сряда, 12 ноември 2014 г.

Сладолед от тиква

Ехо, не сте ме забравили, нали?

Аз не съм. Мисля си често за това колко занемарен е блогът, колко несериозно се отнасям към него напоследък и колко много ми липсва. Надявам се да е приключил тежкият работен период и отново да съм на линия по-честичко.

Днешната рецепта отлежава в главата ми от почти година. Миналата година, докато се наканя, тиквите приключиха, а тази - докато намеря време, тиквата, която купих, за малко да върже малки тиквички...

В крайна сметка - думата е удържана и ето ме днес при вас:
Pumpkin icecream

Ако щете се смейте, но направата на този сладолед ми отне 3 седмици :)))). Първо купих тиквата. Около седмица я заобикалях, защото ме мързеше да я почистя.  После си направих едно карамелизирано кондензирано мляко, което изядохме с лъжичка. После си направих второ... Запретвайки ръкави в неделя да го правя, установих, че ми трябва и едно подсладено кондензирано мляко, ама не карамелизрано. После 3 дни не стигнах до магазина да си купя. И накрая реших, че ще мина и без него...

На финала, когато сладоледът стягаше във фризера, а карамеленият топинг изстиваше на котлона, аз заспах на дивана, а топингът изчезна безследно :)))) Историята мълчи...

А, да, чаках и едни орехи да пристигнат при мен.

Така че, спокойно можем да сложим подзаглавие: Сладоледено-тиквената сага, която може по епизоди да догони "И докато свят светува"...


Pumpkin icecream
В крайна сметка ето рецептата, която реално отнема не повече от 10 минути да се приготви :)
Като основа стъпих на любимия на толкова хора Сладолед с крем сирене и малинов сироп, но така придоби доста по-различно и есенно звучене.

Продукти за сладоледа

500 гр. сварена и добре отцедена тиква
270 гр. натурално крем сирене
400 гр. течна подсладена сметана
1 консерва карамелизирано кондензирано мляко
2 ч.л. канела

Pumpkin icecream

Приготвяне

Тиквата сварете в подсладена вода и оставете хубаво да се отцеди, за да няма много вода в нея, която да образува неприятни кристали в сладоледа. Пасирайте я на фино пюре.

С миксер разбийте на хомогенна смес крем сиренето, карамелизираното мляко, канелата и тиквата. След това прибавете сметаната и разбивайте, докато се сгъсти. Изсипете във форма и оставете във фризера.


Pumpkin icecream

За топинга от карамел

50-60 гр. захар
150 мл. сметана

Карамелизирайте захарта на котлона и бавно започнете да прибавяте сметаната. Внимавайте, пръска и пари :) Бъркайте непрекъснато. Когато се хомогенизира, оставете за малко да поври, махнете от котлона и оставете да изстива. Сосът ще се сгъсти доста.

Шоколадов топинг

100 мл. сметана
75 гр. черен шоколад

Загрейте сметаната до точката на кипене. Махнете от котлона и прибавете натрошения шоколад. Бъркайте докато се смесят добре и оставете да изстива.

Допълнително ще ви трябват и около 300 гр. орехови ядки.

Pumpkin icecream

Когато сладоледът е добре замръзнал, извадете от формата, нахвърляйте отгоре орехови ядки и последователно заливайте с карамел, отгоре шоколад, после пак карамел.

Преди да нарежете, оставете за около 10 минути да се отпусне.

Моето лично откритие за сладолед без машина е, че трябва да се стремим сместа, която ще замразяваме, да е доста гъста. Така замръзва по-бързо и равномерно и не се налага бъркане, за да се разбиват кристалчетата.

Бон апети от мен :)
Read More

вторник, 5 август 2014 г.

Еклерова торта с мус от праскови и какаово-лешникови платки

Всеки уважаващ себе си блогър просто трябва да има в менюто на блога еклерова торта J Само че, честно, хич не ги обичам… т.е. обичах, заради тежкия им вкус и класическото съчетание, което се предлага навсякъде. Днес ще ви представя моята си версия на тази торта, с какаово-лешникови платки, фин прасковен мус и профитероли с класическия крем патисие, опухкавен с мъничко сметана.



Обаче, преди да опиша рецептата, ще ви разкажа как стигнах до извода, че ми трябва такава торта. Преди време, когато служебното ми положение наложи да съм достижима навсякъде, по всяко време и да мога да реагирам на всеки клиентски каприз, си взех един смартфон. Първоначалният конфуз устройството ти да е по-смарт от теб и да ти казва точно колко време имаш, за да стигнеш до работата или че е крайно време да посетиш залата, защото от известно време не си бил по този маршрут, ме накара да се постарая да използвам максимално неговите функции и аз да намажа малко от неговите екстри J Сега имам всякакви приложения, с които мога да си резервирам билет за самолет (кога ли ще литна нанякъде се чудя), с които мога да измеря точно колко километра съм изтичала (изтрих го, защото както се сещате, активно тичам), приложение, с което мога да си платя сметката за вода, като сканирам един QR код, и изобщо всякакви джаджи, които правят комфорта ми значително по-голям J

Имам си и едно приложение, което много, ама много ми харесва – за поръчка на храна J Така де, сигурна съм, че има доста зяпнали физиономии пред монитора сега, които се чудят защо аджеба ми е такова приложение. Едно е ясно – никога не ме мързи да сготвя нещо сладко, но пък ако знаете колко ме мързи да готвя – ежедневноооооо! И когато имам сгода, абсолютно се възползвам от възможността да се измъкна от регулярните задължения да изхраня 3 момчешки гърла и да им поръчам отвън J От всичко, което съм гледала досега, най-ме впечатли едно симпатично мече – Foodpanda десетки ресторанти, от които да си избирам, пък и за такива застреляни като мен, които все забравят да изтеглят кеш от картата си, има и опция да платиш чрез виртуален ПОС. Много яко. И не последно – пуска ти нотификации да те уведоми за всякакви промоции. И въпреки че не поръчвам сладкиш отвън, това хич и не ми пречи най-безскрупулно да крада идеи от ресторантските менюта.

Днешната рецепта е точно такава безцеремонна кражба. То, трудно да кажеш кражба, като реално отмъкнах само идеята за еклерова торта, но все пак отнякъде трябва да се започне, нали така J Другото дойде от само-себе си. Видях разкошни праскови на пазара и си представих съчетанието на един пухкав профитерол, заобиколен от леко киселия вкус на праскова и подчертан от ароматен лешник.



 Отново изглежда сложно, но на практика е доста икономична рецепта - не се изискват много продукти, само много яйца, сметана, захар...

За профитеролите се доверявам изцяло от много време на рецептата на Пиер Ерме - един от моите идоли в сладкарството, както и на неговите насоки при печенето им, и досега нямам гаф с еклерчетата.

Продукти за профитеролите

(Около 40 мини еклерчета)
80 мл. вода
100 мл. пълномаслено прясно мляко
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
75 гр. масло
100 гр. брашно
3 цели едри яйца

Подготовка

Включете фурната на 200 градуса
Сложете да заврят заедно водата, млякото, маслото, солта и захарта, като леко разбърквате. В мига, в който заври, прибавете наведнъж цялото количество брашно и бъркайте интензивно с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените на съда. Продължете бъркането, докато се образува топка тесто. То трябва да е сухо.

Извадете и оставете да изстине. Прибавете яйцата - задължително едно по едно, като всяко следващо се слага, когато първото е напълно усвоено. Разбивайте постоянно, на висока скорост. Първоначално, като добавите яйцето, сместа става като на парцали, но с разбиването се хомогенизира. След като прибавите всички яйца, продължете да разбивате около 2-3 минути. 

Профитеролите и еклерите бухват, когато тестото е добре разбито. В него се образуват милиони балончета въздух, които при печенето се разширяват (физика му се вика на това ;)) и по този начин тестото набухва.

Сложете тестото в пош с кръгъл накрайник номер 10 (това ползвам за профитероли) и започнете да шприцовате кръгчета с диаметър 2-3 см. на разстояние поне 5 см. едно от друго. Аз ползвам тези специалните килимчета за макарони, които са очертани и стават перфектни :)

Сложете тавата във фурната и печете 15 минути, като на всеки 5 минути отваряте и затваряте вратичката на фурната (за да излезе парата). 

Готовите еклери оставете леко да изстинат.


Пригответе си Creme patissier или така нареченият сладкарски крем. Но, за Бога, не ползвайте брашно! Моля ви :) Този крем се сгъстява от яйцата и с царевично нишесте. Това не е каша, това е крем и то един от най-фините кремове в сладкарството: 

70 гр. захар
30 гр. царевично нишесте
4 цели яйца
1/2 шушулка ванилия/ампула/пакетче ванилена захар
350 мл. прясно мляко
200 мл. бита сметана

Млякото, захарта и ванилията загряваме на умерен котлон. Разбиваме заедно яйцата и царевичното нишесте. Ако има бучки - прецедете сместа. Като се загрее млякото, започнете да го прибавяте към яйцата (а не обратно), докато изравните температурите и разбира се, не спирате да бъркате. След това върнете на котлона и бъркайте, докато получите гладък крем. Ако има бучки - или пасирайте с пасатора, или прецедете. Оставете да изстине, като бъркате от време на време, за да не хваща кора. Когато е напълно студен, смесете с предварително разбитата сметана.

Напълнете еклерите като използвате същия накрайник номер 10. Ако имате специалния "filler", ползвайте си го :) Но аз го нямам, а ми се иска :)


След като си направихме еклерите, да започнем да печем и сглобяваме тортата :)

Какаово-лешникови платки
(2 платки с диаметър 18 см.)

200 гр. лешникова паста
2 яйца
30 гр. какао
70 гр. брашно
50 гр. захар

Разбийте всички продукти без брашното докато получите гъста, лепкава смес. Прибавяйте брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите още по-гъста и по-лепкава смес :) :) :). 
Фурната загрейте на 190 градуса. Сложете хартия за печене на дъното на ринг за печене. Разстелете равномерно половината от сместа (трябва да си помагате с шпатула или лъжица, тъй като е гъста). Печете около 10 минути.

Лешникова паста се прави много лесно - взимате около 250 гр. сурови лешници и ги смилате с блендера, докато станат на паста :) Това е :)

Прасковен мус

2 големи зрели праскови
300 мл. сметана (ползвала съм подсладена растителна тук)
1 пакетче желатин


Измийте и обелете прасковите.
Оставете желатина да набъбва в 30 гр. студена вода. Разтворете го след това на водна баня.
Прасковите смелете на пюре. Смесете с разтворения желатин. Част от пюрето отделете във формичка да се желира (това за центъра на тортата). 
Останалата част оставете да се желира напълно (около 2 часа). След това разбийте сметаната докато се сгъсти, но не е напълно гъста (знаете растителната сметана се сгъстява значително повече от животинската). Когато е в това състояние (сметаната имам предвид), прибавете напълно желираното пюре и разбийте с миксера. Сгъстява се много сериозно. Така направих аз (щото трябваше да я правя на части) - така остават парченца праскова, които много приятно се усещат в крема.

Иначе можете да разбиете сметаната, да добавите още нежелиралото пюре и да оставите в хладилника да стегне.

Сглобете тортата в ринг по следния начин:

Какаово-лешникова платка
Нарязани на тънки парченца праскови (те ще сиропират платката)
Крем - около сантиметър
Прасковеното желе, което отделихме във формичка, го слагаме в центъра на тортата.
Еклери - подредете ги плътно един до друг.
Запълнете с крем, докато се покрият еклерите и прасковения център
Какаово-лешникова платка
Тънки резени праскова
Крем

Украсете с парченца праскови и профитероли. Накрая залейте еклерите с шоколад (който забравих :))

Не знам за вас, но аз се уморих да пиша :) Дано на вас не ви писне да ме четете, но днес имаме 2 рецепти в една публикация - еклери и торта :) Да ви е вкусно!
Read More

сряда, 23 юли 2014 г.

Боровинков сладолед с маскарпоне

Не знам какво става, карма ли е, какво е, но всеки път, в който тръгна да публикувам рецепта за сладолед, навън небето се отваря и се изсипват неимоверни количества дъжд, студ, вятър или сняг. Така че, отново намирам абсолютно подходящ момент за публикация :) Нищо че е средата на юли - навън е като в началото на март :)

Преди време на страницата на блога във Фейсбук попитах вас какво искате да видите на страниците на блога и общото между всички коментари беше - нещо без печене, като коментарът на Тодорка Николаева "И аз съм за нещо без печене, със сладолед, с плодове и парченца шоколад" беше моето вдъхновение да направя този сладолед :)


На опашката чака молбата на Марияна за чийзкейк без печене :) В тази връзка, мисля да открия нова рубрика в блога "По желание", в която да изпълнявам (с известно закъснение, естествено) читателски желания. Така ще има предизвикателство за мен, а и откровено си мисля, че и вие ще сте по-доволни от това да виждате точно това, което ви интересува :). Можете да се свържете с мен, като оставите коментар, на страницата на блога във Фейсбук или като ми пишете мейл на пощата, оставена в секция Контакти.

Така, нека се върнем на сладоледа - той съчетава в себе си всички изисквания на Теди - домашен сладолед, плодове и парченца шоколад.

В деня, в който пуснах, че ще правя въпросния сладолед, се прибирам по никое време вкъщи от тренировка, абсолютно забравила за това какво трябва да правя :) Да, но аз си имам една Будна съвест, която хем живее извън мен, хем е част от сърцето ми, която след вечеря мило ми казва "Аааааааааа, днеска имаш да правиш сладолед с маскарпоне и боровинки" :)

Добре че сладоледът не изисква много време за правене, иска повече чакане да стане.


Какво ви трябва за този сладолед?

Да ви кажа, продуктите са заменяеми - вместо маскарпоне, можете да използвате обикновено натурално крем сирене, вместо боворинки можете да сложите други плодове (само спазвайте това, което ще напиша по-долу за плодовете), можете вместо шоколад да сложите ядки или да го пропуснете, да прибавите смляна мента или други ароматни съставки.

Продукти

2 яйца
50 мл. вода
100 гр. захар
1 ванилова шушулка (може и есенция или пакетче)
250 гр. маскарпоне
400 мл. сметана 
100 гр. черен шоколад (или млечен, ако предпочитате)
500 гр. замразени боровинки


Приготвяне

Кипнете водата със захарта, за да си приготвите захарен сироп (така е по-мързеливо, отколкото да сгъстявате яйцата със сметаната на котлона и да рискувате да пресечете сместа). Захарният сироп е готов, когато достигне температура от 112 градуса. Без термометър (както и аз процедирам), можете да познаете готовността му, когато кипенето се успокои. Първоначално водата кипи много силно, на едри мехурчета, които при изпаряването на водата, започват да стават по-малки и силата на кипене отслабва. 

Поставете яйцата в купа и започнете да ги разбивате, докато сиропът се готви. Когато е готов, без да спирате разбиването (на висока скорост), прибавете сиропа на тънка струйка към яйцата и бъркайте, докато изстинат и получите пухкава, кремообразна смес. Готова е, когато задържа форма. Това ше даде тази пенеста структура на сладоледа, малките балончета, които виждате на снимката. 

Замразените боровинки разбийте с блендер и оставете настрани. Направете същото и с шоколада (сложете го за малко в хладилника, за да е твърд) - смелете в блендер или настържете с ренде, или пък фино накълцайте с нож. 

В друга купа разбийте сметаната с малко захар и ванилията, докато се сгъсти. Към нея прибавете маскарпонето и разбивайте. Ще получите гъста смес. Към нея прибавете боровинките, които вече леко са се отпуснали и ще започнат да оцветяват сместа в нежно лилаво, и шоколада. Най-накрая прибавете яйчената смес и с внимателни кръгови движения разбъркайте всичко заедно. Изсипете в кутия или във формички и приберете във фризера за една нощ. 



Някои коментари

Вярна на себе си да давам съвети, макар и непоискани, ето и някои неща, които е добре да знаете:

Защо замразени плодове? Дори и да купите пресен плод (ягоди, малини, боворинки, каквото и да е) моята препоръка, когато правите сладолед, е да ги замразите и след това да ги минете през блендер. Ако ги смелите пресни, ще станат на каша и няма да се усещат парченцата в сладоледа. Ако ги сложите цели, тъй като са по-едри, съдържат повече вода и на финала ще ядете сладолед с парченца лед, приличащи на плод, ще им се изгуби вкуса, а хрускането на ледени блокчета, лично аз не намирам за удоволствие. Вторият вариант е да сварите плодовете на сироп и да прибавите сиропа към сладоледа, но тогава се лишавате от парченцата плод в сладоледа. Също е вкусно, но зависи какво целите.

Захар. Добаете я на вкус. Аз лично предпочитам по-малко сладък сладолед, затова и не добавям много захар, но ако обичате по-сладко, прибавете. Ако добавяте захар накрая, когато всичко сте смесили, използвайте задължително пудра захар, не кристална, тъй като е много възможно да не се разтворят кристалите и да хрускат.

Този сладолед би се получил много по-добре, ако имате машина, но аз нямам и пак е много вкусен :)

Задължително оставете сладоледа поне 10-15 минути на стайна температура преди сервиране. Моята препоръка е да го замразите в отделни формички, които прсто да прехвърлите след това в съд за сервиране.

Този сладолед, съвсем успешно може да заеме и вида на сладоледена торта :) Натрошете бисквити с малко масло и застелете дъното на форма за торта (диаметър около 18-20 см.). Изсипете сместа отгоре и приберете във фризера. Като стегне, залейте с разтопен шоколад и сметана или само с шоколад, или пък с боровинково желе. Режете след като е постояла навън поне 15 минути.

Днес пак се олях от писане, но се надявам съветите ми да ви бъдат от полза :)
Бон апети :)


Read More

вторник, 1 юли 2014 г.

Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).


Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:


Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)




Read More

вторник, 27 май 2014 г.

Ягодов сладолед с мента и лимонова мащерка

От толкова отдавна нищо не съм публикувала, че направо ми иде да отида да се срамувам в някой ъгъл :) Ама, какво да се прави, понякога имам чувството, че времето си устройва някакви странни състезания с мен, но е забравило да ме предупреди, че ей така, за спорта, е решило да направи денонощието само 12 часа. Пък и пролет е, птички се разпяха, цветята разцъфтяха и някак си ми се струва странно да го прекарам пред печката :)

Преди време на страничката на блога във Фейсбук бях обещала да ви покажа какво направих във формичките за сладолед на клечка, който пък напук на всичко си е направо здравословен. Е, ако се ограничиш до един де. Да не кажете после "Тая Вики лъже тука, че здравословен сладолед предлага, пък ей го на - изядох 5 и съм с кило отгоре" :))) Това за всеки случай го казвам, да не ми се вменява вина :)

Добре де, пише ми се, не съм писала от сума време, така че простете ме :) Ето снимка:

Супер лесен сладолед. Всъщност идеята му не беше много да стане сладолед. Имах идея за един фантастичен крем-пълнеж за макарони, но той малко не се сгъсти колкото ми трябваше, а и съпружеството добре го одобри, като преполови купата и реших, че някой друг път ще измисля някоя гениална рецепта за макароните, пък това ще го насипя във формичките за сладолед :)))
От идеята остана само определението - фантастичен (брей, къде е циганката...). Крем-пълнеж мина в сладолед, а макароните - изядох ги без пълнеж :) Оставила съм си няколко като ми хрумне нещо подходящо за тях, но повечето заминаха ;)

Както казах, супер лесен е. Не е толкова лесен като онзи с крем сиренето, но не е за изпускане. Тук има термична обработка на продуктите, но самата подготовка е елементарна.


Продукти

Предупреждавам, че малко на "около" вървят нещата, не съм ги мерила предварително, но тук и няма какво толкова да се обърка, ако сложите повече или по-малко.

Около 400 гр. почистени от дръжките ягоди
2 жълтъка
200 мл. млечна сметана
2 с.л. захар
1 с.л. царевично нишесте
1 шепа прясна мента + няколко капки ментова есенция
1 шепа лимонова мащерка (ако нямате - 2-3 капки лимонова есенция и малко сушена мащерка)
Около 40 гр. масло

Приготвяне

Всички продукти, без маслото, разбийте хубаво в блендер. Сложете ги в тенджерка и на тих огън, при непрекъснато бъркане, оставете да се сгъсти сместа - трябват ви около 5 минути да се обработят яйцата, за да сте спокойни, да се посгъсти. Прецедете сместа от евентуални бучки и добавете маслото (можете и без него). Разбъркайте докато се стопи и оставете да се охлади на стайна температура. 

Когато е достатъчно изстинало за хладилник - приберете в него и оставете поне 4 часа, даже най-добре цяла нощ. Като извадите сместа, тя ще е гъста. Разбийте с пасатор и насипете във формичките за сладолед. Оставете, докато се замразят хубаво.

Единствената драма с тия формички е после изваждането на сладоледа. Трябва да полеете леко с вода, може и хладка да е, колкото да може да се отлепи сладоледа от формичката, и след това изваждате. 

Приятно забавление от мен :)



Read More

четвъртък, 10 април 2014 г.

Шоколадов крем-сладолед със сладко от рози

Как се раждат вкусните идеи? Понякога човек ги мисли и премисля с дни, друг път са тотален плод на случайността и чистото любопитство.

Днешната рецепта е именно такава - съвсем, ама съвсем случайно от един крем за торта се получи също толкова вкусен сладолед, особено за тези, които обичат леко тръпчивия вкус на черния шоколад, съчетан с аромата на българската роза.

Ако пък не сте толкова фенове на черния шоколад - млечният също върши чудесна работа :)))

Така, малко предистория. Тортата от предишната ми публикация, в която ви запознах с вече любимото ми захарно тесто, я правих за един изключително специален случай - 80-годишен юбилей на една дама, която мина през толкова много неща, че за мен беше огромна чест да стана част от нейния празник. И тъй като, разбира се, времето ми беше много, ама много кът, сглобяването ѝ (блат-крем-блат) се превърна в едно малко приключение, което роди и този сладолед :)

Програмата ми беше следната - сряда вечерта пека блатове, четвъртък бъркам крем, петък украсявам, събота - духаме свещичките. Ноооо, аз тръгнах с тотално неясна идея какви точно кремове да забъркам :) В крайна сметка единият беше класиката крем сирене, заквасена сметана, бита сметана и ягоди, а другият, викам си, ще бъде шоколадов мус със сладко от рози.
Да де, ама не предвидих, че адската смес, която е в основата на въпросния мус, трябва да изстине напълно, за да може да се сложи в тортата като крем, а не като супа...

И ето какво се случва.

Бъркам аз на котлона първоначалната смес от рецептата и се моля да си легна преди 3 часа. Обаче, така ми се спи, а е едва 9 часа вечерта. Колко много време има до 3? И, казвам си аз, ще рискувам. И спечелих. Продължавам - горещата смес изнесох на балкона и се радвах, че все още не е толкова топло и бързо ще истине. Като изстина толкова, че да не съсипя хладилника, махнах долното чекмедже на фризера и набутах сместа вътре. Оставих я за 15 минути, но сърце, мале, не трае повече, извадих я, сложих в купата на миксера заедно с малко сметана и пуснах да се разбива, като през цялото време баех "Сгъсти се, хайде, моля ти се, дано се сгъстиш, хайде деееееее".


Почти бях сигурна, че ще се сгъти. Защо ли? Нали ганаш трябва да престои, за да се сгъсти при разбиване? Да, така е, но... Винаги има едно НО. В него има яйца, които знаем, при интензивно разбиване се сгъстяват. Сложих в студена смес студена сметана и започнах да се надявам.

След известно време на побой на сместа, баене и вуду магии, тя започна да се сгъстява и накрая се сгъсти до толкова, че не бях сигурна, че хората ще успеят да си разрежат тортата :)))) 


Отдъхнах си, избърсах капчиците пот, избили от напрежение и започнах да редя. Обаче, нали съм си грандоман, винаги приготвям много, ама много крем. Белият стигна, но от шоколадовия остана. Тамън бяхме хапнали за десерт един купешки сладолед, досвидя ми да хвърля кутията и реших да бутна шоколадовите ми остатъци във фризера да им мисля бъдещето в някакъв друг момент от живота си :)

В събота, когато довършвах декорацията, извднъж много, ама много огладнях. Сетих се за въпросната кутия и реших да видя какво става с нея. Мислех, че ще ме посрещне едно замръзнало парче, което няма да може да се хапне въобще и изненадата ми беше просто неописуема, когато вътре се намираше една фина, кремообразна текстура, която безпроблемно се подчини на натиска на лъжиката, а като го опитах, оооох, като го опитах...

Буквално светкавично събрах някакъв реквизит, извадих апарата, боднах една ягода за контарст и снимах. Нямаше начин да не споделя това и с вас, просто нямаше начин :)

И понеже пак отидох твърде далече в приказките, ето и рецептата:

Продукти

4 яйца
200 мл. прясно мляко
200 мл. сметана
400 гр. черен шоколад (60% ползвам аз)
3 с. л. сладко от рози
200 мл. студена сметана допълнително

Приготвяне

Разбиваме яйцата с тел, после добавяме прясното мляко, сметаната и сладкото от рози, разбиваме добре и слагаме на умерен котлон, като бъркаме често, докато леко започне да се сгъстява. Махаме от котлона, натрошаваме черния шоколад и бъркаме, докато се разтопи. Оставяме да изстине, прецеждаме, за да махнем листенцата от розите, че не е приятно нещо да ти се завира между зъбите. Някак си не е много гот. Когато изстине достатъчно, слагаме сместа във фризера за 15 минути. Тя продължава да си е течна. Добавяме 200 мл. студена сметана и започваме да разбиваме (ползвала съм растителна на Мегле, тъй като животинската не би издържала толкова дълго разбиване, без да се пресече), първо на бавни обороти, после увеличаваме скоростта.

За съжаление, по време на разбиването силно шоколадовият цвят избледнява, но какво да се прави - рискове :)

Сместа, след като е добре разбита, е много гъста. Прехвърляме в кутия и слагаме във фризера да престои поне една нощ.

Сервира се веднага, не е нужно да чакаме нищо да е отпуска. Не ползваме машина за сладолед.


За финал: явно яко ме тресе каръка, защото всеки път като публикувам рецепта за сладолед, навън е неадекватно студено просто, но това ми бил късмета :)
Read More

понеделник, 7 април 2014 г.

Гъм пейст - домашно захарно тесто за изработка на цветя

Много се чудех какво да напиша за тази торта, щото рецептата не е нещо УАУ.
Ползвала съм блатовете от любимата ми шоколадова торта, кремовете са два - единият със крем сирене, заквасена и бита сметана и ягоди, а вторият - шоколадов мус, от остатъка от който направих разкошен шоколадов сладолед, но за него - в друга публикация... Някой ден...
Ето я самата торта:


Затова, реших в тази публикация да ви опиша последната рецепта, който изпобвах за гъм пейст. Това е специално захарно тесто, предназначено за изработката на цветя, защото позволява да се разточва много, много тънко, почти до прозрачност, много е еластично, съхне много бързо и е просто приказка за работа.

В цялата си тортена "кариера" никога не съм работила с купешко захарно тесто, освен, когато карах сладкарските си курсове, но това не се брои :) Винаги си приготвям - за покриване правя винаги тестото на Димитрана, чиято рецепта съм описала, когато преди повече от три години направих първата си торта. Това тесто е страхотно за покриване, но за фигурки, цветя и разни елементи е малко трудно да се работи с него, защото е много бавно съхнещо. А за времето, през което съхнат фигурките, се деформират от тежестта си.


Както се оказа, този гъм пейст е страшно удобен при работа с молдове, с които направих кошничката и надписа. 

Принципно не съм много фен на молдовете аз, защото придават много голяма еднообразност на тортите, но няколко вълшебници ме убедиха, че е възможно да се използва молд, за да се направят много, много красиви неща. Така реших и аз да опитам :)


Рецептата за гъм пейст е на Алан Дън - моят цветарски идол :) от книгата "Sugar flowers skills".

Естествено, аз я адаптирах към нашенските продукти, но това не промени качествата ѝ :)

Продукти

(за около 500 гр. тесто, което ми стигна за всичко по тортата, плюс това, което изхвърлих и не намери мясотото си върху тортата)

25 мл. студена вода
10 гр. желатин
500 гр. пудра захар
3 ч. л. тайлоза (или 3 ч.л. gum tragacanth, или 2 ч.л. СМС)
1 с. л. глюкоза
3 ч. л. олио (по рецепта – бяла растителна мазнина – тяхното Криско, демек)
1 голям белтък

Разтваряме желатина в студена вода и чакаме хубаво да набъбне. Става като гъба поресто.
В купата на миксера пресяваме пудрата захар и тайлозата.
Загряваме желатина на водна баня, докато се разтопи и към него прибавяме глюкозата.
Пускаме миксера да се върти бавно и сипваме желатина с глюкозата, белтъка и мазнината.
Оставяме да се разбива, докато стане топка. После доизмесваме, ако има нужда с още пудра.
Накрая намазваме цялата топка с мазнина, за да не хваща коричка. Опаковаме в свежо фолио плътно и държим в хладилник.

Моите коментари:

Това, което ми направи впечатление е, че трябва да се сложи точно толкова пудра, все едно ще започваш да го работиш веднага - да спре да лепне и да е достатъчно твърдо, но гъвкаво за моделиране. Като престои (в хладилник го държа) зрее, но, понеже, аз го направих по-меко с идеята, че е като на Димитрана тестото (втърдява се след като престои), то си остана такова и леко лепне. Трябва да доизмеся с нишесте или пудра, докато го докарам да може да се разточва.
И друго - месих го в Андрю, не знам как ще се измеси на ръка, но според инструкциите в книжката, иска доста месене. След като е готово, трябва да се намаже с мазнина отвън, за да не хваща коричка.
Другото, което ми направи впечатление е, че не стават много наситени цветовете, като омесиш с боя - малко по-пастелни са, но и аз не експериментирах колко боя може да понесе. На мен ми трябваха бледи цветове, колкото като основа, защото после си дъствам отгоре и не ми пречи.
Може да се работи веднага с него, но Дън препоръчва да престои 12 часа.


Видно е, че още имам да поработя върху цветята си, за да ги докарам поне малко да приличат на тези на Дън, но и за това има време :)

Надявам се тази публикация да е полезна за всеки, който обича да си играе със захар и ви пожелавам спорен и усмихнат ден :)
Read More

понеделник, 10 март 2014 г.

Торта с маскарпоне, кокос и бял шоколад, слой от ягодов мус и ганаш, а по-накратко "Мрън" торта

Всичките ми мъже са родени на емблематични дати - големият ми син е на първия учебен ден, малкият - на Йоан Кръстител, а съпругът ми кога, кога? Ами какво по-подходящо от 8 март?
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.

Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.

Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.

Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.

Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))

Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.



Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.

Започваме с основата и действаме нататък:

Бисквитена основа

130 гр. масло
70 гр. захар
250 гр. брашно
1 яйце

Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме яйцето. Разбиваме хубаво, докато яйцето напълно се усвои. Накрая прибавяме брашното и замесваме тесто. Месим, колкото тестото да се събере на топка, не повече. Увиваме в свежо фолио и прибираме в хладилника.

След час престой, вадим тестото, разточваме върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 3-5 мм. Изрязваме кръг с диаметъра на тортата, набождаме с вилица на няколко места, за да не се надува и печем на 180 гр., докато покафенеят леко страните на голямата бисквита. Ако я препечете, тортата трудно ще се реже.

След това приготвяме 

Ягодов мус

400 гр. пресни ягоди
100 мл. течна животинска сметана
20 гр. царевично нишесте
2 цели яйца
4 жълтъка
80 гр. кристална захар
1 п. желатин (винаги ползвам на Йоткер)
100 гр. масло

Кратко отклонение за понятието мус. Хората използват думата мус под път и над път, но той си има една особена специфика - мусът има въздушна структура, с балончета въздух и най-често се приготвя с доста яйца - заедно или отделно жълтъци и белтъци. В случая това, което различава ягодовия мус от обикновеното желе, е именно този въздушен вид и вкус, които се получават от наличието на многото яйца в него.

От тази доза се получава доста голямо количество, спокойно можете да приготвите половината доза, но остатъците свършват мълниеносно, така че спокойно, няма да остане :)))

Ягодите измиваме, почистваме от дръжките и пасираме.
Яйцата, жълтъците, нишестето и захарта разбиваме с тел докато премахнем всички бучки.
Загряваме леко сметаната на тих огън и прибавяме към разбитите яйца. Връщаме на котлона и разбиваме непрекъснато, докато сместа започне да се сгъстява. Това разбиване има две функции - първо, логично, не загаря и второ - вкарваме въздух в муса и това ще даде тази въздушност, която търсим.
След като сместа се сгъсти, сваляме от огъня, прибавяме маслото, нарязано на дребни кубчета и бъркаме, докато се усвои до край. На финала прибавяме пасираните ягоди и желатина. 
Аз прибавих и мъничко червена сладкарска боя, за повече контраст на цветовете. 

Докато изстива, разбърквайте на няколко пъти.

Пресипете в силиконова формичка - каквато имате подръка и оставете в хладилника да стяга.

Шоколадов блат

1 яйце
100 гр. захар
60 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода за хляб
30 гр. какао
50 мл. бътърмилк
20 мл. олио

Сухите съставки смесваме заедно.
Разбиваме яйцето със захарта. Към тях прибавяме сухите съставки, бътърмилк-а и олиото. Разбъркваме до хомогенност. Печем в правоъгълна тава на 180 градуса. 

След като изстине, изрязваме кръг с диаметър два пъти по-малък от диаметъра на бисквитата.


Крем Маскарпоне с бял шоколад и кокос

200 мл. течна животинска сметана
600 мл. прясно мляко
4 яйца
40 гр. царевично нишесте
400 гр. бял шоколад
100 гр. масло
50 гр. кокосови стърготини
500 гр. маскарпоне
200 гр. течна сметана (използвах подсладена)

Сложете на тих огън да се загряват млякото и 200 мл. от сметаната. През това време разбиваме хубаво яйцата, нишестето и захарта (ако използвате неподсладена сметана, сложете около 50 гр. захар). Когато млечната смес се загрее, но не кипи, прибавяме по малко към яйцата. Връщаме след това всичко на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Свалете от огъня и прибавете натрошения на парченца бял шоколад, маслото и кокосовите стърготини. Оставете да изстива.

Отделно разбийте другите 200 мл. сметана. 

Към изстиналия млечен крем прибавете маскарпонето и разбийте, докато се смесят добре. Към всичко това прибавете най-накрая разбитата сметана. Използвах подсладена сметана, растителна, защото тя се разбива до по-твърдо и така избегнах желатина. Ако искате с животинска, аз бих се застраховала с 5 гр. желатин, защото тортата е без почти никакъв блат и нищичко не я държи, освен стабилността на крема.


Идва ред на сглобяването.

На дъното на регулиращ се ринг за торта поставете изпечения бисквитен блат. 
Нарежете ягоди по дължина, като изрязвате долната им част (откъм дръжката), така че да са равни и да не падат. Подредете ги по цялата обиколка на ринга, като се стремите да са плътно една до друга и със сравнително еднаква височина. 

Поставете част от маскарпоне крема на дъното на тортата. В центъра, върху крема, поставете шоколадовия блат, сиропирайте съвсем леко и отгоре поставете вече стегналия ягодов мус, като внимателно го освободите от формичката. 

Запълнете отстрани и отгоре с останалия маскарпоне крем и изравнете. 

Залейте с изстинал ганаш от 200 мл. сметана и 200 гр. черен шоколад. Изравнете и сложете в хладилника за няколко часа. 

За да извадите тортата от ринга, внимателно прекарайте топъл нож между стените на ринга и тортата, като внимавате да не отлепите ягодите от тортата. 

Това е от мен :) Ако не ви се е завил свят от толкова инструкции, ще се радвам на вашите отзиви :)))
Read More

сряда, 5 февруари 2014 г.

Бисквитки с парченца черен шоколад и сушени червени боровинки

Боже, колко съм здравословна само :) Хем черен шоколад, хем супер плодове! И после, казвайте - от на Вики рецептите само се дебелее :) Айде де! И копче не можете да ми кажете :)

Напоследък здравословното ме облъчва отвсякъде - как не трябва да консумирам бяла захар, бяло брашно, фондан и пр. екстри. Ми няма да споря, не трябва да се прекалява, но какво е късче сладичко примерно веднъж в седмицата или парче вкусна торта на празник?

Както и да е, за мен по-здравословно е домашно приготвените бисквите, сладки и други сладки глезотии пред тези, купени от магазина. Точка.

Днешната рецепта е за едни много вкусни хрупкави бисквитки, с черен шоколад и за разкош - сушени червени боровинки. Вкусът е как да кажа - хем леко сладки, хем нагарчат от черния шоколад, хем имат и една леко кисела нотка от боровинките, а в комбинация усещанията са още една, още, още и ииииииии още една!



Рецептата е от книжката, приложена към моя коледен подарък с малки промени от моя страна

Продукти

(за около 40 дребни бисквитки, 6-7 см. диаметър)

100 гр. сушени червени боровинки (по рецепта са сушени кайсии - 140 гр.)
100 гр. черен шоколад (по рецепта е с ядки, но с шоколад ми харесва повече)
150 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 голямо яйце
1 п. ванилена захар (или екстракт ванилия)
115 гр. меко масло
150 гр. захар (по рецепта кафява, но аз нямах)

Приготвяне

Загрейте фурната до 180 градуса.
Накълцайте на дребни парченца черния шоколад. Можете да използвате и шоколадови капки, но повечето хора нямат, затова успешно замествам с шоколад на блокче. Често казвам, че когато нямам хубав сладкарски шоколад, се доверявам на Своге, екстра какао.
Разбийте на пухкав крем маслото и захарта и към тях добавете яйцето. Разбийте, докато се усвои добре и сместа се надигне. Прибавете брашното и бакпулвера и разбъркайте. Най накрая добавете накълцания шоколад и боровинките.


Застиламе тавите с хартия за печене, гребваме по една малка лъжичка от сместа и слагаме на хартията. Бисквитките трябва да са на голямо разстояние една от друга, тъй като се разстилат повече. По време на печене леко се надуват, но като ги извадите от фурната, спадат (това да не ви притеснява). Печем 12-15 минути, докато по краищата се зачервят. Оставяме леко да се охладят в тавата и след това изстиват напълно върху решетка.
С тези бисквитки можете да експериментирате - да добавите каквито сушени плодове искате - вишни, череши, черни боровинки, кайсии, каквото ви хрумне. 
Можете да замените шоколада с ядки (нарязани на едро) - лешници, орехи, бадеми.
Можете да сложите и шоколад, и ядки, пак няма да сбъркате :)
Можете да добавите малко ромова есенция например или пък ментова, която с черния шоколад ще си пасне страхотно.

Днес не ми се пише много, та приключвам :)
Слънчево настроение от мен!

Read More

вторник, 28 януари 2014 г.

Сладоледен чийзкейк с мед

Каквоооооооо? Сладолед посред зима?
Сигурно си мислите, че тази Вики тотално изтрещя :) И аз така си мисля :)
Поводът са гости, разбира се. Рядко приготвям нещичко само за нас, а другият повод, естествено е, че не мога да се нарадвам на коледния си подарък :)))) И понеже тук си е моето местенце, не мога да не споделя, че после семейството си най-обичам Андрю :) Да :) Това ми напомня как ме гледаха колежките, когато започнах да подскачам из офиса и да викам "Урааааааааа, ще си имам Андрююююююююю!".

Ама първо рецептата, после ще си говорим за Андрю :)

Та на въпроса - сладолед посред зима? И защо не, питам се аз? Като си стоиш на топличко, можеш да поразхладиш с парченце, две, три...

Рецептата е лесна, без машина, със слой бисквитки "Орео", лек дъх на мед и разтапящ се шоколадов ганаш с мед.

Рецептата е от една от любимите ми книги "The Ultimate Frozen Dessert" на Bruce Weinstein & Mark Scarbrough, които нагледно показват, че сладоледът може да се ползва за всичко. Рецептата е адаптирана по мой си вкус и възприятия, аз добавих меда, избрах бисквитките "Орео" за основа и накрая аз залях отгоре с шоколад, някак ми пустееше без него :)


За този чийзкейк са ви нужни:

За основата:
3 пакетчета бисквитки "Орео" (от малките по 6 бр.)
2 с.л. масло (разтопено и леко охладено)
2 с.л. мед

За чийзкейка

4 опаковки крем сирене
1 голяма кофичка заквасена сметана
4 жълтъка от големи яйца
250 мл. пълномаслена сметана + 50 гр. захар (по желание)
2 пакетчета ванилена захар
100 гр. мед
50 гр. захар
20 мл. вода

За заливката:
250 мл. пълномаслена сметана
180 гр. тъмен шоколад
3 с.л. мед


Чийзкейкът е с диаметър 26 см. височина около 5 см. 
Ако искате по-дебела основа, сложете поне 5 пакетчета бисквити, но аз исках само един тънък хрупкав Орео слой и преобладаващо количество сладолед.
За основата - смелете в блендер бисквитките и ги смесете с разтопеното масло и меда. Разстелете на тънък пласт на дъното на откопчаваща се форма за торта. С удоволствие бих използвала и по-малък диаметър, за да постигна височина, но и така не е за изпускане :)


За заливката:

Първо смесете заедно крем сиренето, заквасената сметана, меда и ванилията
Разбийте на пухкав крем течната сметана с 50 гр. захар (нея прибавете по желание)
Жълтъците можете да ги приготвите по два начина. Единият е да ги разбивате с миксер на водна баня, докато побелеят и утроят обема си, след това да продължите разбиването, като махнете от водната баня, докато сместа се охлади.
Вторият начин е моят - любимият ми меренг - кипвате захарта с водата докато започне да се сгъстява и прибавяте към жълтъците, като непрекъснато разбивате на висока скорост с миксера докато получите плътен, нежен крем.

След като всичко е готово, към крем сиренето и сметаната внимателно прибавете жълтъците и разбъркайте леко и внимателно, докато смесите добре. Накрая прибавете битата сметана и отново объркайте.

Залейте бисквитите и оставете във фризера поне за 4 часа, най-добре за цяла нощ.

Ганаш за заливане

За ганаша - кипнете сметаната, махнете от огъня и приберете начупения на парченца шоколад. Разбъркайте хубаво, докато получите еднородна, хомогенна тъмно-кафява маса. Оставете настрани да се охлади. Медът се добавя, когато сместа е изстинала до телесна температура.

Изчакайте ганашът да се сгъсти до толкова, че да е лесно да се излива, но да не е напълно течен. Ако го приготвите и него от вечерта и се е сгъстил много, леко затоплете.


Освободете чийзкейка от ринга, като прекарате нагорещен нож по краищата между кейка и стените на формата. Залейте с охладения ганаш. 
Когато заливате вече замръзналия чийзкейк, трябва бързо да разнесете с дълъг нож или сладкарска шпатула, тъй като твърде бързо се охлажда и втвърдява.

Преди сервиране оставете за поне 20 минути да се отпусне. Този чийзкейк не е като купешките сладоледи, които на 20-тата минута са се превърнали в локва вода. Той е плътен и наистина му трябва време. Иначе не можете да го разрежете дори :))))

А сега, скъпи читатели и приятели, представям ви Андрю, новият член на семейството ни :))))

Усмихнат сладоледен ден от мен :))))
Read More

сряда, 15 януари 2014 г.

Торта Minecraft с разкошни боровинкови блатове

Отлагам тази публикация, защото рискувам да бъда доста груба, черногледа и зла с оглед на това какво ми причини мойто брат с невинното "....ааааааааа, Вальо иска торта" и моето още по-невинно "Ми, че как! За него винаги!". Ама, да знаех, щях да внимавам какво отговарям :))) В крайна сметка изводът е "ВИНАГИ, подчертавам винаги питайте за какво иде реч, преди да кажете, ОК" :))) Оказа се, че Вальо, тире, мойто племенник любим иска не какво да е, а Майнкрафт! Първо, честно казано чух "Майнкампф" и няма да ви разправям какви очи отворих! Ми то, съзвучие, какво, човещинка :)))) Не, че като чух поправката ми олекна...

За непросветените - Майнкрафт е игра, изцяло кубична, в която се правят разни неща, но визуално мен ме интересува това, че е изцяло кубична, ама изцяло! Всичко е в малки кубчета, квадратчета, пикселизирана, абе като..., като... ъъъъ "Матрицата", само че създадена в различни нюанси на зеленото...

Така, поне вкусово можех да си правя каквото си искам :)

Ето я моята измъчена торта, моята няколкочасова борба с боички и четки. За сведение, само мечът е направен от около 100 квадратчета само за някакви си 6-7 часа. Отделно бояджийските услуги отнеха почти едно денонощие, на фона на което някаквите си 2-3 часа за моделиране на тези на пръв поглед семпли фигурки, направо не е за споменаване.

Отплеснах се ;) Ето:


Снимки набързо, ама толкоз! Като я завърших половин час преди да излезем - толкоз! Това е!
На всичкото отгоре мойто брат беше обещал да ми снима разрез, ама йок! Изял останалото, което прибра от детския клуб и разрез - дръжкиииии!

Поне беше вкусна, много вкусна. Тези блатове ми влизат във фаворитите при всички положения. А как биха се вързали с един хубав шоколадов мус, ооох! Тази е с адаптация на крем с маскарпоне от тук, ама всичко по реда си :)

Първо блатовете! Само искам да подчертая, че кокошият ми мозък за пръв път си позволява да не публикува източник на рецептата, просто, защото е забравил да си го запише! Така че, моите искрени извинения към автора на рецептата (чуждестранна е), за това, че няма да го спомена с добро поименно, но пък не пречи всички дружно да му кажем Тенк ю :)

Мисля, личи си, че ме е тръшнала лигнята :) Минавам по темата.

Продукти 

(за форма с диаметър 24 см)
400 гр. брашно
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л бакпулвер
1/2 ч.л. сода
180 гр. масло
400 гр. захар
80 мл. лимонов сок
1 с.л. лимонова кора
4 големи яйца
270 мл. бътърмилк
300 гр. пресни или замразени боровинки (в моя случай замразени)

Значи, действаме си по стандарт: сухите съставки ги смесваме и ги пресяваме заедно.
Разбиваме на хубав пухкав крем маслото (меко, на стайна температура и захарта). Прибавяме към тях лимоновия сок и лимоновата кора и продължаваме да разбиваме. Може да стане малко на працали, няма драма.
Едно по едно прибавяме яйцата, като следващото прибавяме, когато първото е идеално усвоено.

Зарязваме миксера и действаме оттук нататък с телена бъркалка (от мен да мине, може и със силиконова :)). Важното е да не се прекалява с бъркането. Към маслено-яйчената смес започваме да редуваме сухи съставки и бътърмилк, като добавяме от всяко по няколко пъти - 3-4 поне. Това защо се прави, не знам, но така са ми казали, така правя :)
На финала, директно прибавяме замразените боровинки и правим не повече от 2-3 оборота с бъркалката. Идеята е да не смачкаме боровинките.

Пекох блатовете в две форми едновременно във фурната, като на средата на печенето размених местата им. Тази смес не е добра идея да я печете на порции, защото боровинките ще си пуснат сока и ще стане малко кофти. Та, печем си ние на 180 градуса до готовност и оставяме да се охлади. След 10-15 минути обръщаме на решетка да изстинат напълно. Не ги прибирайте топли примерно във фурната, какъв хубав конденз се получава, няма да разправям :)


Кремът, както писах е семпличък - по-горе е линкът с рецептата, но аз го направих с 3 опаковки крем сирене (щяха да са 4, обаче кукувицата аз съм купила едно с копър, нямаше да му стои добре :), 300 гр. бял шоколад, добавих малко лимонови корички (от тези, които продават в пакетче на Kotany), и няколко капки есенция лимон. Намалете и количеството бита сметана на 250 мл.

Ами, това е от мен :) Четете, смейте се, забавлявайте се при мен :)
Вики
Read More

сряда, 8 януари 2014 г.

Бананови бисквитки с шоколадови парченца

Привет, скъпи читатели :)
Днес полагам началото на новата кулинарна година на блога. Пожелавам си малко по-честичкото ми присъствие тук :)
На вас пожелавам щастлива, здрава, усмихната и изпълнена с обич година!

Днешната рецепта е коледно-тематична. Мина Коледа, но пак ще дойде, а рецептата може да се приготви целогодишно. Просто използвах тази рецепта да почерпим дядо Коледа като наминава през нас да остави нещичко под елхата, пък той каквото ял, ял, другото свърши твърде бързо :)


Ето ги, с намек към добрия Дядо да не забравя чувала :)

Бисквитките са много вкусни - леко дъвчащи, с осезаем дъх и аромат на банан, а в комбинация с черен шоколад - оох! Вървят като семки на плажа :)

Рецептата адаптирах от книгата "The Ultimate Chocolate Cookie Book" на Bruce Weinstein, като адаптирах съобразно наличността на нашенски продукти и съдържанието на хладилника ми у дома :)

Продукти

(от тази доза излизат доволно около 40 сладки)
300 гр. брашно
100 гр. бадемово брашно (може да замените с едри овесени ядки, както е по рецепта)
1 ч.л. бакпулвер 
1/2 ч.л. сол
125 гр. масло
50 мл. олио (в рецептата е solid vegetable shortening, което аз приравнявам на маргарин, затова замених с олио)
200 гр. бяла захар
100 гр. кафява захар
1 много узрял банан
1 пакетче ванилена захар (използвам на Йоткер)
2 черни шоколада, нарязани на ситни парченца (в рецептата съм използвала черен на Своге - от купешките се държи най-добре, според мен)



Загряваме фурната на 180 градуса.
Смесваме брашното, бадемовото брашно, бакпулвера и солта в една купа.
В друга купа разбиваме заедно маслото и олиото, докато получим еднородна смес. Към тях прибавяме двата вида захар, докато се смесят, но все пак кристалчетата да се усещат. Прибавете банана и ванилията и разбийте с пасатор до еднородна смес.
Омесете сравнително меко тесто, като смесите сухите съставки към маслено-банановата смес. Тестото трябва да задържа форма, но не и да е прекалено меко. Добавете нарязаните шоколадови парченца и разбъркайте колкото да се разпределят равномерно.
Гребвайте с чаена лъжичка и пускайте топченцата върху тавата, задължително покрита с хартия за печене. Разредете бисквитките на около 3-4 см. една от друга - по време на печене те се разливат леко.



Печем бисквитките около 10-12 минути на 180 градуса. Трябва да са порозовели отстрани, но по средата да са все още мекички. Охлаждаме напълно на решетка.
Вкусни са, да! Мнооого вкусни! А още по-вкусни са на втория, третия ден, когато всички аромати са се смесили добре.

Така, ето с тези бисквитки почерпихме себе си и дядо Коледа, а той от благодарност се отчете подобаващо.
Вярно, моят подарък още се бави, но на него ще посветя негова си собствена публикация, придружена с рецепта :) Толкова беше мил този човек, че дори ми позволи да се снимам с него за спомен :)
Дааааа, хубава Коледа беше, вече чакам другата с нетърпение :)
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena