяме карфиола и картофите, нарязани на дребно и задушаваме с малко сол. След като задушим леко зеленчуците, доливаме вода и оставяме на тих огън да ври до готовност. Нарязваме на едри парчета топеното сирене (аз използвам "Жоси") и прибавяме млякото или сметаната. Оставяме още минута две, докато сиренето започне да се топи и пасираме. Сервира се топла с крутони.

Бон апети!

Read More

понеделник, 26 септември 2011 г.

Чийзкейк с горски плодове без печене

Това е мързеливият вариант на чийз кейк, в който спестяваме много от дългото печене охлаждане и пр. В оригиналния си вариант чийз кейкът преминава през няколко етапа - изпичане на бисквитената платка на стрес температура от 200 градуса, охлаждане; изпичане на чийз крема на ниска температура от порядъка на 150-160 градуса за поне час и половина и съответното охлаждане и накрая - топинга, който ако съдържа желатин, както е в повечето случаи, също изисква своето време за подготовка. И така един чийз кейк може да отнеме цял ден (не че скоро няма да ви представя и оригинала :) )



Моля за извинение за качеството на снимката - децата научиха апарата да плува и сега ползвам назаем един, който не съм изучила добре, а тази снимка е правена в такъв здрав екшън, че не е истина.

Продукти за форма с диаметър 28 см.

2/3 пакет шоколадови бисквити "Закуска" (тук спокойно можете да развихрите въображението си и да избирате каквото ви хареса на пазара - с ядки, без ядки, с глутен, какао, пълнозърнести, многозърнести и пр. Всичко е въпрос на вкус)
1/2 п. масло
2 големи заквасени сметани
2 оп. крем сирене или фина извара
2 оп. йогурт с извара и ягоди
пудра захар на вкус
2 желатина
250 гр. малини
250 гр. боровинки

Приготвяне
Смиламе бисквитите на фин прах. Ако нямате блендер, сложете ги в плик и ги бийте така, все едно някой здраво ви е ядосал (двоен ефект - чувствате се по-добре и бисквитите са чудесно смлени :)). Към тях прибавете маслото, нарязано на парченца и месете, докато продуктите се смесят добре и парченцата масло не се усещат между пръстите. Аз малко се изхитрих и вместо масло сложих останал ми от една торта маслен крем. Тук, разбира се, въображението може да се развихри и да добавите различни видове смлени ядки, дори сушени плодове и всякакви есенции, стига естествено да следвате съчетанието на вкусовете. След като омесите бисквитената платка, изсипете я на дъното на форма за торта и силно притискайте с пръсти, като може да оставите и по стените около сантиметър височина. Оставете в хладилника докато правите крема.

В купа разбийте добре крем сиренето с малко пудра захар. Прибавете йогурта и заквасената сметана. Опитайте на вкус и ако трябва прибавете още пудра захар. След като постигнете гладка и нежна консистенция, прибавете разтворения желатин, като внимавате да не се пресече (не изливайте цялото количество наведнъж, а прибавяйте по малко). След като се усвои и желатинът, прибавете плодовете и леко объркайте, колкото да се смесят. Изсипете крема върху охладената бисквитена подложка и върнете в хладилника за поне 2-3 часа. Декорирайте с малини, а по желание можете да направите малинов сироп (кипвате малко малини със захар, охлаждате, добавяте желатин и цели малини и изливате охладен върху кейка и връщате в хладилника за още поне час или докато се желира).

От голямо значение е изборът на крем сирене. На нашия пазар не се предлага (или поне аз не съм попадала) толкова фина извара и ако се използва извара вкусът на кейка се променя, защото кремът има доста зърнеста структура и не е особено приятен. От друга страна нашенската извара я правят с доста високо съдържание на сол, която се усеща дори и след прибавянето на захар.
Read More

вторник, 20 септември 2011 г.

Американски палачинки

Сега, докато си рових из папката със снимки, установих, че там отлежават едни снимки на палачинки с произход Америка. Рецептата е от сайт www.videojug.com. 
Винаги съм казвала, че едно от малкото неща, които харесвам у тази порода, са палачинките им. Пухкави, нежни, калорични и много вкусни! Вървят си както със сладко, така и със солено.
Продукти за 6-8 броя:
1 1/2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 1/4 прясно мляко със стайна температура
1 яйце
3 с.л. разтопено масло

Приготвяне:
В купа смесваме брашното, бакпулвера, захарта и солта. Правим кладенче и прибавяме предварително разбитото яйце, разтопеното масло и млякото. Бъркаме добре (аз действам с тел за разбиване, не с миксер) докато се смесят всички продукти. Тестото трябва да е гъсто толкова, че леко да се плъзга по лъжицата.
В тиган слагаме малко масло и част от сместа. Пекат се от едната страна, докато отгоре започнат да излизат балончета ето така:
Обръщаме и печем от другата страна.

Няколко важни неща - котлонът трябва да е на средна температура, не както при  класическите палачинки, защото иначе прегарят отвън, а отвътре стават сурови. Задължително се слага масло (някои рецепти предлагат да се пече на сух тиган), защото прегарят и стават черни. Когато сложите първата палачинка, ще можете да прецените дали тестото е с точната гъстота - ако не се надува добре, значи е рядко - тогава просто прибавете малко брашно. Ако пък остане отвътре сурова (направете разрез с ножче или виличка) и ако изтича смес, прибавете няколко капки прясно мляко - сместа е много гъста. Палачинките не се разстилат, а се оставят сами да заемат формата си.

Приятен апетит :)
Read More

Мекички със сирене

Тази сутрин установих, че целият хляб ми е мухлясал и традиционната мързелива филийка с кашкавал отплува в графа невъзможна закуска. Да де, ама когато човек се готви да пътува, в хладилника му няма особено какво да се яде... Установих, че имам малко мляко, едно яйце и разбира се брашно и реших да импровизирам на тема мекички, тип палачинки със сирене. Основата знам още от майка ми и беглите спомени като дете за едни пухкави мекички, но не като онези традиционните, които се надуват здраво (незнайно защо на мен винаги тези ми остават сурови отвътре). Хванах купата и бъркалката и си викам "Каквото излезе, това ще да е". То пък излезе вкусно:
Чак и една снимка на бърза ръка успях да спретна. Така де, 

Продукти за 9 броя
1 яйце
1/2 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода за хляб
брашно
натрошено сирене
1 щ. сол

Разбиваме добре яйцето и към него добавяме киселото мляко, содата и солта. Разбиваме добре. Към него добавяме брашно колкото да се получи средно гъсто тесто - нито да тече като палачинка, нито толкова гъсто, че да не може да падне от лъжицата. Прибавяме натрошеното сирене и объркваме. 
В тиган сипваме мазнина, която трябва добре да загрее, гребваме с лъжица от сместа и изсипваме в горещата мазнина. Не оформяме допълнително, те сами заемат формата си. Когато се зачервят, се обръщат да се запържат и от другата страна. Няма да се притеснявате, че част от тестото изтича. Готовите мекички се пренасят на салфетка да попият мазнината. Сервират се топли.
Read More

петък, 16 септември 2011 г.

Шоколадов мус

2 консерви подсладено кондензирано мляко
2 пудинга без варене Шоколад
2 натурални шоколада
400 гр. течна сладкарска сметана
1 ч.ч. студена вода

Разбиваме кондензираното мляко с миксер докато се сгъсти леко. Към него добавяме разтопения на водна баня шоколад. Като поеме добре, слагаме водата и двата пудинга на прах. Накрая смесваме добре с предварително разбитата сладкарска сметана. Кремът става много гъст и е много удобен за работа, а наистина е страшно вкусен.
Read More

Торта "Бен Тен Ултраизвънземен"

Ето че дойде и рожденият ден на големия ми син. Той, милият, имаше цяло лято да реши каква точно да му е тортата и след като успях да го убедя, че никой не може да изяде 5 торти (на Бен Тен, Бакуган, Мечо пух, Макуин и Спайдърмен) си стиснахме ръцете на темата Бен Тен. Добре де, но дълбоко навлезлите в тази тема родители знаят, че има филмче "Бен Тен", "Бен Тен - Извънземна сила" и "Бен Тен - Ултраизвънземен". Даде ми се ясно да разбера, че няма да мина с нещо лесно и че цитирам: "Искам Ултрачовекозавър, Армодрило, Апоплексианеца, Ултра Страшен студ и оня - костенурката, как беше, аааааааааааа да - Тайфун!" Да си призная, спрях да слушам още на първото извънземно и само него реших да направя. Ми то за толкоз извънземни, които ми се изредиха, няма да има място на масата, камо ли върху тортата. 

