Торта с много шоколад и малиново сладко

Днешната ми рецепта е посветена на шоколада и по-точно - на многото шоколад и още по-точно на черния шоколад. В семейството ми той е на особена почит, издигнат почти в култ.
Първо, ще започна от многото му ползи (нещо като измъкване на гузната съвест от купищата калории, погълнати от едно единствено парченце):
1. Черният шоколад съдържа много антиоксиданти. Това са съставки, които помагат на тялото да се осовбоди от свободните радикали, които са основен виновник за процеса на стареенето;
2. Подобрява настроението (направо си е един законен наркотик :)), тъй като подобрява потока на кръвта към мозъка и сърцето, а също така, поради съдържанието си на кофеин - подобрява бодростта и мисловните процеси, ерго - направо си ставаме по-умни :)
3. Съдържа натрий, мед, магнезий и желязо
4. Съдържа теобромин, който подпомага потискането на кашлицата
(източник).

Аторът предупреждава: въпреки че ползите на черния шоколад са доказани, както и на доброто червено вино, всичко трябва да е с мярка. Това не е нито панацея, нито диетичен план, нито предписание за здравословен начин на живот - консумирайте внимателно! 

И за да не бъда разбрана погрешно - това е торта, не хапче за кашлица :), така че едно парче е напълно достатъчно да удовлетвори нуждата от сладко.
Тортата я правих за рождения ден на моя татко - първата за него откакто се занимавам активно с удовлетворяване на нуждите си от сладкарски обследвания. Явно се успокоиха, че си намерих нормална работа и няма да се занимавам професионално с това ;))))) Това беше поводът, който използвах, за да си начеша нуждата от много шоколад, ама много шоколад :)

Рецептата на блатовете е от типа "американски" - плътни и дебели, кремът е прищявка на наличностите в хладилника. Честно, не бих използвала този тип блатове при покрити торти, там бих използвала тънички шоколадови платки, за да наместя огромното количество крем вътре в тортата, защото сега основното му съдържание е отвън. Тежкият и дебел блат не позволява голямо количество крем между блатовете, тъй като кремът изтича под тежестта му. О, повярвайте, тук има много крем, но основно използван за измазане отвън.

Блатове (източник) 

250 гр. меко, несолено масло
90 гр. неподсладено какао
220 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. сол
300 гр. кафява захар
2 големи яйца - на стайна температура
2 жълтъка - на стайна температура
200 гр. черен шоколад
1 ч.л. ванилов екстракт (замества се идеално с 1 ампула ванилова есенция)
1 ч.ч. (250 мл.) бътърмилк

Сега, какво е това бътърмилк и има ли почва у нас - как се приготвя и с какво се замества. На практика това е остатъчната, леко кисела течност, която остава след избиването на маслото. В нормалните страни се продава по магазините, в ненормалните си го правим сами :). Основният принцип на приготвяне е следният - към млякото се добавя бактерия, съдържаща киселина. Аз избрах да сложа 1 с.л. лимонов сок (от лимон, не от бутилка) към 1 ч.ч. прясно мляко, които престояват около 15 минути, за да ферментира млякото. Лимоновият сок може да се замести с бял оцет. Някои мои дружки просто добавят една ч.ч. гъст айрян.

Смесете и пресейте брашното, какаото, бакпулвера, содата и солта.

Разбиваме маслото със захарта до пухкав крем. Към тях добавяме яйцата и жълтъците едно по едно, като всяко следващо се прибавя едва, когато предното е напълно усвоено. Ако ги метнете всичките наведнъж, рискувате да разбивате цял ден и да не получите еднородна смес (от опит знам :)).

Към всичко това прибавяме разтопения шоколад и ванилията.

Прибавете една трета от сухите съставки на 3 пъти и бътърмилка - на 2 пъти, като започнете и приключите с брашнената смес. Бърка се на ниски обороти или с тел.

Сместа се разпределя по равно в две 18 см. форми, които печем на 180 гр. Готови са, когато клечка, забодена в средата, излезе суха, но блатът не трябва да е твърд на пипане, а леко отпуснат (шоколадът стяга като изстине). За да не загубят обем тези блатове (то и трудно де), след като са готови и леко охладени, се обръщат върху кърпа или решетка.

Крем

500 гр. черен шоколад

200 мл. течна животинска сметана

200 мл. прясно мляко

4 яйца + двата белтъка, останали от приготвянето на блата

300 мл. течна животинска сметана

1 шушулка ванилия или есенция, ако нямате шушулки (прахчета никога не използвам, тя е някаква синтетична)

1 п. желатин

Сладко от малини (може и вишни, боровинки, препоръчвам да е нещо кисело)

Кипваме заедно сметаната (200 мл.) и прясното мляко. Отделно разбиваме заедно 3 цели яйца и един жълтък (последният белтък го прибавяме към останалите два). Смесваме ги с горещата течност, като я прибавяме на тънка струйка към яйцата. Връщаме на слаб котлон и бъркаме постоянно около 5-6 минути. Махаме от котлона и прибавяме шоколада, бъркаме докато се разтопи. Оставяме да изстине на стайна температура - да не е горещо, но да не е и изстудено в хладилник, за да не стегне прекалено.

Когато имаме една добре изстинала смес, първо разбиваме сметаната (300 мл.) и внимателно смесваме с шоколадовата смес. Прибавяме разтворения желатин (виж в секцията "малки хитринки" как се работи с желатин". 

Накрая ни остава да обработим белтъците, за да не ги слагаме сурови - който му се рискува - просто разбива белтъците с щипка сол, като накрая прибавя 2-3 с.л. захар. Който не му се рискува - кипваме захарен сироп - 2-3 с.л. захар и още толкова вода. Оставяме да ври, докато балончетата започнат да забавят бълбукането си и течността се сгъсти. Докато ври, разбиваме 3 белтъка с шипка сол докато се посгъстят. Когато прецените, че сиропът е готов, започвате да го изливате на тънка струйка към разбитите белтъци, а мискерът е включен на максимална скорост. Ще получите една гъста, лъскава смес. Нея я прибавяме към останалия крем и оставяме всичко да се охлади в хладилника до степен, в която не се разтича, но не е напълно стегнал. 

Сглобяване

В ринг за торта слагаме единия блат и много обилно сиропираме, аз лично много сиропирах), мажем с малиново сладко и слагаме от крема, колкото да покрие на около половин сантиметър. Слагаме и горния блат, аз и него сиропирах здраво, намазваме с малиново сладко и оставяме в хладилника. Като стегне добре кремът, вече измазваме с максимално много от останалия крем. Може да се шприцова цялата торта, но моят крем все още не беше достатъчно стегнал, за да се задържи на стените, а време повече за чакане нямаше. 

Останалият крем се изяжда от домочадието с лъжица...

След като видях колко написах, сигурно ще ви стресна, но реално цялото време на подготовка отне около 4 часа, като леко съм насилила процесите на изстиване на кремове и блатове. 

И да кажа, ако имате нужда от някакви уточнения, можете да го направите в коментар под съответната публикация или на мейла, публикуван в "Контакти".

Слънчева седмица,

Read More

Хляб със сушени домати и крема сирене

Новата година започва солено, калорично и вкусно. И бързам да споделя тази рецепта, преди да ни е ударила силно в главата гузната съвест и да започнем да се кълнем, че никога, ама никога няма да преядем по празниците, а кротичко ще чоплим плодове, докато другите гурмани около нас унищожават, в името на нашето талийно добруване, и последните остатъци от още горещата капама, а след това преминават на баклавата, хляба, тиквениците и всякакви други калорийни изкушения, само и само ние да не качим някой и друг грам, за който да се проклинаме цялата следваща година ;)

Не знам дали знаете, но аз съм твърд противник на диетите, гладуването и насилственото слабеене, защото това е абсолютно нетипично за човешкия организъм. Разбира се, не подкрепям и преяждането и тъпкането с храна, поради подкрепа на горното. И обичам да си похапвам, и обичам да експериментирам, и обичам да готвя :)

За едно гости вкъщи приготвих ето този хляб

Със сушени домати (имам мноооооого от тях) и крем сирене. Вдъхновението ми дойде от една рецепта за солен щолен, която видях в един френски сайт - със сушени домати и козе сирене, но аз го замесих по технологията за хляб, а не за щолен, използвах различни пропорции на продуктите и в общи линии направо си получих друга рецепта. Това го наричам хляб съвсем условно, но поне формата му е такава :) Казвам условно, защото в традиционния хляб има само брашно, мая и вода, докато този тук е значително по-обогатен. Не очаквайте дълги конци при разчупването, тъй като съдържа доста мазнина, но е мек и вкусен и много интересен.

Продукти

3 яйца
1 п. крема сирене - 125 гр.
500 гр. брашно
1 п. суха мая
1 шепа нарязани на ситно сушени домати
1 ч.л.сол
1 ч.л. захар
Около 100 мл. олио (може и меко масло)


Приготвяне
При приготвянето, разбира се, нека си спазим правилото да използваме продукти на стайна температура.
Яйцата и крем сиренето с много мъничко сол (и то по желание) разбиваме с пасатор, докато  образуват хомогенна смес - не чакаме да се сгъстят, просто смесваме добре. Много е лесно с пасатор, не че не може да стане и с телена бъркалка ;).
В купа смесваме брашното, маята, солта и захарта и към тях прибавяме сместа от яйцата и крема сиренето. Омесваме меко и еластично тесто, което не лепне. В него замесваме ситно нарязаните сушени доматки. За да се образува хубава и плътна глутенова решетка, която да осигури пухкавостта на хляба, трябва да месим поне едно 10-15 минути. Мазнината се добавя най-накрая, на части, докато се усвои добре. Ако я прибавим предварително, ще попречим да се образува въпросната решетка, тъй като мазнината се обвива около молекулите на брашното и възпрепятства "спояването" :) Оставяме хляба да втаса - трябва му повече време - около час, след което го премесваме и преди да изпечем, оставяме да втаса още 30 минути. Печем на 170 градуса до готовност. По желание, можете да го намажете с яйце отгоре, аз не го.
Имайте предвид, че може да се наложи да добавите още малко брашно или пък ако брашното е в повече, можете да добавяте по няколко капки вода или кисело мляко, за да постигнете желаната консистенция. Много е сложно при месене да кажеш точно колко е брашното, защото всичко просто зависи. Зависи от размера на яйцата, от самото брашно, от всичко.
Сега ще споделя една тънкост при печенето, която научих пост-фактум от моята свекърва, която е царица на питите и хлебните неща, а аз тепърва започвам да се уча, а да се учиш от опита на някой е страхотно, особено за "занаяти", които се губят във времето, като месенето на домашен хляб. Та така, споделям, защото за мен е ново, вероятно други ще ми се усмихнат снизходително, защото си е ясно, но... Когато печем тесто, съдържащо мая, е добре да започнем печенето на долен реотан на ниска температура (160 градуса) - около 15 минути, за да може тестото да бухва разномерно и бавно. След това - печем на горен и долен реотан или на вентилатор още 15тина минути до готовност. Така избягваме хлябът да остане недопечен в средата.


Пожелавам ви една щастлива, успешна и вкусна Нова година!

Read More