понеделник, 5 ноември 2012 г.

Сладкиши от всички страни, обединявайте се

Днес ще направим нещо, което десетки световни организации не успяват. На фона на съвременната икономическа криза, отношенията между страните определено са леко обтегнати и нито ЕС, нито НАТО, ООН и пр. не могат да направят това, което един сладкиш може да направи - една фина, леко горчива с леко кисело сладък оттенък международна връзка, която силно заздрави италиано-американско-френската следа в историята на сладкарството.


Всички, които следят блога ми, са наясно с почти клиничната ми страст към френското сладкарство, но кой е казал, че другите са за изхвърляне? Американски черно-шоколадови блатове, италиански фин маскарпоне мус, френски хрупкави "лалета" и българска издънка :)

Сега, майтап да ви разправям :) Това, сигурна съм, беше да ме приземи и да поскъси леко вирнатото ми носле от почти гениалните ми сладкарски творения (виждате ли колко съм скромничка само :) Та значи, приготвям си аз тортата, измазвам си я, снимам я и гордо тръгвам да я внасям в хладилника при което, О, Боже! Гледам как тортата почва да ми бяга по подложката! Е, няма да ви разправям - инфаркт щях да получа! Преди да се разпадне тотално, успях да я хвана в ринга и да я прибера. Сърцето бумти от ужас, имам 3 часа до предаването на тортата и никакви продукти за втора. Оставих детето пред компютъра и бегом до магазина, където слава тебе, о, този, чието име не трябва да се споменава напразно, имаше готови какаови платки. На бегом се прибрах, остъргах крема отстрани, опаковах тортата с платки и я метнах в хладилника да се стяга в кръста, че да не види какво може да й се случи, ако я почна (с лъжица). След като платките се залепиха, измазах отново и прибрах в хладилника. Ама съм й баяла на всеки 15 минути - проверка след проверка, държеше се нейната ... Сдадох я със свита душа и един куп препоръки за съхранение, за да оцелее до лелеяния неделен ден, когато щеше да е триумфално-празнично поднесена, нарязана и изядена.

И понятие си нямам защо се случи това, вероятно заради многото сироп, но кошмарът ме преследва вече втора нощ. Никога, ама никога не ми се беше случвало подобно нещо, а съм правила торти, от които тече сироп направо. Както и да е, мисля, че е вкусна, защото от малко останалото ми тесто за блат изпекох къпкейкчета и ги омазах с крема:
Ами, вкусни бяха, следователно и тортата и тя :) В добавка с домашно малиново сладко...

Третата, френската част, е от едно много вкусно хрупкаво френско тесто, което е много гъвкаво след изпичане и може да се моделира. Нарича се tuiles или в превод "керемидки", вероятно заради способността им да се огъват именно в такава форма. То е много фино, хрупкаво и вкусно, с него се работи приятно, единственото кофти нещо е, че трябва още горещо да се постави в желаната форма, защото в момента, в който изстине, става непластично.
Сега, очаква ви една дъълга публикация с две рецепти и много, много обяснения.
Рецептата за блатовете взех от моята лщбимка - Марта Стюърт, като, разбира се, промених малко нещата, защото на мен ми стана повече отколкото очаквах, та за това има и къпкейкс. Например брашното ми дойде в повече, вместо бътърмилк сложих заквасена сметана и прясно мляко, ааааа, добавих и фино смлени лешници.

Продукти за блата - стигат за 4 блата с диаметър 24 см. 

Заклевам се, че винаги ще си пека блатовете отделно, за да не ми се налага повече да ги режа. Нещо не ми харесва американският стандарт на дебелите блатове (по техен стандарт - 2 блата със същия диаметър).
250 гр. меко масло
50 гр. неподсладено какао
2 ч.ч. брашно (според мен 1 и половина е по-добре)
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1 и 1/2 ч.ч. захар
2 големи яйца
2 жълтъка
1 ч.л. ванилова есенция
300 гр. черен шоколад (моят е 70% - благодаря ти, Ани:)
1 малка заквасена сметана
1 ч.ч. прясно мляко
150 гр. фино смлени лешници
Малиново сладко за намазване на блатовете


В купа смесваме сухите съставки - брашното, какаото, бакпулвера, солта, объркваме и оставяме настрани.
Разтопяваме си шоколада на водна баня. Само да отбележа - когато топим шоколад за десерти и мусове, а не за декораторски цели, не е нужно да треперим толкова за температурата на топене.
Разбиваме маслото със захарта на хубав пухкав крем и започваме да добавяме яйцата - всяко следващо се добавя след като предишното се усвоило добре. Яйцата трябва да са на стайна температура. Ако сте забравили да ги извадите, потопете ги за 10 минути в топла вода. Иначе сместа изглежда като пресечена и не може да се надигне при разбиването. Към тази смес добавяме разтопения шоколад, като биенето не спира. След това добавяме сухата смес като редуваме със заквасена сметана и прясно мляко. Може да не се наложи да добавяте цялата суха смес, на мен ми остана, иначе щеше да стане ужасно гъсто. То и без това се стяга, когато постои малко заради шоколада, иначе направо ще трябва да се точи с точилка. Накрая добавяме и смлените лешници.
Печем на 180 градуса до готовност - някъде към 25-30 минути. Блатът стои твърд, не е гъвкав и е много трошлив, затова и по-добре да печем отделно. Малко по-трудно е разстилането на сместа след като се е постегнала, но става все пак :)

Продукти за крема

Всъщност той е почти същият като този, който съм използвала в тортата на Дора , но с малки разминавания в съотношението
4 яйца
800 мл. прясно мляко
3 с.л. царевично нишесте
1 шушулка ванилия
3-4 с.л. захар
500 гр. маскарпоне
600 мл. подсладена сметана
1 фиксатор за сметана, може и желатин

Това количество ми беше страшно много и си стига за двуетажна торта :)
Правим си крем патисие - кипваме прясното мляко с предварително почистената ванилова шушулка - зрънцата и коричката. Отделно разбиваме яйцата със захарта и нишестето. Когато млякото кипне, го прецеждаме върху яйчената смес като непрекъснато бъркаме. После връщаме на котлона, който трябва да е на умерена температура и бъркаме докато се сгъсти. Оставяме да изстине, като периодично разбъркваме докато, за да не се получава онази противна кора.
След като изстине напълно, смесваме кремът с маскарпонето и разбиваме добре. Всичко това смесваме с разбитата с фиксатора сметана.

Продукти за хрупкавите кошнички
(източник - Larousse Gastronomique)

100 гр. фина пудра захар
1 ч.л. ванилена захар
75 гр. брашно
2 яйца
1 щ. сол
25 грама разтопено масло

Смесваме всичко до получаването на гъста еднородна смес и оставяме в хладилника докато се втвърди - става една гъста паста. Загряваме фурната на 240 градуса.
Върху хартия за печене със шпатулка правим много тънички кръгчета със сместа с диаметър около 8 см. Печем за около 3-4 минути, докато леко покафенеят. Вадим от фурната и веднага, още горещи ги пренасяме във форма за мъфини, така че да заемат форма на кошнички. След като изстинат, те ще си запазят формата.

Пълним с крем по желание

8 коментара:

traiana каза...

Чудни лакомства и големи притеснения:)Хубава седмица!

Dani каза...

Без адреналин за къде сме ? :)
Важното е, че имаш бърз рефлекс и
си оправила нещата!
А съдържанието е безумно вкусно и френското тесто
е много интересно!
Поздрави и хубава вечер!

SONYA SHATEVA каза...

Чудесно описание, много ме заинтригуваха тези кошнички!Поздрави!

Vaklina каза...

Ох, Траяна, благодаря! То не може пък всичко да е гладко :)
Весела и спорна и на теб!

Vaklina каза...

Дани, да си призная, веднъж да мина без адреналин ще ми е добре :) Винаги имам някаква инфарктна ситуация около тортите, особено, когато са ми поръчка и нямам нищо против един път без адреналин да мина :)
Поздрави и на теб!

Vaklina каза...

Благодаря, Соня!
Ровенето ми из древните кулинарни книги се отразява добре:)

Lety каза...

Мммм дааа, в кухнята човек може да очаква какво ли не, дори и да има огромен стаж зад фурната и котлоните :)
Аз лятото имах много подобно преживяване с едно тортино с патладжани, с тази разлика, че моето се изтърси все пак на пода :)
Прекрасна торта! Това тесто за кошничките не е ли подобно на онова, с което се правят бисквитките котешко езиче? Струва ми се че те също стават така пластични докато са горещи.
Скоро открих твоите блогове,Vaklina и съм очарована от сладките изкушения!
Сърдечен поздрав и хубава есенна вечер!

Vaklina каза...

:) Не искам да си помислям какво е да си намериш труда на пода :)
Сърдечно благодаря, Лети, за признанието! Така, под сурдинка, този блог ме подбутна сериозно в търсенията на нови и нови идеи и предизивкателства в кухнята :)
Сега за котешките езичета. По принцип всяко тесто е меко, когато се изпече, но котешките езичета са бисквита в буквалния смисъл - като изстинат, стават много твърди и хрупкави, а това остава едно леко дъвчащо едно такова, мммм. Отделно, поне рецептата, която аз имам за котешки езичета, е с много повече масло, слагат се набухватели или самонадигащо се брашно и яйцата се разбиват отделно. Като вкус и технология на приготвяне са много различни.
Поздрави и с надежди за още слънчеви дни,
Вики

Публикуване на коментар

Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena