Френски макарони с бял ментов ганаш и малини

Това са първите ми макарони, които достигат до снимка :)
Като виден франкофон, обожавам всичко френско, а десертите - боготворя. Все ми се струва, че няма кухня в света, която скоро да може да достигне висотите на френското сладкарство.

Твърди се, че макароните са висш пилотаж, ами според мен не са. Единственото важно при тях е, че думите "на око" не работят - трябва точно измерване на продуктите за черупките и фантазия, за да направиш пълнежа.

Доверих се на рецептата за френски макатрони на Пиер Ерме - светило в сладкарството. Колкото пъти съм се доверила на него, толкова пъти не съм сбъркала :) Рецептата е от книгата "Mes desserts au chocolat", в която има невъобразимо количество рецепти с този мой любим ингредиент :).

Макароните бяха част от рождения ми ден, заедно с куп други сладки и сладкиши, но реших да представя само тях, но не мога да не спомена, че чийзкейк браунито с малини, на Ири Купенска е фантастично и всеки трябва да го направи поне веднъж (и ако може да се спре до веднъж, ще го призная :))

По тази рецепта излезнаха 8 тави, а от тези 8, аз изядох поне една още горещи :) Обожавам! Забравих какво щях да кажа - та, ако решите да използвате тази рецепта за домашни цели, можете да намалите продуктите на половина.

Продукти за макароните

320 гр. бадемово брашно

480 гр. фина пудра захар

7 белтъка 

По желание можете да добавите 40 гр. какао, но тогава намалявате с 40 гр. количеството на бадемовото брашно.

Оцветяват се с хранителни бои, в зависимост от вкусовете, които смятате да използвате. Аз използвах червена, както е видно. Сега, тук е моментът, в който да споделя, че при печене цветът избледнява, затова е добре да попренаситите цвета при бъркането на макароните.

Приготвяне

Смиламе бадемовото брашно с 320 гр. от пудрата захар в блендер, за да направим брашното още по-фино. Ако ползваме какао, слагаме и него. Пресяваме заедно през едро сито. В друга купа разбиваме белтъците с щипка сол на пяна. Когато сместа се надигне, започваме да прибавяме останалата захар. Както съм казвала и преди, захарта стабилизира белтъчната пяна и я превръща в гладка, лъскава и стабилна смес. Разбиваме докато връхчетата са твърди и стабилни, като за целувки. Добавяме и оцветителя, който сме решили да използваме. Могат да се сложат и капки есенция по избор. 

Сега идва най-трудната част - да смесим белтъците с бадемовото брашно. Правим това като към сухата смес добавяме по малко от белтъците, като бъркаме внимателно. В началото сместа е гъста и трудно се смесва, но с бъркането става лъскава и coulante - т.е. стичаща се леко. Трябва да внимавате с бъркането, защото сместа се втечнява все повече и повече. Спираме на етап, в който капката леко се развива.

Пълним сместа в пош с тесен кръгъл накрайник и шприцоваме кръгове с еднакъв размер върху тава, предварително покрита с хартия за печене, като хартията трябва да е точно по размера на тавата, не трябва да стърчи. Еднакви кръгчета, въпреки че имам доста още да поработя по темата, шприцовам като броя всеки път едно-две-три и вдигам поша :) След това прасвам тавата няколко пъти в плота, за да могат да се махнат, ако има неравности, и да излезе излишният въздух. Оставям 15-20 минути да изсъхнат - повърхността на трябва да лепне. Ако не ги оставя достатъчно, при печене ми се напукват.

Печенето за мен е най-сложната история. В интернет видях доста различни температури и време на печене, затова си се доверих на мосю Ерме и направих следното: Предварително загрях фурната до 210 градуса. При слагането на първата тава, намалих на 180 градуса и между фурната и капака ѝ сложих една дървена лъжица, за да излиза парата и да се регулира температурата. Веднъж съм пекла на вентилатор и сгреших - препекох ги. Пекох около 10-11 минути всяка тава, внимавайте тук.

Вадим, охлаждаме леко и махаме макароните от хартията за печене. 

Черупките приготвих седмица по-рано, като ги държах увити и ги слепих ден преди празника.

Да не забравя да отбележа - белтъците може и да не са стари, но задължително трябва да са стояли на стайна температура поне 2 часа. Аз използвах замразени белтъци, които предната вечер извадих в хладилника и темперирах няколко часа навън.

Пълнеж

150 мл. животинска сметана (подчертавам - неподсладена)

300 гр. бял шоколад

1 с.л. сушена мента (може и прясна)

40 гр. масло на стайна температура

Хубави, едри малини

Кипваме сметаната с ментата на котлона. Махаме, прецеждаме и заливаме белия шоколад и бъркаме докато се разтопи. Като се охлади леко, но не да е студено, добавяме мекото масло и объркваме. Оставяме да изстине и прибираме в хладилника. Там стои поне няколко часа, след което разбиваме с миксера няколко пъти, като внимаваме да не сгъстим много, защото трудно ще шприцоваме после :)

Сглобяване

Ганашът шприцоваме в кръг, като оставяме по средата празно. Там боцваме една цяла малина и залепяме. Държим поне една нощ в плътно затворена кутия в хладилника.

Това от мен :)

Read More

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)

Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.

Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)

И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...

Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

Read More

Инженеро-интелигентска - черно-шоколадова реплика на рожденната ми торта

Дълго време не можах да намеря време за тази публикация, а много исках да отредя съответното, а дори и почетно място на тази торта. Поръчката дойде от приятелка на моя приятелка за юбилея на нейния благоверен. Това, което ме възхити, е страхотната конспирация, която се завъртя около изненадата за любимия човек, в която бяхме включени една стабилна клика от приятели, тортоправещи, близки и роднини на виновника, демек рожденика. Страшно ми става приятно, когато видя такава проява на обич и внимание към близкия човек, защото ме кара да вярвам, че не всичко е загубено на таз пуста земя и ценности като обич и семейство все още заемат място в сърцата на хората. Дано имам повече поводи да си мисля така.

Като посоки за тортата получих следното - да има едно човече с чертежи, метална конструкция и много шоколад и малини, и мента. Вкусът ми беше много лесен да го измисля, просто използвах основата на моята торта, като смених белия с черния шоколад но добавих и мъничко малинов ликьор - около 50 мл. (повече не ми се откъсна от сърцето:)) и мъничко ментова есенция, тъй като прясната ми мента беше на привършване, а исках да подсиля аромата на ментата, защото черният шоколад е с много интензивен вкус и за разлика от белия, трябват малко повече усилия, за да усетим ментовия хлад.

Истината е, че такова блъскане на главата падна докато измисля тази торта. Тя беше четвъртата в рамките на седмица и аз бях страшно уморена плюс довършителни ремонтни работи и пр. домашни задължения. Купонът ми беше пълен - бъркам крем, слизам в стаята да шпакловам (и това мога :))), сглобявам тортата - шлайфане, къпане, чистене, измазвам, покрива - боядисване на стени. Дните ми бяха една поредица от дейности, а никак не върви да се изложиш, особено, когато някой те е препоръчал и си е сложил главата, заедно с твоята в торбата :)))
В началото идеята ми беше да направя едно извито каменно мостче с метални перила, но пък малко ми избяга от инженерния характер на заданието. Допълнително, мостът ми се счупи и реших, че всичко ми подсказва, че трябва да е нещо друго. Освен това ми беше трудно да се спра на цвят на тортата, нещо не можех да си представя нещата. Снимката, която ми пратиха като отправна точка беше едно сиво нещо с недовършен парапет от роял айсинг, но за мен беше твърде неприемливо толкова тъмнина за един толкова хубав празник. Затова накрая се спрях на тухлена сграда, на която младежът-инженер е започнал да строи метален парапет. Е, той със сигурност се справя по-добре от захарната му реплика, а аз му пожелавам много успехи и виртуозни изпълнения!

Read More

Торта уинкс и малинов йогурт мус

Спомняте ли си тортата ми с Дора? И как хубаво омрънках, че не съм правила момичешки торти. Е, ето че приказката "Внимавай какво си пожелаваш" в пълна сила доказа своя капацитет. Тази торта е част от серията момичешки торти в рамките на точно една седмица - 3 броя. Тортата е за една малка принцеса, съседско девойче, което искаше Уинкс. Излишно е да споменавам мнението си за тези кльощави, тънкокраки и тънкоръки магически създания, които, представете си могат да летят, но слава богу намират и малко време да отскочат до училище. Манията Уинкс завладява момичешката възрастова група от 3-4 до 10-годишни. И ето ме на, строена пред мисията невъзможна да се опитам да придам детски облик на една торта, която далеч за мен не е детска.

Като оставим настрани тоталната ми неспособност да се справя с тези физиономии, които половината са очи, поне успях малко да ги наподобя чрез облекло и прически. Човешкото лице е нещо изключително сложно, а когато се опитваш да го направиш от захар става още по-трудно. И като начален опит съм общо-взето доволна. Заложих на дръзки цветове, далеч от момичешките розово, лилаво, бяло и производните им, а съм особено доволна от пеперудените крила, за да стане самата торта фееподобна. Моя дружка е права, без гУспойците, тортата щеше да е в пъти по-красива, но, уви, това е положението.

За тази торта, с огромен кеф представям рецептата - въздушен йогурт мус с доволно количество малини. Йогурта, противно на повечето рецепти, които съм виждала в нета, се прави с цедено кисело мляко, а не със заквасена сметана. Ето проудките, които ми стигнаха точно за тази торта:

Блат
Заложих на класическия пандишпанов блат, като съм забъркала общо 12 яйца

Така изглежда тортата във възможно най-стартовия си вид :)












Малинов йогурт мус

1 кг. цедено кисело мляко
1 подсладено кондензирано мляко
500 мл. бита сметана (подсладена)
50 гр. кокосови стърготини
800 гр. малини

Цеденото и кондензираното мляко ги разбиваме добре с миксер докато стане гладка смес. Към нея добавяме кокосовите стърготини, за един съвсем лек екзотичен полъх и битата сметана. Ако ползвате неподсладена, опитайте на вкус и добавете захар, ако ви се струва необходимо.
Малините добавям при самото сглобяване на тортата, като подреждам върху блата, слагам крем и отгоре отново поръсвам с тях.

Read More

Домашен малинов ликьор

Лятото е сезонът, в който се подготвяме за зимата - сладка, туршийки, компоти, лютенчки, мезета за студените зимни вечери, всякакви удобства, за да можем да прекараме една тиха (тиха, тиха, колко да е тиха) и уютна вечер край камината (парното, по-вероятно). Да де, ама към това мезе върви и напитка. И понеже аз лично обичам сладките скоросмъртници, си приготвих едно ликьорче, ей тъй на, да ти стопля душата и пръстите на краката (страдам от студени крака :)))). Да ви кажа, действа си направо като гинко-билоба, ама донякъде с обратен ефект - стопля ти крайниците, ама после забравяш къде точно си си оставил главата :)

Всъщност ликьорът представлява смес от захар, плод и водка, качествена по възможност, може да се използва и чист спирт, но на мен хич не ми се рискува. Разликата е първо в цената, второ в аромата и качеството. Знаеш какво си сложил, не се притесняваш от разни там опасни етили и пр. неща. Трябва мъничко търпение и това е.
Рецептата съм взела от една книжка - "Домашни сладка и конфитюри" или нещо подобно, не си спомням точно заглавието. Свекърва ми я къта на вилата, далеч от детски ръчички, древно издание ми се струва. Ето какво ви е нужно за около литър ликьор:

500 гр. малини
500 гр. захар
250 мл. вода
500 мл. водка

Захарта и водата ги кипваме заедно и още горещи изливаме върху измитите малини. Прехвърляме течността в бутилка, затваряме добре и оставяме между 6 и 8 дни на слънце. Първоначално се притеснявах какво ще се получи, че ще кипне, ще вкисне и пр., но това не се случи. При отварянето на бутилката след 8 дни се чу едно изсъскване, течността все едно е леко газирана. След като се изчака подобаващото време, прецеждаме през фино сито, за да махнем досадните семки и смесваме с водката. Готово е за консумация - мента, лимон, лед за топлите дни, на стайна температура - за топлите. А може да се сложи и в сладкишче.

Авторът предупреждава - консумирайте с мярка!

Read More

Дора изследователката и сбъднатата ми мечта за розова торта!

"Дора, Дора, Дора е върховнааааааааа
Ботичко и сладката ни Дорааааааааа"
Тази песничка така ми се е забила в главата от има-няма половин година... Сутрин, в 7.30 това е което ме събуждаше, времето на децата, преди да тръгнат за градина. Дора изследователката се гледа под постоянния съпровод на: "Ставай да те мия", "Хайде де, облечи се, докато гледаш, моля те, закъсняваме", "Спирам Дора, ако не те видя облечен в същата минута!" и пр. мили изказвания от моя страна, докато успея да накарам двамата си сина да се приготвят преди 8. Уж било момичешко детско, ама елате да видите две гипсирани момчешки физиономии с отворени усти и надпис "Не ме търсете, дават Дора"...
Лирично отклонение :))) Тортата е за едно много чаровно и мило момиченце, Александра, която навърши 4 годинки и която също е във фен-клуба на Дора. Да си призная, съвсем честно, мислех Дора за едно ужасно дебилно детско, но когато 2-годишното ми започна да брои до 10 на английски и испански, започнах леко да ги окуражавам да го гледат. А и да не говорим за сакралните 19 минути и 45 секунди тишина и спокойствие...
Най-после розова торта! Ако знаете, колко съм си мечтала за розовко! И ето, на - торта в любимите ми момичешки цветове - розово, бяло и лилаво.
Сега, да се оплача аз. Започвайки този блог преди година и половина, ама хич и не ми дремеше какви снимки слагам. След това полека започна да ми пука и да се интересувам повече от фотография. Обаче, колкото повече чета, толкова повече нещата ми се объркват. Ето например, почти нямаше снимка на тортата на фокус! А истината е, че този път нямаше какво да прикривам - изпъната, гладичка, но уви. В крайна сметка се намериха една-две снимки, които стават за нещо, само им сложих малко повечко светлина.

Така и така съм на вълна да си помрънкам, поне да споделя, че напрежението да правиш торта за някой друг е огромно. Когато таткото на Александра дойде да си вземе тортата, го залях с вълна от приказки как точно да я държи, как точно да я съхраняват до момента на духането на свещичките. И още ми е свито под лъжичката, защото нямам обратна връзка дали всичко е минало благополучно. От една страна, не би трябвало да има за какво да се притеснявам, защото съм я укрепила като Форт Нокс, обаче от друга - това е нещото, което прави празника на едно дете завършен, а така ми се иска всичко да е било наред!

Тортата отвътре е с шоколадови блатове (един ден печене) и маскарпоне мус с малини, за които почвам да пиша веднага, че направо ми иде да продължа да си мрънкам до утре :)

Шоколадов блат

(Стигна за три големи блата от 24 см., 3 малки - 18 см. и две платки за отстрани)
Рецептата е от този сайт, но не помня точно откъде :)

16 яйца
500 гр. захар
170 гр. масло
200 гр. тъмен шоколад
50 гр. какао
200 гр. брашно
50 гр. царевично (може и пшенично) нишесте

Поради огромното количество дозите съм ги бъркала на 2 пъти, защото нямам толкова големи купи :) Така че в описанието говоря за половината продукти (пр. за 8 яйца и съответното им количество захар и пр.)

Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. И понеже са много, а да прецакаме толкова белтък хич не си е работа, ви съветвам всеки белтък да го отделяте в чашка, преди да добавите в общата купчина. Ако съвсем случайно попадне жълтък при белтъка, много внимателно го изгребете с черупка от яйцето (идеален е за загребване).
Жълтъците разбиваме на пухкав крем с 150 гр. от захарта. Отделно разтопяваме маслото и шоколада заедно (на водна баня, естествено:) и прибавяме към жълтъците, като бъркаме внимателно, отдолу нагоре, за да не се утаи шоколада на дъното, а и да не спадне много обемът на яйцата. Няма начин да не се намали обемът, но важното е въздухът да остане, защото в рецептата няма сода или бакпулвер.
Брашното, какаото и нишестето пресяваме заедно и прибавяме към жълтъците по малко и с внимателно бъркане. Накрая добавяме и разбитите със 100 гр. захар на лъскава пухкава смес белтъци. Ще си го кажа, защото не всеки го знае - когато се избива белтък със захар, първо белтъкът трябва да е разбит на ниска степен на пяна и след това, в процеса на биенето се добавя захарта на 2-3 пъти.
Всичко това се пече на 180 градуса, поединично. Отнема около 10-15 минути и се проверява по познатия начин с клечката за зъби (само преди това някой да не си е чистил зъбите с нея:))))
Аз лично се стремя да правя максимално тънки блатове и платки, за да наблегна на вкуса на крема, но всеки си има предпочитания.

Маскарпоне мус

Идеята на този мус тръгва от оригиналното Тирамису, но там белтъците се слагат сурови, а тортата е за деца и не посмях да си позволя такава волност, така че леко преобразих рецептата, за да се получи според мен един много фин и мек вкус на маскарпоне с малини.

4 яйца
100 гр. захар
1 ч.ч. прясно мляко
20 гр. нишесте
30 гр. масло
500 гр. маскарпоне
1 л. бита сметана (ползвала съм подсладена и затова не съм добавяла друга захар)
Ванилова есенция
1 щ. сол
20 гр. желатин
1 кг. малини

Какво направих аз, за да избегна суровите яйца: четирите броя, пълна шепа малини и 100 гр. захар и нишестето пасирах с пасатора до фина консистенция, прецедих и избих с миксера доколкото е възможно да се образува пухкава пяна. Прясното мляко сложих да кипне на котлона и когато това стана, изсипах на тънка струйка към яйцата, след което върнах на котлона и действах на принципа на добре познатия варен крем. Като поизстине, добавяме маслото.

Отделно разбих маскарпонето с щипка сол и ванилия на крем и когато яйчената смес изстина напълно я смесих с маскарпонето. Добавих и разтворения желатин и накрая избитата на хубав крем сметана.

Малините съм слагала между блатовете и крема, стремейки се да ги запазя колкото се може повече цели. Слагала съм върху блата и преди да сложа следващия блат, т.е. блат, сироп, малини, крем, малини, блат.

Read More

Мента, малини, шоколад и едно Честит рожден ден на мен

Така, лятото за мен приключи доста рано по една или друга причина, така че от днес започвам отново да ви досаждам с разни сладки манджи.
Започвайки да четете тази публикация, пригответе си едни патерички и дружно запейте всеизвестната и любима Happy birthday :)
Когато реших да се изненадам сама за рождения си ден, имах всичко на всичко 5 часа и 35 градуса на вън. Хайде сметнете на тази жега колко време му трябва на един блат и на един крем да изстинат и да стегнат и заедно да придобият вида на торта :) Седмицата преди събитието се бях посветила на една доста сериозна задача и бях решила да не правя нищо, а да разчитам на десертите в ресторанта, забодени с някаква свещичка отгоре. Да де, ама колкото повече идеше ред на веселата песничка, някак тази идея хич и не ми се понрави. Съпругът ми, като един мил и всеотдаен човек, предложи да ме изненада с торта от сладкарница, но погледът ми много бързо му изкара тази идея от главата. Да де, вярно, че определено щеше да е изненада, но на фона на приказния ден, който се получи, щеше да е с тъмни окраски :)
Тук е мястото отново да благодаря на всички, които ме поздравиха за празника по всички информационни канали - скайп, мейл, фейсбук, форуми, телефони, смс-и! В този ден всички приятели - виртуални и невиртуални, направиха денят ми толкова усмихнат и щастлив, че просто думи нямам да опиша! Колко невероятно - струва ти само няколко секунди и няколко натискания на клавиша, за да зарадваш един човек!
В сферата на виртуалното общуване има само една пречка - иска ми се да почерпя всички вас, но това може да стане само.... със снимка:
А моят подарък като рожденик към вас ще бъде една нова рецепта, подчертавам нова, която си е моя, ама само моя, толкова вкусна, че е трудно да опиша. Представете си лято, прохлада и шоколад, събрани само в едно парченце (и си там..., според онази популярна реклама). Е да, скромността ми налага да си кажа, че директно те изстрелва в орбита, онази, дето се приближава до райските порти, но не толкова, че да те вкара там (излизане няма после :)
Историята на тази идея е малко омотана, шантава и граничи с онези налудничави асоциации, които те карат да правиш на упражненията по психология. Горе долу нещата се развиват така - интервю за работа - сладкарска борса точно до офиса - шоко терапия - Мохито - малини. А така :) Вече казахте ли си, че съм луда :) Ако не сте, ето и пълната версия (пропусни, ако все още ми имаш доверие и смяташ блога ми за приятно местенце).
Отивам аз на едно интервю за работа. И още от входа виждам надпис - Сладкарска борса. Вярвайте ми, на косъм бях да закъснея за интервюто :) Както и да е - един час се чувствах като агънце на чеверме, печена бавно, соковете ти изтичат, за да нахранят препитващия отсреща. На излизане вече бях сигурна, че имах нужда да разпусна и се забих директно в сладкарския склад, където се сдобих с по половинка перфектен бял и черен шоколад. Ми как сега да не си направя торта? Ама каква? Спрях се на Мохито, нещо, което може би ще ви представя в скоро време, обаче около нас нямаше зелен лимон, ама имаше малини. И така, за да не ставам досадна, поствам рецептата. Да се отбележи за протокола, че този път старателно си записвах всички мерки, въоръжена с кухненска везна, за да не пиша мерки от типа на около 200 гр. :))
Ето в и тортата в цялостния й вид, малко е грозничка, защото решиш, че нали си е моя, сега е моментът да пробвам една шуротия и ползвах един силиконов релеф, който е за захарно тесто, за да излея борда от шоколад. Всичко прекрасно, но за да се получи това, което искам, формата трябваше да е с дълбочина, за да може да се разнесе дебел и равномерен слой шоколад, за да не се пропуква на места, както се получи всъчност, но черният шоколад пък допълни вкуса на тортата безпогрешно.

Продукти за блата (един блат за форма с диаметър 18 см)

60 гр. меко масло
80 гр. захар
1 яйце
200 гр. черен шоколад (ползвала съм 60% какао)
100 мл. подсладена сладкарска сметана
1/4 ч.л. сода за хляб
30 гр. брашно
ванилия - есенция в моя случай

Предварително загряваме фурната на 180 градуса.
Мекото масло (много е лесно да омекне в тази жега - 10 минути навън и е готово:) и захарта разбиваме на хубав пухкав крем и към него добавяме яйцето, като разбиваме на висока скорост, за да се утрои обема на сместа. Изливаме разтопения шоколад (моля, шоколадът не трябва да е горещ!) и отново разбиваме и бавно добавяме течната сметана и ванилията. Отделно объркваме брашното и содата и добавяме към шоколадовата смес. Объркваме добре, изсипваме във форма и печем до готовност. Когато е готов има текстурата на бисквита, отгоре се понапуква, плътен е, много ароматен. Позволява да се сиропира.

Продукти за крема

Тортата беше с височина около 10 см. с поне 8 см. крем, така че спокойно стига и ако правите торта на пластове - блат-крем-блат, но моят съвет е да дадете преимущество на крема, а блатът да е само основа, както е при мен:

200 мл. пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна подсладена сметана
2 яйца
20 гр. царевично нишесте
1 шепа пресни листа от мента
250 гр. бял шоколад
125 гр. масло
400 мл. бита сметана
10 гр. желатин
400 гр. малини (колкото повече, толкова повече)
100 гр. настърган или в моя случай - минат през блендер бял шоколад

Ако ползвате неподсладена сметана, предвидете и малко захар.
Млякото и сметаната загряваме на котлона. Отделно разбиваме яйцата с нишестето до гладка консистенция, без бучки. Когато млякото и сметаната се загреят достатъчно, изсипете, като непрекъснато бъркате, към яйцата (гледайте да не са веднага излезли от хладилника, а малко да са постояли на стайна температура). След това върнете цялата смес на котлона и бъркайте непрекъснато, докато започне да се сгъстява. Не я докарвайте до много гъст крем - шоколадът, маслото и желатинът ще я стегнат допълнително. Към тази смес прибавете и листата от мента (добре измити, разбира се). Тук имате избор - или да прецедите сместа, след като сте поварили малко с ментата, или както аз - просто я пасирах и оставих леки парченца зелено в крема.
Свалете сместа от огъня, прибавете белия шоколад и бъркайте, докато се разтопи напълно. Оставете настрани малко да се охлади и добавете мекото масло. В никакъв случай не го добавяйте докато кремът е още горещ.
Набъбналия желатин прибавете и разбъркайте добре с крема и оставете да изстива на стайна температура, не в хладилник, за да не се желира. Не сме приключили още :)
Разбивате си сметаната на пухкав крем и добавяте към нея напълно изстиналата шоколадово-яйчена смес. Сметаната няма температурна устойчивост, така че като нищо можете да я стопите с топлия крем.

Сглобяване

В ринг с откопчаване поставете блата. Подредете по ръба му малини плътно една до друга, поръсете настърган бял шоколад по средата и небрежно разпръснете още малини, за да покрие основата добре - те ще си пуснат сок и ще попият в блата. Отгоре изсипете половината крем, загладете и повторете процедурата - подреждаме малини плътно по борда, напръскваме с бял шоколад и нахвърляме още малини в средата, заливаме с крем до ръба на ринга и хубаво заглаждаме. Оставяме тортата да си поеме дъх около 2 часа в хладилника, а ние пием едно-две кафета през това време. Може и друго, но сега е 2 следобед все пак :)

Вадим тортата от ринга и в моя случай я съсипвате с борд от шоколад или я декорирате по свой избор :)

Моите гости бяха истински възхитени от преплитането на вкусове, видях хора, които не ядат сладко, да изяждат две парчета, а от кухнята на ресторанта не ни върнаха остатъка :) Аз успях да се изненадам не от друго, а от това колко добре се възприе, особено с този леко екстравагантен привкус на мента, киселото от малините и сладостта на шоколада.
От ресторанта пък ме подмладиха с има-няма 9 години, което допълнително повдигна настроението ми и духнах 22 свещички с истински кеф:)

На вас, скъпи читатели, благодаря сърдечно, че прочетохте тази публикация и ви моля да споделите, ако приготвите тази рецепта, която получи ранг - най-добрата ми торта досега:)

Read More