четвъртък, 6 юни 2013 г.

Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:



Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:


За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.


За плънката

200 мл. прясно мляко
200 мл. течна животинска сметана
4 цели яйца
1 пакетче ванилова захар
50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 
Слънчев ден от мен,
Вики

12 коментара:

Elti каза...

А, не можеш да ме откажеш лесно, колкото и сложно, цапащо и неблагодарно да го описваш, че е :)). Снимките изглеждат шеметно! А и така, крем карамел в бисквитена кошничка, не съм пекла, така, че ставам още по-любопитна и нетърпелива. И аз мразя да чистя череши и понякога ми идва с костилките да ги слагам в сладкишите :) Поздрави, Вики и хубав ден!

кайти каза...

Хихихихи Вики, колко познато. Вчера правих конфитюр от череши и тази картинка с пръските, омазаното дете, ръце и стени е и моя :))
А сладкишът ти е страхотен, отсега да си кажа, че изобщо няма да се пробвам- нито търпението ги имам нито тези сладкарски умения, поради което пак ще разгледам снимките и прочета публикацията ти с голяяяямо уважение.
Поздрави !

pep-4o каза...

Искам да ти кажа, че ги чистих с машинката за за череши - но тази, която е една дръжка с шип. И тъй като черешите ми си бяха твърди и недоузрели, плочките по мивката също направих в чудесни червени точици.
Много ти е хубав сладкиша, Вики! И кремест.Със сигурност ще го пробвам.
А провали колкото искаш. Аз последно вчера изсипах кутията с половин кило захар в мивката :)

Албена Павлова каза...

Чудесен е! И красив, и ароматен, а снимките обещават вкусно удоволствие!
Поздравления за този прекрасен сладкиш!

Dani каза...

Вики, сладкишът е прекрасен!
Харесва ми идеята за основа!
А това с чистенето на череши и вишни,
които също обожавам за сладкиш е част от емоцията :)
Аз обикновено правя много леко обработени черешите като теб,
но с малко ром и без желатин
и пак става чудесно!
Прегръдка и много усмивки!

Vaklina каза...

Мили, дами, сърдечно благодаря за хубавите думи, които прочетох!
Елти, причината да не приготвям често сладкиши с вишни и череши е именно чистенето на костилките :)
Кайти, и на теб благодаря! Сладкарски умения за приготвянето не се изискват кой знае колко, извън тези на средно опитна домакиня :) Но виж, търпение, се иска много :)
Пепи, ти си кулинарен вълшебник, нали знаеш :) Провалите са част от удоволствието да експериментираш
Албена, много си мила, благодаря!
Дани, идеята за мъничко алкохол в черешите е страхотна и определено ще ти я заимствам, но трябва да ми мине малко ;) Още не ога до край да изчистя ноктите си от тъмно лилаво-червеникавия оттенък на черешовия сок :)

Ани каза...

Обожавам череши , но костилките, ах тези костилки :-):-) Паят изглежда прекрасно, Вики!

Vaklina каза...

О, Ани, тези костилки, тези костилки колко идеи са опропастили :) Като си помисля колко време отнемат и колко цапат, ентусиазмът ми замира ;))))

Анонимен каза...

Блогът страшно ми харесва! А проблемът с костилките го решавам като смело действам с пръсти - мачкам ги направо черешите, разделям ги, ако някоя е твърда, не се мъча с нея - изяждам я. При две кутии с ръкавици вчера като правих сладко не с сетих и доста се поизпоцапах, но свърших работа. А тези цветенца-бисквитки отгоре ти се иска да ги схрускаш от снимката!
Поздрави - Таня

Vaklina каза...

Благодаря, Таня!

Санитарен фаянс каза...

Паят ви изглежда страхотно вкусен и все едно е нарисуван,Изключително добре са ви се получили черешките и заливката. Така блестят и лускат.радвам, че ни показвате този сладкиш, сега за идващите незабравими празници ще се опитам да го приготвя, като задължително ще има и пробен модел.Очакваме още десерти и разбира се основни ястия.

Vaklina Alexieva каза...

Благодаря ви!

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena