неделя, 30 септември 2012 г.

Модерен прочит на стария качамак

Мммммммммм, даам, отдавна не съм публикувала нещо солено, ще вземете накрая да решите, че вкъщи само торти и сладкиши ядем :)
Предполагам не сме единствената фамилия, която в края на месеца започва да черпи запасите си, които аз лично като мишле трупам за онези "дни преди заплата" :) Днешната рецепта е от типа каквото-има-в-хладилника като продукти, така че приемете ги само като идея, всеки може да добави каквото пожелае.
Царевичното брашно е един успешен вариант да разнообразим кухнята си, доста често забравян, но лично аз много го обичам. В публикацията също давам и един друг начин за използване на силиконовите форми. Те не са само за печене, а са и удобен начин да придадем красив вид на едно семпло ястие - като това. Нищо претенциозно - царевица, чушка, мъничко чили и доматено пюре, но поднесено така, изглежда значително по-добре, нали :)
Качамакът е една българска класика, но царевичното брашно никак не се подценява в световната кухня. Тази рецепта има лек мексикански привкус. За първи път обърнах внимание на това, че освен за традиционния качамак със сирене или с пръжки (по нашенски), можем да използваме царевичното брашно за други ястия в едно предаване "Майстори готвачи" по Фиеста ТВ. Между другото, очаквайте скоро и торта в такъв стил :)

За продуктите предлагам условни количества, тъй като всичко зависи от това какво вие желаете да сложите вътре.

Аз използвах:

Около 600 мл. вода
Царевично брашно - за не много гъста каша
кубче масло - около 50 грама

За пълнежа:
консерва царевица
лук - половин глава
1 чушка червена
3 с.л. доматено пюре
шипка люто чили

Качамакът се приготвя по познатия начин, написан на всяка опаковка. Аз, обаче винаги имам проблем с познатите бучки и затова бъркам с пасатора :) Внимавайте, кипящият качамак боли :) Когато започне да се сгъстява, е благоразумно да намалите степента на огъня. Когато е почти готово, добавям сол и масло.

Плънката не е нищо хипер сложно - задушени в малко масло и олио зеленчуци в реда лук, чушка, царевица, доматено пюре.
Всичко това може, разбира се, да бъде заменено с класическото бяло сирене, с бекон, спанак, каквото ви хрумне, всичко е въпрос на вкус.

Надявам се тази идея да ви е харесала и ако решите да приготвите нещо подобно вкъщи, да споделите резултата :)
Read More

сряда, 26 септември 2012 г.

Боровинково клафути с крема сирене

Днес ще представя сладкиш, от който почти (ама почти) ти изникват ангелски крилца, а съвестта ти е пречистена като със светена вода (в случая с боровинки). В следващите си няколко публикации сериозно ще досадя с думичката клафути, ама наистина сериозно, защото смятам да изпробвам всяка негова вариация - сладка или солена, и естествено - чинно да докладвам резултата в снимки и рецепта.
И понеже целокупната ни фамилия е на диета (с изключение на най-малкия, който е роден с щастието да яде и да не качи и грам), в зимните месеци ще гледам да избягвам силно тестените, сметановите и много калоричните сладкиши.Оказа се, че има огромно богатство и разнообразие от леки и вкусни рецепти, които можеш да ползваш със сравнително чиста съвест. Категоричен противник съм на абсолютните лишения по време на диетуване (трябва да ме видите какво правя с два шоколада след край на диета, за да разберете защо) и затова си позволявам да му отпуснем края веднъж седмично с нещо сладко или пък калорично, тип пица да речем.

Рецептата взех от любимия ми френски сайт, но леко промених и адаптирах към наличните ми продукти:

5 яйца
350 гр. Филаделфия (за още по-чиста съвест може да използват и нискомаслената такава)
100 гр. пудра захар (в оригинала са 200)
1 лимон (замених с една ампула лимонова есенция)
350 гр. боровинки (моите са замразени)
1 с.л. кристална захар
1 щ. сол
2 с.л.брашно
по желание - 2 с.л. стафиди

Масло и брашно за намасляване на тавичката. Аз използвах силиконова форма и не съм намаслявала с нищо.

Тези продукти стигат за една форма от 18 см. диаметър, средно за 6 човека (в случая - трима :)))
Отделяме белтъците от жълтъците.
Смесваме в купа крема сиренето, жълтъците, брашното, пудрата захар и лимоновата есенция и разбъркваме добре, докато не останат бучки.
Започваме да бием белтъците с щипката сол докато не се втвърдят. След това добавяме кристалната захар и бием докато сместа стане гладка и лъскава - като за целувки.
Внимателно започваме да добавяме белтъците към горната смес. Добре ни е познато смесването на белтъка - бавно с леки захлупващи движения. Цялата пухкавост на сладкиша е критично зависима от този момент.
Във формичката за печене изсипваме половината от сместа, поръсваме отгоре щедро с боровинки (сложих ги направо замразени) и допълваме с останалото тесто.
Печем в предварително загрята на 170 гр. фурна 40 минути. Сега, тук е много важно едно нещо - сладкишът не се пече докато стегне напълно, това не е възможно, защото ще прегори. Готов е, когато центърът все още е рядък (като разклатите тавичката и той се мърда), а отстрани е изпечен. Крем сиренето не се изпича, то се разтапя и впоследствие, когато сладкишът е напълно изстинал, то стяга и позволява да се реже.
Другото важно нещо е, че клафутито сляга след като се изпече, няма начин да не спадне, тъй като няма толкова брашно, което да го поддържа. Точно както се случва и с чийз кейка с печене

Приятно готвене :)

Read More

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Бей блейд торта или как да бръкнеш дълбоко в портфейла на родителя

Пет години по-рано

Звънят камбанки, весели детски гласчета огласят училищния двор, букети с цветя се веят свободно, едва удържани от мъничките детски ръчички... Опппааааа, беше събота, но това не променя датата - първият учебен ден. Тогава звънна първият звънец в моя първи учебен ден, специалност родителство. Вярно, до обяд, хич не ми беше весело и забавно - прическата ми беше виждала и по-добри дни, способностите ми за говорене и координация бяха напълно изчезнали, а издържането на болка беше стигнало предела си и горещо молех докторите да ме упоят :)) Точно в 13.50 проплака моята мъничка първа рожба, която днес вече прави първите си опити да пише, да рисува и разбира се, за мъничко цвят - да ми трови живота с претенции за облекло, прическа и пр. Т.е. минаха онези дни, в които имах малко бебе, днес вече имам едно прекрасно пораснало момче, което се превърна в център на моята вселена, сблъсквайки се с първия център - с други думи - съпруг. Малко по-късно се появи и третото слънце и днес мога да се похваля с един много мъжки наситен космос и аз като една планета, заобиколена от толкова слънца:)
Сега ще спра със сантиментите, извинете, не можах да се сдържа, и ще се върна към приключението, наречено бей блейд и ще се съсредоточа върху захарта, шоколада и портфейла. 

В настоящето:



И за да няма втренчени и неразбиращи погледи, започвам с обясненията. Бей блейд е едно филмче. Разбира се, подобно на Бакуган, то премина границите на телевизионното излъчване и се превърна в една безкрайна маркетингова инициатива по прехвърляне на средства от и без това изтънелия родителски бюджет към без това наедрелите гушки на магазини за играчки и световни производители. В крайна сметка, ако обобщим, бей блейд спокойно можем да наречем пумпал, който се пуска в една арена (спокойно може да се замени с купичка за кучешка храна) с помощта на изтрелвачка и целта му е да пребие друг подобен пумпал. За целта, господата производители са успели да изработят хиляди и хиляди блейдове (пумпали), които притежават различни способности (представете си), някой добри в атака, други - в защита, с различни метални основи, спин тракове (това, което ги завърта или основата на пумпала) и естествено с гръмки имена от типа - Lightning Drago, Poison Serpent, Leo, Capricorn и т.н., т.н. Всеки блейд се разглобява на съставните си части, могат от наличните да се сглобяват други и така се получава един безкраен кръг от "Искам този, този го нямам" и "Мамоооооо, моля ти се, искам и този". 
Концепцията за тортата ми беше разяснена точно и ясно, още месеци преди важното събитие, така че аз бях напълно психически подготвена, но както се оказа после, не и физически :) Това е най скоростната торта, която съм правила някога - 14 часа от сглобяването на съставните й части (блат, крем, покриване) до боядисване и финални щрихи. Фигурките подготвих по-рано, но пък за сметка на това им отделих 4 пълни дни.

Преди това отделих една седмица да измисля аджеба как да пресъздам автентична форма. Тези, които са моделирали захарно тесто, са наясно колко то е претенциозно към сериозен натиск и намеса, колко е фино и чувствително. Т.е. вариантът за самостоятелно моделиране отпадна. Остана вариант отливка. Да, имам си една дружка, която като гениален зъботехник използва силикона и за такива сладкарски дейности. Тук мога да се разпростра за манията по силикона на женското съсловие, както казва брат ми, независимо за какво се ползва, жените са луди по силикон :) Аз също - ама зъболекарски. Да, ама ходи дири таз приятелка по планините, където тя спокойно си летува и нехае за моите зъболекарски нужди. Е, просветих я, но нямаше как да ми помогне, особено, когато и аз нехаех в планините в другата половина на страната :)

Така се спрях на глината - продават по книжарниците детска бяла глина за моделиране. Поомачках я, разглобих блейдовете на съставните им части и ги притиснах силно в глината и така си направих отливки. Изчаках да изсъхне и оформих в тях захарното тесто. Работих с бяло тесто, което после си оцветих с бои и четка.



По отношение на вкуса ми беше също ясно: да е шоколадова и да има боровинки. Ок. Ето какво измисли главата ми с тези съставки. Получи се много фин шоколадов мус:

Продукти за крема

3 яйца
Малко горещ захарен сироп
1 консерва подсладено кондензирано мляко
500 гр. хубав черен шоколад
500 мл. подсладена сметана (ако използвате неподсладена, добре е да добавите малко захар към крема)
300 гр. боровинки
1 желатин

Яйцата се разбиват по познатата ни технология за обработка на сурови яйца (виж страничката "Малки хитринки и тънкости", там съм обяснила подробно). 
Отделно стопяваме шоколада на водна баня и към него добавяме кондензираното мляко, като оставим добре да се смесят, но да не се загряват особено. Това нещо го прибавих към гъстата яйчена смес, която се втечнява доста, но да не се притеснявате от това. Прибавям разтворения желатин (разтварям в с.л. студена вода), добавих боровинките (както съм ги извадила от фризера, за да могат да се разтопят в крема, да си пуснат сока там, а и да ускорят процеса на желиране и оставям в хладилника за малко. През това време разбивам сметаната на пухкав крем и по малко добавям към шоколадовата смес. 

Сега малко за използването на желатин. Много често ми се случва да чуя "не обичам желатин", но той няма вкус, а когато се слага в прилични количества, прави крема пухкав и мек, а не твърд в смисъла на желе. Когато правя нещо за първи път с желатин, се съобразявам с предписанията на етикета. Например, ако искаме меко желе - толкова желатин към толкова вода, в случая крем. Т.е. за около килограм крем (колкото излиза от тези съставки), слагам 1 пакетче желатин, като така той ми играе ролята на "събирач на крема", не толкова като желиращ агент. Ако искам да използвам този крем за торта тип "Парфе", без колебание бих добавила още 5 грама, ако не и 10, за да може да се задържи без страничната платка, с която облицовам тортата. Освен всичко това, използването на желатин помага да направим по-висок крем, който да не се "сбива" при сглобяването на тортата и да получим преобладаващ вкус на крема пред блата. Моите торти обикновено са от порядъка на 10 см. височина и в тях общата височина на блатовете е около 1,5 см, а останалото е крем, т.е. около 8 см. от височината на тортата са крем. 
Желатинът може да се замени с други желиращи (предпочитам в случая думата "стягащи") съставки като агар-агар и пектин. Може да се замени също така с масло, но тогава получаваме съвсем друга рецепта, значително по-тежка и калорична, а също и с кремчетата тип "крем Оле", разтворени в по-малко от отбелязаното на опаковката количество мляко, в които обаче изобщо не сме сигурни какво има.

Благодаря ви, че отделихте време за тази дълга публикация, надявам се да опитате и споделите :)

Read More

сряда, 19 септември 2012 г.

Инженеро-интелигентска - черно-шоколадова реплика на рожденната ми торта

Дълго време не можах да намеря време за тази публикация, а много исках да отредя съответното, а дори и почетно място на тази торта. Поръчката дойде от приятелка на моя приятелка за юбилея на нейния благоверен. Това, което ме възхити, е страхотната конспирация, която се завъртя около изненадата за любимия човек, в която бяхме включени една стабилна клика от приятели, тортоправещи, близки и роднини на виновника, демек рожденика. Страшно ми става приятно, когато видя такава проява на обич и внимание към близкия човек, защото ме кара да вярвам, че не всичко е загубено на таз пуста земя и ценности като обич и семейство все още заемат място в сърцата на хората. Дано имам повече поводи да си мисля така.

Като посоки за тортата получих следното - да има едно човече с чертежи, метална конструкция и много шоколад и малини, и мента. Вкусът ми беше много лесен да го измисля, просто използвах основата на моята торта, като смених белия с черния шоколад но добавих и мъничко малинов ликьор - около 50 мл. (повече не ми се откъсна от сърцето:)) и мъничко ментова есенция, тъй като прясната ми мента беше на привършване, а исках да подсиля аромата на ментата, защото черният шоколад е с много интензивен вкус и за разлика от белия, трябват малко повече усилия, за да усетим ментовия хлад.

Истината е, че такова блъскане на главата падна докато измисля тази торта. Тя беше четвъртата в рамките на седмица и аз бях страшно уморена плюс довършителни ремонтни работи и пр. домашни задължения. Купонът ми беше пълен - бъркам крем, слизам в стаята да шпакловам (и това мога :))), сглобявам тортата - шлайфане, къпане, чистене, измазвам, покрива - боядисване на стени. Дните ми бяха една поредица от дейности, а никак не върви да се изложиш, особено, когато някой те е препоръчал и си е сложил главата, заедно с твоята в торбата :)))
В началото идеята ми беше да направя едно извито каменно мостче с метални перила, но пък малко ми избяга от инженерния характер на заданието. Допълнително, мостът ми се счупи и реших, че всичко ми подсказва, че трябва да е нещо друго. Освен това ми беше трудно да се спра на цвят на тортата, нещо не можех да си представя нещата. Снимката, която ми пратиха като отправна точка беше едно сиво нещо с недовършен парапет от роял айсинг, но за мен беше твърде неприемливо толкова тъмнина за един толкова хубав празник. Затова накрая се спрях на тухлена сграда, на която младежът-инженер е започнал да строи метален парапет. Е, той със сигурност се справя по-добре от захарната му реплика, а аз му пожелавам много успехи и виртуозни изпълнения!
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena