четвъртък, 10 април 2014 г.

Шоколадов крем-сладолед със сладко от рози

Как се раждат вкусните идеи? Понякога човек ги мисли и премисля с дни, друг път са тотален плод на случайността и чистото любопитство.

Днешната рецепта е именно такава - съвсем, ама съвсем случайно от един крем за торта се получи също толкова вкусен сладолед, особено за тези, които обичат леко тръпчивия вкус на черния шоколад, съчетан с аромата на българската роза.

Ако пък не сте толкова фенове на черния шоколад - млечният също върши чудесна работа :)))

Така, малко предистория. Тортата от предишната ми публикация, в която ви запознах с вече любимото ми захарно тесто, я правих за един изключително специален случай - 80-годишен юбилей на една дама, която мина през толкова много неща, че за мен беше огромна чест да стана част от нейния празник. И тъй като, разбира се, времето ми беше много, ама много кът, сглобяването ѝ (блат-крем-блат) се превърна в едно малко приключение, което роди и този сладолед :)

Програмата ми беше следната - сряда вечерта пека блатове, четвъртък бъркам крем, петък украсявам, събота - духаме свещичките. Ноооо, аз тръгнах с тотално неясна идея какви точно кремове да забъркам :) В крайна сметка единият беше класиката крем сирене, заквасена сметана, бита сметана и ягоди, а другият, викам си, ще бъде шоколадов мус със сладко от рози.
Да де, ама не предвидих, че адската смес, която е в основата на въпросния мус, трябва да изстине напълно, за да може да се сложи в тортата като крем, а не като супа...

И ето какво се случва.

Бъркам аз на котлона първоначалната смес от рецептата и се моля да си легна преди 3 часа. Обаче, така ми се спи, а е едва 9 часа вечерта. Колко много време има до 3? И, казвам си аз, ще рискувам. И спечелих. Продължавам - горещата смес изнесох на балкона и се радвах, че все още не е толкова топло и бързо ще истине. Като изстина толкова, че да не съсипя хладилника, махнах долното чекмедже на фризера и набутах сместа вътре. Оставих я за 15 минути, но сърце, мале, не трае повече, извадих я, сложих в купата на миксера заедно с малко сметана и пуснах да се разбива, като през цялото време баех "Сгъсти се, хайде, моля ти се, дано се сгъстиш, хайде деееееее".


Почти бях сигурна, че ще се сгъти. Защо ли? Нали ганаш трябва да престои, за да се сгъсти при разбиване? Да, така е, но... Винаги има едно НО. В него има яйца, които знаем, при интензивно разбиване се сгъстяват. Сложих в студена смес студена сметана и започнах да се надявам.

След известно време на побой на сместа, баене и вуду магии, тя започна да се сгъстява и накрая се сгъсти до толкова, че не бях сигурна, че хората ще успеят да си разрежат тортата :)))) 


Отдъхнах си, избърсах капчиците пот, избили от напрежение и започнах да редя. Обаче, нали съм си грандоман, винаги приготвям много, ама много крем. Белият стигна, но от шоколадовия остана. Тамън бяхме хапнали за десерт един купешки сладолед, досвидя ми да хвърля кутията и реших да бутна шоколадовите ми остатъци във фризера да им мисля бъдещето в някакъв друг момент от живота си :)

В събота, когато довършвах декорацията, извднъж много, ама много огладнях. Сетих се за въпросната кутия и реших да видя какво става с нея. Мислех, че ще ме посрещне едно замръзнало парче, което няма да може да се хапне въобще и изненадата ми беше просто неописуема, когато вътре се намираше една фина, кремообразна текстура, която безпроблемно се подчини на натиска на лъжиката, а като го опитах, оооох, като го опитах...

Буквално светкавично събрах някакъв реквизит, извадих апарата, боднах една ягода за контарст и снимах. Нямаше начин да не споделя това и с вас, просто нямаше начин :)

И понеже пак отидох твърде далече в приказките, ето и рецептата:

Продукти

4 яйца
200 мл. прясно мляко
200 мл. сметана
400 гр. черен шоколад (60% ползвам аз)
3 с. л. сладко от рози
200 мл. студена сметана допълнително

Приготвяне

Разбиваме яйцата с тел, после добавяме прясното мляко, сметаната и сладкото от рози, разбиваме добре и слагаме на умерен котлон, като бъркаме често, докато леко започне да се сгъстява. Махаме от котлона, натрошаваме черния шоколад и бъркаме, докато се разтопи. Оставяме да изстине, прецеждаме, за да махнем листенцата от розите, че не е приятно нещо да ти се завира между зъбите. Някак си не е много гот. Когато изстине достатъчно, слагаме сместа във фризера за 15 минути. Тя продължава да си е течна. Добавяме 200 мл. студена сметана и започваме да разбиваме (ползвала съм растителна на Мегле, тъй като животинската не би издържала толкова дълго разбиване, без да се пресече), първо на бавни обороти, после увеличаваме скоростта.

За съжаление, по време на разбиването силно шоколадовият цвят избледнява, но какво да се прави - рискове :)

Сместа, след като е добре разбита, е много гъста. Прехвърляме в кутия и слагаме във фризера да престои поне една нощ.

Сервира се веднага, не е нужно да чакаме нищо да е отпуска. Не ползваме машина за сладолед.


За финал: явно яко ме тресе каръка, защото всеки път като публикувам рецепта за сладолед, навън е неадекватно студено просто, но това ми бил късмета :)

11 коментара:

Алби каза...

Страхотно изглежда, въпреки че и днес е хладно ми се прииска да си хапна! На синът ми обаче никак не му пречи времето, за да поиска сладолед...а тази твоя рецепта ще се изпробва през уикенда непременно. Сладко от рози...дори не съм и виждала, може ли да се замени с нещо?

Vaklina каза...

Алби, можеш да го замениш с всякакво сладко, или пък да сложиш розова есенция за аромат, но тогава трябва да сложиш и малко захар. А можеш и с друго сладко по избор :)

traiana каза...

Напротив, голям фен съм на черния шоколад;) Чудесен сладолед!

Гергана Лазарова каза...

Никак няма да го върна, макар да е студено, Вики. :) Ние сладолед и зимата си хапваме. А този твой... Ах, този твой сладолед, прекрасен е! :) Първо малко му се намръщих, когато каза, че много се усеща натуралният шоколад - моля те, научи ме да го заобичам този черничък дявол, хем пък е и полезен...
После, като ми заговори за млечен, успокоих топката. Ама като изчетох и останалото, като се нагледах на красивите снимки - и лъжичка няма да ти върна от този, макар и с чернилката вътре. ;) Шегувам се, аз също позлвам черен шоколад за десерти, но не го долюбвам, наистина.
Млъкчвам вече, че се олях... Ама ти си виновна, ти ме предразполагаш да си дърдоря... :)
Прегръдки, Вики, и много усмивки от мен! :)

Пламена Радева каза...

Поразена съм, по-истински и от истинския! А от месеци не мога да хапна купешки сладолед, ти сега направо ме изкушаваш! И при нас е студено, та чак мразовито, но не бих отказала подобна порция домашен сладолед. Благодаря :)

Kайти каза...

Екстра е ! Обичам го тъмен :) някой ден ще го направя по твоята рецепта :)

Dani каза...

Умирам за черен шоколад!
Друг не признавам :)
А сладко от рози не съм яла от детството си!
Но комбинацията ще е божествена!
Ще трябва да потърся!
Преглъщам си от чашката и чакам да се стопли...

Vaklina каза...

Момичета, днес не мога да отделя време да благодаря на всяка от вас лично, но една голяма прегръка за всички вас от мен!

Гуинет каза...

Абе бях на път да я подмина тази публикация след като зверски се намръзнах днес, но добре, че не го направих. Ето така се раждат страхотните рецепти. Нямам си машина за сладолед, а толкова обичам. Благодаря, че сподели с нас, Вики!

vicktory каза...

Вики чудесен е !
Аз съм гооолям почитател на черния шоколад
Изглежда много вкусен :)
Поздрави
Вики

Vaklina каза...

Гуинет, радвам се, че не си подминала :) И аз нямам машина и много се зарадвах, че има и рецепти, които не я изискват, както и никакво разбъркване при замразяването, защото това бъркане през половин час да не кристализира сладоледа е подлудяващо и досега не съм успяла да докарам годен за ядене такъв :)))))
Вики, благодаря и на теб! Сигурна съм, че ще ви хареса у дома!
Слънчев ден, момичета,
Вики

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena