понеделник, 23 юли 2012 г.

Дора изследователката и сбъднатата ми мечта за розова торта!

"Дора, Дора, Дора е върховнааааааааа
Ботичко и сладката ни Дорааааааааа"
Тази песничка така ми се е забила в главата от има-няма половин година... Сутрин, в 7.30 това е което ме събуждаше, времето на децата, преди да тръгнат за градина. Дора изследователката се гледа под постоянния съпровод на: "Ставай да те мия", "Хайде де, облечи се, докато гледаш, моля те, закъсняваме", "Спирам Дора, ако не те видя облечен в същата минута!" и пр. мили изказвания от моя страна, докато успея да накарам двамата си сина да се приготвят преди 8. Уж било момичешко детско, ама елате да видите две гипсирани момчешки физиономии с отворени усти и надпис "Не ме търсете, дават Дора"...
Лирично отклонение :))) Тортата е за едно много чаровно и мило момиченце, Александра, която навърши 4 годинки и която също е във фен-клуба на Дора. Да си призная, съвсем честно, мислех Дора за едно ужасно дебилно детско, но когато 2-годишното ми започна да брои до 10 на английски и испански, започнах леко да ги окуражавам да го гледат. А и да не говорим за сакралните 19 минути и 45 секунди тишина и спокойствие...
Най-после розова торта! Ако знаете, колко съм си мечтала за розовко! И ето, на - торта в любимите ми момичешки цветове - розово, бяло и лилаво.
Сега, да се оплача аз. Започвайки този блог преди година и половина, ама хич и не ми дремеше какви снимки слагам. След това полека започна да ми пука и да се интересувам повече от фотография. Обаче, колкото повече чета, толкова повече нещата ми се объркват. Ето например, почти нямаше снимка на тортата на фокус! А истината е, че този път нямаше какво да прикривам - изпъната, гладичка, но уви. В крайна сметка се намериха една-две снимки, които стават за нещо, само им сложих малко повечко светлина.

Така и така съм на вълна да си помрънкам, поне да споделя, че напрежението да правиш торта за някой друг е огромно. Когато таткото на Александра дойде да си вземе тортата, го залях с вълна от приказки как точно да я държи, как точно да я съхраняват до момента на духането на свещичките. И още ми е свито под лъжичката, защото нямам обратна връзка дали всичко е минало благополучно. От една страна, не би трябвало да има за какво да се притеснявам, защото съм я укрепила като Форт Нокс, обаче от друга - това е нещото, което прави празника на едно дете завършен, а така ми се иска всичко да е било наред!

Тортата отвътре е с шоколадови блатове (един ден печене) и маскарпоне мус с малини, за които почвам да пиша веднага, че направо ми иде да продължа да си мрънкам до утре :)

Шоколадов блат

(Стигна за три големи блата от 24 см., 3 малки - 18 см. и две платки за отстрани)
Рецептата е от този сайт, но не помня точно откъде :)

16 яйца
500 гр. захар
170 гр. масло
200 гр. тъмен шоколад
50 гр. какао
200 гр. брашно
50 гр. царевично (може и пшенично) нишесте

Поради огромното количество дозите съм ги бъркала на 2 пъти, защото нямам толкова големи купи :) Така че в описанието говоря за половината продукти (пр. за 8 яйца и съответното им количество захар и пр.)

Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. И понеже са много, а да прецакаме толкова белтък хич не си е работа, ви съветвам всеки белтък да го отделяте в чашка, преди да добавите в общата купчина. Ако съвсем случайно попадне жълтък при белтъка, много внимателно го изгребете с черупка от яйцето (идеален е за загребване).
Жълтъците разбиваме на пухкав крем с 150 гр. от захарта. Отделно разтопяваме маслото и шоколада заедно (на водна баня, естествено:) и прибавяме към жълтъците, като бъркаме внимателно, отдолу нагоре, за да не се утаи шоколада на дъното, а и да не спадне много обемът на яйцата. Няма начин да не се намали обемът, но важното е въздухът да остане, защото в рецептата няма сода или бакпулвер.
Брашното, какаото и нишестето пресяваме заедно и прибавяме към жълтъците по малко и с внимателно бъркане. Накрая добавяме и разбитите със 100 гр. захар на лъскава пухкава смес белтъци. Ще си го кажа, защото не всеки го знае - когато се избива белтък със захар, първо белтъкът трябва да е разбит на ниска степен на пяна и след това, в процеса на биенето се добавя захарта на 2-3 пъти.
Всичко това се пече на 180 градуса, поединично. Отнема около 10-15 минути и се проверява по познатия начин с клечката за зъби (само преди това някой да не си е чистил зъбите с нея:))))
Аз лично се стремя да правя максимално тънки блатове и платки, за да наблегна на вкуса на крема, но всеки си има предпочитания.

Маскарпоне мус

Идеята на този мус тръгва от оригиналното Тирамису, но там белтъците се слагат сурови, а тортата е за деца и не посмях да си позволя такава волност, така че леко преобразих рецептата, за да се получи според мен един много фин и мек вкус на маскарпоне с малини.

4 яйца
100 гр. захар
1 ч.ч. прясно мляко
20 гр. нишесте
30 гр. масло
500 гр. маскарпоне
1 л. бита сметана (ползвала съм подсладена и затова не съм добавяла друга захар)
Ванилова есенция
1 щ. сол
20 гр. желатин
1 кг. малини

Какво направих аз, за да избегна суровите яйца: четирите броя, пълна шепа малини и 100 гр. захар и нишестето пасирах с пасатора до фина консистенция, прецедих и избих с миксера доколкото е възможно да се образува пухкава пяна. Прясното мляко сложих да кипне на котлона и когато това стана, изсипах на тънка струйка към яйцата, след което върнах на котлона и действах на принципа на добре познатия варен крем. Като поизстине, добавяме маслото.

Отделно разбих маскарпонето с щипка сол и ванилия на крем и когато яйчената смес изстина напълно я смесих с маскарпонето. Добавих и разтворения желатин и накрая избитата на хубав крем сметана.

Малините съм слагала между блатовете и крема, стремейки се да ги запазя колкото се може повече цели. Слагала съм върху блата и преди да сложа следващия блат, т.е. блат, сироп, малини, крем, малини, блат.
Read More

понеделник, 2 юли 2012 г.

Мента, малини, шоколад и едно Честит рожден ден на мен

Така, лятото за мен приключи доста рано по една или друга причина, така че от днес започвам отново да ви досаждам с разни сладки манджи.
Започвайки да четете тази публикация, пригответе си едни патерички и дружно запейте всеизвестната и любима Happy birthday :)
Когато реших да се изненадам сама за рождения си ден, имах всичко на всичко 5 часа и 35 градуса на вън. Хайде сметнете на тази жега колко време му трябва на един блат и на един крем да изстинат и да стегнат и заедно да придобият вида на торта :) Седмицата преди събитието се бях посветила на една доста сериозна задача и бях решила да не правя нищо, а да разчитам на десертите в ресторанта, забодени с някаква свещичка отгоре. Да де, ама колкото повече идеше ред на веселата песничка, някак тази идея хич и не ми се понрави. Съпругът ми, като един мил и всеотдаен човек, предложи да ме изненада с торта от сладкарница, но погледът ми много бързо му изкара тази идея от главата. Да де, вярно, че определено щеше да е изненада, но на фона на приказния ден, който се получи, щеше да е с тъмни окраски :)
Тук е мястото отново да благодаря на всички, които ме поздравиха за празника по всички информационни канали - скайп, мейл, фейсбук, форуми, телефони, смс-и! В този ден всички приятели - виртуални и невиртуални, направиха денят ми толкова усмихнат и щастлив, че просто думи нямам да опиша! Колко невероятно - струва ти само няколко секунди и няколко натискания на клавиша, за да зарадваш един човек!
В сферата на виртуалното общуване има само една пречка - иска ми се да почерпя всички вас, но това може да стане само.... със снимка:
А моят подарък като рожденик към вас ще бъде една нова рецепта, подчертавам нова, която си е моя, ама само моя, толкова вкусна, че е трудно да опиша. Представете си лято, прохлада и шоколад, събрани само в едно парченце (и си там..., според онази популярна реклама). Е да, скромността ми налага да си кажа, че директно те изстрелва в орбита, онази, дето се приближава до райските порти, но не толкова, че да те вкара там (излизане няма после :)
Историята на тази идея е малко омотана, шантава и граничи с онези налудничави асоциации, които те карат да правиш на упражненията по психология. Горе долу нещата се развиват така - интервю за работа - сладкарска борса точно до офиса - шоко терапия - Мохито - малини. А така :) Вече казахте ли си, че съм луда :) Ако не сте, ето и пълната версия (пропусни, ако все още ми имаш доверие и смяташ блога ми за приятно местенце).
Отивам аз на едно интервю за работа. И още от входа виждам надпис - Сладкарска борса. Вярвайте ми, на косъм бях да закъснея за интервюто :) Както и да е - един час се чувствах като агънце на чеверме, печена бавно, соковете ти изтичат, за да нахранят препитващия отсреща. На излизане вече бях сигурна, че имах нужда да разпусна и се забих директно в сладкарския склад, където се сдобих с по половинка перфектен бял и черен шоколад. Ми как сега да не си направя торта? Ама каква? Спрях се на Мохито, нещо, което може би ще ви представя в скоро време, обаче около нас нямаше зелен лимон, ама имаше малини. И така, за да не ставам досадна, поствам рецептата. Да се отбележи за протокола, че този път старателно си записвах всички мерки, въоръжена с кухненска везна, за да не пиша мерки от типа на около 200 гр. :))
Ето в и тортата в цялостния й вид, малко е грозничка, защото решиш, че нали си е моя, сега е моментът да пробвам една шуротия и ползвах един силиконов релеф, който е за захарно тесто, за да излея борда от шоколад. Всичко прекрасно, но за да се получи това, което искам, формата трябваше да е с дълбочина, за да може да се разнесе дебел и равномерен слой шоколад, за да не се пропуква на места, както се получи всъчност, но черният шоколад пък допълни вкуса на тортата безпогрешно.

Продукти за блата
(един блат за форма с диаметър 18 см)

60 гр. меко масло
80 гр. захар
1 яйце
200 гр. черен шоколад (ползвала съм 60% какао)
100 мл. подсладена сладкарска сметана
1/4 ч.л. сода за хляб
30 гр. брашно
ванилия - есенция в моя случай

Предварително загряваме фурната на 180 градуса.
Мекото масло (много е лесно да омекне в тази жега - 10 минути навън и е готово:) и захарта разбиваме на хубав пухкав крем и към него добавяме яйцето, като разбиваме на висока скорост, за да се утрои обема на сместа. Изливаме разтопения шоколад (моля, шоколадът не трябва да е горещ!) и отново разбиваме и бавно добавяме течната сметана и ванилията. Отделно объркваме брашното и содата и добавяме към шоколадовата смес. Объркваме добре, изсипваме във форма и печем до готовност. Когато е готов има текстурата на бисквита, отгоре се понапуква, плътен е, много ароматен. Позволява да се сиропира.

Продукти за крема

Тортата беше с височина около 10 см. с поне 8 см. крем, така че спокойно стига и ако правите торта на пластове - блат-крем-блат, но моят съвет е да дадете преимущество на крема, а блатът да е само основа, както е при мен:

200 мл. пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна подсладена сметана
2 яйца
20 гр. царевично нишесте
1 шепа пресни листа от мента
250 гр. бял шоколад
125 гр. масло
400 мл. бита сметана
10 гр. желатин
400 гр. малини (колкото повече, толкова повече)
100 гр. настърган или в моя случай - минат през блендер бял шоколад

Ако ползвате неподсладена сметана, предвидете и малко захар.
Млякото и сметаната загряваме на котлона. Отделно разбиваме яйцата с нишестето до гладка консистенция, без бучки. Когато млякото и сметаната се загреят достатъчно, изсипете, като непрекъснато бъркате, към яйцата (гледайте да не са веднага излезли от хладилника, а малко да са постояли на стайна температура). След това върнете цялата смес на котлона и бъркайте непрекъснато, докато започне да се сгъстява. Не я докарвайте до много гъст крем - шоколадът, маслото и желатинът ще я стегнат допълнително. Към тази смес прибавете и листата от мента (добре измити, разбира се). Тук имате избор - или да прецедите сместа, след като сте поварили малко с ментата, или както аз - просто я пасирах и оставих леки парченца зелено в крема.
Свалете сместа от огъня, прибавете белия шоколад и бъркайте, докато се разтопи напълно. Оставете настрани малко да се охлади и добавете мекото масло. В никакъв случай не го добавяйте докато кремът е още горещ.
Набъбналия желатин прибавете и разбъркайте добре с крема и оставете да изстива на стайна температура, не в хладилник, за да не се желира. Не сме приключили още :)
Разбивате си сметаната на пухкав крем и добавяте към нея напълно изстиналата шоколадово-яйчена смес. Сметаната няма температурна устойчивост, така че като нищо можете да я стопите с топлия крем.

Сглобяване

В ринг с откопчаване поставете блата. Подредете по ръба му малини плътно една до друга, поръсете настърган бял шоколад по средата и небрежно разпръснете още малини, за да покрие основата добре - те ще си пуснат сок и ще попият в блата. Отгоре изсипете половината крем, загладете и повторете процедурата - подреждаме малини плътно по борда, напръскваме с бял шоколад и нахвърляме още малини в средата, заливаме с крем до ръба на ринга и хубаво заглаждаме. Оставяме тортата да си поеме дъх около 2 часа в хладилника, а ние пием едно-две кафета през това време. Може и друго, но сега е 2 следобед все пак :)

Вадим тортата от ринга и в моя случай я съсипвате с борд от шоколад или я декорирате по свой избор :)

Моите гости бяха истински възхитени от преплитането на вкусове, видях хора, които не ядат сладко, да изяждат две парчета, а от кухнята на ресторанта не ни върнаха остатъка :) Аз успях да се изненадам не от друго, а от това колко добре се възприе, особено с този леко екстравагантен привкус на мента, киселото от малините и сладостта на шоколада.
От ресторанта пък ме подмладиха с има-няма 9 години, което допълнително повдигна настроението ми и духнах 22 свещички с истински кеф:)

На вас, скъпи читатели, благодаря сърдечно, че прочетохте тази публикация и ви моля да споделите, ако приготвите тази рецепта, която получи ранг - най-добрата ми торта досега:)
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena