Захарната обувка за една моя любимка

Това е поредната торта :) Този месец свят ми се зави, но въпреки, че ужасно се изморих, пак ме сърбят ръчичките за захар. При мен има един особен момент - докато правя предварителната подготовка с някаква обща идея в главата, желанието ми намалява. Когато забъркам тортата и омажа къщата в крем и трохи, желанието ми изчезва. Когато измажа с маслен крем и дойде време да покривам, започвам да копая дълбоко под земята, за да си намеря желанието, а след като покрия и започна да декорирам и идеята ми постепенно да изкристализира в главата, желанието ми идва като огромно цунами и когато тортата е готова, то още не е намаляло и си чака следващото предизвикателство.
Никога нямам предварителна представа как ще изглежда една торта, имам само някакви бегли идеи, които в повечето случаи са претърпели тотални промени до края си. Така че някой като ме пита какво замислям, ми е доста трудничко да отговоря :)

Така, тази торта е за едно момиченце на 4, а като поредност е петата, която правя за това семейство. Идеята беше за Уинкс (о, Боже!) и обувка. Започнах от обувката и тя толкова ми хареса, че просто не можех да си я представя с Уинкс до нея. Обадих се на майка й и в крайна сметка сложих Уинкската на тортата за градината (ама нея няма да показвам :)) - готова торта, която облякох и декорирах, но хич не харесах), а обувката да намери достойно местенце на собствена торта, чието единствено изискване беше да е РОЗОВА! И, разбира се, да има обувка....



А ето и върху какво кацна самото обуще:





И понеже скоростта на тази торта беше огромна, тя е с готови блатове и същия малинов йогурт, който използвах за тази торта.

Торта уинкс и малинов йогурт мус

Спомняте ли си тортата ми с Дора? И как хубаво омрънках, че не съм правила момичешки торти. Е, ето че приказката "Внимавай какво си пожелаваш" в пълна сила доказа своя капацитет. Тази торта е част от серията момичешки торти в рамките на точно една седмица - 3 броя. Тортата е за една малка принцеса, съседско девойче, което искаше Уинкс. Излишно е да споменавам мнението си за тези кльощави, тънкокраки и тънкоръки магически създания, които, представете си могат да летят, но слава богу намират и малко време да отскочат до училище. Манията Уинкс завладява момичешката възрастова група от 3-4 до 10-годишни. И ето ме на, строена пред мисията невъзможна да се опитам да придам детски облик на една торта, която далеч за мен не е детска.

Като оставим настрани тоталната ми неспособност да се справя с тези физиономии, които половината са очи, поне успях малко да ги наподобя чрез облекло и прически. Човешкото лице е нещо изключително сложно, а когато се опитваш да го направиш от захар става още по-трудно. И като начален опит съм общо-взето доволна. Заложих на дръзки цветове, далеч от момичешките розово, лилаво, бяло и производните им, а съм особено доволна от пеперудените крила, за да стане самата торта фееподобна. Моя дружка е права, без гУспойците, тортата щеше да е в пъти по-красива, но, уви, това е положението.

За тази торта, с огромен кеф представям рецептата - въздушен йогурт мус с доволно количество малини. Йогурта, противно на повечето рецепти, които съм виждала в нета, се прави с цедено кисело мляко, а не със заквасена сметана. Ето проудките, които ми стигнаха точно за тази торта:

Блат
Заложих на класическия пандишпанов блат, като съм забъркала общо 12 яйца

Така изглежда тортата във възможно най-стартовия си вид :)












Малинов йогурт мус

1 кг. цедено кисело мляко
1 подсладено кондензирано мляко
500 мл. бита сметана (подсладена)
50 гр. кокосови стърготини
800 гр. малини

Цеденото и кондензираното мляко ги разбиваме добре с миксер докато стане гладка смес. Към нея добавяме кокосовите стърготини, за един съвсем лек екзотичен полъх и битата сметана. Ако ползвате неподсладена, опитайте на вкус и добавете захар, ако ви се струва необходимо.
Малините добавям при самото сглобяване на тортата, като подреждам върху блата, слагам крем и отгоре отново поръсвам с тях.

Домашен малинов ликьор

Лятото е сезонът, в който се подготвяме за зимата - сладка, туршийки, компоти, лютенчки, мезета за студените зимни вечери, всякакви удобства, за да можем да прекараме една тиха (тиха, тиха, колко да е тиха) и уютна вечер край камината (парното, по-вероятно). Да де, ама към това мезе върви и напитка. И понеже аз лично обичам сладките скоросмъртници, си приготвих едно ликьорче, ей тъй на, да ти стопля душата и пръстите на краката (страдам от студени крака :)))). Да ви кажа, действа си направо като гинко-билоба, ама донякъде с обратен ефект - стопля ти крайниците, ама после забравяш къде точно си си оставил главата :)

Всъщност ликьорът представлява смес от захар, плод и водка, качествена по възможност, може да се използва и чист спирт, но на мен хич не ми се рискува. Разликата е първо в цената, второ в аромата и качеството. Знаеш какво си сложил, не се притесняваш от разни там опасни етили и пр. неща. Трябва мъничко търпение и това е.
Рецептата съм взела от една книжка - "Домашни сладка и конфитюри" или нещо подобно, не си спомням точно заглавието. Свекърва ми я къта на вилата, далеч от детски ръчички, древно издание ми се струва. Ето какво ви е нужно за около литър ликьор:

500 гр. малини
500 гр. захар
250 мл. вода
500 мл. водка

Захарта и водата ги кипваме заедно и още горещи изливаме върху измитите малини. Прехвърляме течността в бутилка, затваряме добре и оставяме между 6 и 8 дни на слънце. Първоначално се притеснявах какво ще се получи, че ще кипне, ще вкисне и пр., но това не се случи. При отварянето на бутилката след 8 дни се чу едно изсъскване, течността все едно е леко газирана. След като се изчака подобаващото време, прецеждаме през фино сито, за да махнем досадните семки и смесваме с водката. Готово е за консумация - мента, лимон, лед за топлите дни, на стайна температура - за топлите. А може да се сложи и в сладкишче.

Авторът предупреждава - консумирайте с мярка!