 С гордост ви представям Ултрачовекозавър!
Ето и самата гадинa
Излишно е да казвам колко беше щастлив синът ми и колко време ми отне да направя този звяр! 
Реших отново да експериментирам с пълнежа и след като получих категоричното изискване за шоколадов крем, сътворих това:

Шоколадов мус:

2 консерви подсладено кондензирано мляко
2 пудинга без варене Шоколад
2 натурални шоколада
400 гр. течна сладкарска сметана
1 ч.ч. студена вода

Разбиваме кондензираното мляко с миксер докато се сгъсти леко. Към него добавяме разтопения на водна баня шоколад. Като поеме добре, слагаме водата и двата пудинга на прах. Накрая смесваме добре с предварително разбитата сладкарска сметана. Кремът става много гъст и е много удобен за работа, а наистина е страшно вкусен.

Блатовете (готови) сиропирах само с вода, защото иначе направо ще лепнат зъбите от сладко.
Read More

Маслен крем със сметана и крем сирене

250 гр. крем сирене натурално
2 големи заквасени сметани  
3-4 с.л. пудра захар
250 гр. меко масло 
300-400 гр. пресни малини 
Няколко капки бадемова есенция (много добре се съчетава с аромата на малини) 

Маслото се оставя хубаво да омекне и се разбива с пудрата захар на пухкав крем. Отделно разбиваме до хомогенност крем сиренето, към което прибавяме сметаната. След като добре се смесят, прибавяме към маслото и охлаждаме поне час, за да се стегне кремът. При нареждането на блатовете (тортата е вита) върху крема се слагат малините.
Read More

Торта Мечо Пух

Наруших си обещанието лятото да не правя нищо, ама само веднъж. Тортата ми я поръча една мадама с три буболечки, едната доста попораснала, а другите - госпожица на 3 (гордата собственичка на тортата) и другият мъник скоро ще направи 2. За тази торта пътувах на 2 пъти от вилата до София, но пък си заслужаваше всяко усилие, защото като ме види малката девойка сега не спира да ме гушка и да повтаря "Ти прави тази тоЛта, нали?". Както и да е, не съм по ферманите, та ето:

 Получих и невероятна подкрепа от майка й, която съвсем услужливо напазарува всичко по списък, тъй като нямах време и възможност да обикалям по магазините. След като буквално се потих над тортата (жегите минаваха 35 градуса) и гордо я връчих на родителите, получих обаждане на 5-тата минута, че ще имам малко поправки. Сложих си аз пликчето със захарно тесто в чантата, взех едно нишесте и хукнах (добре че са ни наблизо). Отивам аз и ми се насълзяват очите - тортата се беше предала на жегата и долният етаж жално беше клюмнал на една страна. Да си призная, така хубаво се разтреперих, че едва успях да откача рисунките, без да ги изпотроша и започнах да измислям на крак как да оправим белята. Да, де, аз хубаво си мисля, но докато мисля, тортата продължава да сляга, защото като е веднъж нарушена основата, няма удържане. Викнах аз мамето на една страна и викам - давай да махам долния етаж и да я направим двуетажна, че няма да има на какво да сложим свещите скоро. Речено - сторено, свалих долния етаж, покрих го с остатъка от захарното тесто, което ми беше в чантата, навих на бърза ръка няколко зелени рози и разделихме тортата.
Това са фигурите отгоре. И за да не бъда обвинена в неграмотност - МЕТ нарочно е написано с Т :)
















Ето и как изглеждаше тортата на 2 етажа и щастливата фамилия. Рожденничката се е гушнала в баща си, защото се изплаши ужасно от свещичките фойерверки :)

Рецептата на крема
Голямо мислене беше какъв да е кремът - да е подходящ за деца, да е лек, да не е сладък. Спряхме се на неутрален ванилов крем с малини. Идеята за крема ми хрумна от Парфето на Мими, но го направих без белтъците, защото те не претърпяват топлинна обработка и особено в топлите дни не бих го дала на дете, а за тяхна сметка добавих крем сирене. За тази торта отиде доста голямо количество крем:

1 кг. крем сирене натурално
6 големи заквасени сметани
1 ч.ч. пудра захар
750 гр. меко масло
Няколко капки бадемова есенция (много добре се съчетава с аромата на малини)
1 кг. пресни малини

Маслото се оставя хубаво да омекне и се разбива с пудрата захар на пухкав крем. Отделно разбиваме до хомогенност крем сиренето, към което прибавяме сметаната. След като добре се смесят, прибавяме към маслото и охлаждаме поне час, за да се стегне кремът. При нареждането на блатовете (тортата е вита) върху крема се слагат малини.

Захарен сироп:
100 гр. малини
300-400 мл. вода
захар на вкус

Кипваме малините, захарта и водата. Прецеждаме през фино сито, за да се махнат семките и сиропираме.

Кремът за измазване е класически маслен крем.
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena