Тръгнах да правя това десертче по снимка. За първи път чух за клафутито от моя любимец Жак Пепен преди няколко месеца, когато ми подариха книжката в знак за благодарност за тази и тази торта. Бях позабравила малко за него, когато един ден, шляейки се из Pinterest, не попаднах на ето тази публикация. Ей сега е моментът да ми свалите шапка за полиглотските умения, но преди да го направите, да си призная - харесах снимката, но идея си нямах какво пише там :) За мое щастие сестричката на мъжа ми учи балкански езици за удоволствие и беше така добре да ми я преведе. След като видях рецептата на български - щрак - ми това било клафути или някаква негова форма. Само името му звучи сложно, иначе е супер лесно за правене, безумно вкусно, както се оказа.
Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)
Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар
Приготвяне
Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.
Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)
Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)
Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар
Приготвяне
Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.
Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)