вторник, 18 юни 2013 г.

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)



Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.


Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)
И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...
Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

10 коментара:

Ани каза...

Прекрасна тoрта! Сигурна съм, че е била и мнoгo вкусна! Ще се престраша и аз с тoзи йoгурт мус, тoлкoва вкуснo звучи :)

Dani каза...

Вики, тортата е чудесна!
Както и малиновия мус!
Поздрави и хубаво настроение!

tillia каза...

Вики, въпреки "инфарктните състояния", "сбърканите рецепти" и премеждията, важното е крайният резултат! А той е повече от сполучлив!
Прекрасна торта!
Поздрави и приятна вечер!

Aleksandrina Karabasheva каза...

И при мен често се получават някакви инфарктни състояния, но както при теб в този случай понякога късмета е на моя страна. :)
Тортата изглежда страхотно и този мус звучи невероятно вкусно!
Поздрави и хубава вечер!

Unknown каза...

Викиииииииии, :)))))))
ТОВА БЕШЕ НАЙ НАЙ НАЙ ВКУСНАТА И КРАСИВА ТОРТА НА СВЕТА!!! Не ми казвай "не припадай", защото след моя опит за торта в понеделник (аз и кекс немога да правя)......и моите моменти с разтеклата се сметана и финала с изпуснатата торта на пода пред всички деца (сервирах я в чашки за чай)....... ти си направо БОГИНЯ :))))
Предполагам, че ти е било инфарктно, но както се казва хубавите неща стават с много зор и пот, а в този случай си е заслужавало.
Отново Благодаря
Монка все още говори как е онемяла като си е видяла тортата, така че ....... пак ще те използваме да знаеш!
Целувки и хубав ден

Вики каза...

Леле, колко сте мили!
Ани, дани, Александрина, няма да съжалявате ако опитате този мус (той ми е от летния репертоар :)), а и ще се радвам да споделите.
Наде, не се оплаквай, видях резултата на снимка :) Много ти благодаря, а Мони наистина беше страшно сладка :) За мен ще е огромно удоволствие да повторим :)
Вие не ме слушайте колко си мрънкам, аз обожавам тези емоции, колкото и да ми съкращават нервните окончания, те ми действат буквално психотерапевтично на фона на напрегнатото и криво ежедневие.

TiKi каза...

Много много много красива торта, Ваклина! Радвам се, че попаднах тук да се полюбувам на истински красоти с вкусен опис. Но не знам как ти дава сърце да разрежете такава красота. На мен ще ми е жал... Поздрави и хубава вечер :)

Вики каза...

TiKi, сърдечни благодарности!!! ИСтината е, че, особено, когато тортата е детска, много преди рязането и веднага след духането на свещичките, тя вече няма същият вид :) Просто децата веднага я разкостват, с такъв кеф :) Те не страдат от жал по такива неща :)

Снежанка Драгомирова-Elti каза...

Вики, тортата е изящна! Толкова е нежна и с романтично звучене! Притесненията са писани на твоята сметка, за нас е удоволствието да се наслаждаваме на тази красота :)
Хубава вечер!

Вики каза...

:) Елти, много си мила :) Както споменах, тези нерви са част от всяка торта за някой, а и част от терапевтичните ми средства. Всъщност, тези емоции ме зареждат с енергия и като видя реакцията на човека с тортата, винаги си поревавам (ама тайничко, така :)))))
Слънчев ден от мен :)

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena