петък, 16 септември 2011 г.

Торта Мечо Пух

Наруших си обещанието лятото да не правя нищо, ама само веднъж. Тортата ми я поръча една мадама с три буболечки, едната доста попораснала, а другите - госпожица на 3 (гордата собственичка на тортата) и другият мъник скоро ще направи 2. За тази торта пътувах на 2 пъти от вилата до София, но пък си заслужаваше всяко усилие, защото като ме види малката девойка сега не спира да ме гушка и да повтаря "Ти прави тази тоЛта, нали?". Както и да е, не съм по ферманите, та ето:

 Получих и невероятна подкрепа от майка й, която съвсем услужливо напазарува всичко по списък, тъй като нямах време и възможност да обикалям по магазините. След като буквално се потих над тортата (жегите минаваха 35 градуса) и гордо я връчих на родителите, получих обаждане на 5-тата минута, че ще имам малко поправки. Сложих си аз пликчето със захарно тесто в чантата, взех едно нишесте и хукнах (добре че са ни наблизо). Отивам аз и ми се насълзяват очите - тортата се беше предала на жегата и долният етаж жално беше клюмнал на една страна. Да си призная, така хубаво се разтреперих, че едва успях да откача рисунките, без да ги изпотроша и започнах да измислям на крак как да оправим белята. Да, де, аз хубаво си мисля, но докато мисля, тортата продължава да сляга, защото като е веднъж нарушена основата, няма удържане. Викнах аз мамето на една страна и викам - давай да махам долния етаж и да я направим двуетажна, че няма да има на какво да сложим свещите скоро. Речено - сторено, свалих долния етаж, покрих го с остатъка от захарното тесто, което ми беше в чантата, навих на бърза ръка няколко зелени рози и разделихме тортата.
Това са фигурите отгоре. И за да не бъда обвинена в неграмотност - МЕТ нарочно е написано с Т :)
















Ето и как изглеждаше тортата на 2 етажа и щастливата фамилия. Рожденничката се е гушнала в баща си, защото се изплаши ужасно от свещичките фойерверки :)

Рецептата на крема
Голямо мислене беше какъв да е кремът - да е подходящ за деца, да е лек, да не е сладък. Спряхме се на неутрален ванилов крем с малини. Идеята за крема ми хрумна от Парфето на Мими, но го направих без белтъците, защото те не претърпяват топлинна обработка и особено в топлите дни не бих го дала на дете, а за тяхна сметка добавих крем сирене. За тази торта отиде доста голямо количество крем:

1 кг. крем сирене натурално
6 големи заквасени сметани
1 ч.ч. пудра захар
750 гр. меко масло
Няколко капки бадемова есенция (много добре се съчетава с аромата на малини)
1 кг. пресни малини

Маслото се оставя хубаво да омекне и се разбива с пудрата захар на пухкав крем. Отделно разбиваме до хомогенност крем сиренето, към което прибавяме сметаната. След като добре се смесят, прибавяме към маслото и охлаждаме поне час, за да се стегне кремът. При нареждането на блатовете (тортата е вита) върху крема се слагат малини.

Захарен сироп:
100 гр. малини
300-400 мл. вода
захар на вкус

Кипваме малините, захарта и водата. Прецеждаме през фино сито, за да се махнат семките и сиропираме.

Кремът за измазване е класически маслен крем.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena