Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).

Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:

Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)

Read More

Още една доза лични откровения :)

Тази доза лични откровения идва като поредното предизвикателство от Светлана и нейния кулинарен свят и кулинарни фантазии. Този път, обаче, няма да предизвиквам други 10, тъй като вече веднъж съм минала по този път и днес само ще изливам душата си на черно-белия лист :)
Ето и въпросите на Светлана към мен:

1. С каква цел създадохте своя блог?
С терапевтична :) Съвсем сериозно. Блогът стартира преди 2 години и половина, когато течеше третата поредна за мен година майчинство, когато започнах полека лека да усещам, че лекичко мръдвам. Няколко дъски се поразхлабиха, тежестта на ежедневието започна да разклаща психическото ми здраве. Тогава някъде започнах и да си давам сметка, че сладкарството силно ме привлича. Трябваше ми само малко камъче и то дойде от устата на една приятелка: "Защо не си направиш блог?" И така се започна. С първата публикация и ужасяваща снимка :)

2. Какво ви вдъхновява най-често?
Ами какво? Не знам. В кухнята най-често цвят, аромат, който тайно се прокрадва отнякъде. В живота ме вдъхновява семейството - желанието всеки път да ги изненадам с нещо, да видя блясъка в очите им и радостта им
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
Капризна
Сръдлива
Сръчна :)
4. Сладко или солено?
ШОКОЛАД!
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
О, да! Кой няма? Който казва, че няма - лъже. Любимият ми провал е съвършено красивия боровинков пай, който бях обилно подправила със сол :) Е, тогава, вярно, успях да изненадам любимия, но не така както си представях :) Изкуплението на този пай беше този:

6. Коя е любимата ви подправка?
Мента. Няма за мен друга подправка, която да ти носи толкова свежест и прохлада, а на всичкото отгоре да върви почти на всичко
7. Кое е любимото ви българско ястие?
На баба сърмичките
8. Какво може да ви изкара извън нерви?
Единственото нещо, което ме кара да повиша тон, е когато двете ми деца се скарат. Това не мога да търпя. И още нещо - правенето напук и инатът - у зрели или незрели индивиди, няма значение. Самата мисъл за това как някой ми прави напук ми повишава кръвното моментално.
9. Какво ви прави щастливи? 
Извън традиционните неща, без които не можем - здравето и обичта в семейството ми, хубавата работа и прекрасните хора, с които работя, щастлива ме правят малките придобивки от кулинарния ми свят, а в тази връзка най-щастлива би ме направил един Kitchen Aid :)
10. За какво мечтаете?
За световен мир :))))
Реално мечтая за много тривиални неща, натъжават ме жестоките гледки по улиците на жално подадени напред ръце на възрастни хора, на търсещи по кофите за боклук малки деца и ако някога имам възможност да си пожелая нещо, ще е бедността, нещастието, страданието и болестите да бъдат върнати обратно в кутията на Пандора и тя да бъде захвърлена в най-тъмното и черно място, пазена от армия безсмъртни и всесилни герои.
А в ежедневието си мечтая за един Kitchen Aid :)))
Аааааааа, да - и да ми стига времето да направя всичко, което ми се върти в главата като идеи :)

Светлана, благодаря ти за предизвикателството :)

Read More

Viki's blog отвръща на предизвикателството :)

Съвсем наскоро блогът ми беше включен в забавна игра от типа "Предай нататък", в която блогър предизвиква други блогъри да разкажат малко повече за себе си и да предадат на други 10 блогъри това предизвикателство :)

Странна верига, но забавна. Моето предизвикателство дойде от L'eter и си рекох "Защо пък не"

Ето и въпросите, които получих от нея, заедно с моите отговори:

1. Блогът ви достатъчно добре ли отразява вашата личност?

Не, има още какво да се желае :) Трудно ми е да опиша хаотичната си рачешка натура, но достатъчно добре отразява моята страст - сладкото, френското, шоколадът. Това са моите 3.

2. За какво можете да изхарчите спонтанно голяма сума пари?

Миналата година, когато гостите ми на рождения ми ден, бяха толкова добри да ме попитат какво си пожелавам за подарък, останаха изумени от количествата силиконови подложки, форми за печене и други подобни си пожелах. Ако имам възможност, съвсем спонтанно бих пръснала 1500 лв. за Kitchen Aid :) Не ме вълнуват скъпи дрехи, обувки и парфюми, бижутата ми се ограничават до брачна халка и колие със сърце, което за мен има огромна сантиментална стойност, но виж, всякакви щуротии и аксесоари, свързани с храна, ме докарват до временни умопомрачения, в които съм способна да похарча доста прилични суми

3. Къде съхранявате спомените си?

В главата. Имам хиляди снимки, но това, което е в главата ми, не може да бъде пресъздадено. Най-големият ми страх е някога, когато остарея, тези спомени да не избледнеят

4. Какво ви движи напред?

Движи ме надеждата, любовта...

5. Красота или здраве?

И двете. 

6. Чай или кафе?

Кафе. Черно, късо, горещо...

7. Какво би ви помогнало да сбъднете най-голямата си мечта в момента?

Нищо. 

8. Имате ли друго хоби освен това, което е тема на блога ви?

Имам да - уча се да снимам. Фотографията все повече завладява мислите ми. 

9. Виждате ли бъдеще в България?

Иска ми се. Не мога да напусна. Искала съм, но не мога. 

10. Какво бихте ми препоръчали да променя/добавя/разширя в моя блог?

Сладък е. Блогът трябва да отразява теб самата, така че трябва да е такъв, какъвто сметнеш за добе :)

Ииииииииииииии сега - Вики предизвиква 10 блогъра. За съжаление те трябва да са с по-малко от 200 последователи, затова трябва да се съобразя с това обраничение:

1. Таня, моята мила дружка със сладкото си местенце Cakelicious with Tania

2. Буба, друга моя любимка, която нямам търпение да публикува, за да се насладя на изключителното ѝ чувство за хумор, красиви снимки и невероятни идеи, не само в готвенето, но и в DIY прокетите - Sugar Coated Nothings

3. Лудата Ани с всичките ѝ щури хобита - All about my hobbies

4. Kokona - блог, който открих наскоро, но много харесах - Вкусен ден

5. Ели - Lavender dreams and butterflies - няма да крия, че тук първото, в което се влюбих е заглавието

6. Руми - R.Angelova blog

7. Геновева - Genoveff's blog

И понеже тук нататък зациклих, малко нарушавам правилата, но ще ми простите :)

Моите въпроси към тези мили дами са:

1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?

2. Как се справяш със стреса?

3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?

4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш

5. Песента, която те просълзява

6. Море или планина?

7. Какво те вади от равновесие?

8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за иборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?

9. Съжаляваш ли за нещо?

10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)

Правилата на играта:

10 въпроса задай, на моите 10 отговори 

Предай нататък на 10 блогъра с по-малко то 200 последователи

Остави линк към блога, който те е предизвикал :)

Хайде, момичета, вие сте :)

Read More