понеделник, 30 януари 2012 г.

Ябълков щрудел с ванилов сос

Предлагам ви една лесна рецепта за ябълков сладкиш, леко кисел, допълнен от сладостта и нежността на лек ванилов сос.


Продукти:
1 пакет готови кори - фини
8-9 ябълки от киселите
1 пакетче стафиди
2/3 ч.ч. галета
125 гр. масло
1 ч.ч. захар
1 ч.л. канела

За соса:
500 мл. прясно мляко
2 яйца
3 с.л. царевично нишесте
1/2 ч.ч. захар
2-3 капки ванилова есенция


Приготвяне:
Ябълките се обелват и се настъргват на едро ренде. Заливат се с малко лимонов сок, за да не покафеняват и се оставят настрани. Маслото се разтопява в тенджерка и към него добавяме галетата и запържваме за около минута. Топлата смес, заедно със захарта, стафидите и канелата прибавяме към настърганите ябълки и размесваме добре. Разстиламе корите, слагаме много плънка и завиваме по 2 кори. Поставяме в тавичка. Продължаваме да завиваме, докато свършат продуктите. Слагайте повече плънка и гледайте да запълните и по краищата. Пече се на 180 градуса докато почервенее отгоре. Може да се залее с малко разтопено масло преди печене, но аз си го спестявам заради количеството масло в плънката. След като се изпече, покриваме с леко влажна кърпа, за да омекне, поръсваме с пудра захар и сервираме студен.

Ванилов сос (източник - "Кулинарен туризъм", Асен Чаушев)
Прясното мляко и захарта се кипват. Намаляваме котлона. В купичка разбиваме яйцата и нишестето. Аз лично заменям брашното с нишесте по 2 причини - вкусът на соса не става толкова тежък и освен това нишестето е по-нестабилно от брашното и сосът, след като изстине, остава течен, а не на гъст крем. Когато правя такъв крем, слагам равни части брашно към нишесте. Към яйчената смес добавяме малко от топлото прясно мляко, за да изравним температурата и да не се пресекат яйцата. Разбиваме добре и прибавяме всичко към тенджерката с мляко. Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. Накрая прибавяме и ванилията. Лично мое предпочитание е да използвам течна ванилова есенция, най-добре е шушулка, която се вари с млякото и след това се прецежда, но тъй като трудно се намира, предпочитам есенцията. Ванилията на прах съм я изключила тотално от готварския си инвентар.
Read More

неделя, 15 януари 2012 г.

Цацики или гръцка млечна салата

Странно е колко много си приличат нашенската Снежанка и гръцкото Цацики - и на двете основните съставки са мляко и краставица. Разликата е минимална, но се отразява сериозно на вкуса - подправките:
Продукти (източник):
1 краставица
2 кофички кисело мляко
1 ч.ч. заквасена сметана (и без нея може)
1 с.л. оцет
зехтин
копър (сух или пресен), сол, бахар, чесън, бял пипер

Приготвяне:
Интересното тук е, че се прецежда не само млякото, но и краставицата. Тя се настъргва на едро ренде и се оставя да се отцеди от водата. Същото се прави и с млякото. След това всичко се обърква и подправя.
Read More

събота, 14 януари 2012 г.

Пай "Лимонова целувка"

Оригиналното заглавие на този пай е Lemon meringue pie. За първи път чух за него преди години в един епизод на "Отчаяни съпруги" и ми се стори една много интересна и приятна рецепта. Започна се едно стабилно ровене из нета под какви ли не ключови думи, докато не изрових рецептата. Всъщност с този пай претърпях тогава един от малкото си кулинарни провали и сериозно му се бях заинатила, че някой ден, когато му дойде времето, ще му го върна и ще направя един наистина вълшебен пай :) Ето го:
Какво се обърка тогава - въпреки че сериозно претендирам да знам английски, реших да преведа "Cream of Tartar" като някакъв вид сметана, която не се продава на нашия пазар и просто я замених с течна сладкарска сметана. Съответно - целувката отгоре се сплеска и стана на нищо. Оказа се, че това е вид стабилизатор, който се слага при разбиването на белтъците, за да са по-стабилни при подлагане на температурен шок и за увеличаване на обема им, както и присъства като съставка в бакпулвера. Отделно има и някакво участие във винопроизводството. Така, вместо тогава да си набавя тази информация, аз просто разбих сладкарска сметана и я прибавих към разбитите белтъци, които, като запекох - се стопиха :) Както се оказва в тази рецепта този въпросен тартар изобщо не е необходим. Втората ми грешка тогава беше пренебрежението ми към рецептата за кора за пай и си я замесих като обикновено тесто - стана твърда и блудкава. Резултатът - един пай в кофата за боклук.

Поуката: Най-важното нещо в пая е кората. Тя трябва да е хрупкава, с листовидна структура (на снимката можете да видите как се е обелила по крайчетата). Всъщност принципът на кората за пай е същият като при правенето на многолистно тесто - работи се с ледено-студени продукти, с точни пропорции и тестото не се меси.

Продукти за кората (стига за покриване на тавичка с диаметър около 18 см.):
250 гр. брашно
200 грама студено масло
1 щипка сол
2-3 с.л. ледено студена вода

Продукти за лимоновия крем: (източник)
Сокът на 2 лимона
1 ч.ч. захар
1 и 1/2 ч.ч. вода
3 с.л. брашно
3 с.л. царевично нишесте
4 жълтъка
2 с.л. масло

Продукти за целувката:
4 белтъка
6 с.л. захар

Приготвяне на кората:
Ще се спра подробно на приготвянето й, въпреки че вече съм писала за това тук и тук.
Всички продукти трябва да са студени, включително и купата, в която приготвяме тестото (оставете я за малко в хладилника или фризера), същото важи и за брашното, а към водата прибавете лед. В купата слагаме брашното, нарязаното на дребни кубчета масло и солта. Маслото трябва да е в минимум контакт с ръцете, за да не се размеква. С преса за картофено пюре или със специален сладкарски инструмент за тесто намачкваме маслото, докато образуват с брашното ситни трохи. Прибавяме 1 супена лъжица вода и разбъркваме с лъжица. Водата се прибавя по малко. Когато прибавим втората лъжица и объркаме, стисваме част от тестото в ръка. Ако то се оформя, а не се разпада, спираме с добавянето на вода, независимо, че не прилича на топка тесто. Събираме го бързо с ръце на топка и прибираме в плик в хладилника за поне половин час. В плика не трябва да има въздух. Ако още не се оформя на топка, прибавяме половин супена лъжица вода и отново разбъркваме. Тестото е ронливо и такова трябва да бъде.

Тестото се разточва върху леко набрашнен плот и леко набрашнена точилка. Не се притеснявайте, ако се прокъса. Разточва се с диаметър поне 4 см. по-голям от диаметъра на формата. Пренася се върху формата и се оформя по краищата. Дъното се набожда с вилица, за да не се надигне. Пече се около 20 минути на 220 градуса докато порозовее. Оставя се да се охлади.

Лимонов крем:
В тенджерка слагаме едновременно водата, лимоновия сок, маслото и захарта. Оставяме да заври. През това време разбиваме жълтъците с брашното и царевичното нишесте (ако е необходимо - добавяме малко вода) до получаване на гъста каша без бучки. След като заври сместа, част от нея прибавяме към жълтъчената смес докато се изравнят температурите. Връщаме всичко в тенджерата и бъркаме интензивно докато кремът се сгъсти. Той не става абсолютно гъст, когато се охлади се сгъстява буквално като желе. Оставяме леко да се охлади, но не напълно и изливаме във вече изпечената кора.
Отгоре разпределяме разбитите на твърд сняг белтъци и връщаме в горещата фурна докато белтъците порозовеят. 
Пайът се поднася напълно охладен, след престой поне час в хладилник. Тогава може и да се извади от формата. В противен случай се яде с лъжица :)
Read More

събота, 7 януари 2012 г.

Торта Рафаело

В тази торта няма нищо оригинално, рецептата не е моя, не съм проявила и грам импровизация, даже бях и леко скептична към вкуса й. правих я за рождения ден на сестрата на мъжа ми, който празнувахме вкъщи. Часове преди гостито ми се струваше крайно неприлично да няма торта, в крайна сметка какво е рожден ден без торта? Обиколих няколко магазина, докато намеря нужните ми продукти и се захванах. Става сравнително бързо, а вкусът й наистина наподобява бонбоните "Рафаело".
Продукти за тортата (източник):
1 пакет готови блатове
1 кондензирано мляко - подлсадено
250 грама меко масло
100-200 грама кокосови стърготини
100 грама смлени сурови белени бадеми

За захарния сироп:
300 гр. вода
100 гр. захар

За заливката:
1 заквасена сметана
1 желатин
пудра захар на вкус

Приготвяне:

За сиропа: захарта и водата се кипват докато се стопи захарта. Използваме сиропа топъл
За крема: Мекото масло се разбива на хубав пухкав крем. Към него се прибавя горещото кондензирано мляко - консервата се отваря и се поставя в тенджера с кипяща вода, която е до средата на консервата. Когато се затопли достатъчно, се прибавя към разбитото масло. Ако млякото е студено, маслото ще се стегне и ще стане на парцали. Разбиваме известно време и към тази смес, която изглежда много рядка, се прибавят кокосовите стърготини на части. Внимавайте, прибавяйте по малко, за да не се сгъсти много кремът. Може да ви остане кокос, не е задължително да се използва цялото количество. При охлаждането кремът ще стегне още заради маслото. Накрая прибавяме и смлените според вкуса ви бадеми.
За заливката: заквасената сметана се разбива с малко пудра захар на вкус и към нея се прибавя разтворения желатин.

Сглобяване:
В откопчаващ се тортен ринг поставяме първия блат - сиропираме обилно, тъй като кремът не е много сочен. Разпределяме равномерно част от крема върху блата и поставяме втория. Повтаряме сиропирането и крема. Слагаме третия блат, сиропираме и него. Закопчаваме ринга и отгоре изливаме заквасената сметана с желатина. Оставяме в хладилника за поне час, час и половина. След това изваждаме от ринга и измазваме отстрани с останалия крем (другото се изяжда:). Накрая поръсваме отгоре и отстрани с кокосови стърготини и готово.

Бележки:
1. Кремът стяга доста, затова не го сгъстявайте прекалено.
2. Кокосовите стърготини омекват след около денонощие и тогава не хрупа толкова силно
3. Тортата търпи и захарно покритие, но в този случай се измазва отгоре и отстрани с маслен крем
Read More

петък, 6 януари 2012 г.

Карамелизирани пилешки бутчета с чушки и пикантен сос

Тази рецепта се оказа един много сполучлив взрив от вкусове и аромати, които доставят на небцето онази сладко-лютивичка наслада, без излишно да натрапва или доминира до степен дразнещо изпиване на литри вода. Експериментът си е мой, държа да го споделя, защото се получи наистина добре:
В тази рецепта използвам любимия си продукт при приготвянето на пиле, а именно - медът. Първият път, когато видях това - баща ми правеше разни такива експерименти, направо изпаднах в потрес и категорично отказах да опитам. Да де, но когато започнах по-сериозно да се интересувам от готвене, установих, че това е практика. Медът много добре се съчетава с люто и кисело, като прави комбинацията от вкусове невероятно богата. Смесвала съм го в какви ли не комбинации - слагала съм горчица, сусам, доматено пюре, смело твърдя, че пред меда граници няма :) Ето и продуктите, които използвах - не са много и лесно се намират:

За 2 порции:
4 долни пилешки бутчета
2 големи тъмно-зелени чушки
1 малка консерва белени домати
1-2 с.л. олио
1 пълна с.л. мед
1 ч.л. захар
1 с.л. чили сос
бял пипер, сол

1/2 ч.ч. ориз
2 ч.ч. вода
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
В тиган слагаме олиото и меда да се разтопи, ако е захаросан. Прибавяме измитите бутчета с кожата и посоляваме леко от двете страни. Запържваме леко, докато порозовеят - това става бързо, защото медът започва да се карамелизира. Трябва да се внимава с него, защото когато почернее започва да горчи. Вадим бутчетата от мазнината и от тигана махаме ако има загорял карамел. Оставяме малко от мазнината и в нея за кратко запържваме чушките - не прекалено. Връщаме обратно пилето и заливаме с фино смлените домати. Прибавяме бял пипер, сол на вкус, чили соса и захарта и оставяме да поври няколко минути докато се изпари по-голямата част от водата в доматите. Гарнираме с ориз.
 
За ориза:
Оризът, водата и подправките се оставят да врят на тих огън. Когато оризът е сварен, оттегляме от котлона и похлупваме с капак. Аз оставям повече вода, която се поема от ориза докато е захлупен. Използвам такъв ориз за различни кебапи, когато приготвям месо със сос грейви, заливам ориза със соса, ако го използвам за гарнитура. 
Read More

вторник, 3 януари 2012 г.

Торта "Шапката на готвача"

Тази торта, ако щете вярвайте правих за едно 13-годишно момче! Много рядко срещано нещо е да видиш толкова сериозна насоченост у един тийнейджър. Той просто иска да стане готвач, проявява неистов интерес към всичко, което може да се сготви и надявам се скоро да слави името си сред най-добрите български кулинари. Първоначално идеята беше тортата да е на коледна тематика, все пак е роден на 23-ти декември, но впоследствие майка му предложи кулинарната тема. Доста мислих какво да бъде, тя предложи някакъв черпак, но ми се струваше някак далечно. Реших да използвам символиката на готварската шапка и то не коя да е, а тази на The Chef. Струваше ми се, че само бяло няма да откроява тортата особено, затова подредих шапката върху една дъска за рязане и прибавих логото на The Lord of the Chefs като финален завършек на тази торта:

Част от шапката е шоколадов кекс, който изпекох в тясна и висока форма и след това изрязах, измазах и покрих. Долната част си е торта, както и дъската.

Блатовете са какаови, кремът отвътре е шоколадов мус с белтъци, сиропирана е с компот от праскови. Кексът е по рецептата ми за блат с жълтъци.

И за да не остана по-назад, и аз получих подарък:
Благодаря от сърце!
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena