Патладжан и чушки с гауда

Това е интерпретация на традиционните чушки с доматен сос, но без пържене, сравнително диетична и определено по-лека манджа за летните месеци и не чак толкова студените есенни дни. Аз да си призная обожавам есента заради изобилието от зеленчуци и възможността да проявиш творчество в приготвянето им. Възползвам се от всеки един момент да слагам на масата колкото се може повече зеленчук, защото като дойде зимата направо ми се доплаква от картофи :)

Ето моето предложение:

Продукти:

2 патладжана

3-4 червени чушки

3 пресни домата

3-4 скилидки чесън

50 гр. сирене Гауда

50 гр. топено сирене

сол на вкус

зехтин

магданоз за поръсване

Приготвяне

Патладжанът е доста особен зеленчук, при пържене попива мазнина като гъба и когато го ядеш, не се усеща вкусът му, а олиото. Затова избягах от традиционното пържене и го изпекох на барбекюто. Ако печем във фурна, патладжанът трябва да се набоде с вилица, за да изтекат горчивите сокове и да не се пръсне. Изпекох и чушките. Оставих да изстинат покрити, обелих ги и ги подредих в керамична тавичка, предварително намазана със зехтин. Поръсих със сол и отгоре залях също с малко зехтин. Отделно запържих прекарания през преса чесън в зехтин, добавих настърганите на ренде домати, прибавих сол и малко захар и оставих да поври леко на котлона. С доматения сос заливаме чушките и патладжаните и печем около 15-20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна. След това добавяме настърганите сирена и запичаме докато се разтопят и леко се зачервят. След като извадим от фурната, поръсваме с магданоз.

Сега да споделя един трик за пърженето на патладжан, за който това лято ме светна майка ми. Първо патладжанът се нарязва на ленти, дебели около половин сантиметър, посолява се и се оставя да се отцеди. След това се измива. Олиото се загрява в тиган с капак. Преди да се сложи патладжанът да се пържи се залива обилно с водка от двете страни. Слага се в горещото олио и веднага се покрива с капака. След половин минута се обръща. Явно водката създава някакъв вид запечатване и патладжанът не поема толкова мазнина, а отвън се образува нещо като хрупкава коричка. След това се отцежда върху салфетка. Тъй като по този начин патладжанът не е напълно готов за консумация, след това трябва да претърпи и друга термична обработка.

Крем супа от карфиол

Аз карфиол не обичам, освен на царска туршия, но мъжът ми обожава тази супа и когато влезем в сезона на карфиола не пропускам да зарадвам стомаха му с нея.

Продукти:

1/2 малка глава лук

2 моркова

2-3 картофа

1/2 малка глава карфиол (само розичките, без дръжките)

1 с.л. масло

2/3 топено-пушено сирене

3-4 с.л. прясно мляко или готварска сметана

сол на вкус

Приготвяне

В тенджера задушаваме ситно нарязания лук с маслото. След това добавяме морковите и задушаваме отново. Прибавяме карфиола и картофите, нарязани на дребно и задушаваме с малко сол. След като задушим леко зеленчуците, доливаме вода и оставяме на тих огън да ври до готовност. Нарязваме на едри парчета топеното сирене (аз използвам "Жоси") и прибавяме млякото или сметаната. Оставяме още минута две, докато сиренето започне да се топи и пасираме. Сервира се топла с крутони.

Бон апети!

Чийзкейк с горски плодове без печене

Това е мързеливият вариант на чийз кейк, в който спестяваме много от дългото печене охлаждане и пр. В оригиналния си вариант чийз кейкът преминава през няколко етапа - изпичане на бисквитената платка на стрес температура от 200 градуса, охлаждане; изпичане на чийз крема на ниска температура от порядъка на 150-160 градуса за поне час и половина и съответното охлаждане и накрая - топинга, който ако съдържа желатин, както е в повечето случаи, също изисква своето време за подготовка. И така един чийз кейк може да отнеме цял ден (не че скоро няма да ви представя и оригинала :) )

Моля за извинение за качеството на снимката - децата научиха апарата да плува и сега ползвам назаем един, който не съм изучила добре, а тази снимка е правена в такъв здрав екшън, че не е истина.

Продукти за форма с диаметър 28 см.

2/3 пакет шоколадови бисквити "Закуска" (тук спокойно можете да развихрите въображението си и да избирате каквото ви хареса на пазара - с ядки, без ядки, с глутен, какао, пълнозърнести, многозърнести и пр. Всичко е въпрос на вкус)

1/2 п. масло

2 големи заквасени сметани

2 оп. крем сирене или фина извара

2 оп. йогурт с извара и ягоди

пудра захар на вкус

2 желатина

250 гр. малини

250 гр. боровинки

Приготвяне

Смиламе бисквитите на фин прах. Ако нямате блендер, сложете ги в плик и ги бийте така, все едно някой здраво ви е ядосал (двоен ефект - чувствате се по-добре и бисквитите са чудесно смлени :)). Към тях прибавете маслото, нарязано на парченца и месете, докато продуктите се смесят добре и парченцата масло не се усещат между пръстите. Аз малко се изхитрих и вместо масло сложих останал ми от една торта маслен крем. Тук, разбира се, въображението може да се развихри и да добавите различни видове смлени ядки, дори сушени плодове и всякакви есенции, стига естествено да следвате съчетанието на вкусовете. След като омесите бисквитената платка, изсипете я на дъното на форма за торта и силно притискайте с пръсти, като може да оставите и по стените около сантиметър височина. Оставете в хладилника докато правите крема.

В купа разбийте добре крем сиренето с малко пудра захар. Прибавете йогурта и заквасената сметана. Опитайте на вкус и ако трябва прибавете още пудра захар. След като постигнете гладка и нежна консистенция, прибавете разтворения желатин, като внимавате да не се пресече (не изливайте цялото количество наведнъж, а прибавяйте по малко). След като се усвои и желатинът, прибавете плодовете и леко объркайте, колкото да се смесят. Изсипете крема върху охладената бисквитена подложка и върнете в хладилника за поне 2-3 часа. Декорирайте с малини, а по желание можете да направите малинов сироп (кипвате малко малини със захар, охлаждате, добавяте желатин и цели малини и изливате охладен върху кейка и връщате в хладилника за още поне час или докато се желира).

От голямо значение е изборът на крем сирене. На нашия пазар не се предлага (или поне аз не съм попадала) толкова фина извара и ако се използва извара вкусът на кейка се променя, защото кремът има доста зърнеста структура и не е особено приятен. От друга страна нашенската извара я правят с доста високо съдържание на сол, която се усеща дори и след прибавянето на захар.

Американски палачинки

Сега, докато си рових из папката със снимки, установих, че там отлежават едни снимки на палачинки с произход Америка. Рецептата е от сайт www.videojug.com. 

Винаги съм казвала, че едно от малкото неща, които харесвам у тази порода, са палачинките им. Пухкави, нежни, калорични и много вкусни! Вървят си както със сладко, така и със солено.

Продукти за 6-8 броя:

1 1/2 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

1 1/4 прясно мляко със стайна температура

1 яйце

3 с.л. разтопено масло

Приготвяне:

В купа смесваме брашното, бакпулвера, захарта и солта. Правим кладенче и прибавяме предварително разбитото яйце, разтопеното масло и млякото. Бъркаме добре (аз действам с тел за разбиване, не с миксер) докато се смесят всички продукти. Тестото трябва да е гъсто толкова, че леко да се плъзга по лъжицата.

В тиган слагаме малко масло и част от сместа. Пекат се от едната страна, докато отгоре започнат да излизат балончета ето така:

Обръщаме и печем от другата страна.

Няколко важни неща - котлонът трябва да е на средна температура, не както при  класическите палачинки, защото иначе прегарят отвън, а отвътре стават сурови. Задължително се слага масло (някои рецепти предлагат да се пече на сух тиган), защото прегарят и стават черни. Когато сложите първата палачинка, ще можете да прецените дали тестото е с точната гъстота - ако не се надува добре, значи е рядко - тогава просто прибавете малко брашно. Ако пък остане отвътре сурова (направете разрез с ножче или виличка) и ако изтича смес, прибавете няколко капки прясно мляко - сместа е много гъста. Палачинките не се разстилат, а се оставят сами да заемат формата си.

Приятен апетит :)

Мекички със сирене

Тази сутрин установих, че целият хляб ми е мухлясал и традиционната мързелива филийка с кашкавал отплува в графа невъзможна закуска. Да де, ама когато човек се готви да пътува, в хладилника му няма особено какво да се яде... Установих, че имам малко мляко, едно яйце и разбира се брашно и реших да импровизирам на тема мекички, тип палачинки със сирене. Основата знам още от майка ми и беглите спомени като дете за едни пухкави мекички, но не като онези традиционните, които се надуват здраво (незнайно защо на мен винаги тези ми остават сурови отвътре). Хванах купата и бъркалката и си викам "Каквото излезе, това ще да е". То пък излезе вкусно:

Чак и една снимка на бърза ръка успях да спретна. Така де, 

Продукти за 9 броя

1 яйце

1/2 кофичка кисело мляко

1 ч.л. сода за хляб

брашно

натрошено сирене

1 щ. сол

Разбиваме добре яйцето и към него добавяме киселото мляко, содата и солта. Разбиваме добре. Към него добавяме брашно колкото да се получи средно гъсто тесто - нито да тече като палачинка, нито толкова гъсто, че да не може да падне от лъжицата. Прибавяме натрошеното сирене и объркваме. 

В тиган сипваме мазнина, която трябва добре да загрее, гребваме с лъжица от сместа и изсипваме в горещата мазнина. Не оформяме допълнително, те сами заемат формата си. Когато се зачервят, се обръщат да се запържат и от другата страна. Няма да се притеснявате, че част от тестото изтича. Готовите мекички се пренасят на салфетка да попият мазнината. Сервират се топли.

Шоколадов мус

2 консерви подсладено кондензирано мляко

2 пудинга без варене Шоколад

2 натурални шоколада

400 гр. течна сладкарска сметана

1 ч.ч. студена вода

Разбиваме кондензираното мляко с миксер докато се сгъсти леко. Към него добавяме разтопения на водна баня шоколад. Като поеме добре, слагаме водата и двата пудинга на прах. Накрая смесваме добре с предварително разбитата сладкарска сметана. Кремът става много гъст и е много удобен за работа, а наистина е страшно вкусен.

Торта "Бен Тен Ултраизвънземен"

Ето че дойде и рожденият ден на големия ми син. Той, милият, имаше цяло лято да реши каква точно да му е тортата и след като успях да го убедя, че никой не може да изяде 5 торти (на Бен Тен, Бакуган, Мечо пух, Макуин и Спайдърмен) си стиснахме ръцете на темата Бен Тен. Добре де, но дълбоко навлезлите в тази тема родители знаят, че има филмче "Бен Тен", "Бен Тен - Извънземна сила" и "Бен Тен - Ултраизвънземен". Даде ми се ясно да разбера, че няма да мина с нещо лесно и че цитирам: "Искам Ултрачовекозавър, Армодрило, Апоплексианеца, Ултра Страшен студ и оня - костенурката, как беше, аааааааааааа да - Тайфун!" Да си призная, спрях да слушам още на първото извънземно и само него реших да направя. Ми то за толкоз извънземни, които ми се изредиха, няма да има място на масата, камо ли върху тортата. 

 С гордост ви представям Ултрачовекозавър!

Ето и самата гадинa

Излишно е да казвам колко беше щастлив синът ми и колко време ми отне да направя този звяр! 

Реших отново да експериментирам с пълнежа и след като получих категоричното изискване за шоколадов крем, сътворих това:

Шоколадов мус:

2 консерви подсладено кондензирано мляко

2 пудинга без варене Шоколад

2 натурални шоколада

400 гр. течна сладкарска сметана

1 ч.ч. студена вода

Разбиваме кондензираното мляко с миксер докато се сгъсти леко. Към него добавяме разтопения на водна баня шоколад. Като поеме добре, слагаме водата и двата пудинга на прах. Накрая смесваме добре с предварително разбитата сладкарска сметана. Кремът става много гъст и е много удобен за работа, а наистина е страшно вкусен.

Блатовете (готови) сиропирах само с вода, защото иначе направо ще лепнат зъбите от сладко.

Маслен крем със сметана и крем сирене

250 гр. крем сирене натурално

2 големи заквасени сметани  

3-4 с.л. пудра захар

250 гр. меко масло 

300-400 гр. пресни малини 

Няколко капки бадемова есенция (много добре се съчетава с аромата на малини) 

Маслото се оставя хубаво да омекне и се разбива с пудрата захар на пухкав крем. Отделно разбиваме до хомогенност крем сиренето, към което прибавяме сметаната. След като добре се смесят, прибавяме към маслото и охлаждаме поне час, за да се стегне кремът. При нареждането на блатовете (тортата е вита) върху крема се слагат малините.

Торта Мечо Пух

Наруших си обещанието лятото да не правя нищо, ама само веднъж. Тортата ми я поръча една мадама с три буболечки, едната доста попораснала, а другите - госпожица на 3 (гордата собственичка на тортата) и другият мъник скоро ще направи 2. За тази торта пътувах на 2 пъти от вилата до София, но пък си заслужаваше всяко усилие, защото като ме види малката девойка сега не спира да ме гушка и да повтаря "Ти прави тази тоЛта, нали?". Както и да е, не съм по ферманите, та ето:

 Получих и невероятна подкрепа от майка й, която съвсем услужливо напазарува всичко по списък, тъй като нямах време и възможност да обикалям по магазините. След като буквално се потих над тортата (жегите минаваха 35 градуса) и гордо я връчих на родителите, получих обаждане на 5-тата минута, че ще имам малко поправки. Сложих си аз пликчето със захарно тесто в чантата, взех едно нишесте и хукнах (добре че са ни наблизо). Отивам аз и ми се насълзяват очите - тортата се беше предала на жегата и долният етаж жално беше клюмнал на една страна. Да си призная, така хубаво се разтреперих, че едва успях да откача рисунките, без да ги изпотроша и започнах да измислям на крак как да оправим белята. Да, де, аз хубаво си мисля, но докато мисля, тортата продължава да сляга, защото като е веднъж нарушена основата, няма удържане. Викнах аз мамето на една страна и викам - давай да махам долния етаж и да я направим двуетажна, че няма да има на какво да сложим свещите скоро. Речено - сторено, свалих долния етаж, покрих го с остатъка от захарното тесто, което ми беше в чантата, навих на бърза ръка няколко зелени рози и разделихме тортата.

Това са фигурите отгоре. И за да не бъда обвинена в неграмотност - МЕТ нарочно е написано с Т :)

Ето и как изглеждаше тортата на 2 етажа и щастливата фамилия. Рожденничката се е гушнала в баща си, защото се изплаши ужасно от свещичките фойерверки :)

Рецептата на крема

Голямо мислене беше какъв да е кремът - да е подходящ за деца, да е лек, да не е сладък. Спряхме се на неутрален ванилов крем с малини. Идеята за крема ми хрумна от Парфето на Мими, но го направих без белтъците, защото те не претърпяват топлинна обработка и особено в топлите дни не бих го дала на дете, а за тяхна сметка добавих крем сирене. За тази торта отиде доста голямо количество крем:

1 кг. крем сирене натурално

6 големи заквасени сметани

1 ч.ч. пудра захар

750 гр. меко масло

Няколко капки бадемова есенция (много добре се съчетава с аромата на малини)

1 кг. пресни малини

Маслото се оставя хубаво да омекне и се разбива с пудрата захар на пухкав крем. Отделно разбиваме до хомогенност крем сиренето, към което прибавяме сметаната. След като добре се смесят, прибавяме към маслото и охлаждаме поне час, за да се стегне кремът. При нареждането на блатовете (тортата е вита) върху крема се слагат малини.

Захарен сироп:

100 гр. малини

300-400 мл. вода

захар на вкус

Кипваме малините, захарта и водата. Прецеждаме през фино сито, за да се махнат семките и сиропираме.

Кремът за измазване е класически маслен крем.