понеделник, 21 ноември 2011 г.

Торта Мерцедес

Изобщо не знам как да започна публикацията за тази торта! Честно! Колкото и да се забавлявах с нея, толкова и ми извади душицата. Колкото и лесно да изглеждаше в началото, толкова и трудно излезе накрая. С нея преживях всякакви възможни емоции - от радостта, че приема формата на автомобил, до "благословиите" към моя милост, мързела и проклетото захарно тесто. Да си призная, то самото хич не е проклето, ама мен ме домързя да си го направя предната вечер и в такова приключение се вкарах сутринта, че не е истина. Ето я тортата:

Историята със захарното тесто започва в сряда сутринта и благополучно завърши същия ден на обяд. Принципно замесването отнема не повече от 20 минути. Когато си свършиш работата като хората и след това го оставиш да пренощува спокойно, тестото те слуша и внимателно изпълнява всички твои желания. Аз какво направих - във вторник бях прекалено уморена, за да си замеся тесто и го оставих за сутринта. След като си смесих глюкозата, глицерина, желатина и лимонената киселина, реших да ги оставя малко навън да се охладят. Оставих ги и ги забравих. През това време се заех с повторното измазване на тортата. Като се сетих за тях, те вече се бяха превърнали в една отлично желирана маса, твърда като камък. И вместо да си направя труда леко да затопля в микровълновата, за да се отпуснат, аз хванах миксера с бъркалките за тесто и започнах да прибавям пудрата захар. Всичко ОК, но когато започнах да оцветявам, установих, че цялото тесто е на малки бабунки неразтворен желатин. Т.е. за нищо не става. Аз обаче съм печена и бутам тестото в микровълновата - от топлината желатинът се разтваря. Премесих добре и резултатът беше повече от задоволителен. От топлината обаче тестото сериозно омеква и не става за работа. Мушнах го за 5 минути във фризера с ясното съзнание, че така ще видя колко от желатина е останал неразтворен и образува мехурчета. Повторих процедурата с претоплянето още веднъж и в крайна сметка получих желаното хубаво тесто. За съжаление, обаче, от всичките тези стресове на тестото и доомесването с пудра и нишесте, то не стана толкова еластично, колкото е по принцип и много бързо изсъхваше. В крайна сметка успях да покрия тортата, но в долните краища се понапука.
След като покрих колата, започна едно изрязване на стъкла, прозорци и фарове. Доста време ми отне. Накрая последва боядисването - сив металик. Боядисах с гъбичка, с четка става много неравномерно. Стъклата ги оцветих с разтворена в спирт черна боя, а след това с памуче, натопено със спирт ги измих - да остане само намек за оцветяване, а не да са чисто черни. Отгоре, още докато бяха влажни от спирта натърках безцветен перлен дъст и така се получи приликата със стъкло. С най-голямо удоволствие правих панделката - тъмно червена със златни отблясъци. Най-големият ми ужас бяха гумите, с които видях толкова зор да ги натъкмя, че накрая забравих да им излея джанти :)
Единственото ми успокоение е, че радостта на собственика на тортата е била голяма.

Блатовете са готови, пулверизирани с прясно мляко, кремът е Бял шоколадов трюфел и домашно сладко от малини и е измазана с бял шоколадов ганаш.

Продукти за пълнежа (източник)

750 мл. охладена сладкарска сметана
60 гр. масло, нарязано на кубчета
400 гр. качествен бял шоколад
няколко капки ванилова есенция
няколко капки бадемова есенция

1 чаша сметана и маслото се поставят на котлона докато започнат да се образуват мехурчета. Сваля се от котлона и се изсипва при фино нарязания бял шоколад. Оставя се за минута да се разтопи шоколада и след това се разбърква до хомогенност. Добавяме ванилията. Оставяме да се охлади. В отделна купа разбиваме останалата сметана с бадемовата есенция докато се образуват твърди връхчета. След това внимателно смесваме двата крема. Задължително е шоколадовият крем да е напълно изстинал, иначе, ще пием крема от чаша.


Бял шоколадов ганаш

250 мл. сладкарска сметана
200 гр. бял шоколад
30-40 гр. масло

Ганашът е много фин и приятен крем, който в зависимост от съотношението шоколад-сметана, може да се използва за пълнеж, измазване и дори бонбони (трюфел бонбоните се правят именно от ганаш в съотношение сметана шоколад 1:1).

Поставяме сметаната на котлона докато е точно на границата да кипне. Прибавяме към наситнения шоколад и маслото, разбъркваме до хомогенна смес и оставяме в хладилника поне за 2 часа докато се втвърди. Това съотношение на продуктите няма да го направи напълно твърд. След като е добре охладен, ганашът се разбива с миксер на високи обороти до получаването на пухкав крем - отнема около 5-7 минути непрекъснато биене.

Ето и  как докарах формата на колата. Изгледах страшно много постъпкови снимки в интернет как се прави кола, но повечето показваха изрязване на формата след като тортата е сголбена - блат, крем, блат крем и пр. Аз си направих един шаблон и по него изрязах шасито. Отгоре наслагвах другите блатове и изрязах по основния шаблон. След като се бяха натрупали 4 блата един върху друг ги дооформих с ножче. После си ги разделих и започнах да мажа с крема, като всеки блат намазах със сладко от малини. Кремът е перфектен за такива торти, защото стяга много добре и не изтича, а тук няма как да се добави обвивка от блат отстрани, защото ще се развали формата. След като направих шасито, от изрезките оформих горната част на колата. Измазах отстрани с трохи от блат, смесени с ганаш и чак след това измазах цялата торта със слой ганаш. Трохите, смесени с крема за измазване, са като бетон и са идеално решение, когато имаме неправилна форма, а и при редените, а не вити торти, където вероятността от изтичане на крема е голяма и може да разтопи покритието.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena