сряда, 26 юни 2013 г.

Viki's blog отвръща на предизвикателството :)

Съвсем наскоро блогът ми беше включен в забавна игра от типа "Предай нататък", в която блогър предизвиква други блогъри да разкажат малко повече за себе си и да предадат на други 10 блогъри това предизвикателство :)

Странна верига, но забавна. Моето предизвикателство дойде от L'eter и си рекох "Защо пък не"

Ето и въпросите, които получих от нея, заедно с моите отговори:

1. Блогът ви достатъчно добре ли отразява вашата личност?
Не, има още какво да се желае :) Трудно ми е да опиша хаотичната си рачешка натура, но достатъчно добре отразява моята страст - сладкото, френското, шоколадът. Това са моите 3.
2. За какво можете да изхарчите спонтанно голяма сума пари?
Миналата година, когато гостите ми на рождения ми ден, бяха толкова добри да ме попитат какво си пожелавам за подарък, останаха изумени от количествата силиконови подложки, форми за печене и други подобни си пожелах. Ако имам възможност, съвсем спонтанно бих пръснала 1500 лв. за Kitchen Aid :) Не ме вълнуват скъпи дрехи, обувки и парфюми, бижутата ми се ограничават до брачна халка и колие със сърце, което за мен има огромна сантиментална стойност, но виж, всякакви щуротии и аксесоари, свързани с храна, ме докарват до временни умопомрачения, в които съм способна да похарча доста прилични суми
3. Къде съхранявате спомените си?
В главата. Имам хиляди снимки, но това, което е в главата ми, не може да бъде пресъздадено. Най-големият ми страх е някога, когато остарея, тези спомени да не избледнеят
4. Какво ви движи напред?
Движи ме надеждата, любовта...
5. Красота или здраве?
И двете. 
6. Чай или кафе?
Кафе. Черно, късо, горещо...
7. Какво би ви помогнало да сбъднете най-голямата си мечта в момента?
Нищо. 
8. Имате ли друго хоби освен това, което е тема на блога ви?
Имам да - уча се да снимам. Фотографията все повече завладява мислите ми. 
9. Виждате ли бъдеще в България?
Иска ми се. Не мога да напусна. Искала съм, но не мога. 
10. Какво бихте ми препоръчали да променя/добавя/разширя в моя блог?
Сладък е. Блогът трябва да отразява теб самата, така че трябва да е такъв, какъвто сметнеш за добе :)

Ииииииииииииии сега - Вики предизвиква 10 блогъра. За съжаление те трябва да са с по-малко от 200 последователи, затова трябва да се съобразя с това обраничение:

1. Таня, моята мила дружка със сладкото си местенце Cakelicious with Tania
2. Буба, друга моя любимка, която нямам търпение да публикува, за да се насладя на изключителното ѝ чувство за хумор, красиви снимки и невероятни идеи, не само в готвенето, но и в DIY прокетите - Sugar Coated Nothings
3. Лудата Ани с всичките ѝ щури хобита - All about my hobbies
4. Kokona - блог, който открих наскоро, но много харесах - Вкусен ден
5. Ели - Lavender dreams and butterflies - няма да крия, че тук първото, в което се влюбих е заглавието
6. Руми - R.Angelova blog
7. Геновева - Genoveff's blog
И понеже тук нататък зациклих, малко нарушавам правилата, но ще ми простите :)

Моите въпроси към тези мили дами са:

1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?
2. Как се справяш със стреса?
3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?
4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш
5. Песента, която те просълзява
6. Море или планина?
7. Какво те вади от равновесие?
8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за иборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?
9. Съжаляваш ли за нещо?
10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)

Правилата на играта:
10 въпроса задай, на моите 10 отговори 
Предай нататък на 10 блогъра с по-малко то 200 последователи
Остави линк към блога, който те е предизвикал :)

Хайде, момичета, вие сте :)
Read More

вторник, 18 юни 2013 г.

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)



Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.


Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)
И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...
Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)
Read More

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:



Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:


За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.


За плънката

200 мл. прясно мляко
200 мл. течна животинска сметана
4 цели яйца
1 пакетче ванилова захар
50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 
Слънчев ден от мен,
Вики
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena