С тази също не се мина без нерви, притеснения и една безсънна нощ.
Правих я на 24-ти за 25 май, като се прибрах в София на 23-ти вечерта и в хладилника си нямах нищичко, с което да я направя. На връщане към градския живот се отбихме в Метро да напазарувам, но аз явно съм забравила, че там се продават количества на едро, а аз до август месец излизам от София с децата и торти няма да правя. С доста лутане из магазина успях да си набавя блатове и течна сметана, но отново проклетата пудра захар се продаваше в разфасовки от поне 5 кила, а аз не рискувам да попадна отново на кофти пудра и да си я бия в главата после. Както и да е, спрях се на варианта да пробвам с тестото, което го бях писала бракувано за тази торта. Да работиш с лошо захарно тесто е много трудна работа, защото структурата му се нарушава и то започва да се рони, изсипва, троши и прочее неприятни работи, които се отразяват зле на покритието. Слава Богу, имам вече известен опит как да се справям с такива ситуации, поразмесих с глицерин, с малко нишесте и успях да покрия и трите етажа без нито един фал.
Да, но не всичко завършва тук :) На 24-ти нищо не работи, както и магазинчето, от което си купувам подложки. За основната подложка не беше фатално - изрязах една правоъгълна и оправих нещата. Но всеки етаж стои на собствена подложка и в долния се слагат подпорки (в моя случай - сламки), за да не хлътва тортата. И тъй като си нямах под ръка, изрязах пластмасовите кутии на блатовете. Добре де, само че защо реших да ги махна, не знам, но треперих дали тортата ще стигне цяла до абитуритента. Е, стигна.
Блатовете са готови.
Кремът е производна на ганаш, затова ще си го кръстя фалшив ганаш:
За тези размери торта използвах 3 шоколадови пудинга без варене, 1 литър течна сметана, 800 гр. прясно мляко.
В купа изсипваме съдържанието на пудингите и към тях добавяме млякото. Разбиваме на ниска степен, за да не направим кухнята в шоколад и след това увеличаваме оборотите. Сместа става много гъста и започва да се надига по бъркалките на миксера. Започваме да добавяме сметаната и разбиваме на средни обороти, за да не прибавим към стените на кухнята и бита сметана. Кремът става гъст и плътен, не е нужно да му се добавят стабилизиращи вещества, като желатин например.
Много се притеснявах дали тортата ще се хареса, защото никога не бях изпадала в такава ситуация да пазарувам и приготвям всичко в последния момент, без капка време за обмисляне и подготовка. За щастие отзивите бяха повече от въодушевени, а аз повече от щастлива...
0 коментара:
Публикуване на коментар
Благодаря ви, че се отбихте при мен и оставихте нещо от себе си!