Бей блейд торта или как да бръкнеш дълбоко в портфейла на родителя

Пет години по-рано

Звънят камбанки, весели детски гласчета огласят училищния двор, букети с цветя се веят свободно, едва удържани от мъничките детски ръчички... Опппааааа, беше събота, но това не променя датата - първият учебен ден. Тогава звънна първият звънец в моя първи учебен ден, специалност родителство. Вярно, до обяд, хич не ми беше весело и забавно - прическата ми беше виждала и по-добри дни, способностите ми за говорене и координация бяха напълно изчезнали, а издържането на болка беше стигнало предела си и горещо молех докторите да ме упоят :)) Точно в 13.50 проплака моята мъничка първа рожба, която днес вече прави първите си опити да пише, да рисува и разбира се, за мъничко цвят - да ми трови живота с претенции за облекло, прическа и пр. Т.е. минаха онези дни, в които имах малко бебе, днес вече имам едно прекрасно пораснало момче, което се превърна в център на моята вселена, сблъсквайки се с първия център - с други думи - съпруг. Малко по-късно се появи и третото слънце и днес мога да се похваля с един много мъжки наситен космос и аз като една планета, заобиколена от толкова слънца:)

Сега ще спра със сантиментите, извинете, не можах да се сдържа, и ще се върна към приключението, наречено бей блейд и ще се съсредоточа върху захарта, шоколада и портфейла. 

В настоящето:

 

И за да няма втренчени и неразбиращи погледи, започвам с обясненията. Бей блейд е едно филмче. Разбира се, подобно на Бакуган, то премина границите на телевизионното излъчване и се превърна в една безкрайна маркетингова инициатива по прехвърляне на средства от и без това изтънелия родителски бюджет към без това наедрелите гушки на магазини за играчки и световни производители. В крайна сметка, ако обобщим, бей блейд спокойно можем да наречем пумпал, който се пуска в една арена (спокойно може да се замени с купичка за кучешка храна) с помощта на изтрелвачка и целта му е да пребие друг подобен пумпал. За целта, господата производители са успели да изработят хиляди и хиляди блейдове (пумпали), които притежават различни способности (представете си), някой добри в атака, други - в защита, с различни метални основи, спин тракове (това, което ги завърта или основата на пумпала) и естествено с гръмки имена от типа - Lightning Drago, Poison Serpent, Leo, Capricorn и т.н., т.н. Всеки блейд се разглобява на съставните си части, могат от наличните да се сглобяват други и така се получава един безкраен кръг от "Искам този, този го нямам" и "Мамоооооо, моля ти се, искам и този". 

Концепцията за тортата ми беше разяснена точно и ясно, още месеци преди важното събитие, така че аз бях напълно психически подготвена, но както се оказа после, не и физически :) Това е най скоростната торта, която съм правила някога - 14 часа от сглобяването на съставните й части (блат, крем, покриване) до боядисване и финални щрихи. Фигурките подготвих по-рано, но пък за сметка на това им отделих 4 пълни дни.

Преди това отделих една седмица да измисля аджеба как да пресъздам автентична форма. Тези, които са моделирали захарно тесто, са наясно колко то е претенциозно към сериозен натиск и намеса, колко е фино и чувствително. Т.е. вариантът за самостоятелно моделиране отпадна. Остана вариант отливка. Да, имам си една дружка, която като гениален зъботехник използва силикона и за такива сладкарски дейности. Тук мога да се разпростра за манията по силикона на женското съсловие, както казва брат ми, независимо за какво се ползва, жените са луди по силикон :) Аз също - ама зъболекарски. Да, ама ходи дири таз приятелка по планините, където тя спокойно си летува и нехае за моите зъболекарски нужди. Е, просветих я, но нямаше как да ми помогне, особено, когато и аз нехаех в планините в другата половина на страната :)

Така се спрях на глината - продават по книжарниците детска бяла глина за моделиране. Поомачках я, разглобих блейдовете на съставните им части и ги притиснах силно в глината и така си направих отливки. Изчаках да изсъхне и оформих в тях захарното тесто. Работих с бяло тесто, което после си оцветих с бои и четка.

По отношение на вкуса ми беше също ясно: да е шоколадова и да има боровинки. Ок. Ето какво измисли главата ми с тези съставки. Получи се много фин шоколадов мус:

Продукти за крема

3 яйца

Малко горещ захарен сироп

1 консерва подсладено кондензирано мляко

500 гр. хубав черен шоколад

500 мл. подсладена сметана (ако използвате неподсладена, добре е да добавите малко захар към крема)

300 гр. боровинки

1 желатин

Яйцата се разбиват по познатата ни технология за обработка на сурови яйца (виж страничката "Малки хитринки и тънкости", там съм обяснила подробно). 

Отделно стопяваме шоколада на водна баня и към него добавяме кондензираното мляко, като оставим добре да се смесят, но да не се загряват особено. Това нещо го прибавих към гъстата яйчена смес, която се втечнява доста, но да не се притеснявате от това. Прибавям разтворения желатин (разтварям в с.л. студена вода), добавих боровинките (както съм ги извадила от фризера, за да могат да се разтопят в крема, да си пуснат сока там, а и да ускорят процеса на желиране и оставям в хладилника за малко. През това време разбивам сметаната на пухкав крем и по малко добавям към шоколадовата смес. 

Сега малко за използването на желатин. Много често ми се случва да чуя "не обичам желатин", но той няма вкус, а когато се слага в прилични количества, прави крема пухкав и мек, а не твърд в смисъла на желе. Когато правя нещо за първи път с желатин, се съобразявам с предписанията на етикета. Например, ако искаме меко желе - толкова желатин към толкова вода, в случая крем. Т.е. за около килограм крем (колкото излиза от тези съставки), слагам 1 пакетче желатин, като така той ми играе ролята на "събирач на крема", не толкова като желиращ агент. Ако искам да използвам този крем за торта тип "Парфе", без колебание бих добавила още 5 грама, ако не и 10, за да може да се задържи без страничната платка, с която облицовам тортата. Освен всичко това, използването на желатин помага да направим по-висок крем, който да не се "сбива" при сглобяването на тортата и да получим преобладаващ вкус на крема пред блата. Моите торти обикновено са от порядъка на 10 см. височина и в тях общата височина на блатовете е около 1,5 см, а останалото е крем, т.е. около 8 см. от височината на тортата са крем. 

Желатинът може да се замени с други желиращи (предпочитам в случая думата "стягащи") съставки като агар-агар и пектин. Може да се замени също така с масло, но тогава получаваме съвсем друга рецепта, значително по-тежка и калорична, а също и с кремчетата тип "крем Оле", разтворени в по-малко от отбелязаното на опаковката количество мляко, в които обаче изобщо не сме сигурни какво има.

Благодаря ви, че отделихте време за тази дълга публикация, надявам се да опитате и споделите :)