Ето ме отново в плен на поредната френска класика. Скоро май ще трябва да прекръстя блога, ама ако го кръстя "Френски удоволствия" дали ще бъда правилно разбрана :)
За да мога да поразкажа малко повече за този сладкиш, реших да се поровя в Укипедия и там прочетох много интересен факт - това класическо фино произведение (оригиналът е с ябълки) е резултат на грешка на една мадам Татен, собственик на хотел, заедно със сестра си. Един ден, мадам Татен, преуморена от дългия работен ден около печката, забравила ябълките за пая на котлона, които задушавала с масло и захар. Когато й замирисало на попрегоряло, ябълките категорично нямали вид за пай. Жената мислила бързо, заляла ябълките с тесто и метнала тигана във фурната. После обърнала в десертна чиния и сервирала. Ей на това му се вика гениална пестовност. За да не хвърли гафа в боклука, да вземе да го сервира на клиентите си. Ей така се раждат класиките :)
В крайна сметка тарт татен до ден днешен присъства в менютата на повечето ресторанти с френски и не-френски привкус, както и е основен герой в купчина кулинарни и не-кулинарни филми, един от шедьоврите на мадам Бри ван де Камп от "Отчаяни съпруги", например. Между другото, признавам си, за първи път с този сладкиш се сблъсках именно там :)
Аз представям една интерпретация на класиката - в прасковен вариант:
За да мога да поразкажа малко повече за този сладкиш, реших да се поровя в Укипедия и там прочетох много интересен факт - това класическо фино произведение (оригиналът е с ябълки) е резултат на грешка на една мадам Татен, собственик на хотел, заедно със сестра си. Един ден, мадам Татен, преуморена от дългия работен ден около печката, забравила ябълките за пая на котлона, които задушавала с масло и захар. Когато й замирисало на попрегоряло, ябълките категорично нямали вид за пай. Жената мислила бързо, заляла ябълките с тесто и метнала тигана във фурната. После обърнала в десертна чиния и сервирала. Ей на това му се вика гениална пестовност. За да не хвърли гафа в боклука, да вземе да го сервира на клиентите си. Ей така се раждат класиките :)
В крайна сметка тарт татен до ден днешен присъства в менютата на повечето ресторанти с френски и не-френски привкус, както и е основен герой в купчина кулинарни и не-кулинарни филми, един от шедьоврите на мадам Бри ван де Камп от "Отчаяни съпруги", например. Между другото, признавам си, за първи път с този сладкиш се сблъсках именно там :)
Аз представям една интерпретация на класиката - в прасковен вариант:
Една хрупкава карамелена коричка, парченца праскови и фина тестена заливка с аромат на праскови и ванилия.
Рецептата взех от любимия ми френски сайт, който нееднократно ме е спасявал, чудейки се какво да сготвя. Ще дам оригиналната рецепта, заедно и с моите промени, а вие сами ще прецените кое би ви допаднало повече. Най-интересното е, че това тесто-заливка се прави с мая, не бях попадала досега на такова пастри тесто. Маята винаги я свързвам с тежките пити и погачи, козунаци и други тестени храни, а сега получих един въздушен вкусен сладкиш.
Продукти (за форма 24 см.)
В скоби са моите промени
1 буркан компот от праскови (4 големи пресни праскови)
1 ч.ч. сок от праскови (1 ч.ч. топло прясно мляко)
125 гр. захар
80 гр. масло
125 гр. брашно
1 п. суха мая
1/2 ч.л. ванилова есенция
2 яйца
60-70 гр. захар + 1 с.л. вода
Приготвяне
Най-добре е да използвате силиконова форма за печене, защото най-лесно излиза тартът от нея, а в краен случай, използвайте форма за торта с откопчаващи се страни и подвижно дъно, застелено с картия за печене.
Пригответе си карамел от 60-те гр. захар. Установила съм, че за да не прегаря бързо карамелът, е добре да намокрите захарта с 1 с.л. вода. Оставете на среден котлон водата да се изпари и да се получи светъл карамел. Можете да добавите и 1 с.л. течна глюкоза, ако искате карамелът да не се втвърдява напълно.
Изсипете веднага карамела на дъното на формата, като гледате да го разпределите равномерно навсякъде. Работи се бързо, защото бързо се втвърдява. Отгоре подредете плътно парченцата праскови и оставете настрана.
В купа разбиваме разтопеното масло със захарта. Маслото не се препържва - трябва да е загрято до течно състояние, но не и да започне да кипи. След това прибавяме яйцата едно по едно, брашното, смесено с маята, ванилията. Накрая, след като добре са усвоени продуктите, тестото прилича на кръмбъл - на трохи, добавяме сока от прасковите (в моя случай прясното мляко). Оставяме около 10-15 минутки, за да се образуват балончета и заливаме прасковите.
Печем на 180 градуса около 30 минути. При пипане сместа е стегната.
Охлажаме и след като е добре изстинал, обръщаме в чиния за сервиране. Всъщност, най-големият купон с тези тартове е прехвърлянето им в чиния, прилична за показване пред хора. Това, човек, посветил се на сладкарството, развива истински жонглоьрски умения, прехвърляйки разни кейкове, торти и пр. от чиния в чиния, стремейки се да запази целостта им и апетитен външен вид :)
Да ви кажа, досега сладкиш вкъщи не се е задържал дълго, но този преживя всичко на всичко 20 минути :) Мир...
0 коментара:
Публикуване на коментар
Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!