вторник, 1 юли 2014 г.

Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).


Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:


Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)




11 коментара:

Роси каза...

Големи перипетии,Вики,но пък какъв люляк самооо,готова бях да се обзаложа,че е истински!Когато човек има повод,сякаш всички дяволи се наговарят да му пречат.Аз така на една рожденическа торта полях плота с ганаш чак до пода :) ,важното е да запазиш хладнокръвие и да не хвърлиш всичко в коша в първата минута,после решение все ще се намери.
Тортата изглежда супер!
Поздрави!

Пламена Радева каза...

Първата ми реакция беше "не ми казвай, че тоя люляк не е истински" :D Нали знаеш, никой не знае и няма да разбере колко драматично е било приготвянето на тортата или десерта, важно е да вкусно, да се е харесало и да изчезнало за кратко време. Така вътрешно ми минава, че съм се гърчила и потила над нещото! А твоето нещо е приказно и си е заслужило труда :)

Iliana каза...

Ухааа, какъв люляк. Не бих повярвала, че не е истински. Искрено ти се възхищавам!
Тортата изглежда прекрасно.

Kайти каза...

Хихихихи Вики, то ПМС-то е виновно и за озоновата дупка :) Посмях се, градацията е ирония-самоирония- Вики :)

Йоланта Делибозова каза...

Такава си ми сладурана! Давай да те прегърна! Тортата е страхотна, просто не можах да повярвам, че цветчетата не са откъснати току що! Браво ва моето момиче със златните ръце! А този фондан, койте си купила е с какаово масло. Затова е толкова добър. Първо е твърд, но от топлината на ръцете се размеква идеално. А след това пък се втвърдява бед проблем. Много е качествен, незнам колко струва твоят, но на Кадемлия 6 има от него и не е скъп. Това за инфо на всички. Страхотна торта, още веднъж - Поздравления!

Vaklina каза...

Колко е хубаво утрото да ти започва с толкова мили думи! Толкова много положителни емоции ми създавате!
Роси, права си, мила :) Първата ми реакция беше точно да отворя кофата, но се радвам, че не го направих :)
Пламена, знам, че никой няма да разбере, но е хубаво хората да видят понякога какво стои зад една торта, да знаят и как НЕ се прави :))))
Илианка, благодаря ти, мила!
Кайтиииии, ПМС-то е в основата на изяждането на онази прословута ябълка :)
Йоли, Йоли, идваааааааам! За прегръдка от теб - веднага! Благодаря ти за положителния заряд, който получавам винаги от теб - когато те прочета, когато те видя. Страхотна си!

Павлина Петкова каза...

Само ще кажа, че тортата е великолепна, за люляка нямам думи! Прекрасни! Прегръдка и много хубав ден!

Албена Павлова каза...

Първото нещо, което си казах беше -откъде люляк по това време? Прекрасен е!
А за тортата - и аз съм имала такива неволи и също си имам една спасителна купа за салата :) Даже тази година великденската торта точно така се получи, показах я как си седи във въпросната купа, че и за стягане във фризера нямах време ... Но нали е било весело и забавно :)
Прегръдка! И Честит рожден ден!

Vaklina каза...

Благодаря ви за милите думи, Павлина и Албенка :)

Tania Anguelova(Tanita) каза...

Люляка е просто изумителен, никога нямаше да позная, че не е истински, ако го бях видяла във ваза.

Vaklina каза...

Благодаря ти, Таня! Слънчев и усмихнат ден :)
Вики

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena