сряда, 18 декември 2013 г.

Весели празници!

Скъпи приятели, това е последната ми публикация за тази година :)
Ще се видим в следващата!


Пожелавам на всички топли и щастливи празници с най-любимите ви хора,
Пожелавам ви здраве - на вас и вашите близки,
Пожелавам ви семеен уют и топлина,
Пожелавам ви цялото щастие на земята,
Пожелавам ви мечтаните подаръци,
Пожелавам ви много любов,
Пожелавам ви да изпратите тази година с усмивка,
Пожелавам ви да посрещнете Новата година с надежда!



Вики

Read More

понеделник, 9 декември 2013 г.

Шоколадова торта с тиквен крем и солен карамел

Днешната рецепта е доста нетрадиционна и нестандартна, но за сметка на това - сполучлива и оригинална, далече от клишето. Винаги, когато посрещаме гости вкъщи, се стараем масата да е обилно заредена, действаме на принципа "по-добре да остане, отколкото да не стигне", а особено внимание обръщам на десерта (че как иначе:)).

Днешната рецепта същетава аромата на сочни какаови блатове, крем сирене, тиква и солен карамел. Звучи малко странно, аз също се позамислих като видях рецептата (тук), но бях абсолютно сигурна, че резултатът ще е УАУ. Естествено, американците залитат много по маслените кремове, а аз - не, затова реконструирах рецептата за пълнежа, добавих му и тиква, малко канела и ето:


Обожавам да експериментирам с вкусове и идеи. Яд ме е, че не мога да обръщам достатъчно внимание на снимките, от тях може още да се иска, но идеята е ясна :) Всъщност, в последния момент се реших да снимам.

Какаови блатове

(четири блата за форма 22-24 см.)
220 гр. брашно
50 гр. неподсладено какао
3 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода за хляб
2 ч.л. канела
1 ч.л. млян карамфил
1/4 ч.л. мляно индийско орехче

По желание, можете да добавите и джинджифил, както е по оригиналната рецепта

400 гр. захар (по рецепта е 300 гр. кафява и 100 гр. бяла, но аз нямах кафява и сложих само бяла)
150 мл. олио
3 големи яйца
150 гр. тиква (варена, печена, задушена)
1 ампула ванилова есенция
200 гр. (1/2 голяма кофичка) заквасена сметана 

Приготвяне

Смесете всички сухи съставки заедно.

В друга купа разбийте олиото със захарта, докато се смесят добре. Добавяме едно по едно яйцата и разбиваме до хомогенност. Добавяме тиквата. Ако искате предварително я пюрирайте или като мен - просто добавете и разбийте на висока скорост с миксера. Накрая прибавяме ванилията и заквасената сметана. Може при добавянето на сметаната да останат бучици, за да ги избегнете, разбийте я предварително с тел.

Към цялата тази смес добавете сухите съставки на няколко пъти и объркайте докато се комбинират продуктите, но не прекалявайте, говорили сме си за глутеновите нишки неведнъж :))))

Печете на четири, на два или на един път, както ви е удобно. Този път аз пекох на 180 гр. в две отделни форми, като ги сложих едновременно във фурната и на средата на печенето размених местата на тавите. Ако печете наведнъж, не е лошо да намалите температурата на 150-160 градуса.

Малко сега да си поговорим за блатовете и рязането на блатове. Първото и основно правило при печенето е - запознайте се с печката си. Освен от вас, от нея зависи какво ще се получи накрая. Имала съм обратна връзка от читатели, правили мои рецепти, които ми се оплакват, че блатовете им се издуват или спадат - това го прави печката. Вие можете да си мислите, че печете на 180 градуса, но реално те да са 200 или 160, така че освен да свикнете на собствената си печка, друг начин няма. И ако в моята рецепта пише 180 градуса, то на вашата фурна може да са повече или по-малко, вие я познавате най-добре, така че съобразете се с нея. Основното правило е - тънък блат се пече на висока температура, дебел - на ниска. В моите стойности това изглежда така - тънък блат - 200 гр., блат, който после режа на две - 180 гр.; блат, който режа на четири - 160 градуса.

Когато изпечете блата, оставете го 10-15 минути да изстине и след това обърнете върху метална решетка. Не е нужно да имате специална такава - ползвайте решетката на фурната. Аз ползвам и грил скарата на микровълновата фурна. Блатът се обръща, за да може да се изравни, ако има нещо издуто, а и да не изстива на равна повърхност. Ако го оставите да изстива във формата или на хартия за печене, той се "задушава" отдолу, конденз и така нататък :)

Сега да минем на подготовката на крема.

По-рано през деня си пригответе соления карамел:

200 гр. бяла захар
20 гр. вода
100 гр. масло, нарязано на кубчета
250 мл. течна неподсладена сметана
1 ч.л. морска сол (и с обикновена става, няма страшно)

Водата и захарта слагаме на котлона и чакаме да се полуи хубав карамел - със светъл цвят. Добавете солта. Сместа започва малко по-сериозно да кипи. След това много внимателно, повтарям много внимателно добавете сметаната - по малко и бягате назад, като в същото време не спирате да бъркате. Въоръжете се с дървена лъжица с дълга дръжка. Когато се добавя сметаната карамелът започва здраво да кипи и да пръска, така че внимавайте, не изсипвайте цялото количество наведнъж, иначе Ирландските гейзери ще ви завидят :))) При бъркането сместа се успокоява и хомогенизира. Махнете от огъня и добавете маслото, бъркайте докато се разтопи и оставете да изстива на стайна температура.


Когато изстине, продължете с подготовката:

175 гр. крем сирене
200 гр. тиква
250 мл. подсладена течна сметана
1 пакетче канелена захар
Ако използвате неподсладена, добавете пудра захар на вкус, но най-накрая, когато направите целия крем. Тогава преценете и добавяйте по малко.

Пасирайте крем сиренето и тиквата, заедно с канелената захар. Добавете изстиналия солен карамелен сос и разбъркайте добре. Отделно разбийте сладкарската сметана и добавете към крема.

Сглобяване

Блатовете са сиропирани с обикновен захарен сироп, с мъъничко лещников сироп към тях, но той почти не се усеща. По разреза става ясно как вървим нагоре :)
Заливката е от 200 гр. черен шоколад и 250 мл. сметана - кипваме заедно и оставяме да се охлади. Важно е да уцелим точната гъстота на ганаша - хем да се разтича, хем да е достатъчно гъст, че да остане върху тортата, а не да се стече на лова по подложката. 


Хайде, оставям на вас да прецените дали ще си приготвите тази торта у дома :) 
Read More

вторник, 19 ноември 2013 г.

Брауни с орехи и чийз крем с тиква

Леле, в чудо се видях, докато измисля заглавие на тази рецепта :) Толкова лесно звучи на английски, а на български - сложна работа :) Тиквената ми обсесия продължава и ще ме държи още известно време, поне докато се намира тиква на пазара.
Чудя се, колко ли пъти ще напиша днес тиква?
Удивително е това плодо-зеленчуково творение на природата, става и за супа, за солени манджи, а и за страхотни десерти. Допреди може би две години, десертът, свързан с тиква, беше или тиквеник (ох, колко го обичам), или дежурната печена тиква, обезсмъртена дори в разказите на Елин Пелин. Страхотни десерти, страхотни, но репертоарът на тиквата не се изчерпва съвсем до тях. Днес ще ви представя една идея с тиква, шоколад и орехи, която на мен много, много хареса. Рецептата е отчасти инспирирана от Ири Купенска, не защото двете рецепти имат общо, а защото, ако тя не беше представила онова нейно брайни с малини (което, между другото да кажа, е уникално просто), едва ли щях да се престраша да комбинирам брауни и чийз кейк в едно. Така че, редно си е да ѝ кажем едно "Мерси, Ири!".

Това е, така да се каже, съдържанието и основните продукти, които ще открием в това вълшебно брауни:

А тези продукти след има-няма 45 минути ще изглеждат така: 


Мммм, само ще опиша: леко нагарчащ тъмен шоколад с хрупкащи отвътре орехчета, омекотени от дъх на канела и сладост... 
Ох, отивам да си взема още едно парче...


Ден-два по-рано можете да си подготвите тиквата, като я сварите в подсладена вода или изпечете, по ваш вкус. Ако я варите, както правя аз, защото нямам нерви да чакам толкова време да се пече, отцедете добре в гевгир поне един час. 

За брауни слоя

(Адаптирано от тук)

360 гр. тъмен шоколад (60% е ок) 
125 гр. меко масло
400 гр. захар (аз сложих 300 и не стана достатъчно сладко)
100 гр. сварена тиква 
5 яйца
160 гр. брашно
40 гр. какао (с 60 по рецепта, става по-горчиво)
70 гр. нарязани на едро орехи

Разбийте заедно маслото и захарта докато получите пухкав крем. След това добавяйте едно по едно яйцата, като всяко следващо добавяме след като предното е идеално комбинирано с маслото и захарта. Добавете тиквата и разбийте (ако е добре сварена, нямате нужда предварително да я пасирата). Накрая добавете брашното и какаото. Разбивайте на ниска степен, докато всичко се усвои. Накрая със шпатула разбъркайте орехите и нарязания на много ситни парченца шоколад.

Разпределете сместа равномерно в тавичка с размери 20х20 см.

За чийз крем слоя

(Адаптирано от тук)

175 гр. натурално крем сирене
400 гр. тиква
1 яйце
1 п. канелена захар
1 ч.л. канела
1/4 ч.л. индийско орехче
3 с.л. захар

Всички продукти сложете в купа. Използвайте приставката за пасиране и направете всичко на гладка смес. По-бързо става отколкото с миксера :)

Разпределете равномерно върху брауни слоя и с леки загребващи движения оформете ивици: 

Печете на 180 градуса около 30-35 минути. Горният слой няма да има напълно изпечен вид, тъй като е чийз, а знаем, че той се стяга едва след като се охлади напълно. За да сте сигурни, че е изпечено, можете да разчитате на носа си или на дежурната клечка за зъби, която забита в браунито, ще излезе суха откъм шоколадовата му част.

Това е от мен, почерпете се или си сгответе, но не забравяйте да се похвалите с резултата :)


Read More

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Лимоново-боровинков чийзкейк с бадемова основа

Миналата седмица беше един от малкото пъти, в които го раздавахме ергени, ерго - децата си живееха живота с едната баба :)

Ние пък използвахме момента да се наспим, да напазаруваме, да обиколим Моловете и да се наспим (пак). Съботно, преценихме, че ще е добра идея да си поканим гости, да си поприказваме на чашка, без някой да те дърпа за ръкава, панталона или каквото друго докопа с "Мамоооо, спи ми се! Мамоооооо, искам това! Мамооооо, искам онова!" и пр. "Мамооооо-та", които вярвам, всеки чува по няколко хиляди пъти на ден.

И така, решението е взето, гостите са организирани, менюто е измислено, остава да бъде и приготвено :) В подробности няма да се спирам, не съм кулинарен гений, затова ще се съсредоточа върху десерта - моята сила:


На този чийзкейк му бях хвърлила око преди доста време и ми изкочи пред очите в момента, в който се зачудих какво да приготвя. Аз лятото чинно си събирам боровинки, разделям ги на по 250 гр. и ги бутвам във фризера, за да може през зимата да ми ухае на лято :)

Когато тръгнах да правя кейка, установих, че нямам кьорава бисквита вкъщи за основата, затова си и направих сама една бадемова основа, която, честно обра овациите, включително и аз мислено се самопоздравих за нея и си подарих усмивка :))))

Рецептата е адаптирана от тук. В оригинал е с къпини и не се съмнявам, че е точно толкова вкусен, колкото и с боровинки, но който, каквото си има, нали така :)

Продукти:

За бисквитената основа:
Основата, върху която съм стъпила е тази на Пиер Ерме за pate sucree, която ползвах за този пай, като подмених част от съставките и намалих други в следната зависимост :):

50 гр. брашно
150 гр. бадемово брашно
100 гр. кафява захар
75 гр. масло
1 яйце.

Разбих маслото и захарта и добавих яйцето. Разбих добре, докато яйцето се усвои напълно от маслото. След това доомесих с брашната.
На дъното на форма с диаметър 26 см. разпределих тестото, като го натисках с пръсти, потопени в брашно. Не съм разточвала, тъй като нямах време да го чакам 1 час да се охлади. Целта е да разпределите на равен слой тестото по дъното. Запечете за 10 минути на силна фурна - 200 градуса и извадете да се охлади.

През това време забъркайте продуктите за крема:


3 опаковки крем сирене (използвала съм натуралното на Hochland)
250 гр. захар 
180 мл. прясно мляко
4 големи яйца
1/2 голяма кофичка заквасена сметана
2 с.л. брашно
Кората и сока на един лимон
1 шушулка ванилия
1 лимонова есенция
250 гр. боровинки

Не съм убедена в точни грамаж на една кутия крем сирене, но мисля че е 175 грама.

Разбиваме заедно крем сиренето и захарта, докато премахнем всички бучки. Прибавяме брашното и ванилията (можете да замените и с ампула на др. Йоткер). След това, едно по едно прибавяме и разбиваме яйцата. Всяко следващо добавяме тогава, когато предното е напълно усвоено. Разбиваме, докато обемът на сместа се увеличи. След това добавяме последователно млякото и заквасената сметана.

Сместа изглежда, как да кажа, като супа течна, но няма страшно.

Продължаваме: в блендер пюрирайте половината от боровинките, лимона, лимоновата кора и лимоновата есенция.

Разделете сместа на две части: В едната чат добавете пюрето от боровинки и разбъркайте добре, докато напълно се смеси всичко и придобие вкусен тъмно лилав цвят.

Надявам се, не сте забравили да извадите бисквитената основа от фурната :)
Намалете фурната на 150 градуса и оставете леко открехната, за да намали по-бързо температурата.

Върху бисквитата залейте боровинковата смес, а отгоре добавете бялата. Можете да разбъркате леко, за да стане на ивици цвят. Напръскайте отгоре с останалите боровинки и печете час и 15 минути на 150 градуса.


Чийзкейкът е готов, когато е стегнал отстрани, но в средата, как да кажа - мърда :) Той ще стегне напълно след известно време, прекарано в хладилника - 4 часа минимум, за да може да се реже, но и с лъжичка също може да се яде :) Ако ще черпите гости, предвидете достатъчно време, за да изстине и стегне.
Преди да приберете в хладилника, разбира се, охладете до стайна температура.

Благодарение на яйцата, въздухът между тях и минималното количество брашно, в комбинация с аромата от боровинки и лимон, получаваме един въздушен сладкиш, лек, нежен, идеален за след тежка вечеря, защото знаем, че десертът е черешката на всяка хубава вечер!
Read More

петък, 8 ноември 2013 г.

Още една шоколадова торта, този път с Gummy bear

Ето, че успях да намеря няколко минутки да напиша рецептата за тортата, която преди толкова много време качих на страничката на блога във Фейсбук :)

Темата е по повод рожденния ден на малкото ми отроче, което искаше торта на Джъмбо :) Магазина де :) Реално, той има представа за това зелено същество само от там.

Ето я тортата, а надолу ще ви разкажа в каква приказка се вкарах с това мече:


Идеята на този мечок беше да е на върха на тортата. Позата трябваше да е следната - той се е подпрял на един пръст, а останалата част от тялото му да е в брейк поза във въздуха. Принципно това не е толкова трудно изпълнимо, ако фигурката има шанс да изсъхне добре. Отделих ѝ цяла една нощ да я моделирам, оставих я да съхне на масата. Принципно за почти две денонощия фигурката трябва да е суха и твърда като камък. Оооообаче, петък е, а рожденният ден - в събота. В петък взех отпуска, за да се спрявя с всички задачи около празника и реших да си оставя и дечицата вкъщи. Закусват си те, а аз, досетливата, си оставих мечето да съхне на същата тази маса, подложена на атака от закусващи деца. И стана, естествено, това, което трябваше да предвидя: Гого (рожденника на следващия ден) изля цяла чаша вода върху фигурката. Тези от вас, които поне веднъж са пипали фондан, знаят колко пагубно действа водата на фондана. За тези, които не знаят, да кажа - водата на фондана действа така, както действа огъня и топлината на снега.

Аз просто седнах и ревнах. Подсуших колкото можах и положих мечето старателно на една кърпа да съхне. Уви, шансът да изсъхне толкова добре изкъпан за ден е нулев. Позасъхна толкова, колкото да ми позволи да го боядисам. Наложи се да разглобя краката и да ги монтирам в седнала позиция, за да свърши работа това мече за тортата и така замина и цялата ми идея и желание да я довърша. Та това е безидейният финал на една торта, която трябваше да има съвършено друг вид :)


Ааа, имаше и още! Как можах да забравя :) Вечерта, към 10 часа, изрязвам аз надписа и го оставям да позасъхне, преди да го дооцветя. През това време, викам си аз, заслужено ще ида да изпуша една цигара, след като бях направила: 8 тави френски макарони, 2 дози профитероли (със сладък и солен пълнеж), двуетажна торта с два вкуса, бяхс сготвила за вечеря, обгрижила децата, че и оцелях. Връщам се аз след има-няма 5 минути - надписът го няма наполовина - Митко го изяде! Колко време го рязах, само аз си знам. Хаааааааайде на ново! Хиляди пъти проклех тая цигара :)

В крайна сметка, справих се, няма начин да не се гордея със себе си :) И си заслужих да се самопоздравя мислено :)

Днес ще ви напиша само рецептата на шоколадовия етаж. Другият етаж е с тези лимонови блатове, с този пълнеж.

А това е разрез на шоколадовия етаж: 


За него реших да опитам други блатове, които адаптирах от тук. Ами, много съм доволна, много ми харесаха.

За торта с диамвтър 24 см., 4 блата, направих доза и половина. Рецептата е дадена за една доза:

Продукти за блата:

225 гр. брашно
40 гр. какао
10 гр. бакпулвер
4 гр. сода за хляб
225 мл. растително олио
225 гр. захар
4 големи яйца
100 мл. прясно мляко

Пресейте сухите съставки в купа. Отделно разбийте яйцата със захарта до пухкавост. Прибавете млякото, след това олиото и смесете добре. Внимателно объркайте сухите и мокрите съставки.
Сместа можете да опечете наведнъж, при температура не по-висока от 150 градуса или на части, като тогава увеличавате температурата на печене на 170-180 градуса.

Продукти за муса

Този мус стартира като идея от прочутия шоколадов крем на Буболинката, но е с различна технология, по-малко масло и малко сметана.

400 гр. черен шоколад (аз използвам шоколад с 60% какаово съдържание)
70 гр. масло
4 големи яйца 
400 мл. сметана (животинска, неподсладена)
50 гр. захар
50 мл. вода
5 гр. желатин, разтворен в 1 с.л. вода

Топим шоколада и маслото на водна баня. Разбъркваме добре, докато се получи хомогенна, лъскава смес. Бъркаме и работим само с чисти и сухи прибори! Водата е враг на шоколада.

Отделно кипваме водата със захарта и оставяме да ври докато се сгъсти на сироп. Етапът на готовност е, когато мехурчетата станат дребни, многобройни, покриват изцяло повърхността на водата. В купа сме сложили предварително яйцата и сме се заредили с миксера, настроен на максимална скорост. Започваме да изсипваме директно врящия сироп към яйцата и разбиваме на най-висока степен. Разбиваме, докато кремът се сгъсти. Към него добавяме разтопените шоколад и масло, като не спираме да бъркаме с миксера. Оставяме сместа в хладилника за час-два, след което прибавяме разтворения на водна баня желатин, смесваме с разбитата на пухкав крем сметана. Нека да се охлади още, преди да започнем да го слагаме в тортата. 

По желание можете да добавите ядки, алкохол, плодове, мента, каквото ви хрумне допълнително. Аз лично обичам изчистения шоколадов вкус.

Резултатът е блаженство :)

Едното обещание си изпъних, очаквайте скоро и фантастичен лимоново-боровинков чийзкейк :)

А, да! И можете да полеете това парче с пресен студен чай от боровинки и мента, гарниран с пресен лимон :)

За целта кипнете 250 гр. боворинки, 60 гр. захар с 500 мл. вода. Накрая на варенето прибавете шеша прясна мента, прецедете и охладете. Сервирайте с голямо количество лед и лимон.





Read More

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Шоколадово-тиквена торта за ей така :)

Хрумката - сезонът на тиквите. Какво? Дълго време не е ясно... Знам само, че в последните седмици думата "тиква" ме преследва и наяве, и насън. В главата ми минават милион идеи, но твърде многото бръмбари пречат да изкристализира нещо конкретно. Едно е ясно - трябва, просто трябва да има тиква. Тиква, тиква, тиква!

Изпълнението - в събота имаме идея да прекараме един прекрасен ден навън. Цяяяял ден навън с децата. Времето разкошно, всичко супер, но връщането в колата изтъни до блясък нервната ми система. Прибрахме се лееееко замаяни от константния шум с децибели, дойстойни да засрамят концерт на Металика, и аз се заврях в моето си кътче, където намирам утеха. Като се замислиш кое е по-добре - да набиеш някого, или да си го изкараш на 4 яйца? И аз предпочитам да си го изкарам на яйцата и маслото вместо на друг :) Моите си знаят - мама е в кухнята, я ние да стоим по-надалеч :)

Резултатът:

Както съпружието често казва: "Мммм, обичам да си нервна" :)))))

А и отдавна не съм правила торта ей така. Тествах - стават и страхотни мъфини, но техният живот беше кратък, мир на трохите им...

Сега вкратце, рецептата.

За блата

(4 блата за торта с диаметър 20 см)
220 гр. кафява захар
220 гр. бяла захар (аз сложих 150 гр., но за който обича по-сладичко, да си сложи всичката)
180 гр. бътърмилк
400 гр. сварена подсладена тиква
125 гр. меко масло
4 яйца
180 гр. брашно
100 гр. какао
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. сол

Едно лирично отклонение ще направя, но наскоро разбрах, че има някакви приспособления за равномерно изпичане на дебел блат. Приличат на колани, които се мокрят и се увиват около тортата, за да може да се изпече по-бавно отстрани. Не си купувайте такава щуротия! От чист инат изпекох цялото количество наведнъж, вместо на две или четири отделни платки, просто ей така, да видя аджеба, как спада в средата, а отстрани е изпечен. Ами няма такова нещо. Запомнете, при печене е от критично значение температурата. Когато се пече голямо количество наведнъж е добре да се намали температурата - този блат пекох на 150 градуса, около 40-50 минути, докато клечката излезне суха. Понеже заедно с него бутнах и една малка тавичка кексчета, първо увеличих температурата на 180 градуса - за 10-12 минути се изпекоха кексчетата. Като ги извадих, намалих на 150 градуса и пекох блата до готовност. Стана си съвършен. 



В купа смесваме тиквата, която сме направили на пюре и бътърмилка.
За бътърмилк съм писала в други публикации, но накратко - това е мляко, пресечено с киселина. В чужбинско се продава готово, ние тук си го правим. В чаша мляко със стайна температура, слагам чаена лъжичка лимонов сок и оставям за около 15 минути.

В друга купа, разбиваме маслото и двата вида захар на пухкав крем. Към тях добавяме едно по едно яйцата (всяко следващо се добавя, когато предното е напълно усвоено).

В трета купа смесваме брашното, какаото, солта, содата, бакпулвера.

В маслено-яйчената смес добавяме на 3 пъти сухите съставки, като редуваме с тиквено-бътърмилковата смес. Разбъркваме с тел, не много енергично, до пълното усвояване на съставките.

Намасляваме си формата за торта и изсипваме тестото в нея. Печем първоначално на 180 градуса (около 10-15 минути) и след това намаляваме на 150 градуса докато излезе суха клечка. 
Като изстине леко, обръщаме на решетка, където изстива напълно. След това режем на 4. Ако ви е страх да режете блат, не пречи да си изпечете 4 отделни платки, които след това да сглобите. 

Защо решетка, пита се някой. Веднага казвам - ако изстива на равна повърхност, примерно хартия за печене, тава, чиния или каквото и да било, горещите пари образуват конденз, което прави блата глетав и лепкав.

Крем

Елементарен. Всъщност, можете да сложите всякакъв крем вътре, но аз предпочетох да е нещо супер семпло:
350 гр. крем сирене
400 мл. течна подсладена сметана

Ако искате, към крема можете да добавите малко "тиквени подправки" - канела, карамфил, но за мен си е чисто кощунство. Въпрос на вкус :)

Разбивате крем сиренето, за да махнем бучките. Отделно разбиваме сметаната и смесваме с крем сиренето. Блатът не е сиропиран. Сглобяването е ясно.


Шоколадова заливка

200 мл. течна сладкарска сметана
200 гр. черен шоколад
20 гр. масло

Кипваме сметаната, добавяме шоколада, бъркаме докато стане вкусно кафяво. Като изстине леко, добавяме маслото. Оставяме да изстине до стайна температура и заливаме върху тортата.

Бон апети!
Read More

понеделник, 16 септември 2013 г.

Торта "Добрият дух Каспър" - манго, кокос, шоколад и сочни блатове :)

Голямото ми момче порастна! Ами порастна си - как го владеят това - да растат със скоростта на светлината, да не ти дадат минутка дъх да си поемеш, да се насладиш на момента! Като че ли вчера беше, когато го видях за първи път - гол, крещящ, с катранено черна, дълга коса, а ето сега се катери с осигурителни въжета и карабинери, прави първите си стъпки в писането и четенето и се оправя с новите технологии по-добре от задръстената си майка. А е едва на 6. Още помня колко неотлъчно залепен беше за мен, а вече пазаруваме за гаджета! Малко не е справедливо, но какво да се прави, такъв е животът, мен не ме пита :)

Сега разбирам точно и ясно какво означават думите "О, миг, поспри!" Ами, спри де! Спри или поне малко забави ход! Твърде бързо растат, просто не е честно! Но каквото и да е - нека да е жив и здрав, да расте точно толкова бързо, да не слуша егоистичната си майка, да е умен, галантен и безумно щастлив!

Малко прекалявам с удивителните, но това е :) Всичко, което искам да напиша, е малко, всичко, което чувствам, е неизразимо с думи.

Разбира се, имаше торта. Тази:


Ако можеше да говори, тя би казала всички думи, които аз не мога и нямам толкова дар слово, че да изразя. Много, много обич е вложена във всяка фуга (дори и в тази, която се е цепнала отстрани :)) Всичко трябваше да е перфеткно (вярно не е, но трябваше) - вкус, вид, всичко. Поне месец я имах в главата си, гледах, четох, планирах, търсех подходящи идеи и рецепти и в крайна сметка мисля, че успях да се справя сравнително прилично. Вкусовете бяха наистина страхотни (колкото повече остарявам, толкова по-скромна ставам :)) - единият етаж - с плътен шоколадов вкус, а другият - с екзотични нотки на манго, кокос и бял шоколад.


Сега, стъпка по стъпка да сглобим тортата. Първият етаж е с изключително сочните шоколадови блатове на "Devil's food cake" (Дяволски шоколадова торта) и пухкав шоколадов мус. А ето и как да си го приготвите у дома:

За шоколадовия блат

(4 блата с диаметър 26 см. Източник: food network)

248 гр. брашно
1 1/2 ч.л. сода за хляб
3/4 ч.л. бакпулвер
3/4 ч.л. сол
170 гр. меко масло
400 гр. захар
64 гр. какао
2 ч.л. ванилов екстракт
3 големи яйца (на стайна температура)
300 мл. вода
60 мл. прясно мляко

Смесваме в купа брашното, содата, бакпулвера и солта и разбъркваме добре. Оставяме настрани.

В друга купа разбиваме първо мекото масло за около 2 минути и след това добавяме захарта. Разбиваме добре, докато стане хубава, пухкава маса. Добавяме какаото и ванилията и отново разбиваме. След това добавяме едно по едно яйцата. Всяко яйце се добавя едва когато другото се е усвоило напълно. Разбиваме докато се увеличи обемът на сместа. Към тази смес добавяме около 1/4 от сухите съставки и разбъркваме добре.

В тенджерка смесваме водата и млякото и завираме до точката на кипене. Изливаме горещата вода към маслено-какаовата смес и разбиваме с миксера през цялото време на бавна скорост и накрая добавяме останалите 3/4 от сухите съставки.

Сместа е рядка, така че печете в съд със здраво дъно :) Аз използвам силиконова форма или тавичка със съответния размер. Пека на 2 пъти и след като изстинат блатовете, ги разрязвам на 2 и така получавам 4 тънки блата.

За шоколадовия мус

400 гр. черен шоколад
2 жълтъка
3 цели яйца
500 мл. течна животинска сметана
100 мл. прясно мляко
2 с.л. царевично нишесте
50 гр. захар + 50 гр. вода
1 желатин

Двата жълтъка разбиваме добре с царевичното нишесте. 250 мл. от сметаната и прясното мляко добавяме към жълтъците и разбиваме добре. Слагаме в тенджерка на котлона и бъркаме докато се сгъсти (котлонът включен, разбира се). Когато се сгъсти, махаме от котлона и натрошаваме вътре шоколада, разбъркваме докато получим еднородна, миришеща на шоколад смес. Оставяме да се охлади напълно. Тъй като му трябва доста време да се охлади, аз правя тази част от предната вечер и оставям на стайна температура да изстива докато ми потрябва (обикновено на следващия ден вечерта).

Водата и захарта кипваме на котлона и оставяме да изври до средно гъст захарен сироп. Врящият сироп добавяме към другите 3 яйца и разбиваме с миксера на висока скорост, докато сместа стане тройна и кремообразна. Смесваме с изстиналия шоколад и добавяме един желатин, разтворен в 20 гр. вода (минаваме го на водна баня преди да добавим към крема). Оставяме леко да стегне в хладилника и на финала добавяме 250 гр. разбита на пухкав крем сметана (аз добавих и мъничко пудра захар, за да туширам горчивия вкус на шоколада, но това е въпрос на вкус).

Оставяме да слегне малко в хладилника и сглобяваме тортата. Блатовете може и да не се сиропират, но аз ги полях добре със сироп от манго (заради което и долният етаж леко поддаде).

Лимонов блат

(4 блата с диаметър 20 см., източник My recipes)

Този блат се оказа изумително сочен и вкусен. Може да се направи и на къпкейкчета с лимонова глазура или направо със шрицован крем от кокос и манго, чиято рецепта ще видите по-надолу.

230 гр. захар
90 гр. меко масло
1 с.л. лимонова кора
3 с.л. лимонов сок
2 големи яйца
2 големи белтъка
240 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. сода
300 мл. бътърмилк (прясно мляко на стайна температура, пресечено с 1 супена лъжица лимонов сок - стои около 15 минути)

Разбиваме заедно захарта, маслото, лимоновата кора, лимоновият сок и ванилията до хомогенна, пухкава смес.

След това добавяме яйцата и белтъците един по един - всяко се добавя след като предното яйце е усвоено идеално. 

Смесваме  сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер и сода, в купа и заповаме да прибавяме по малко към маслено-лимоновата смес. Редуваме брашно и бътърмилк докато свършат. Печем на 2 пъти на 180 градуса фурна. Получените блатове, след като изстинат, разделяме на две.

Манго мус с кокосово мляко

400 гр. натурално крем сирене (от типа Филаделфия, Hochland, Pilos)
200 гр. бял шоколад
1 консерва кокосово мляко (не съм убедена, но мисля, че е около 250 гр).
1 компот от манго (може и пресен плод)
300 мл. течна животинска сметана + пудра захар на вкус.

Разбиваме заедно крем сиренето и кокосовото мляко докато елиминираме всички бучки. На водна баня разтапяме белия шоколад и го прибавяме към кокоса и крем сиренето. Няма страшно, дори и да стане на бучки, шоколадът ще хрупка приятно. На финала добавяме и разбитата сметана.

При сглобяването на тортата, върху блатовете слагаме ситно нарязани парченца манго, отгоре крем, блат, манго, крем и така до края.



Read More

вторник, 6 август 2013 г.

Шоколадова торта, шоколадов крем, пияни вишни и едно "Обичаме те"

След известната доза нехранителни публикации в блога идва време за любимите ми теми - любов и шоколад. И от двете обожавам огромни порции, като за гарнитура на едното служи другото и обратно :)
Нещо напоследък съм се специализирала в скоростни изпълнения, но гледам задобрявам :) Пък и по-скромна съм взела да ставам :))))
А и от тази жега ми се е взел акълът и нищо интелигентнно и остроумно не мога да измисля, пък и кой знае какви премеждия около тортата нямаше, че да споделя да се посмеете на мой гръб, така че преминавам директно по темата: снимки и рецепти.
Посланието на тортата трябваше да е "Много те обичаме", а изборът на вид и вкус беше изцяло мой, за което искрено благодаря!

Продукти за блата

(източник: Sweetapolita)
От тази доза излязоха 5 тънки блата с диаметър 20 см., като самата торта е с 4 блата и 15 см. височина, другия блат го изядох с малко крем, който остана, но за това ще четем по-надолу :)))

220 гр. брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. какао
2 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
2 яйца на стайна температура
240 мл. горещо кафе (еспресо)
240 мл. бътърмилк
120 мл. растителна мазнина (използвам олио)
1 с.л. ванилов екстракт (или 1 ампула есенция на доктор Йоткер, или 3 прахчета ванилия)



Всички сухи продукти смесваме в една купа. 
В друга купа разбиваме леко двете яйца и добавяме всички течни продукти. 
Към сухите продукти прибавяме течните и разбъркваме добре. Сместа я делим и печем на два пъти. Печем на 180 гр. в предварително загрята фурна до готовност. 
Като изстинат блатовете добре, най-добре е цяла нощ да изстиват и на следващия ден да ги режете на колкото можете по-тънки блатове. 


Шоколадов мус

Този мус в различни вариации съм го използвала много пъти, винаги с много добър резултат. Ето тук (само с белтъци) и тук (с малко по-различна технология) можете да ги видите отново. Сега си давам рецептата, използвана за тази торта:

4 жълтъка
500 гр. черен шоколад
250 мл. прясно мляко
250 мл. сметана (подсладена). Ако използвате неподсладена, предвидете допълнително захар

250 мл. сметана
4 белтъка
50 мл. вода
50 гр. захар
Ментова есенция - 6-7 капки

Пияни вишни за поръсване - около 300 гр.

Разбийте добре жълтъците, смесете ги със сметаната и прясното мляко и при непрекъснато бъркане леко сгъстете на котлона. За да се приготвят жълтъците, им трябват около 7-8 минути, т.е. да са безопасни за консумация. Котлонът трябва да е умерен към слаб. На финала, натрошете черния шоколад и го пуснете в горещата млечно-яйчена смес. Добавете ментовата есенция и разбъркайте до идеална хомогенност. Оставете да изстине напълно.

Разбийте отделно сметаната на пухкав крем.
Разбийте отделно белтъците с врящия захарен сироп. Първо разбивате белтъците, докато станат пухкави и след това полека добавяте врящия захарен сироп. Ще получите лъскави блетъци на сняг. 
Объркайте първо сметаната с шоколада, а след това внимателно добавете и разбитите белтъци. Разбъркайте добре. 

Сглобяване - блатовете не се сиропират, те са крехки и сочни и нямат нужда. Реди се блат, пияни вишни, крем, блат и така нататък.


Сега е време да разкажа какво се случи с петия блат :))))

Като остана и мъничко крем и един блат си викам "Чакай сега ще предизвикам и слюноотделян у читателите ми, като сглобя една мини тортичка, че да видят и как изглежда отвътре" :) Вече в главата ми текат текстове, идеи, аранжировки за снимки и така нататък. Обаче, леко съм пропуснала факта, че съм самичка вкъщи, в хладилника има само продукти за торта, а аз рискувам да огладнея по някое време. И така, сглобих си аз едно супер апетитно мини торте и го заредих в хладилника да си довърша тортата и после да го снимам, тамън да дойде и подходящата светлина.
И такаааааа, започвам да огладнявам, няма нищо, навън е жега и мен ме мързи да изляза. Доставките - много време ще отнеме. Викам си аз, ще взема да си чопна малко от задната страна, пък ще я снимам отпред, няма да личи. Ми, чопнах си веднъж, чопнах си втори път, само можах да си кажа на глас "Господи, колко съм добра" и я изядох :)))) И така - няма модел, няма снимка :)

Ами, надявам се да има усмивки в този горещ ден, от мен толкова, а на страничката на блога във фейсбук има вероятност да се появи и разрез по някое време :))))
Read More

петък, 2 август 2013 г.

Номер 3 :)

Ето отново съм предизвикана :) Този път от Петя Стоянова и нейния блог "Кулинарни размисли и страсти". Брей, скоро ще знаете толкова много за мен, че няма да ви бъде интересно да четете нататък :) Нищо де, въпросите на Петя са интересни и мисля, че от тях и аз ще науча нещо ново за себе си :)))
Ето какво ме попита Петя и какво ѝ отговарям аз:
1. Как готварството се превърна във ваша страст?
Както с всички хубави неща - изведнъж "Прас!!! Аз умея да готвя. Брейййй, можела съм да готвя", я да взема да пробвам това как ще стане, онова и изведнъж - новизлюпено кулинарно гуру или поне с мнение за себе си на такова :)
Първите ми кулинарни интереси бяха от ученическите ми години, когато в София отвори първия китайски ресторант и на мен много, ама много ми хареса. Последва първата книга с рецепти за китайска кухня и така.
2. Каква е професията ви?
Помпозното заглавие е "Специалист работа с клиенти" - в превод Шива в рекламата - човекът проводник на информация от и към клиента, върху чиито крехки плещи тежи отговорността за благополучното достигане на рекламния носител - там където трябва :)
3. Любим продукт за приготвяне на ястия?
Мръвки!
4. Крилце или кълка?
Цялото пиле, една салата колсло, царевица с масло и 4 донъта за десерт :)))
5. Ако бяхте анимационен герой – кой щяхте да сте?
Том и Джери едновременно :) И Заекът от "Ну, Погоди"
6. Последната книга която прочетохте/или която все още четете?
В момента чета поредицата "Песен за огън и лед", преди това "Войната на студенокръвните" на Реймънд фийст", чакат ред "Спомен за светлина" на Робърт Джордън и Брандън Сандерсън, както и "Ад" на Дан Браун, и "Дневникът на Ане Франк".
7. Какво ще направите, ако смъртният ви враг ви целуне?
Ще си глътна граматиката
8. Какво похапвате често?
Ъъъъъъъъъъъъъ, аз не спирам да ям. Най-често се тъпча с шоколад, намирайки си оправданието, че е полезен почти колкото килограм портокали.
9. Сами ли се научихте да готвите или някой ви помагаше?
Ако гледането е помощ, то най-много се нагледах от баща ми. От майка ми научих как се готви за армия, демек да има за всички, с надеждата да остане малко и за следващия ден, а от татко - да не ме е страх да експериментирам и да приготвям гурмета, както му викат "за пиниз" :)
10. Показвали ли са ви по телевизията?Кога и къде? (без значение по какъв повод)
Веднъж, когато правихме благотворителния коледен базар заедно с фондация "Нашите недоносени деца". Ама верно само ме показаха, защото със скоростта на подплашен заек успях да се скрия преди микрофонът и камерата да успеят да ме достигнат. Изпитвам панически ужасТ да се показвам по телевизията, камо ли да приказвам. Колкото съм сладкодумна наяве, толкова и камерите ми връзват езика на моряшки възел.
Мил спомен от базара ми остана тази папарашка снимка, дело на една от организаторките:

И така :) Ако още някой се сети за мен, ще отговарям с удоволствие :)
Read More

четвъртък, 1 август 2013 г.

Още една доза лични откровения :)

Тази доза лични откровения идва като поредното предизвикателство от Светлана и нейния кулинарен свят и кулинарни фантазии. Този път, обаче, няма да предизвиквам други 10, тъй като вече веднъж съм минала по този път и днес само ще изливам душата си на черно-белия лист :)
Ето и въпросите на Светлана към мен:

1. С каква цел създадохте своя блог?
С терапевтична :) Съвсем сериозно. Блогът стартира преди 2 години и половина, когато течеше третата поредна за мен година майчинство, когато започнах полека лека да усещам, че лекичко мръдвам. Няколко дъски се поразхлабиха, тежестта на ежедневието започна да разклаща психическото ми здраве. Тогава някъде започнах и да си давам сметка, че сладкарството силно ме привлича. Трябваше ми само малко камъче и то дойде от устата на една приятелка: "Защо не си направиш блог?" И така се започна. С първата публикация и ужасяваща снимка :)

2. Какво ви вдъхновява най-често?
Ами какво? Не знам. В кухнята най-често цвят, аромат, който тайно се прокрадва отнякъде. В живота ме вдъхновява семейството - желанието всеки път да ги изненадам с нещо, да видя блясъка в очите им и радостта им
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
Капризна
Сръдлива
Сръчна :)
4. Сладко или солено?
ШОКОЛАД!
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
О, да! Кой няма? Който казва, че няма - лъже. Любимият ми провал е съвършено красивия боровинков пай, който бях обилно подправила със сол :) Е, тогава, вярно, успях да изненадам любимия, но не така както си представях :) Изкуплението на този пай беше този:

6. Коя е любимата ви подправка?
Мента. Няма за мен друга подправка, която да ти носи толкова свежест и прохлада, а на всичкото отгоре да върви почти на всичко
7. Кое е любимото ви българско ястие?
На баба сърмичките
8. Какво може да ви изкара извън нерви?
Единственото нещо, което ме кара да повиша тон, е когато двете ми деца се скарат. Това не мога да търпя. И още нещо - правенето напук и инатът - у зрели или незрели индивиди, няма значение. Самата мисъл за това как някой ми прави напук ми повишава кръвното моментално.
9. Какво ви прави щастливи? 
Извън традиционните неща, без които не можем - здравето и обичта в семейството ми, хубавата работа и прекрасните хора, с които работя, щастлива ме правят малките придобивки от кулинарния ми свят, а в тази връзка най-щастлива би ме направил един Kitchen Aid :)
10. За какво мечтаете?
За световен мир :))))
Реално мечтая за много тривиални неща, натъжават ме жестоките гледки по улиците на жално подадени напред ръце на възрастни хора, на търсещи по кофите за боклук малки деца и ако някога имам възможност да си пожелая нещо, ще е бедността, нещастието, страданието и болестите да бъдат върнати обратно в кутията на Пандора и тя да бъде захвърлена в най-тъмното и черно място, пазена от армия безсмъртни и всесилни герои.
А в ежедневието си мечтая за един Kitchen Aid :)))
Аааааааа, да - и да ми стига времето да направя всичко, което ми се върти в главата като идеи :)

Светлана, благодаря ти за предизвикателството :)

Read More

вторник, 9 юли 2013 г.

Френски макарони с бял ментов ганаш и малини

Това са първите ми макарони, които достигат до снимка :)
Като виден франкофон, обожавам всичко френско, а десертите - боготворя. Все ми се струва, че няма кухня в света, която скоро да може да достигне висотите на френското сладкарство.

Твърди се, че макароните са висш пилотаж, ами според мен не са. Единственото важно при тях е, че думите "на око" не работят - трябва точно измерване на продуктите за черупките и фантазия, за да направиш пълнежа.

Доверих се на рецептата за френски макатрони на Пиер Ерме - светило в сладкарството. Колкото пъти съм се доверила на него, толкова пъти не съм сбъркала :) Рецептата е от книгата "Mes desserts au chocolat", в която има невъобразимо количество рецепти с този мой любим ингредиент :).

Макароните бяха част от рождения ми ден, заедно с куп други сладки и сладкиши, но реших да представя само тях, но не мога да не спомена, че чийзкейк браунито с малини, на Ири Купенска е фантастично и всеки трябва да го направи поне веднъж (и ако може да се спре до веднъж, ще го призная :))



По тази рецепта излезнаха 8 тави, а от тези 8, аз изядох поне една още горещи :) Обожавам! Забравих какво щях да кажа - та, ако решите да използвате тази рецепта за домашни цели, можете да намалите продуктите на половина.

Продукти за макароните

320 гр. бадемово брашно
480 гр. фина пудра захар
7 белтъка 

По желание можете да добавите 40 гр. какао, но тогава намалявате с 40 гр. количеството на бадемовото брашно.
Оцветяват се с хранителни бои, в зависимост от вкусовете, които смятате да използвате. Аз използвах червена, както е видно. Сега, тук е моментът, в който да споделя, че при печене цветът избледнява, затова е добре да попренаситите цвета при бъркането на макароните.

Приготвяне

Смиламе бадемовото брашно с 320 гр. от пудрата захар в блендер, за да направим брашното още по-фино. Ако ползваме какао, слагаме и него. Пресяваме заедно през едро сито. В друга купа разбиваме белтъците с щипка сол на пяна. Когато сместа се надигне, започваме да прибавяме останалата захар. Както съм казвала и преди, захарта стабилизира белтъчната пяна и я превръща в гладка, лъскава и стабилна смес. Разбиваме докато връхчетата са твърди и стабилни, като за целувки. Добавяме и оцветителя, който сме решили да използваме. Могат да се сложат и капки есенция по избор. 

Сега идва най-трудната част - да смесим белтъците с бадемовото брашно. Правим това като към сухата смес добавяме по малко от белтъците, като бъркаме внимателно. В началото сместа е гъста и трудно се смесва, но с бъркането става лъскава и coulante - т.е. стичаща се леко. Трябва да внимавате с бъркането, защото сместа се втечнява все повече и повече. Спираме на етап, в който капката леко се развива.

Пълним сместа в пош с тесен кръгъл накрайник и шприцоваме кръгове с еднакъв размер върху тава, предварително покрита с хартия за печене, като хартията трябва да е точно по размера на тавата, не трябва да стърчи. Еднакви кръгчета, въпреки че имам доста още да поработя по темата, шприцовам като броя всеки път едно-две-три и вдигам поша :) След това прасвам тавата няколко пъти в плота, за да могат да се махнат, ако има неравности, и да излезе излишният въздух. Оставям 15-20 минути да изсъхнат - повърхността на трябва да лепне. Ако не ги оставя достатъчно, при печене ми се напукват.



Печенето за мен е най-сложната история. В интернет видях доста различни температури и време на печене, затова си се доверих на мосю Ерме и направих следното: Предварително загрях фурната до 210 градуса. При слагането на първата тава, намалих на 180 градуса и между фурната и капака ѝ сложих една дървена лъжица, за да излиза парата и да се регулира температурата. Веднъж съм пекла на вентилатор и сгреших - препекох ги. Пекох около 10-11 минути всяка тава, внимавайте тук.

Вадим, охлаждаме леко и махаме макароните от хартията за печене. 

Черупките приготвих седмица по-рано, като ги държах увити и ги слепих ден преди празника.
Да не забравя да отбележа - белтъците може и да не са стари, но задължително трябва да са стояли на стайна температура поне 2 часа. Аз използвах замразени белтъци, които предната вечер извадих в хладилника и темперирах няколко часа навън.

Пълнеж

150 мл. животинска сметана (подчертавам - неподсладена)
300 гр. бял шоколад
1 с.л. сушена мента (може и прясна)
40 гр. масло на стайна температура
Хубави, едри малини

Кипваме сметаната с ментата на котлона. Махаме, прецеждаме и заливаме белия шоколад и бъркаме докато се разтопи. Като се охлади леко, но не да е студено, добавяме мекото масло и объркваме. Оставяме да изстине и прибираме в хладилника. Там стои поне няколко часа, след което разбиваме с миксера няколко пъти, като внимаваме да не сгъстим много, защото трудно ще шприцоваме после :)


Сглобяване

Ганашът шприцоваме в кръг, като оставяме по средата празно. Там боцваме една цяла малина и залепяме. Държим поне една нощ в плътно затворена кутия в хладилника.

Това от мен :)
Read More

сряда, 26 юни 2013 г.

Viki's blog отвръща на предизвикателството :)

Съвсем наскоро блогът ми беше включен в забавна игра от типа "Предай нататък", в която блогър предизвиква други блогъри да разкажат малко повече за себе си и да предадат на други 10 блогъри това предизвикателство :)

Странна верига, но забавна. Моето предизвикателство дойде от L'eter и си рекох "Защо пък не"

Ето и въпросите, които получих от нея, заедно с моите отговори:

1. Блогът ви достатъчно добре ли отразява вашата личност?
Не, има още какво да се желае :) Трудно ми е да опиша хаотичната си рачешка натура, но достатъчно добре отразява моята страст - сладкото, френското, шоколадът. Това са моите 3.
2. За какво можете да изхарчите спонтанно голяма сума пари?
Миналата година, когато гостите ми на рождения ми ден, бяха толкова добри да ме попитат какво си пожелавам за подарък, останаха изумени от количествата силиконови подложки, форми за печене и други подобни си пожелах. Ако имам възможност, съвсем спонтанно бих пръснала 1500 лв. за Kitchen Aid :) Не ме вълнуват скъпи дрехи, обувки и парфюми, бижутата ми се ограничават до брачна халка и колие със сърце, което за мен има огромна сантиментална стойност, но виж, всякакви щуротии и аксесоари, свързани с храна, ме докарват до временни умопомрачения, в които съм способна да похарча доста прилични суми
3. Къде съхранявате спомените си?
В главата. Имам хиляди снимки, но това, което е в главата ми, не може да бъде пресъздадено. Най-големият ми страх е някога, когато остарея, тези спомени да не избледнеят
4. Какво ви движи напред?
Движи ме надеждата, любовта...
5. Красота или здраве?
И двете. 
6. Чай или кафе?
Кафе. Черно, късо, горещо...
7. Какво би ви помогнало да сбъднете най-голямата си мечта в момента?
Нищо. 
8. Имате ли друго хоби освен това, което е тема на блога ви?
Имам да - уча се да снимам. Фотографията все повече завладява мислите ми. 
9. Виждате ли бъдеще в България?
Иска ми се. Не мога да напусна. Искала съм, но не мога. 
10. Какво бихте ми препоръчали да променя/добавя/разширя в моя блог?
Сладък е. Блогът трябва да отразява теб самата, така че трябва да е такъв, какъвто сметнеш за добе :)

Ииииииииииииии сега - Вики предизвиква 10 блогъра. За съжаление те трябва да са с по-малко от 200 последователи, затова трябва да се съобразя с това обраничение:

1. Таня, моята мила дружка със сладкото си местенце Cakelicious with Tania
2. Буба, друга моя любимка, която нямам търпение да публикува, за да се насладя на изключителното ѝ чувство за хумор, красиви снимки и невероятни идеи, не само в готвенето, но и в DIY прокетите - Sugar Coated Nothings
3. Лудата Ани с всичките ѝ щури хобита - All about my hobbies
4. Kokona - блог, който открих наскоро, но много харесах - Вкусен ден
5. Ели - Lavender dreams and butterflies - няма да крия, че тук първото, в което се влюбих е заглавието
6. Руми - R.Angelova blog
7. Геновева - Genoveff's blog
И понеже тук нататък зациклих, малко нарушавам правилата, но ще ми простите :)

Моите въпроси към тези мили дами са:

1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?
2. Как се справяш със стреса?
3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?
4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш
5. Песента, която те просълзява
6. Море или планина?
7. Какво те вади от равновесие?
8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за иборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?
9. Съжаляваш ли за нещо?
10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)

Правилата на играта:
10 въпроса задай, на моите 10 отговори 
Предай нататък на 10 блогъра с по-малко то 200 последователи
Остави линк към блога, който те е предизвикал :)

Хайде, момичета, вие сте :)
Read More

вторник, 18 юни 2013 г.

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)



Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.


Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)
И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...
Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)
Read More

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:



Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:


За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.


За плънката

200 мл. прясно мляко
200 мл. течна животинска сметана
4 цели яйца
1 пакетче ванилова захар
50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 
Слънчев ден от мен,
Вики
Read More

вторник, 14 май 2013 г.

Сладолед с крема сирене и малинов сироп

Днешният ден, като го гледам през прозореца, особено предразполага към сладоледени изкушения :) Студ, вятър, облаци, бррррррр...

Ооообаче, напук на леда навън, нищо че е месец май, нека се разхладим с нещо супер, ултра лесно, възмутително вкусно и много студено: без яйца, без машина за сладолед. Единственото, което трябва да се подготви около час по-раничко, е малиновият сироп, не за друго, а за да изстине.


Аз ще продължа, вероятно да каканижа във всяка своя публикация срещу купешките сладоледи и сладкиши - не че не купуваме, купуваме, но всеки път проявявам изключително усилия на волята да не погледна съдържанието, защото знам, че просто ще го хвърля в кофата за боклук. Може би тези плодовите сладоледи, тип сорбета, са най-малкото зло, което се продава, но пак, винаги с едно-две-три наум.

Нямам машина за сладолед и едва ли скоро ще имам... Може би някога, когато кухнята ми ще е с размерите на настоящото ни жилище, ще си взема всичко, което бих искала да имам, но няма къде да сложа :)


Плътен, ароматен, без оцветители, без консерванти :) 

Съставките можете да видите на снимката:


Използвах крем сирене на Hochland, може и Филаделфия или други сирена от този клас, с много ниско съдържание на сол. Солта се използва като съставка за засилване на вкусовете, така че няма драма да има мъничко, но в българските солта надделява и затова не препоръчвам да се използват.

За да си направите малиновия сироп, използвайте пресни или замразени малини. Кипнете ги с водата и захарта и оставете да поврят, докато самите малини се стопят. След това прецедете от семките и оставете да се охлади.

За да си направите сладоледа - разбийте крем сиренето и подсладеното кондензирано мляко - подчертавам подсладено, защото с другото не става. Разбийте ги докато се смесят идеално, без никакви бучки. След това направо в сместа изсипете добре охладената животинска сметана и продължете разбиването, докато сместа се сгъсти. 

Аз съм използвала силиконови формички за кексчета, но можете спокойно да направите цялото количество в един съд. Изсипвате част от сместа в съда, отгоре заливате с малиновия сироп и най-отгоре отново заливате с останалата смес. Прибирате във фризера за 2-3 часа.

Още по-хубаво става, ако на дъното на формата изсипете първо част от сиропа, а след това започнете да редувате пластовете - крем-сироп-крем. Когато се вади от формичката, сиропът се разтопява и като я обърнете, той се стича много вкусно по страните на сладоледа :)


А ето това се случва, докато правех опити за снимки :) Вика му се опит за саботаж :) 
Толкова сладка картинка - двете деца, въоръжени с лъжици стоят от двете страни на статива и готови за бой, на нисък старт. И докато правя поредните настройки, се случи това :) 

Ами това е от мен. Надявам се да опитате и да споделите, а аз ви пожелавам по-топли, слънчеви дни, които да развихрят вашето въображение по темата и ако имате желание, можете да споделите резултатите си на страницата на блога във Фейсбук.
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena