сряда, 30 ноември 2011 г.

Бисквитена торта

Всички имаме спомен от онези бисквитени торти с нишестения крем, който беше "върхът на удоволствието". Аз лично от дете не можех да погледна такава торта, заради тежестта и твърде наситеният ужасен за префиненото ми детско небце вкус :) Другото, влудяващо ме мен нещо беше фактът, че тортата неизменно се сервираше в тава, а парчетата се изгребваха с лъжица или обратното - с трион, защото бисквитите не са поели от твърде гъстия крем.
Много рядко съм правила бисквитени торти, по-скоро замествах бисквитите с бишкоти и правех един лек сметаново-млечен крем, комбиниран с плодове. Да, обаче с мъжа ми скоро посетихме едно заведение за бърза закуска в някакъв МОЛ, където тотално успяха да преобърнат представите ми за бисквитена торта. Най-нахалничко отидох при госпожата на щанда и се опитах да измъкна рецептата, но ударих на камък, не защото жената не искаше да я даде, а просто защото не я знаеше, но най-услужливо ми извади тортата, даде ми да я разгледам, дегустирах 2 парчета и реших да пробвам. Ето моят опит, който се оказа успешен. Трябва малко да поработя върху шоколадовата част, но се получи много вкусна комбинация.

Продукти (за форма с диаметър 24 см)
2 големи пакета обикновени бисквити
1, 600 литра прясно мляко
4 яйца
2 с.л. брашно и 3 с.л. царевично нишесте
1/2 ч.ч. захар или на вкус
100 гр. масло
няколко капки ванилова есенция
2 пудинга шоколад
кората на един портокал
200 мл. сладкарска сметана
200 гр. тъмен шоколад

Приготвяне

Млечен крем:
Слагаме млякото на среден огън да се затопли. През това време разбъркваме добре яйцата, нишестето, брашното и захарта. Може да се използва и само брашно, но вкусът много натежава, а само царевично нишесте е доста нестабилно. Сместа с яйцата се прибавя към затопленото мляко и на бавен огън при непрекъснато бъркане чакаме да се сгъсти. По законите на Мърфи това се случва точно в момента, в който се чудите дали да не добавите още една лъжица брашно, ей така за всеки случай. Не прекалявайте с гъстотата на крема, защото, първо той стяга още при охлаждане и второ - ще използваме неговата влага, за да напои бисквитите.

Шоколадов крем
Приготвяме пудингите по указанията. Аз направих грешката да взема без варене, но тук би се получило по-добре, ако пудингът е с варене. Прибавяме фино настърганата портокалова кора и  половината от омекналото масло, разбито на крем. Заради разликата в температурите - пудингът без варене е студен, маслото стана на малки парцалчета, които не се усещат като вкус, но естетически не е много приятно. Затова е по-добре да се използва пудинг с варене, като маслото се прибавя, когато той е охладен, но не студен.

Заливка:
Сметаната се слага на котлона да заври. В момента, в който се появят балончета, се оттегля от котлона и с нея се заливат натрошеният шоколад и останалото масло. Разбърква се добре, докато шоколадът се разтвори напълно и се оставя настрани да се охлади.

Сглобяване

Изрязваме една подложка за торта точно с размерите на формата за торта. Слагаме на дъното и запечатваме ринга. Бисквитите натрошаваме на едро в две отделни купи (чупим наполовина и след това още наполовина). Запазете част от млечния или шоколадовия крем, за да може накрая да загладите малко отгоре с чист крем. В едната купа изсипваме млечния крем (охладен, не горещ), а в другата - шоколадовия. Във формата изливаме част от бялата смес, заравняваме и отгоре слагаме тъмната. Редуваме докато не свършат смесите. В този момент тортата изглежда отчайващо и има по-скоро консистенцията на гъста супа, но не се притеснявайте, престоят в хладилника ще й се отрази добре: бисквитите ще поемат от влагата на крема, маслото ще стегне, двата крема - също и ще се получи желаната форма. Просто имайте търпение. Оставете тортата в хладилника поне за 2 часа. Като я раздрусате, не трябва да мърда :). Когато стегне добре идва ред на заливката. Извадете тортата от формата, като първо прекарате тънък нож между стените на ринга и тортата, за да не се сцепи. Поставете я на решетка - можете да използвате решетката от грила на микровълновата фурна или дори решетката на готварската ви печка. Отдолу поставете тава, за да има къде да се отича останалата глазура. Много е важно глазурата да не е студена, за да може да се излива добре, нито да е топла, за да не разтопи тортата - просто охладена на стайна температура. Глазурата се излива върху тортата, като се започва от центъра и с кръгови движения се разширява към краищата - ако всичко е наред стените ще се покрият от стичащата се глазура. Повторете още веднъж, ако желаете. Върнете тортата обратно в хладилника и консумирайте поне 5-6 часа след като е приготвена. Още по-вкусна е на следващия ден.
Останалата заливка приберете в хладилника. Това е ганаш. Когато се втърди добре, разбийте с миксер и консумирайте като крем или доукрасете тортата като шприцовате крема по ваше желание. 
Read More

сряда, 23 ноември 2011 г.

Кифлички с пълнеж

Рецептата за тези  кифлички ми е "подарък" от една on-line приятелка, а тя откъде я има - не знам. Знам само, че тези кифлички заслужават споделяне, защото са невероятно пухкави и вкусни. Не изискват много време, само търпение за втасването, неутрални са като вкус, т.е. могат да се приготвят със солен или сладък пълнеж.



Продукти (за около малки 15 кифлички)
200 мл. топло прясно мляко
2 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 с.л. суха мая (половин кубче жива)
20 гр. масло или олио
300-320 гр. брашно

яйце и малко прясно мляко за намазване

Приготвяне

Маята, заедно с 1 с.л. захар, 100 мл. прясно мляко и 1 с.л. брашно се размива на кашичка и се оставя да шупне. Така процедирам както с живата мая, така и със сухата, въпреки че на сухата пише, че се слага направо в тестото.
В купа пресяваме брашното, прибавяме останалата захар, сол и прясно мляко, както и шупналата мая. Месим до получаване на гладко тесто. В края на месенето прибавяме и мазнината (ако е масло - да е меко). В началото е много неприятно на пипане, консистенцията на тестото се разваля, но след като поеме мазнината, се получава много меко и еластично тесто. Оставяме го покрито с кърпа да втаса (около 30-40 минути). След това премесваме отново. Разделяме тестото на 3 или 4 по-големи топки, всяка от които разточваме на тънка кора. Разрязваме, както се реже пица и във всяко получено парче слагаме по малко плънка. Ето така:

Това са няколко варианта за сгъване.
Готовите кифлички се подреждат на разстояние една от друга върху хартия за печене. Намазват се с малко яйце, разбито с малко прясно мляко и се пекат на 200 градуса за около 10-15 минути или докато станат златисти. Ако плънката е по-течна, се уверете, че краищата са добре запечатани.

Варианти за пълнеж:
- със сирене
- с кашкавал
- с яйце, сирене и чубрица
- задушен спанак, сирене и джоджен
- лютеница и колбас
- кетчуп, шунка и кисели краставички
- шоколад
- всякакви сладка
и всичко, което ви се стори удачна комбинация.
Приятен апетит!
Read More

Медени кексчета с орехи и канела

Тези кексчета са просто една хрумка, която е резултат от копнежите ми по Коледа, ароматите, които се разнасят из кухнята и настроението, което витае като коледен дух из целия апартамент. По това време на годината сякаш всичко става по-хубаво, по-добро, по-нежно, дори студът навън не ме дразни, а ме кара да се замислям за купищата сладки, които трябва да изпека и украся, за да направя един празник още по-красив.




Продукти (около 22 малки кексчета)
125 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. мед
2 яйца на стайна температура
1 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
100 гр. орехи

Приготвяне:

Мекото масло се разбива със захарта на пухкав крем. Разбива се на бавни обороти около 5 минути. Добавяме меда и разбиваме до хомогенност. Идва ред на яйцата, които се добавят едно по едно, докато добре се смесят. Накрая прибавяме прясното мляко и отново разбъркваме добре. В отделна купа пресяваме брашното с бакпулвера и канелата. Прибавяме на два пъти към течността, като не бъркаме с миксер. Целта е просто брашното и яйчено-млечната смес да се смесят. Не се притеснявайте, ако има бучки. Накрая се прибавят и натрошените на едро орехи. Може и да ги сложите цяла ядка, след като разпределите тестото по формичките. Тестото трябва да е малко по-гъсто от боза. Разпределя се във формички за мъфин и се пече в предварително загрята до 180 градуса фурна. За да останат сочни, е много важно да се прецени момента на готовност - вече са леко зачервени отгоре, образувало се е характерното куполче и клечката за зъби излиза суха. Не ги оставяйте прекалено във фурната, ще станат твърди, сухи и ронливи след като изстинат.
Read More

вторник, 22 ноември 2011 г.

Спаначени кюфтенца

Тези кюфтенца са резултат от доста проби, а като основа мога да посоча книгата на Пенка Чолчева и нейната "Златна готварска книга".

Продукти:
6-7 средно големи картофа
500 гр. спанак (замразен или пресен)
1 малка глава лук
1 яйце
сол, джоджен, черен пипер на вкус
малко брашно (ако е необходимо)
галета за овалване

Приготвяне
Картофите се сваряват с кората и се оставят да изстинат. Обелват се и се настъргват на ренде. Спанакът, ако е замразен се оставя да се размрази добре и хубаво се отцежда от излишната вода. От него не трябва да изтичат сокове, иначе ще ядем пюре. Ако е пресен, спанакът се бланшира за кратко във вряща подсолена вода, отцежда се добре и се нарязва на ситно. Прибавяме към настърганите картофи. Добавяме фино настъргания лук, яйцето и подправките и месим като кайма за кюфтета. Ако сместа е по-рядка и не се оформя добре, може да се добави малко брашно за сгъстяване. От нея се оформят кюфтенца с намокрени ръце, които се овалват в галета. Пържат се от двете страни в сгорещена мазнина до порозовяване. Поднасят се топли или студени с млечен сос.
Read More

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Бял шоколадов трюфел

източник

750 мл. охладена сладкарска сметана
60 гр. масло, нарязано на кубчета
400 гр. качествен бял шоколад
няколко капки ванилова есенция
няколко капки бадемова есенция

1 чаша сметана и маслото се поставят на котлона докато започнат да се образуват мехурчета. Сваля се от котлона и се изсипва при фино нарязания бял шоколад. Оставя се за минута да се разтопи шоколада и след това се разбърква до хомогенност. Добавяме ванилията. Оставяме да се охлади. В отделна купа разбиваме останалата сметана с бадемовата есенция докато се образуват твърди връхчета. След това внимателно смесваме двата крема. Задължително е шоколадовият крем да е напълно изстинал, иначе, ще пием крема от чаша.
Read More

Торта Мерцедес

Изобщо не знам как да започна публикацията за тази торта! Честно! Колкото и да се забавлявах с нея, толкова и ми извади душицата. Колкото и лесно да изглеждаше в началото, толкова и трудно излезе накрая. С нея преживях всякакви възможни емоции - от радостта, че приема формата на автомобил, до "благословиите" към моя милост, мързела и проклетото захарно тесто. Да си призная, то самото хич не е проклето, ама мен ме домързя да си го направя предната вечер и в такова приключение се вкарах сутринта, че не е истина. Ето я тортата:

Историята със захарното тесто започва в сряда сутринта и благополучно завърши същия ден на обяд. Принципно замесването отнема не повече от 20 минути. Когато си свършиш работата като хората и след това го оставиш да пренощува спокойно, тестото те слуша и внимателно изпълнява всички твои желания. Аз какво направих - във вторник бях прекалено уморена, за да си замеся тесто и го оставих за сутринта. След като си смесих глюкозата, глицерина, желатина и лимонената киселина, реших да ги оставя малко навън да се охладят. Оставих ги и ги забравих. През това време се заех с повторното измазване на тортата. Като се сетих за тях, те вече се бяха превърнали в една отлично желирана маса, твърда като камък. И вместо да си направя труда леко да затопля в микровълновата, за да се отпуснат, аз хванах миксера с бъркалките за тесто и започнах да прибавям пудрата захар. Всичко ОК, но когато започнах да оцветявам, установих, че цялото тесто е на малки бабунки неразтворен желатин. Т.е. за нищо не става. Аз обаче съм печена и бутам тестото в микровълновата - от топлината желатинът се разтваря. Премесих добре и резултатът беше повече от задоволителен. От топлината обаче тестото сериозно омеква и не става за работа. Мушнах го за 5 минути във фризера с ясното съзнание, че така ще видя колко от желатина е останал неразтворен и образува мехурчета. Повторих процедурата с претоплянето още веднъж и в крайна сметка получих желаното хубаво тесто. За съжаление, обаче, от всичките тези стресове на тестото и доомесването с пудра и нишесте, то не стана толкова еластично, колкото е по принцип и много бързо изсъхваше. В крайна сметка успях да покрия тортата, но в долните краища се понапука.
След като покрих колата, започна едно изрязване на стъкла, прозорци и фарове. Доста време ми отне. Накрая последва боядисването - сив металик. Боядисах с гъбичка, с четка става много неравномерно. Стъклата ги оцветих с разтворена в спирт черна боя, а след това с памуче, натопено със спирт ги измих - да остане само намек за оцветяване, а не да са чисто черни. Отгоре, още докато бяха влажни от спирта натърках безцветен перлен дъст и така се получи приликата със стъкло. С най-голямо удоволствие правих панделката - тъмно червена със златни отблясъци. Най-големият ми ужас бяха гумите, с които видях толкова зор да ги натъкмя, че накрая забравих да им излея джанти :)
Единственото ми успокоение е, че радостта на собственика на тортата е била голяма.

Блатовете са готови, пулверизирани с прясно мляко, кремът е Бял шоколадов трюфел и домашно сладко от малини и е измазана с бял шоколадов ганаш.

Продукти за пълнежа (източник)

750 мл. охладена сладкарска сметана
60 гр. масло, нарязано на кубчета
400 гр. качествен бял шоколад
няколко капки ванилова есенция
няколко капки бадемова есенция

1 чаша сметана и маслото се поставят на котлона докато започнат да се образуват мехурчета. Сваля се от котлона и се изсипва при фино нарязания бял шоколад. Оставя се за минута да се разтопи шоколада и след това се разбърква до хомогенност. Добавяме ванилията. Оставяме да се охлади. В отделна купа разбиваме останалата сметана с бадемовата есенция докато се образуват твърди връхчета. След това внимателно смесваме двата крема. Задължително е шоколадовият крем да е напълно изстинал, иначе, ще пием крема от чаша.


Бял шоколадов ганаш

250 мл. сладкарска сметана
200 гр. бял шоколад
30-40 гр. масло

Ганашът е много фин и приятен крем, който в зависимост от съотношението шоколад-сметана, може да се използва за пълнеж, измазване и дори бонбони (трюфел бонбоните се правят именно от ганаш в съотношение сметана шоколад 1:1).

Поставяме сметаната на котлона докато е точно на границата да кипне. Прибавяме към наситнения шоколад и маслото, разбъркваме до хомогенна смес и оставяме в хладилника поне за 2 часа докато се втвърди. Това съотношение на продуктите няма да го направи напълно твърд. След като е добре охладен, ганашът се разбива с миксер на високи обороти до получаването на пухкав крем - отнема около 5-7 минути непрекъснато биене.

Ето и  как докарах формата на колата. Изгледах страшно много постъпкови снимки в интернет как се прави кола, но повечето показваха изрязване на формата след като тортата е сголбена - блат, крем, блат крем и пр. Аз си направих един шаблон и по него изрязах шасито. Отгоре наслагвах другите блатове и изрязах по основния шаблон. След като се бяха натрупали 4 блата един върху друг ги дооформих с ножче. После си ги разделих и започнах да мажа с крема, като всеки блат намазах със сладко от малини. Кремът е перфектен за такива торти, защото стяга много добре и не изтича, а тук няма как да се добави обвивка от блат отстрани, защото ще се развали формата. След като направих шасито, от изрезките оформих горната част на колата. Измазах отстрани с трохи от блат, смесени с ганаш и чак след това измазах цялата торта със слой ганаш. Трохите, смесени с крема за измазване, са като бетон и са идеално решение, когато имаме неправилна форма, а и при редените, а не вити торти, където вероятността от изтичане на крема е голяма и може да разтопи покритието.
Read More

събота, 12 ноември 2011 г.

Захарни фигурки

Отдавна не съм писала, а и съм изпаднала в нещо като творческа дупка. Използвам времето на "неправене на нищо" да потренирам малко със захарно тесто. Ето какво сътвори моята особа последните дни: 
Ето и една захарна Мини Маус. Микитата за мен са предизвикателство и това е резултатът от дългата борба, докато се науча да ги правя :)

Мишка, на която са й вързали тенекия :)

Хо-хо-хо и бутилка ром! (резервЪ от цар Киро)
Едно девойче
Леееко изчервена костенурка
Далматинче
Един понапълнял заек, обаааче влюбен.
"Аз не чакам за среееееееееща, не чакам, но моооооооля тееееееее, оооо, моля те, ти да минеш от другия бряяяяяяяяяг"


Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena