четвъртък, 17 май 2012 г.

Ягодово клафути или просто сладък омлет с ягоди

Тръгнах да правя това десертче по снимка. За първи път чух за клафутито от моя любимец Жак Пепен преди няколко месеца, когато ми подариха книжката в знак за благодарност за тази и тази торта. Бях позабравила малко за него, когато един ден, шляейки се из Pinterest, не попаднах на ето тази публикация. Ей сега е моментът да ми свалите шапка за полиглотските умения, но преди да го направите, да си призная - харесах снимката, но идея си нямах какво пише там :) За мое щастие сестричката на мъжа ми учи балкански езици за удоволствие и беше така добре да ми я преведе. След като видях рецептата на български - щрак - ми това било клафути или някаква негова форма. Само името му звучи сложно, иначе е супер лесно за правене, безумно вкусно, както се оказа.

Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)

Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар

Приготвяне

Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.

Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)
Read More

понеделник, 14 май 2012 г.

Ягодов ганаш и една кофти издънка :)

Идеята за този ганаш не е това, което трябваше да бъде. Него приготвих като пълнеж за френски макарони. Ганашът не е издънка, напротив, горещо го препоръчвам, обаче да ви кажа с тия макарони такъв провал претърпях, че просто не е истина. Не че не се изядоха и не бяха вкусни, но хич не бяха това, което представлява макаронът. Макарони можете да видите в блога на Ири Купенска - Слънчевата кухня, аз тотално се изложих :) Горещо се надявам да мога скоро да предложа и аз нещо качествено и добро, засега няма да пиша за тях, но пък с удоволствие ще ви представя рецептата за техния пълнеж, която може да се консумира както като крем, може да се вложи и в торта.

Продукти
200 мл. животинска сметана
100 гр. млечен шоколад
3 жълтъка
около 20 гр. масло
6-7 едри ягоди
1 ч.л. царевично нишесте

Приготвяне


Кипваме си сметаната както е по протокол. Изливаме я върху натрошения шоколад. Отделно разбиваме жълтъците с мъничко захар и царевичното нишесте и изливаме горещата сметаново шоколадова смес върху яйцата. Връщаме на тих котлон и бъркаме докато се сгъсти. Накрая добавяме ягодите, които сме смлели на пюре и махаме от огъня. Като изстине леко, добавяме маслото. Охлаждаме до стайна температура, разпределяме в десертни чашки и оставяме в хладилника за няколко часа.


На снимката се виждат там отзад едни жалки подобия на макарони. Пиша за това, защото това е един прекрасен пример, в който дори и когато следваш едно към едно една рецепта, нещата могат да не ти се получат, защото си пропуснал един мъничък детайл. Често са ми казвали - "Добре де, следвам рецептата, пък не става", ето и при мен се случи. Просто не се доверих на усета си, а добросъвестно изпълнявах стъпките, написани в рецептата. Само дето преведох думата "macaroner" (fr.) като оформянето на макарони с пош, а това се оказа специфична техника за разбъркване на тестото до получаването на лъскава смес. А като си представя, че се бях въоръжила с везна и съм спазила рецептата до грам...

Както и да е, насладете се на пълнежа им в чашка, пък дай боже, скоро да се навия и да представя самият френски макарон, но в истинския му изкусително апетитен и вкусен вид :)
Read More

понеделник, 7 май 2012 г.

Торта с извара и ананас и не едно, а две агнета отгоре


Откакто се замислих върху тази публикация, в главата ми се върти репликата от рекламата на една банка - "Моят Жорко....". Та, моят Жорко вчера беше именник и както милото само си каза - "И аз съм човек, и аз имам имен ден"! Най-напред ще му пожелая много, ама много да е здрав, весел и безгрижен, ще си го обичам до живот и да му мисли снахата след време... Ям люти чушки и лют червен пипер от сега, че да ми се подлюти хубаво душицата за след има-няма някакви си 12-13 години, като почне да ми води вкъщи онези крадли на мамини момченца :))))
Сега, тортата ми в негова чест, разбира се, е с агне отгоре, а вкусът й е вдъхновен от едни руски десертчета с подсладена извара, които са уникално вкусни и дори могат да бъдат вписани в графа "сравнително полезни". И понеже мойте двама синове умират за тях, сериозно се заех със задачата да им направя подобен крем за торта. Ето тортата сега.
Ако имах повечко време, щях да пипна повечко детайлите, но както незнайно защо се случва, закон на Мърфи ли, що ли, когато имам торта за вкъщи, винаги имам болник, върху който съсредоточавам цялото си внимание и желанието ми за гласене отива.
Но ето тортата е факт, а аз бях доста притеснена как ще се получи като вкус, но смея да твърдя, че стана невъзможно вкусна, фина и лека. И определено ще има интерпретации по темата с шоколад, карамелизирано кондензирано мляко и различни плодове.



Изварата, която ползвах, е от руските магазини Берьозка и не мога да кажа, че би се получило същото с българска извара, защото нашенската стои зърниста и груба, дори при разбиване. Българската извара се прави от суроватката на млякото, докато руската, или както се нарича - творог, е от мляко. Маслеността й е 15% (имат и нискомаслена - 1.5%, но аз не залагам на преминали преработка за обезмасляване продукти).

Продукти:
500 гр. извара
500 мл. животинска сметана
4 яйца
2/3 ч.ч захар
около 50 мл. вода
2 с.л. кисело мляко
1 консерва ананас
2 желатина

100 мл. сметана
100 гр. млечен шоколад

Приготвяне
Блатът е готов.
Изварата, заедно с двете супени лъжици кисело мляко се разбива с пасатор до плътна кремообразна консистенция. При отваряне тя изглежда суха и на зърна, но като се разбие добре, става на крем.
През това време на котлона слагаме да се вари захарта и водата (водата трябва малко да покрие захарта), за да получим гъст захарен сироп - с него ще сготвим яйцата. Яйцата ги слагаме най-добре в метален съд, защото задържа топлината по-дълго време, и когато сиропът е готов, наливаме на тънка струйка, като същевременно бием с миксера на най-силната степен. Целта е да не позволим на сиропа да се утаи на дъното, защото бързо изстива и няма да сготви яйцата. Разбиваме докато сместа утрои обема си, стане на гъст крем и изстине. Добавяме полека към изварата. Нормално е да се втечни, но няма страшно. Опитваме на вкус и добавяме още мъничко захар, ако е необходимо. Прибавяме ананаса, като гледаме да сме го отцедили добре, аз го смлях на пюре, но може и на кубчета, може и да се подреди върху самия блат, както решите. Към всичко това добавяме разтворения и разтопен на водна баня желатин и оставяме в хладилника лекичко да стегне, но не напълно.

Отделно разбиваме 500 мл. сметана - аз използвам неподсладена и не й добавям захар. Когато другата смес се е охладила добре и вече не прилича на супа, прибавяме битата сметана и объркваме хубаво. Ако има нужда, върнете в хладилника за още малко време, но кремът не трябва да е напълно стегнал.

Кипнете сметаната и прибавете натрошения млечен шоколад. Оставете настрани да изстине.

Сглобяване

Намажете съвсем мъничко блатовете с четка със сиропа от ананаса, отгоре залейте с част от сметаново-шоколадовата смес и след това част от крема. След това пак - блат, пак малко сироп от ананас, и шоколадов ганаш, крем. В хладилника стяга за поне 3 часа, след това измазваме и декорираме, както ни хрумне.
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena