Мега бърз сладкиш с круши на тиган

Ехоооо, някой помни ли ме още? Мина доста време от последната ми публикация. Време, в което се случиха много неща при мен, време, в което тотално изгубих желание да правя каквото и да било и време, в което желанието ми избуя отново, но пък времето не стигаше... Изобщо това време е трудно за обяснение. Имаш време, нямаш желание, имаш желание, нямаш време. Ами, може би трябва да започнем отново да си го крадем, за да се наслаждаваме на моментите, в които можем да бъдем ние. А е много важно да бъдеш, както ние, така и аз.

Каква философска агония само...

Може би трябва да спра да пиша и да се концентрирам върху съдържанието на заглавието :)

От него можем да извлечем следната есенция: Вики умира за нещо сладко, късно е, децата спят, съпруга го няма, в хладилника има едно-две яйца, малко прясно мляко и една огромна торба круши и любимия сайт на Вики - www.cuisineaz.com.

Точно в този момент си чистя пощата от поредицата спам и попадам на бюлетин от същия сайт, който ме уверява, че само за 10 минути и с помощта на един тиган ще удовлетворя по-горните си щения. И аз му повярвах. Спрях се на тази рецепта и излезе това (снимки на бързо и на тъмно, докато чаках да изстине до толкова, че да не ми се обели небцето).

За тиган с диаметър 28 см са ви нужни:

40 гр. брашно
60 гр. захар
1 круша
2 яйца
250 мл. прясно мляко
15 гр. масло
щипка сол
ванилия
5 гр. бакпулвер

По продуктите ще ви заприлича на голяма палачинка и не сте далеч от истината. Странното е, че вкусът е по-различен - има плътността на дебела палачина, но не съвсем. В него се долавя аромата на карамелизираните круши и още нещо, но определено не е просто палачинка с круши.

Много лесно се приготвя всичко - разбивате яйцата със захарта и солта, добавяте брашното, ванилията и бакпулвера. Прибавяте след малко и разстопеното масло. Накрая добавяте прясното мляко.

Включете котлона на средна степен, не бива да е много силен. Намазнете добре тигана с още масло + олио, за да не почернява маслото, излейте сместа в тигана. Нарежете на лентички една круша и добавете щедро към сместа, като натиснете леко, за да потънат. Захлупете и оставете да се запича. Време е за обръщане, когато отгоре е сухо и тестото не изглежда "влажно" - по-добре не мога да го обясня :)

Обръщането изисква малко жонгльорски умения, но ще се справите :) Плъзнете съдържанието на тигана върху чиния или похлупак, все едно сте приключили и ще сервирате. Сега се пригответе - използвайте тигана като похлупак на чинията и рязко завъртете. Гледайте да уцелите тигана и да не се изгорите :) Ако е залепнало, леко плъзнете шпатула, за да го отлепите. Оставете още около 3-4 минути да се запече и да се карамелизират крушите. 

Сервирайте със същото движение, така че карамелизираните круши да се озоват отгоре. Това е, ако горите от естетика. Ако не - просто преместете в чиния. Поръсете обилно с пудра захар.

Пишеше, че трябва да се сервира охладено, но според мен топло е по-вкусно определено. Но и не мога да твърдя на 100%, защото така и не го оставих да изстине :)

Приятен апетит, на мен ми беше драго :)

Read More

Боровинково клафути с крема сирене

Днес ще представя сладкиш, от който почти (ама почти) ти изникват ангелски крилца, а съвестта ти е пречистена като със светена вода (в случая с боровинки). В следващите си няколко публикации сериозно ще досадя с думичката клафути, ама наистина сериозно, защото смятам да изпробвам всяка негова вариация - сладка или солена, и естествено - чинно да докладвам резултата в снимки и рецепта.

И понеже целокупната ни фамилия е на диета (с изключение на най-малкия, който е роден с щастието да яде и да не качи и грам), в зимните месеци ще гледам да избягвам силно тестените, сметановите и много калоричните сладкиши.Оказа се, че има огромно богатство и разнообразие от леки и вкусни рецепти, които можеш да ползваш със сравнително чиста съвест. Категоричен противник съм на абсолютните лишения по време на диетуване (трябва да ме видите какво правя с два шоколада след край на диета, за да разберете защо) и затова си позволявам да му отпуснем края веднъж седмично с нещо сладко или пък калорично, тип пица да речем.

Рецептата взех от любимия ми френски сайт, но леко промених и адаптирах към наличните ми продукти:

5 яйца
350 гр. Филаделфия (за още по-чиста съвест може да използват и нискомаслената такава)
100 гр. пудра захар (в оригинала са 200)
1 лимон (замених с една ампула лимонова есенция)
350 гр. боровинки (моите са замразени)
1 с.л. кристална захар
1 щ. сол
2 с.л.брашно
по желание - 2 с.л. стафиди

Масло и брашно за намасляване на тавичката. Аз използвах силиконова форма и не съм намаслявала с нищо.

Тези продукти стигат за една форма от 18 см. диаметър, средно за 6 човека (в случая - трима :)))
Отделяме белтъците от жълтъците.
Смесваме в купа крема сиренето, жълтъците, брашното, пудрата захар и лимоновата есенция и разбъркваме добре, докато не останат бучки.
Започваме да бием белтъците с щипката сол докато не се втвърдят. След това добавяме кристалната захар и бием докато сместа стане гладка и лъскава - като за целувки.
Внимателно започваме да добавяме белтъците към горната смес. Добре ни е познато смесването на белтъка - бавно с леки захлупващи движения. Цялата пухкавост на сладкиша е критично зависима от този момент.
Във формичката за печене изсипваме половината от сместа, поръсваме отгоре щедро с боровинки (сложих ги направо замразени) и допълваме с останалото тесто.
Печем в предварително загрята на 170 гр. фурна 40 минути. Сега, тук е много важно едно нещо - сладкишът не се пече докато стегне напълно, това не е възможно, защото ще прегори. Готов е, когато центърът все още е рядък (като разклатите тавичката и той се мърда), а отстрани е изпечен. Крем сиренето не се изпича, то се разтапя и впоследствие, когато сладкишът е напълно изстинал, то стяга и позволява да се реже.
Другото важно нещо е, че клафутито сляга след като се изпече, няма начин да не спадне, тъй като няма толкова брашно, което да го поддържа. Точно както се случва и с чийз кейка с печене

Приятно готвене :)

Read More

Ягодово клафути или просто сладък омлет с ягоди

Тръгнах да правя това десертче по снимка. За първи път чух за клафутито от моя любимец Жак Пепен преди няколко месеца, когато ми подариха книжката в знак за благодарност за тази и тази торта. Бях позабравила малко за него, когато един ден, шляейки се из Pinterest, не попаднах на ето тази публикация. Ей сега е моментът да ми свалите шапка за полиглотските умения, но преди да го направите, да си призная - харесах снимката, но идея си нямах какво пише там :) За мое щастие сестричката на мъжа ми учи балкански езици за удоволствие и беше така добре да ми я преведе. След като видях рецептата на български - щрак - ми това било клафути или някаква негова форма. Само името му звучи сложно, иначе е супер лесно за правене, безумно вкусно, както се оказа.

Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)

Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар

Приготвяне

Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.

Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)

Read More