Имам удоволствието да ви представя себе си като най-щастливата жена. Обградена съм от трима мъже и никой не може да ме осъди за това, а най-големият има и празник на 8 март. Като се запознахме все се чудех защо така разбира жените, а то защо било. Тук и специални благодарности на свекърва ми, че е успяла за тази дата :)
Така, тази година пък е и много специална, защото празникът е свързан и с кръглата годишнина на моя съпруг (колко кръгла ще си замълча :). Сигурно месец по-рано започнах да обмислям сладката изненада, не само защото той много обича сладко, а и защото исках тортата ми да казва всичко, което ми е на сърцето и душата. Седмици наред месих пробни теста, моделирах, развалях и накрая като опрях и до железарския магазин, вече реших да започвам.
Ето резултата. Има си своите кусури - покритието се набръчка ужасно, защото разточих тънко, въодушевена от факта, че фонданът този път е проявил благосклонността да прави това, което аз искам :)
Почти всичко в тази торта беше ново за мен, а и трябваше да остане в пълна тайна. За първи път правих вита торта, за първи път си позволих да моделирам фигурки (единият лебед страда от двойна гуша, а крилото на другия реши да си смени перушината в последния момент), за първи път експериментирах с нов крем и накрая - за първи път фонданът се получи така, както трябва.
Блатовете са готови - екзотик със сушени плодове. Сиропирани са с портокалов сок
Крем за пълнеж
2 зрели плода от манго
1 голяма заквасена сметана
1 крем сирене
1 и 1/2 пакетче кокосови стърготини (около 40 гр.)
пудра захар на вкус
1 желатин
Приготвяне
Разбиваме крем сиренето с пудрата захар. Добавяме заквасената сметана и като се смесят добре - пюрираното манго и кокосовите стърготини. Накрая прибавяме и разтворения в малко вода желатин.
Крем за измазване:
1 крем сирене
1 малко пакетче масло
Пудра захар на вкус
сокът и кората на един портокал
Продуктите се смесват до гладка, кремообразна консистенция. Оставят се за малко в хладилник.
Лебедите - както казах, щом опрях до железарския магазин, смятайте в какво приключение с вкарах. При моделирането всичко си вървеше ОК, обаче проклетата шия все падаше надолу и никакви укрепления не можеха да я задържат в позицията, в която ми трябваше! Идеята е двата лебеда да опрат глава в глава и да образуват сърце ето така:
След хиляди упорити и тъпи опити опрях до телефона на една приятелка - спец в моделирането. Тя ме прати да си купя кабел и така историята с железарския магазин. Извадих жичките и О, чудо - лебедите станаха от раз. След това - първи чифт крила се счупиха, но пък и бяха прекалено големи. За втори чифт нямах особени нерви, затова ги измоделирах на ръка и съхнаха върху точилката.
Розичките станаха лесно, само дето половин ден кухнята беше накичена с шишчета и висящи цветя. Много ми се искаше да направя водни лилии, но така и не успях да докарам нито една на вид и се отказах.
1 коментара:
Ваклински, ама ти не само имаш сладкарска дарба, а и дар слово ти се намира. Евала:) Много хубаво си описла прилючението, в което си се вкарала, а на тримата ти мъже благородно им завиждам. Браво на теб! Ще споделя с всичките си приятели, можем да посъберем парички ор реклама и да ти отворим сладкарски цех:)Айде, keep up the good work, дет се вика:)
Публикуване на коментар
Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!