Еклерова торта с мус от праскови и какаово-лешникови платки

Всеки уважаващ себе си блогър просто трябва да има в менюто на блога еклерова торта J Само че, честно, хич не ги обичам… т.е. обичах, заради тежкия им вкус и класическото съчетание, което се предлага навсякъде. Днес ще ви представя моята си версия на тази торта, с какаово-лешникови платки, фин прасковен мус и профитероли с класическия крем патисие, опухкавен с мъничко сметана.

Обаче, преди да опиша рецептата, ще ви разкажа как стигнах до извода, че ми трябва такава торта. Преди време, когато служебното ми положение наложи да съм достижима навсякъде, по всяко време и да мога да реагирам на всеки клиентски каприз, си взех един смартфон. Първоначалният конфуз устройството ти да е по-смарт от теб и да ти казва точно колко време имаш, за да стигнеш до работата или че е крайно време да посетиш залата, защото от известно време не си бил по този маршрут, ме накара да се постарая да използвам максимално неговите функции и аз да намажа малко от неговите екстри J Сега имам всякакви приложения, с които мога да си резервирам билет за самолет (кога ли ще литна нанякъде се чудя), с които мога да измеря точно колко километра съм изтичала (изтрих го, защото както се сещате, активно тичам), приложение, с което мога да си платя сметката за вода, като сканирам един QR код, и изобщо всякакви джаджи, които правят комфорта ми значително по-голям J

Имам си и едно приложение, което много, ама много ми харесва – за поръчка на храна J Така де, сигурна съм, че има доста зяпнали физиономии пред монитора сега, които се чудят защо аджеба ми е такова приложение. Едно е ясно – никога не ме мързи да сготвя нещо сладко, но пък ако знаете колко ме мързи да готвя – ежедневноооооо! И когато имам сгода, абсолютно се възползвам от възможността да се измъкна от регулярните задължения да изхраня 3 момчешки гърла и да им поръчам отвън J От всичко, което съм гледала досега, най-ме впечатли едно симпатично мече – Foodpanda – десетки ресторанти, от които да си избирам, пък и за такива застреляни като мен, които все забравят да изтеглят кеш от картата си, има и опция да платиш чрез виртуален ПОС. Много яко. И не последно – пуска ти нотификации да те уведоми за всякакви промоции. И въпреки че не поръчвам сладкиш отвън, това хич и не ми пречи най-безскрупулно да крада идеи от ресторантските менюта.

Днешната рецепта е точно такава безцеремонна кражба. То, трудно да кажеш кражба, като реално отмъкнах само идеята за еклерова торта, но все пак отнякъде трябва да се започне, нали така J Другото дойде от само-себе си. Видях разкошни праскови на пазара и си представих съчетанието на един пухкав профитерол, заобиколен от леко киселия вкус на праскова и подчертан от ароматен лешник.

 Отново изглежда сложно, но на практика е доста икономична рецепта - не се изискват много продукти, само много яйца, сметана, захар...

За профитеролите се доверявам изцяло от много време на рецептата на Пиер Ерме - един от моите идоли в сладкарството, както и на неговите насоки при печенето им, и досега нямам гаф с еклерчетата.

Продукти за профитеролите

(Около 40 мини еклерчета)

80 мл. вода

100 мл. пълномаслено прясно мляко

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

75 гр. масло

100 гр. брашно

3 цели едри яйца

Подготовка

Включете фурната на 200 градуса

Сложете да заврят заедно водата, млякото, маслото, солта и захарта, като леко разбърквате. В мига, в който заври, прибавете наведнъж цялото количество брашно и бъркайте интензивно с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените на съда. Продължете бъркането, докато се образува топка тесто. То трябва да е сухо.

Извадете и оставете да изстине. Прибавете яйцата - задължително едно по едно, като всяко следващо се слага, когато първото е напълно усвоено. Разбивайте постоянно, на висока скорост. Първоначално, като добавите яйцето, сместа става като на парцали, но с разбиването се хомогенизира. След като прибавите всички яйца, продължете да разбивате около 2-3 минути. 

Профитеролите и еклерите бухват, когато тестото е добре разбито. В него се образуват милиони балончета въздух, които при печенето се разширяват (физика му се вика на това ;)) и по този начин тестото набухва.

Сложете тестото в пош с кръгъл накрайник номер 10 (това ползвам за профитероли) и започнете да шприцовате кръгчета с диаметър 2-3 см. на разстояние поне 5 см. едно от друго. Аз ползвам тези специалните килимчета за макарони, които са очертани и стават перфектни :)

Сложете тавата във фурната и печете 15 минути, като на всеки 5 минути отваряте и затваряте вратичката на фурната (за да излезе парата). 

Готовите еклери оставете леко да изстинат.

Пригответе си Creme patissier или така нареченият сладкарски крем. Но, за Бога, не ползвайте брашно! Моля ви :) Този крем се сгъстява от яйцата и с царевично нишесте. Това не е каша, това е крем и то един от най-фините кремове в сладкарството: 

70 гр. захар

30 гр. царевично нишесте

4 цели яйца

1/2 шушулка ванилия/ампула/пакетче ванилена захар

350 мл. прясно мляко

200 мл. бита сметана

Млякото, захарта и ванилията загряваме на умерен котлон. Разбиваме заедно яйцата и царевичното нишесте. Ако има бучки - прецедете сместа. Като се загрее млякото, започнете да го прибавяте към яйцата (а не обратно), докато изравните температурите и разбира се, не спирате да бъркате. След това върнете на котлона и бъркайте, докато получите гладък крем. Ако има бучки - или пасирайте с пасатора, или прецедете. Оставете да изстине, като бъркате от време на време, за да не хваща кора. Когато е напълно студен, смесете с предварително разбитата сметана.

Напълнете еклерите като използвате същия накрайник номер 10. Ако имате специалния "filler", ползвайте си го :) Но аз го нямам, а ми се иска :)

След като си направихме еклерите, да започнем да печем и сглобяваме тортата :)

Какаово-лешникови платки
(2 платки с диаметър 18 см.)

200 гр. лешникова паста

2 яйца

30 гр. какао

70 гр. брашно

50 гр. захар

Разбийте всички продукти без брашното докато получите гъста, лепкава смес. Прибавяйте брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите още по-гъста и по-лепкава смес :) :) :). 

Фурната загрейте на 190 градуса. Сложете хартия за печене на дъното на ринг за печене. Разстелете равномерно половината от сместа (трябва да си помагате с шпатула или лъжица, тъй като е гъста). Печете около 10 минути.

Лешникова паста се прави много лесно - взимате около 250 гр. сурови лешници и ги смилате с блендера, докато станат на паста :) Това е :)

Прасковен мус

2 големи зрели праскови

300 мл. сметана (ползвала съм подсладена растителна тук)

1 пакетче желатин

Измийте и обелете прасковите.

Оставете желатина да набъбва в 30 гр. студена вода. Разтворете го след това на водна баня.

Прасковите смелете на пюре. Смесете с разтворения желатин. Част от пюрето отделете във формичка да се желира (това за центъра на тортата). 

Останалата част оставете да се желира напълно (около 2 часа). След това разбийте сметаната докато се сгъсти, но не е напълно гъста (знаете растителната сметана се сгъстява значително повече от животинската). Когато е в това състояние (сметаната имам предвид), прибавете напълно желираното пюре и разбийте с миксера. Сгъстява се много сериозно. Така направих аз (щото трябваше да я правя на части) - така остават парченца праскова, които много приятно се усещат в крема.

Иначе можете да разбиете сметаната, да добавите още нежелиралото пюре и да оставите в хладилника да стегне.

Сглобете тортата в ринг по следния начин:

Какаово-лешникова платка

Нарязани на тънки парченца праскови (те ще сиропират платката)

Крем - около сантиметър

Прасковеното желе, което отделихме във формичка, го слагаме в центъра на тортата.

Еклери - подредете ги плътно един до друг.

Запълнете с крем, докато се покрият еклерите и прасковения център

Какаово-лешникова платка

Тънки резени праскова

Крем

Украсете с парченца праскови и профитероли. Накрая залейте еклерите с шоколад (който забравих :))

Не знам за вас, но аз се уморих да пиша :) Дано на вас не ви писне да ме четете, но днес имаме 2 рецепти в една публикация - еклери и торта :) Да ви е вкусно!

Read More

Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).

Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:

Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)

Read More

Торта с маскарпоне, кокос и бял шоколад, слой от ягодов мус и ганаш, а по-накратко "Мрън" торта

Всичките ми мъже са родени на емблематични дати - големият ми син е на първия учебен ден, малкият - на Йоан Кръстител, а съпругът ми кога, кога? Ами какво по-подходящо от 8 март?
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.

Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.

Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.

Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.

Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))

Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.

Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.

Започваме с основата и действаме нататък:

Бисквитена основа

130 гр. масло

70 гр. захар

250 гр. брашно

1 яйце

Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме яйцето. Разбиваме хубаво, докато яйцето напълно се усвои. Накрая прибавяме брашното и замесваме тесто. Месим, колкото тестото да се събере на топка, не повече. Увиваме в свежо фолио и прибираме в хладилника.

След час престой, вадим тестото, разточваме върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 3-5 мм. Изрязваме кръг с диаметъра на тортата, набождаме с вилица на няколко места, за да не се надува и печем на 180 гр., докато покафенеят леко страните на голямата бисквита. Ако я препечете, тортата трудно ще се реже.

След това приготвяме 

Ягодов мус

400 гр. пресни ягоди

100 мл. течна животинска сметана

20 гр. царевично нишесте

2 цели яйца

4 жълтъка

80 гр. кристална захар

1 п. желатин (винаги ползвам на Йоткер)

100 гр. масло

Кратко отклонение за понятието мус. Хората използват думата мус под път и над път, но той си има една особена специфика - мусът има въздушна структура, с балончета въздух и най-често се приготвя с доста яйца - заедно или отделно жълтъци и белтъци. В случая това, което различава ягодовия мус от обикновеното желе, е именно този въздушен вид и вкус, които се получават от наличието на многото яйца в него.

От тази доза се получава доста голямо количество, спокойно можете да приготвите половината доза, но остатъците свършват мълниеносно, така че спокойно, няма да остане :)))

Ягодите измиваме, почистваме от дръжките и пасираме.

Яйцата, жълтъците, нишестето и захарта разбиваме с тел докато премахнем всички бучки.

Загряваме леко сметаната на тих огън и прибавяме към разбитите яйца. Връщаме на котлона и разбиваме непрекъснато, докато сместа започне да се сгъстява. Това разбиване има две функции - първо, логично, не загаря и второ - вкарваме въздух в муса и това ще даде тази въздушност, която търсим.

След като сместа се сгъсти, сваляме от огъня, прибавяме маслото, нарязано на дребни кубчета и бъркаме, докато се усвои до край. На финала прибавяме пасираните ягоди и желатина. 

Аз прибавих и мъничко червена сладкарска боя, за повече контраст на цветовете. 

Докато изстива, разбърквайте на няколко пъти.

Пресипете в силиконова формичка - каквато имате подръка и оставете в хладилника да стяга.

Шоколадов блат

1 яйце

100 гр. захар

60 гр. брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода за хляб

30 гр. какао

50 мл. бътърмилк

20 мл. олио

Сухите съставки смесваме заедно.

Разбиваме яйцето със захарта. Към тях прибавяме сухите съставки, бътърмилк-а и олиото. Разбъркваме до хомогенност. Печем в правоъгълна тава на 180 градуса. 

След като изстине, изрязваме кръг с диаметър два пъти по-малък от диаметъра на бисквитата.

Крем Маскарпоне с бял шоколад и кокос

200 мл. течна животинска сметана

600 мл. прясно мляко

4 яйца

40 гр. царевично нишесте

400 гр. бял шоколад

100 гр. масло

50 гр. кокосови стърготини

500 гр. маскарпоне

200 гр. течна сметана (използвах подсладена)

Сложете на тих огън да се загряват млякото и 200 мл. от сметаната. През това време разбиваме хубаво яйцата, нишестето и захарта (ако използвате неподсладена сметана, сложете около 50 гр. захар). Когато млечната смес се загрее, но не кипи, прибавяме по малко към яйцата. Връщаме след това всичко на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Свалете от огъня и прибавете натрошения на парченца бял шоколад, маслото и кокосовите стърготини. Оставете да изстива.

Отделно разбийте другите 200 мл. сметана. 

Към изстиналия млечен крем прибавете маскарпонето и разбийте, докато се смесят добре. Към всичко това прибавете най-накрая разбитата сметана. Използвах подсладена сметана, растителна, защото тя се разбива до по-твърдо и така избегнах желатина. Ако искате с животинска, аз бих се застраховала с 5 гр. желатин, защото тортата е без почти никакъв блат и нищичко не я държи, освен стабилността на крема.

Идва ред на сглобяването.

На дъното на регулиращ се ринг за торта поставете изпечения бисквитен блат. 

Нарежете ягоди по дължина, като изрязвате долната им част (откъм дръжката), така че да са равни и да не падат. Подредете ги по цялата обиколка на ринга, като се стремите да са плътно една до друга и със сравнително еднаква височина. 

Поставете част от маскарпоне крема на дъното на тортата. В центъра, върху крема, поставете шоколадовия блат, сиропирайте съвсем леко и отгоре поставете вече стегналия ягодов мус, като внимателно го освободите от формичката. 

Запълнете отстрани и отгоре с останалия маскарпоне крем и изравнете. 

Залейте с изстинал ганаш от 200 мл. сметана и 200 гр. черен шоколад. Изравнете и сложете в хладилника за няколко часа. 

За да извадите тортата от ринга, внимателно прекарайте топъл нож между стените на ринга и тортата, като внимавате да не отлепите ягодите от тортата. 

Това е от мен :) Ако не ви се е завил свят от толкова инструкции, ще се радвам на вашите отзиви :)))

Read More

Шоколадова торта с тиквен крем и солен карамел

Днешната рецепта е доста нетрадиционна и нестандартна, но за сметка на това - сполучлива и оригинална, далече от клишето. Винаги, когато посрещаме гости вкъщи, се стараем масата да е обилно заредена, действаме на принципа "по-добре да остане, отколкото да не стигне", а особено внимание обръщам на десерта (че как иначе:)).

Днешната рецепта същетава аромата на сочни какаови блатове, крем сирене, тиква и солен карамел. Звучи малко странно, аз също се позамислих като видях рецептата (тук), но бях абсолютно сигурна, че резултатът ще е УАУ. Естествено, американците залитат много по маслените кремове, а аз - не, затова реконструирах рецептата за пълнежа, добавих му и тиква, малко канела и ето:

Обожавам да експериментирам с вкусове и идеи. Яд ме е, че не мога да обръщам достатъчно внимание на снимките, от тях може още да се иска, но идеята е ясна :) Всъщност, в последния момент се реших да снимам.

Какаови блатове

(четири блата за форма 22-24 см.)

220 гр. брашно

50 гр. неподсладено какао

3 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сода за хляб

2 ч.л. канела

1 ч.л. млян карамфил

1/4 ч.л. мляно индийско орехче

По желание, можете да добавите и джинджифил, както е по оригиналната рецепта

400 гр. захар (по рецепта е 300 гр. кафява и 100 гр. бяла, но аз нямах кафява и сложих само бяла)

150 мл. олио

3 големи яйца

150 гр. тиква (варена, печена, задушена)

1 ампула ванилова есенция

200 гр. (1/2 голяма кофичка) заквасена сметана 

Приготвяне

Смесете всички сухи съставки заедно.

В друга купа разбийте олиото със захарта, докато се смесят добре. Добавяме едно по едно яйцата и разбиваме до хомогенност. Добавяме тиквата. Ако искате предварително я пюрирайте или като мен - просто добавете и разбийте на висока скорост с миксера. Накрая прибавяме ванилията и заквасената сметана. Може при добавянето на сметаната да останат бучици, за да ги избегнете, разбийте я предварително с тел.

Към цялата тази смес добавете сухите съставки на няколко пъти и объркайте докато се комбинират продуктите, но не прекалявайте, говорили сме си за глутеновите нишки неведнъж :))))

Печете на четири, на два или на един път, както ви е удобно. Този път аз пекох на 180 гр. в две отделни форми, като ги сложих едновременно във фурната и на средата на печенето размених местата на тавите. Ако печете наведнъж, не е лошо да намалите температурата на 150-160 градуса.

Малко сега да си поговорим за блатовете и рязането на блатове. Първото и основно правило при печенето е - запознайте се с печката си. Освен от вас, от нея зависи какво ще се получи накрая. Имала съм обратна връзка от читатели, правили мои рецепти, които ми се оплакват, че блатовете им се издуват или спадат - това го прави печката. Вие можете да си мислите, че печете на 180 градуса, но реално те да са 200 или 160, така че освен да свикнете на собствената си печка, друг начин няма. И ако в моята рецепта пише 180 градуса, то на вашата фурна може да са повече или по-малко, вие я познавате най-добре, така че съобразете се с нея. Основното правило е - тънък блат се пече на висока температура, дебел - на ниска. В моите стойности това изглежда така - тънък блат - 200 гр., блат, който после режа на две - 180 гр.; блат, който режа на четири - 160 градуса.

Когато изпечете блата, оставете го 10-15 минути да изстине и след това обърнете върху метална решетка. Не е нужно да имате специална такава - ползвайте решетката на фурната. Аз ползвам и грил скарата на микровълновата фурна. Блатът се обръща, за да може да се изравни, ако има нещо издуто, а и да не изстива на равна повърхност. Ако го оставите да изстива във формата или на хартия за печене, той се "задушава" отдолу, конденз и така нататък :)

Сега да минем на подготовката на крема.

По-рано през деня си пригответе соления карамел:

200 гр. бяла захар

20 гр. вода

100 гр. масло, нарязано на кубчета

250 мл. течна неподсладена сметана

1 ч.л. морска сол (и с обикновена става, няма страшно)

Водата и захарта слагаме на котлона и чакаме да се полуи хубав карамел - със светъл цвят. Добавете солта. Сместа започва малко по-сериозно да кипи. След това много внимателно, повтарям много внимателно добавете сметаната - по малко и бягате назад, като в същото време не спирате да бъркате. Въоръжете се с дървена лъжица с дълга дръжка. Когато се добавя сметаната карамелът започва здраво да кипи и да пръска, така че внимавайте, не изсипвайте цялото количество наведнъж, иначе Ирландските гейзери ще ви завидят :))) При бъркането сместа се успокоява и хомогенизира. Махнете от огъня и добавете маслото, бъркайте докато се разтопи и оставете да изстива на стайна температура.

Когато изстине, продължете с подготовката:

175 гр. крем сирене

200 гр. тиква

250 мл. подсладена течна сметана

1 пакетче канелена захар

Ако използвате неподсладена, добавете пудра захар на вкус, но най-накрая, когато направите целия крем. Тогава преценете и добавяйте по малко.

Пасирайте крем сиренето и тиквата, заедно с канелената захар. Добавете изстиналия солен карамелен сос и разбъркайте добре. Отделно разбийте сладкарската сметана и добавете към крема.

Сглобяване

Блатовете са сиропирани с обикновен захарен сироп, с мъъничко лещников сироп към тях, но той почти не се усеща. По разреза става ясно как вървим нагоре :)

Заливката е от 200 гр. черен шоколад и 250 мл. сметана - кипваме заедно и оставяме да се охлади. Важно е да уцелим точната гъстота на ганаша - хем да се разтича, хем да е достатъчно гъст, че да остане върху тортата, а не да се стече на лова по подложката. 

Хайде, оставям на вас да прецените дали ще си приготвите тази торта у дома :) 

Read More

Още една шоколадова торта, този път с Gummy bear

Ето, че успях да намеря няколко минутки да напиша рецептата за тортата, която преди толкова много време качих на страничката на блога във Фейсбук :)

Темата е по повод рожденния ден на малкото ми отроче, което искаше торта на Джъмбо :) Магазина де :) Реално, той има представа за това зелено същество само от там.

Ето я тортата, а надолу ще ви разкажа в каква приказка се вкарах с това мече:

Идеята на този мечок беше да е на върха на тортата. Позата трябваше да е следната - той се е подпрял на един пръст, а останалата част от тялото му да е в брейк поза във въздуха. Принципно това не е толкова трудно изпълнимо, ако фигурката има шанс да изсъхне добре. Отделих ѝ цяла една нощ да я моделирам, оставих я да съхне на масата. Принципно за почти две денонощия фигурката трябва да е суха и твърда като камък. Оооообаче, петък е, а рожденният ден - в събота. В петък взех отпуска, за да се спрявя с всички задачи около празника и реших да си оставя и дечицата вкъщи. Закусват си те, а аз, досетливата, си оставих мечето да съхне на същата тази маса, подложена на атака от закусващи деца. И стана, естествено, това, което трябваше да предвидя: Гого (рожденника на следващия ден) изля цяла чаша вода върху фигурката. Тези от вас, които поне веднъж са пипали фондан, знаят колко пагубно действа водата на фондана. За тези, които не знаят, да кажа - водата на фондана действа така, както действа огъня и топлината на снега.

Аз просто седнах и ревнах. Подсуших колкото можах и положих мечето старателно на една кърпа да съхне. Уви, шансът да изсъхне толкова добре изкъпан за ден е нулев. Позасъхна толкова, колкото да ми позволи да го боядисам. Наложи се да разглобя краката и да ги монтирам в седнала позиция, за да свърши работа това мече за тортата и така замина и цялата ми идея и желание да я довърша. Та това е безидейният финал на една торта, която трябваше да има съвършено друг вид :)

Ааа, имаше и още! Как можах да забравя :) Вечерта, към 10 часа, изрязвам аз надписа и го оставям да позасъхне, преди да го дооцветя. През това време, викам си аз, заслужено ще ида да изпуша една цигара, след като бях направила: 8 тави френски макарони, 2 дози профитероли (със сладък и солен пълнеж), двуетажна торта с два вкуса, бяхс сготвила за вечеря, обгрижила децата, че и оцелях. Връщам се аз след има-няма 5 минути - надписът го няма наполовина - Митко го изяде! Колко време го рязах, само аз си знам. Хаааааааайде на ново! Хиляди пъти проклех тая цигара :)

В крайна сметка, справих се, няма начин да не се гордея със себе си :) И си заслужих да се самопоздравя мислено :)

Днес ще ви напиша само рецептата на шоколадовия етаж. Другият етаж е с тези лимонови блатове, с този пълнеж.

А това е разрез на шоколадовия етаж: 

За него реших да опитам други блатове, които адаптирах от тук. Ами, много съм доволна, много ми харесаха.

За торта с диамвтър 24 см., 4 блата, направих доза и половина. Рецептата е дадена за една доза:

Продукти за блата:

225 гр. брашно

40 гр. какао

10 гр. бакпулвер

4 гр. сода за хляб

225 мл. растително олио

225 гр. захар

4 големи яйца

100 мл. прясно мляко

Пресейте сухите съставки в купа. Отделно разбийте яйцата със захарта до пухкавост. Прибавете млякото, след това олиото и смесете добре. Внимателно объркайте сухите и мокрите съставки.

Сместа можете да опечете наведнъж, при температура не по-висока от 150 градуса или на части, като тогава увеличавате температурата на печене на 170-180 градуса.

Продукти за муса

Този мус стартира като идея от прочутия шоколадов крем на Буболинката, но е с различна технология, по-малко масло и малко сметана.

400 гр. черен шоколад (аз използвам шоколад с 60% какаово съдържание)

70 гр. масло

4 големи яйца 

400 мл. сметана (животинска, неподсладена)

50 гр. захар

50 мл. вода

5 гр. желатин, разтворен в 1 с.л. вода

Топим шоколада и маслото на водна баня. Разбъркваме добре, докато се получи хомогенна, лъскава смес. Бъркаме и работим само с чисти и сухи прибори! Водата е враг на шоколада.

Отделно кипваме водата със захарта и оставяме да ври докато се сгъсти на сироп. Етапът на готовност е, когато мехурчетата станат дребни, многобройни, покриват изцяло повърхността на водата. В купа сме сложили предварително яйцата и сме се заредили с миксера, настроен на максимална скорост. Започваме да изсипваме директно врящия сироп към яйцата и разбиваме на най-висока степен. Разбиваме, докато кремът се сгъсти. Към него добавяме разтопените шоколад и масло, като не спираме да бъркаме с миксера. Оставяме сместа в хладилника за час-два, след което прибавяме разтворения на водна баня желатин, смесваме с разбитата на пухкав крем сметана. Нека да се охлади още, преди да започнем да го слагаме в тортата. 

По желание можете да добавите ядки, алкохол, плодове, мента, каквото ви хрумне допълнително. Аз лично обичам изчистения шоколадов вкус.

Резултатът е блаженство :)

Едното обещание си изпъних, очаквайте скоро и фантастичен лимоново-боровинков чийзкейк :)

А, да! И можете да полеете това парче с пресен студен чай от боровинки и мента, гарниран с пресен лимон :)

За целта кипнете 250 гр. боворинки, 60 гр. захар с 500 мл. вода. Накрая на варенето прибавете шеша прясна мента, прецедете и охладете. Сервирайте с голямо количество лед и лимон.

Read More

Шоколадово-тиквена торта за ей така :)

Хрумката - сезонът на тиквите. Какво? Дълго време не е ясно... Знам само, че в последните седмици думата "тиква" ме преследва и наяве, и насън. В главата ми минават милион идеи, но твърде многото бръмбари пречат да изкристализира нещо конкретно. Едно е ясно - трябва, просто трябва да има тиква. Тиква, тиква, тиква!

Изпълнението - в събота имаме идея да прекараме един прекрасен ден навън. Цяяяял ден навън с децата. Времето разкошно, всичко супер, но връщането в колата изтъни до блясък нервната ми система. Прибрахме се лееееко замаяни от константния шум с децибели, дойстойни да засрамят концерт на Металика, и аз се заврях в моето си кътче, където намирам утеха. Като се замислиш кое е по-добре - да набиеш някого, или да си го изкараш на 4 яйца? И аз предпочитам да си го изкарам на яйцата и маслото вместо на друг :) Моите си знаят - мама е в кухнята, я ние да стоим по-надалеч :)

Резултатът:

Както съпружието често казва: "Мммм, обичам да си нервна" :)))))

А и отдавна не съм правила торта ей така. Тествах - стават и страхотни мъфини, но техният живот беше кратък, мир на трохите им...

Сега вкратце, рецептата.

За блата

(4 блата за торта с диаметър 20 см)

Източник

220 гр. кафява захар

220 гр. бяла захар (аз сложих 150 гр., но за който обича по-сладичко, да си сложи всичката)

180 гр. бътърмилк

400 гр. сварена подсладена тиква

125 гр. меко масло

4 яйца

180 гр. брашно

100 гр. какао

2 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сода за хляб

1/2 ч.л. сол

Едно лирично отклонение ще направя, но наскоро разбрах, че има някакви приспособления за равномерно изпичане на дебел блат. Приличат на колани, които се мокрят и се увиват около тортата, за да може да се изпече по-бавно отстрани. Не си купувайте такава щуротия! От чист инат изпекох цялото количество наведнъж, вместо на две или четири отделни платки, просто ей така, да видя аджеба, как спада в средата, а отстрани е изпечен. Ами няма такова нещо. Запомнете, при печене е от критично значение температурата. Когато се пече голямо количество наведнъж е добре да се намали температурата - този блат пекох на 150 градуса, около 40-50 минути, докато клечката излезне суха. Понеже заедно с него бутнах и една малка тавичка кексчета, първо увеличих температурата на 180 градуса - за 10-12 минути се изпекоха кексчетата. Като ги извадих, намалих на 150 градуса и пекох блата до готовност. Стана си съвършен. 

В купа смесваме тиквата, която сме направили на пюре и бътърмилка.

За бътърмилк съм писала в други публикации, но накратко - това е мляко, пресечено с киселина. В чужбинско се продава готово, ние тук си го правим. В чаша мляко със стайна температура, слагам чаена лъжичка лимонов сок и оставям за около 15 минути.

В друга купа, разбиваме маслото и двата вида захар на пухкав крем. Към тях добавяме едно по едно яйцата (всяко следващо се добавя, когато предното е напълно усвоено).

В трета купа смесваме брашното, какаото, солта, содата, бакпулвера.

В маслено-яйчената смес добавяме на 3 пъти сухите съставки, като редуваме с тиквено-бътърмилковата смес. Разбъркваме с тел, не много енергично, до пълното усвояване на съставките.

Намасляваме си формата за торта и изсипваме тестото в нея. Печем първоначално на 180 градуса (около 10-15 минути) и след това намаляваме на 150 градуса докато излезе суха клечка. 

Като изстине леко, обръщаме на решетка, където изстива напълно. След това режем на 4. Ако ви е страх да режете блат, не пречи да си изпечете 4 отделни платки, които след това да сглобите. 

Защо решетка, пита се някой. Веднага казвам - ако изстива на равна повърхност, примерно хартия за печене, тава, чиния или каквото и да било, горещите пари образуват конденз, което прави блата глетав и лепкав.

Крем

Елементарен. Всъщност, можете да сложите всякакъв крем вътре, но аз предпочетох да е нещо супер семпло:

350 гр. крем сирене

400 мл. течна подсладена сметана

Ако искате, към крема можете да добавите малко "тиквени подправки" - канела, карамфил, но за мен си е чисто кощунство. Въпрос на вкус :)

Разбивате крем сиренето, за да махнем бучките. Отделно разбиваме сметаната и смесваме с крем сиренето. Блатът не е сиропиран. Сглобяването е ясно.

Шоколадова заливка

200 мл. течна сладкарска сметана

200 гр. черен шоколад

20 гр. масло

Кипваме сметаната, добавяме шоколада, бъркаме докато стане вкусно кафяво. Като изстине леко, добавяме маслото. Оставяме да изстине до стайна температура и заливаме върху тортата.

Бон апети!

Read More

Торта "Добрият дух Каспър" - манго, кокос, шоколад и сочни блатове :)

Голямото ми момче порастна! Ами порастна си - как го владеят това - да растат със скоростта на светлината, да не ти дадат минутка дъх да си поемеш, да се насладиш на момента! Като че ли вчера беше, когато го видях за първи път - гол, крещящ, с катранено черна, дълга коса, а ето сега се катери с осигурителни въжета и карабинери, прави първите си стъпки в писането и четенето и се оправя с новите технологии по-добре от задръстената си майка. А е едва на 6. Още помня колко неотлъчно залепен беше за мен, а вече пазаруваме за гаджета! Малко не е справедливо, но какво да се прави, такъв е животът, мен не ме пита :)

Сега разбирам точно и ясно какво означават думите "О, миг, поспри!" Ами, спри де! Спри или поне малко забави ход! Твърде бързо растат, просто не е честно! Но каквото и да е - нека да е жив и здрав, да расте точно толкова бързо, да не слуша егоистичната си майка, да е умен, галантен и безумно щастлив!

Малко прекалявам с удивителните, но това е :) Всичко, което искам да напиша, е малко, всичко, което чувствам, е неизразимо с думи.

Разбира се, имаше торта. Тази:

Ако можеше да говори, тя би казала всички думи, които аз не мога и нямам толкова дар слово, че да изразя. Много, много обич е вложена във всяка фуга (дори и в тази, която се е цепнала отстрани :)) Всичко трябваше да е перфеткно (вярно не е, но трябваше) - вкус, вид, всичко. Поне месец я имах в главата си, гледах, четох, планирах, търсех подходящи идеи и рецепти и в крайна сметка мисля, че успях да се справя сравнително прилично. Вкусовете бяха наистина страхотни (колкото повече остарявам, толкова по-скромна ставам :)) - единият етаж - с плътен шоколадов вкус, а другият - с екзотични нотки на манго, кокос и бял шоколад.

Сега, стъпка по стъпка да сглобим тортата. Първият етаж е с изключително сочните шоколадови блатове на "Devil's food cake" (Дяволски шоколадова торта) и пухкав шоколадов мус. А ето и как да си го приготвите у дома:

За шоколадовия блат

(4 блата с диаметър 26 см. Източник: food network)

248 гр. брашно
1 1/2 ч.л. сода за хляб
3/4 ч.л. бакпулвер
3/4 ч.л. сол
170 гр. меко масло
400 гр. захар
64 гр. какао
2 ч.л. ванилов екстракт
3 големи яйца (на стайна температура)
300 мл. вода
60 мл. прясно мляко

Смесваме в купа брашното, содата, бакпулвера и солта и разбъркваме добре. Оставяме настрани.

В друга купа разбиваме първо мекото масло за около 2 минути и след това добавяме захарта. Разбиваме добре, докато стане хубава, пухкава маса. Добавяме какаото и ванилията и отново разбиваме. След това добавяме едно по едно яйцата. Всяко яйце се добавя едва когато другото се е усвоило напълно. Разбиваме докато се увеличи обемът на сместа. Към тази смес добавяме около 1/4 от сухите съставки и разбъркваме добре.

В тенджерка смесваме водата и млякото и завираме до точката на кипене. Изливаме горещата вода към маслено-какаовата смес и разбиваме с миксера през цялото време на бавна скорост и накрая добавяме останалите 3/4 от сухите съставки.

Сместа е рядка, така че печете в съд със здраво дъно :) Аз използвам силиконова форма или тавичка със съответния размер. Пека на 2 пъти и след като изстинат блатовете, ги разрязвам на 2 и така получавам 4 тънки блата.

За шоколадовия мус

400 гр. черен шоколад
2 жълтъка
3 цели яйца
500 мл. течна животинска сметана
100 мл. прясно мляко
2 с.л. царевично нишесте
50 гр. захар + 50 гр. вода
1 желатин

Двата жълтъка разбиваме добре с царевичното нишесте. 250 мл. от сметаната и прясното мляко добавяме към жълтъците и разбиваме добре. Слагаме в тенджерка на котлона и бъркаме докато се сгъсти (котлонът включен, разбира се). Когато се сгъсти, махаме от котлона и натрошаваме вътре шоколада, разбъркваме докато получим еднородна, миришеща на шоколад смес. Оставяме да се охлади напълно. Тъй като му трябва доста време да се охлади, аз правя тази част от предната вечер и оставям на стайна температура да изстива докато ми потрябва (обикновено на следващия ден вечерта).

Водата и захарта кипваме на котлона и оставяме да изври до средно гъст захарен сироп. Врящият сироп добавяме към другите 3 яйца и разбиваме с миксера на висока скорост, докато сместа стане тройна и кремообразна. Смесваме с изстиналия шоколад и добавяме един желатин, разтворен в 20 гр. вода (минаваме го на водна баня преди да добавим към крема). Оставяме леко да стегне в хладилника и на финала добавяме 250 гр. разбита на пухкав крем сметана (аз добавих и мъничко пудра захар, за да туширам горчивия вкус на шоколада, но това е въпрос на вкус).

Оставяме да слегне малко в хладилника и сглобяваме тортата. Блатовете може и да не се сиропират, но аз ги полях добре със сироп от манго (заради което и долният етаж леко поддаде).

Лимонов блат

(4 блата с диаметър 20 см., източник My recipes)

Този блат се оказа изумително сочен и вкусен. Може да се направи и на къпкейкчета с лимонова глазура или направо със шрицован крем от кокос и манго, чиято рецепта ще видите по-надолу.

230 гр. захар

90 гр. меко масло

1 с.л. лимонова кора

3 с.л. лимонов сок

2 големи яйца

2 големи белтъка

240 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сол

1/2 ч.л. сода

300 мл. бътърмилк (прясно мляко на стайна температура, пресечено с 1 супена лъжица лимонов сок - стои около 15 минути)

Разбиваме заедно захарта, маслото, лимоновата кора, лимоновият сок и ванилията до хомогенна, пухкава смес.

След това добавяме яйцата и белтъците един по един - всяко се добавя след като предното яйце е усвоено идеално. 

Смесваме  сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер и сода, в купа и заповаме да прибавяме по малко към маслено-лимоновата смес. Редуваме брашно и бътърмилк докато свършат. Печем на 2 пъти на 180 градуса фурна. Получените блатове, след като изстинат, разделяме на две.

Манго мус с кокосово мляко

400 гр. натурално крем сирене (от типа Филаделфия, Hochland, Pilos)

200 гр. бял шоколад

1 консерва кокосово мляко (не съм убедена, но мисля, че е около 250 гр).

1 компот от манго (може и пресен плод)

300 мл. течна животинска сметана + пудра захар на вкус.

Разбиваме заедно крем сиренето и кокосовото мляко докато елиминираме всички бучки. На водна баня разтапяме белия шоколад и го прибавяме към кокоса и крем сиренето. Няма страшно, дори и да стане на бучки, шоколадът ще хрупка приятно. На финала добавяме и разбитата сметана.

При сглобяването на тортата, върху блатовете слагаме ситно нарязани парченца манго, отгоре крем, блат, манго, крем и така до края.

Read More

Шоколадова торта, шоколадов крем, пияни вишни и едно "Обичаме те"

След известната доза нехранителни публикации в блога идва време за любимите ми теми - любов и шоколад. И от двете обожавам огромни порции, като за гарнитура на едното служи другото и обратно :)
Нещо напоследък съм се специализирала в скоростни изпълнения, но гледам задобрявам :) Пък и по-скромна съм взела да ставам :))))
А и от тази жега ми се е взел акълът и нищо интелигентнно и остроумно не мога да измисля, пък и кой знае какви премеждия около тортата нямаше, че да споделя да се посмеете на мой гръб, така че преминавам директно по темата: снимки и рецепти.

Посланието на тортата трябваше да е "Много те обичаме", а изборът на вид и вкус беше изцяло мой, за което искрено благодаря!

Продукти за блата

(източник: Sweetapolita)

От тази доза излязоха 5 тънки блата с диаметър 20 см., като самата торта е с 4 блата и 15 см. височина, другия блат го изядох с малко крем, който остана, но за това ще четем по-надолу :)))

220 гр. брашно

400 гр. кристална захар

90 гр. какао

2 ч.л. сода за хляб

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

2 яйца на стайна температура

240 мл. горещо кафе (еспресо)

240 мл. бътърмилк

120 мл. растителна мазнина (използвам олио)

1 с.л. ванилов екстракт (или 1 ампула есенция на доктор Йоткер, или 3 прахчета ванилия)

Всички сухи продукти смесваме в една купа. 

В друга купа разбиваме леко двете яйца и добавяме всички течни продукти. 

Към сухите продукти прибавяме течните и разбъркваме добре. Сместа я делим и печем на два пъти. Печем на 180 гр. в предварително загрята фурна до готовност. 

Като изстинат блатовете добре, най-добре е цяла нощ да изстиват и на следващия ден да ги режете на колкото можете по-тънки блатове. 

Шоколадов мус

Този мус в различни вариации съм го използвала много пъти, винаги с много добър резултат. Ето тук (само с белтъци) и тук (с малко по-различна технология) можете да ги видите отново. Сега си давам рецептата, използвана за тази торта:

4 жълтъка

500 гр. черен шоколад

250 мл. прясно мляко

250 мл. сметана (подсладена). Ако използвате неподсладена, предвидете допълнително захар

250 мл. сметана

4 белтъка

50 мл. вода

50 гр. захар

Ментова есенция - 6-7 капки

Пияни вишни за поръсване - около 300 гр.

Разбийте добре жълтъците, смесете ги със сметаната и прясното мляко и при непрекъснато бъркане леко сгъстете на котлона. За да се приготвят жълтъците, им трябват около 7-8 минути, т.е. да са безопасни за консумация. Котлонът трябва да е умерен към слаб. На финала, натрошете черния шоколад и го пуснете в горещата млечно-яйчена смес. Добавете ментовата есенция и разбъркайте до идеална хомогенност. Оставете да изстине напълно.

Разбийте отделно сметаната на пухкав крем.

Разбийте отделно белтъците с врящия захарен сироп. Първо разбивате белтъците, докато станат пухкави и след това полека добавяте врящия захарен сироп. Ще получите лъскави блетъци на сняг. 

Объркайте първо сметаната с шоколада, а след това внимателно добавете и разбитите белтъци. Разбъркайте добре. 

Сглобяване - блатовете не се сиропират, те са крехки и сочни и нямат нужда. Реди се блат, пияни вишни, крем, блат и така нататък.

Сега е време да разкажа какво се случи с петия блат :))))

Като остана и мъничко крем и един блат си викам "Чакай сега ще предизвикам и слюноотделян у читателите ми, като сглобя една мини тортичка, че да видят и как изглежда отвътре" :) Вече в главата ми текат текстове, идеи, аранжировки за снимки и така нататък. Обаче, леко съм пропуснала факта, че съм самичка вкъщи, в хладилника има само продукти за торта, а аз рискувам да огладнея по някое време. И така, сглобих си аз едно супер апетитно мини торте и го заредих в хладилника да си довърша тортата и после да го снимам, тамън да дойде и подходящата светлина.

И такаааааа, започвам да огладнявам, няма нищо, навън е жега и мен ме мързи да изляза. Доставките - много време ще отнеме. Викам си аз, ще взема да си чопна малко от задната страна, пък ще я снимам отпред, няма да личи. Ми, чопнах си веднъж, чопнах си втори път, само можах да си кажа на глас "Господи, колко съм добра" и я изядох :)))) И така - няма модел, няма снимка :)

Ами, надявам се да има усмивки в този горещ ден, от мен толкова, а на страничката на блога във фейсбук има вероятност да се появи и разрез по някое време :))))

Read More

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)

Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.

Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)

И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...

Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

Read More

Манчестър Юнайтед с маскарпоне и бял шоколад

Когато човек обича да прави нещо и когато дъъълго не си го правил, започваш да изпитваш буквално абстинентен сърбеж в ръцете, докато не ти изкочи подходящ повод да си начешеш въпросната краста. Който не е пипнал захар, той не се е пристрастил :) Удоволствието да правиш нещо, да зарадваш някого е незаменимо, особено когато виждаш детска усмивка. Поводът за днешната публикация е един малък фен на Манчестър Юнайтед, на който от сърце му пожелавам един ден не само да стане част от отбора, да надмине Бербатов, да спечели другата половинка от чифта златни обувки и една златна топка в добавка към всичко това.

Определено мога да се похваля и с поставен рекорд по скоростно приготвяне на торта - от 9.30 сутринта до 15.00 часа същия ден, включително със замесването на фондана, крема, масления крем, покриването, боядисването и всичко. Категорично можеше да има повече детайли, но лични трудности попречиха да реализирам грандиозните си планове :) Важното е, че имаше един доволен рожденник.

Заради кратките ми срокове на работа съм правила тортата с готови блатове. Сърдечни благодарности и на www.hitrini.com за чудесния печат върху фонданова хартия и адекватното съдействие при оразмеряването и всичко.

Продукти за крема

750 гр. маскарпоне

1 голяма заквасена сметана

500 гр. бял шоколад

400 мл. течна млечна сметана с минимум 30% масленост

Пудра захар на вкус

Няма да спра да повтарям никога - винаги, когато имате възможност, използвайте течна, неподсладена сметана с минимум 30% масленост. Тя няма вкус на химия и е много по-добра от подлсадената.

Разбийте маскарпонето със заквасената сметана, докато получим хомогенна смес. 

Отделно разбийте течната сметана с мъничко пудра захар до пухкавост и оставете настрани.

Разтопете белия шоколад на водна баня - винаги разтапяйте така, а не в микровълнова, за да не го претоплите. Прибавете към маскарпонето и заквасената сметана, като непрекъснато бъркате, за да не се утаи и изстуди шоколадът на дъното. След това прибавете и разбитата на крем течна сметана и разбъркайте добре. Сега вече опитайте на вкус и ако прецените, сложете още малко пудра захар.

Няма нужда от желатин, защото шоколадът стяга достатъчно.

Ами това е, нищо сложно, но това, което опитах, беше много вкусно :)

Ето и близък план на обувката - само от нея съм много доволна, защото изглежда точно доста често използвана :))))

Това от мен за днес.

Read More

Торта с много шоколад и малиново сладко

Днешната ми рецепта е посветена на шоколада и по-точно - на многото шоколад и още по-точно на черния шоколад. В семейството ми той е на особена почит, издигнат почти в култ.
Първо, ще започна от многото му ползи (нещо като измъкване на гузната съвест от купищата калории, погълнати от едно единствено парченце):
1. Черният шоколад съдържа много антиоксиданти. Това са съставки, които помагат на тялото да се осовбоди от свободните радикали, които са основен виновник за процеса на стареенето;
2. Подобрява настроението (направо си е един законен наркотик :)), тъй като подобрява потока на кръвта към мозъка и сърцето, а също така, поради съдържанието си на кофеин - подобрява бодростта и мисловните процеси, ерго - направо си ставаме по-умни :)
3. Съдържа натрий, мед, магнезий и желязо
4. Съдържа теобромин, който подпомага потискането на кашлицата
(източник).

Аторът предупреждава: въпреки че ползите на черния шоколад са доказани, както и на доброто червено вино, всичко трябва да е с мярка. Това не е нито панацея, нито диетичен план, нито предписание за здравословен начин на живот - консумирайте внимателно! 

И за да не бъда разбрана погрешно - това е торта, не хапче за кашлица :), така че едно парче е напълно достатъчно да удовлетвори нуждата от сладко.
Тортата я правих за рождения ден на моя татко - първата за него откакто се занимавам активно с удовлетворяване на нуждите си от сладкарски обследвания. Явно се успокоиха, че си намерих нормална работа и няма да се занимавам професионално с това ;))))) Това беше поводът, който използвах, за да си начеша нуждата от много шоколад, ама много шоколад :)

Рецептата на блатовете е от типа "американски" - плътни и дебели, кремът е прищявка на наличностите в хладилника. Честно, не бих използвала този тип блатове при покрити торти, там бих използвала тънички шоколадови платки, за да наместя огромното количество крем вътре в тортата, защото сега основното му съдържание е отвън. Тежкият и дебел блат не позволява голямо количество крем между блатовете, тъй като кремът изтича под тежестта му. О, повярвайте, тук има много крем, но основно използван за измазане отвън.

Блатове (източник) 

250 гр. меко, несолено масло
90 гр. неподсладено какао
220 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. сол
300 гр. кафява захар
2 големи яйца - на стайна температура
2 жълтъка - на стайна температура
200 гр. черен шоколад
1 ч.л. ванилов екстракт (замества се идеално с 1 ампула ванилова есенция)
1 ч.ч. (250 мл.) бътърмилк

Сега, какво е това бътърмилк и има ли почва у нас - как се приготвя и с какво се замества. На практика това е остатъчната, леко кисела течност, която остава след избиването на маслото. В нормалните страни се продава по магазините, в ненормалните си го правим сами :). Основният принцип на приготвяне е следният - към млякото се добавя бактерия, съдържаща киселина. Аз избрах да сложа 1 с.л. лимонов сок (от лимон, не от бутилка) към 1 ч.ч. прясно мляко, които престояват около 15 минути, за да ферментира млякото. Лимоновият сок може да се замести с бял оцет. Някои мои дружки просто добавят една ч.ч. гъст айрян.

Смесете и пресейте брашното, какаото, бакпулвера, содата и солта.

Разбиваме маслото със захарта до пухкав крем. Към тях добавяме яйцата и жълтъците едно по едно, като всяко следващо се прибавя едва, когато предното е напълно усвоено. Ако ги метнете всичките наведнъж, рискувате да разбивате цял ден и да не получите еднородна смес (от опит знам :)).

Към всичко това прибавяме разтопения шоколад и ванилията.

Прибавете една трета от сухите съставки на 3 пъти и бътърмилка - на 2 пъти, като започнете и приключите с брашнената смес. Бърка се на ниски обороти или с тел.

Сместа се разпределя по равно в две 18 см. форми, които печем на 180 гр. Готови са, когато клечка, забодена в средата, излезе суха, но блатът не трябва да е твърд на пипане, а леко отпуснат (шоколадът стяга като изстине). За да не загубят обем тези блатове (то и трудно де), след като са готови и леко охладени, се обръщат върху кърпа или решетка.

Крем

500 гр. черен шоколад

200 мл. течна животинска сметана

200 мл. прясно мляко

4 яйца + двата белтъка, останали от приготвянето на блата

300 мл. течна животинска сметана

1 шушулка ванилия или есенция, ако нямате шушулки (прахчета никога не използвам, тя е някаква синтетична)

1 п. желатин

Сладко от малини (може и вишни, боровинки, препоръчвам да е нещо кисело)

Кипваме заедно сметаната (200 мл.) и прясното мляко. Отделно разбиваме заедно 3 цели яйца и един жълтък (последният белтък го прибавяме към останалите два). Смесваме ги с горещата течност, като я прибавяме на тънка струйка към яйцата. Връщаме на слаб котлон и бъркаме постоянно около 5-6 минути. Махаме от котлона и прибавяме шоколада, бъркаме докато се разтопи. Оставяме да изстине на стайна температура - да не е горещо, но да не е и изстудено в хладилник, за да не стегне прекалено.

Когато имаме една добре изстинала смес, първо разбиваме сметаната (300 мл.) и внимателно смесваме с шоколадовата смес. Прибавяме разтворения желатин (виж в секцията "малки хитринки" как се работи с желатин". 

Накрая ни остава да обработим белтъците, за да не ги слагаме сурови - който му се рискува - просто разбива белтъците с щипка сол, като накрая прибавя 2-3 с.л. захар. Който не му се рискува - кипваме захарен сироп - 2-3 с.л. захар и още толкова вода. Оставяме да ври, докато балончетата започнат да забавят бълбукането си и течността се сгъсти. Докато ври, разбиваме 3 белтъка с шипка сол докато се посгъстят. Когато прецените, че сиропът е готов, започвате да го изливате на тънка струйка към разбитите белтъци, а мискерът е включен на максимална скорост. Ще получите една гъста, лъскава смес. Нея я прибавяме към останалия крем и оставяме всичко да се охлади в хладилника до степен, в която не се разтича, но не е напълно стегнал. 

Сглобяване

В ринг за торта слагаме единия блат и много обилно сиропираме, аз лично много сиропирах), мажем с малиново сладко и слагаме от крема, колкото да покрие на около половин сантиметър. Слагаме и горния блат, аз и него сиропирах здраво, намазваме с малиново сладко и оставяме в хладилника. Като стегне добре кремът, вече измазваме с максимално много от останалия крем. Може да се шприцова цялата торта, но моят крем все още не беше достатъчно стегнал, за да се задържи на стените, а време повече за чакане нямаше. 

Останалият крем се изяжда от домочадието с лъжица...

След като видях колко написах, сигурно ще ви стресна, но реално цялото време на подготовка отне около 4 часа, като леко съм насилила процесите на изстиване на кремове и блатове. 

И да кажа, ако имате нужда от някакви уточнения, можете да го направите в коментар под съответната публикация или на мейла, публикуван в "Контакти".

Слънчева седмица,

Read More

Cassata cake

За първи път чух за Cassata cake, хич и не знам как да го преведа, в една книга за замразени десерти, слюноотделяйки по един сладолед със същото име. И понеже в предисловието към сладоледа пишеше, че има и такава торта, се поразрових из нета и открих, че това е една мноооого често правена торта, а аз пък за пръв път я чувах! Направо си ме хвана срам и само чаках да ми попадне повод:

Ах, от колко отдавна ми се правеха цветя! Имам чувството, че мина цяла вечност, откакто за последно правих опити за автентични рози.
Поводът не са розите, а рецептата, така че минавам направо към нея.

Продукти за блата:

(4 блата с диаметър 24 см) , Източник

3/4 ч.ч. бяло брашно
1/4 ч.л. сол
6 големи яйца
3/4 ч.ч. захар

1/2 ч.л. ванилия
 1 ч.л. фино настъргана лимонова кора

Продукти за крема

2 опаковки рикота (500 гр.)
3-4 с.л. пудра захар
500 мл. бита сметана
1/2 ч.л. ванилия
1 ч.л. настъргана лимонова кора
1 с.л. настъргана портокалова кора
1/2 п. желатин +2 с.л. студена вода

1 бурканче малиново сладко

Сироп за блатовете

сокът от половин лимон

1/2 ч.ч. вода

захар на вкус

Блатовете приготвяме така: смесваме брашното, солта и лимоновата кора в купа. Отделно разбиваме яйцата със захарта до гъст крем (помнете, че яйцата трябва да са на стайна температура, за да се надигнат добре, защото тук няма бакпулвер). Внимателно прибавяме от брашното към разбитите яйца. Разделяме сместа на 4 и печем в загрята на 180 градуса фурна около 10 минути.

Крем:

Разбиваме рикотата с пудрата захар, ванилията, лимоновата и портокаловата кора, прибавяме разтворения желатин и накрая смесваме с разбитата сметана. Аз използвах подсладена сметана, затова не съм добавяла още захар, ако използвате неподсладена, овкусете допълнително. 

Сглобяване на тортата:

Напояваме блата с лимоновия сироп, отгоре щедро поставяме от крема, а върху него - малиново сладко и така докато свършат. Продуктите стигат за торта с размери - 24 см. диаметър и височина 15 см.
Надявам се да опитате и да споделите :)
Поздрави,

Read More

Торта "Angry Birds"

Какво му трябва на човек, за да вбеси едно пиле? Ами няколко зелени прасета, пък и като добавиш малко сняг, че да им замръзнат краката (тяхната кожа пилешка!), направо си ги докарал до ръба на истерията. Ако не вярвате, вижте:

Криво им е нали :) Ама да ви кажа, страшно се кефих, докато ги влудявах. Направо си ги представях как газят в снега и ме споменават с особен тембър. Извън рамките на шегата, адски много се забавлявах с тази торта, имайки предвид, че това е тема, която не е особено вдъхновяваща за мен. Тъй като тези "енгри бърдсове", както ги нарича малкото ми слънце, се прескачат от всеки ъгъл и таблет, темата е ужасно преекспонирана, претворявана в торти, тортички, кейкчета и пр. Между другото, към нея има и едни 30 кейк попс-а, които снимах, но малко забравих да си оправя снимките, та за тях ще пусна отделна публикация някой ден, защото рецептата се оказа доста вкусна. Основните цветове, които се използват в тортите на тази тематика, за мен са много депресиращи и за това реших да проявя своеволие и да се опитам да "освежа" темата, бягайки от стандартната цветова гама.

Наистина нямах никаква идея, както и в повечето случаи става, хрумва ми в последната секунда нещо. Сега примерно тук много ме е яд, че буквите така се сливат с фона на втория етаж, но мислех че съм си купила един специален дъст, пък то се оказа, че само с мисленето съм си останала :).

За да направя тази торта си изпекох един много вкусен шоколадов блат и направих един крем с шоколад и крем сирене.

Продукти за блата

(стигна ми за 3 блата с диаметър 28 см и за 3 блата с диаметър - 18 см.)

В оригиналния си вариант името на блата звучи така: Bisuit Moelleux Chocolat, което мога да преведа като топящо се-шоколадов блат. Източникът е от тук, но, разбира се, леко променена рецепта. 

8 жълтъка

150 гр. захар

85 гр. масло

200 гр. черен шоколад 60%

100 гр. брашно

25 гр. нишесте

8 белтъка

100 гр. пудра захар

Жълтъците и захарта разбиваме на гъст крем.

Разтопяваме шоколада и маслото заедно на водна баня и разтопената смес прибавяме към жълтъците, като непрекъснато бием на ниска степен с миксера, тъй като шоколадът е тежък и се утаява на дъното, където се охлажда и втвърдява, преди да е допринесъл за овкусяването на блата.

След това добавяме брашното и нишестето, пресяти заедно и накрая, малко по малко - разбитите на сняг белтъци с останалата захар (захарта се добавя към белтъците, когато те са започнали да образуват твърди връхчета). Гледайте да не ги пребиете, защото трудно се смесват с останалите съставки и стоят на гранули. Ако в този момент включите мискера, гарантирано сте загубили обема на блата, тъй като в него няма допълнителни набухватели.

Блатовете се пекат отделно за около 10 минути в загрята на 180 градуса фурна.

Продукти за крема 

3 филаделфии

600 гр. шоколад (използвах смес от млечен и черен шоколад, горе-долу 50:50)

1 л. подсладена сметана

малко пудра захар

Разбиваме филаделфията с пудрата захар докато станат на хубав плътен крем. Към нея, при непрекъснато разбиване, добавяме разтопения шоколад. Накрая добавяме разбитата на крем сметана. Кремът става много гъст, няма нужда от желатин, но задължително блатовете трябва да са добре сиропирани, тъй като той самият много влага не пуска. 

Друго не се сещам да добавя :)

Хубав ноемврийски ден!

Read More