Показват се публикациите с етикет шоколад. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет шоколад. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 април 2016 г.

Веган шоколадов мус или сладко изкушение за постещи

Преди време в профила си във Фейсбук пуснах тази снимка:

 

Необработена, непипана и пр., но в тази публикация моля да ме извините за снимките :)
Въпросът ми беше - какво има в купата :))))

Отговорите варираха от белтъци на сняг, сметана, маскарпоне, даже Пепи от "Храна за мойте канибали" заложи на боя :)))) Реално съдържанието е толкова откачено, че ако не бяха Великденските пости и проучванията ми по темата в интернет, изобщо нямаше и да ми хрумне да си правя подобни експерименти.

Само един позна, а съдържанието в купата е... И то е... Нахутена вода! Оооо, йес, йес. Оказа се, че разбитата нахутена вода има свойствата и се държи точно като разбит белтък, на английски наименованието ѝ е aquafaba и даже има цял сайт, посветен на магическите ѝ свойства: http://aquafaba.com/.

Освен, че е тотално и напълно веган, си е чисто и просто пращяща от полезни вещества - тъпкана с белтъчини и фибри, направо мускули гради :))) Изкушавам се, когато ми остане време да направя експеримент за веган френски макарони, но не знам дали ще имам тази възможност скоро,  но пускам си нишани разни :)

Днешната рецепта е за шоколадов мус от само 3 съставки - пухкав, въздушен, просто да не повярва човек, че съдържа нахут и черен шоколад :) Отгоре за разкош, добавих малко други здравословни неща.

Показвам тук единствената що годе читава снимка, не знам защо реших да снимам на задна светлина, което тотално съсипа всички кадри :(


Продукти за шоколадовия мус:
(около 4 такива чашки излизат с тези продукти)

1 черен шоколад - препоръчвам да използвате 60% и нагоре съдържание на какао, най-добре 80%
Водата от 1 малка консерва нахут (мисля, че са по 400 гр.)
50 гр. пудра захар

Преди да започнете, не е лошо да оставите консервата с нахут в хладилника за една нощ. Сутринта отцедете водата и пренесете в купа за разбиване. Започнете разбиването на висока скорост - малко по-бавно се получават нещата, така че не губете надежда :) След около 5-7 минути интензивно разбиване, ще получите гъста бяла смес. Това е моментът, в който се добавя захарта - добавяйте по малко, като не спирате да разбивате. Опитайте - ако не ви е сладко - добавете още. Захарта е въпрос на вкус. Можете да добавите малко ванилия, но не добавяйте, както обикновено щипка сол - в самата нахутена вода има съдържание на сол.

Междувременно, разтопете на водна баня натрошения на малки парченца шоколад. Когато леко се охлади, започнете да добавяте по малко от разбитата нахутена вода. Бъркайте бавно, с леки обръщащи движения - точно както, когато прибавяте белтъци към друга смес.

Насипете в чашки или в каквото там ще сервирате и оставете  поне 2 часа в хладилник да стегне.

Отгоре по желание можете да гарнирате с ягоди, горски плодове - боровинки, малини или каквото ви хрумне.

Аз от своя страна сложих на единия слой от разбити замразени малини, подправени с мъничко бадемово мляко, а на този, който е на преден план сложих още един слой, направен от манго пюре и семена от чия.

Малко за чията - семената на растението са едни от малкото растителни продукти, които съдържат в себе си всички незаменими амино-киселини в протеиновия си състав. Това е от огромно значение, защото на практика тези незаменими аминокиселини се съдържат единствено в месото и млечните продукти в пълен състав. Т.е. чията, наред с киноата, соята (кълнове) и още някои, които не запомних, са единствените, които на практика съдържат целия този пълен набор, от мисля 8 незаменими аминокиселини, съдържащи се в месните и млечните продукти. А всеки, който поне мъничко се интересува и грижи за здравето си, спортува и води активен начин на живот, е наясно за важността на белтъка в оцеляването и здравето на целия организъм - от мускулите, през мозъчната и сърдечната активност, до правилното функциониране на всяка клетка в тялото ни.

В готварството, чията се използва сурова, има сгъстяващ ефект - както при мен с пюрето от манго - оставих ги да престоят няколко часа в хладилник и сместа стана достатъчно гъста, че да не се разтича.

Това е от мен, извинете за предимно текстовото съдържание и лошите снимки.

Леко постене :)))))

Този мус има и своя непостен вариант, който съм публикувала тук.
Read More

понеделник, 6 април 2015 г.

Шоколадови великденски яйца с пълнеж

Сновейки из Pinterest, човек попада на супер яки идеи как да освежи празника, който и да било празник. На тази идея попаднах преди доста време, но така ме впечатли, че дълго обмислях кога и как да я направя. Идеята е за шоколадови яйца, напълнени със сладки жълтъци и белтъци. Много е ефектна, а децата като видяха, изпаднаха в чист потрес, че съм навряла сурово яйце в тяхното Киндерче и дълго време ми бяха да речем лееееко обидени, като даже отказаха да пробват :)
The result

За да си направите тези яйчица, ще можете да се порадвате на първите ми сравнително постъпкови снимки, като подчертавам, идеята е много отдавна, не е моя измислица :)


Помолете някоя учтива и добре настроена кокошка да ви снесе хубави шоколадови яйца - ако имате предпочитания към марка, изрично ѝ го подчертайте, а ако не - всяко кухо отвътре яйце ще ви свърши работа :)
Step 1

След като се сдобиете с такива яйчица, зарадвайте децата със съдържанието им, като внимателно прекарате остър нож по ръбовете, така че да отделите двете половини, без да ги натрошите.

Започнете да си приготвяте съдържанието:

Жълтъци

Step 2

За целта са ви нужни жълти нещица. Аз използвах праскови от компот и 2 жълтъка.
На водна баня разбих жълтъците със захарта, докато те не станаха плътни и бели. Разбивам с тел, не с миксер, защото с миксер става по-бързо, ама не сте сигурни доколко сте успели да "сготвите" яйцата. На тях им трябва по-дълга термична обработка, а миксерът за секунди ги разбива. Така че, изберете бавния, но сигурен вариант с тел :)

Междувременно, пасирайте прасковите на фино пюре и прибавете разтворения в 1 супена лъжица желатин (5 гр.). Смесете жълтъците с прасковите. Можете да прибавите малко жълта сладкарска боя, за да подсилите цвета, а ако ви е страх от яйцата (не че има за какво, де :)), ползвайте само желирани праскови, но вкусът и структурата няма да са такива.

Приберете в хладилника леко да стегнат, за да ви е удобно после да ги оформите като жълтък.

За белтъците:

Step 3

Трябват ви тези продукти, нищо повече. Смесете ги заедно, за да получите гъст кокосов крем.

Сглобяването:

Step 4

Започнете с белтъка - запълнете черупките, като оставите малко кладенче в средата, където ще позиционирате жълтъка. Прибавете отгоре жълтъка, намажете ръбчетата на яйцата с малко шоколад, за да ги слепите отново, задръжте за секунди и приберете в хладилника за изяждане.

А ако всичко това ви се струва страхотна галимация, просто пригответе ароматен крем от изброените продукти и поднесете така:
The result 2

Весели великденски празници!
Read More

четвъртък, 10 април 2014 г.

Шоколадов крем-сладолед със сладко от рози

Как се раждат вкусните идеи? Понякога човек ги мисли и премисля с дни, друг път са тотален плод на случайността и чистото любопитство.

Днешната рецепта е именно такава - съвсем, ама съвсем случайно от един крем за торта се получи също толкова вкусен сладолед, особено за тези, които обичат леко тръпчивия вкус на черния шоколад, съчетан с аромата на българската роза.

Ако пък не сте толкова фенове на черния шоколад - млечният също върши чудесна работа :)))

Така, малко предистория. Тортата от предишната ми публикация, в която ви запознах с вече любимото ми захарно тесто, я правих за един изключително специален случай - 80-годишен юбилей на една дама, която мина през толкова много неща, че за мен беше огромна чест да стана част от нейния празник. И тъй като, разбира се, времето ми беше много, ама много кът, сглобяването ѝ (блат-крем-блат) се превърна в едно малко приключение, което роди и този сладолед :)

Програмата ми беше следната - сряда вечерта пека блатове, четвъртък бъркам крем, петък украсявам, събота - духаме свещичките. Ноооо, аз тръгнах с тотално неясна идея какви точно кремове да забъркам :) В крайна сметка единият беше класиката крем сирене, заквасена сметана, бита сметана и ягоди, а другият, викам си, ще бъде шоколадов мус със сладко от рози.
Да де, ама не предвидих, че адската смес, която е в основата на въпросния мус, трябва да изстине напълно, за да може да се сложи в тортата като крем, а не като супа...

И ето какво се случва.

Бъркам аз на котлона първоначалната смес от рецептата и се моля да си легна преди 3 часа. Обаче, така ми се спи, а е едва 9 часа вечерта. Колко много време има до 3? И, казвам си аз, ще рискувам. И спечелих. Продължавам - горещата смес изнесох на балкона и се радвах, че все още не е толкова топло и бързо ще истине. Като изстина толкова, че да не съсипя хладилника, махнах долното чекмедже на фризера и набутах сместа вътре. Оставих я за 15 минути, но сърце, мале, не трае повече, извадих я, сложих в купата на миксера заедно с малко сметана и пуснах да се разбива, като през цялото време баех "Сгъсти се, хайде, моля ти се, дано се сгъстиш, хайде деееееее".


Почти бях сигурна, че ще се сгъти. Защо ли? Нали ганаш трябва да престои, за да се сгъсти при разбиване? Да, така е, но... Винаги има едно НО. В него има яйца, които знаем, при интензивно разбиване се сгъстяват. Сложих в студена смес студена сметана и започнах да се надявам.

След известно време на побой на сместа, баене и вуду магии, тя започна да се сгъстява и накрая се сгъсти до толкова, че не бях сигурна, че хората ще успеят да си разрежат тортата :)))) 


Отдъхнах си, избърсах капчиците пот, избили от напрежение и започнах да редя. Обаче, нали съм си грандоман, винаги приготвям много, ама много крем. Белият стигна, но от шоколадовия остана. Тамън бяхме хапнали за десерт един купешки сладолед, досвидя ми да хвърля кутията и реших да бутна шоколадовите ми остатъци във фризера да им мисля бъдещето в някакъв друг момент от живота си :)

В събота, когато довършвах декорацията, извднъж много, ама много огладнях. Сетих се за въпросната кутия и реших да видя какво става с нея. Мислех, че ще ме посрещне едно замръзнало парче, което няма да може да се хапне въобще и изненадата ми беше просто неописуема, когато вътре се намираше една фина, кремообразна текстура, която безпроблемно се подчини на натиска на лъжиката, а като го опитах, оооох, като го опитах...

Буквално светкавично събрах някакъв реквизит, извадих апарата, боднах една ягода за контарст и снимах. Нямаше начин да не споделя това и с вас, просто нямаше начин :)

И понеже пак отидох твърде далече в приказките, ето и рецептата:

Продукти

4 яйца
200 мл. прясно мляко
200 мл. сметана
400 гр. черен шоколад (60% ползвам аз)
3 с. л. сладко от рози
200 мл. студена сметана допълнително

Приготвяне

Разбиваме яйцата с тел, после добавяме прясното мляко, сметаната и сладкото от рози, разбиваме добре и слагаме на умерен котлон, като бъркаме често, докато леко започне да се сгъстява. Махаме от котлона, натрошаваме черния шоколад и бъркаме, докато се разтопи. Оставяме да изстине, прецеждаме, за да махнем листенцата от розите, че не е приятно нещо да ти се завира между зъбите. Някак си не е много гот. Когато изстине достатъчно, слагаме сместа във фризера за 15 минути. Тя продължава да си е течна. Добавяме 200 мл. студена сметана и започваме да разбиваме (ползвала съм растителна на Мегле, тъй като животинската не би издържала толкова дълго разбиване, без да се пресече), първо на бавни обороти, после увеличаваме скоростта.

За съжаление, по време на разбиването силно шоколадовият цвят избледнява, но какво да се прави - рискове :)

Сместа, след като е добре разбита, е много гъста. Прехвърляме в кутия и слагаме във фризера да престои поне една нощ.

Сервира се веднага, не е нужно да чакаме нищо да е отпуска. Не ползваме машина за сладолед.


За финал: явно яко ме тресе каръка, защото всеки път като публикувам рецепта за сладолед, навън е неадекватно студено просто, но това ми бил късмета :)
Read More

понеделник, 10 март 2014 г.

Торта с маскарпоне, кокос и бял шоколад, слой от ягодов мус и ганаш, а по-накратко "Мрън" торта

Всичките ми мъже са родени на емблематични дати - големият ми син е на първия учебен ден, малкият - на Йоан Кръстител, а съпругът ми кога, кога? Ами какво по-подходящо от 8 март?
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.

Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.

Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.

Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.

Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))

Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.



Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.

Започваме с основата и действаме нататък:

Бисквитена основа

130 гр. масло
70 гр. захар
250 гр. брашно
1 яйце

Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме яйцето. Разбиваме хубаво, докато яйцето напълно се усвои. Накрая прибавяме брашното и замесваме тесто. Месим, колкото тестото да се събере на топка, не повече. Увиваме в свежо фолио и прибираме в хладилника.

След час престой, вадим тестото, разточваме върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 3-5 мм. Изрязваме кръг с диаметъра на тортата, набождаме с вилица на няколко места, за да не се надува и печем на 180 гр., докато покафенеят леко страните на голямата бисквита. Ако я препечете, тортата трудно ще се реже.

След това приготвяме 

Ягодов мус

400 гр. пресни ягоди
100 мл. течна животинска сметана
20 гр. царевично нишесте
2 цели яйца
4 жълтъка
80 гр. кристална захар
1 п. желатин (винаги ползвам на Йоткер)
100 гр. масло

Кратко отклонение за понятието мус. Хората използват думата мус под път и над път, но той си има една особена специфика - мусът има въздушна структура, с балончета въздух и най-често се приготвя с доста яйца - заедно или отделно жълтъци и белтъци. В случая това, което различава ягодовия мус от обикновеното желе, е именно този въздушен вид и вкус, които се получават от наличието на многото яйца в него.

От тази доза се получава доста голямо количество, спокойно можете да приготвите половината доза, но остатъците свършват мълниеносно, така че спокойно, няма да остане :)))

Ягодите измиваме, почистваме от дръжките и пасираме.
Яйцата, жълтъците, нишестето и захарта разбиваме с тел докато премахнем всички бучки.
Загряваме леко сметаната на тих огън и прибавяме към разбитите яйца. Връщаме на котлона и разбиваме непрекъснато, докато сместа започне да се сгъстява. Това разбиване има две функции - първо, логично, не загаря и второ - вкарваме въздух в муса и това ще даде тази въздушност, която търсим.
След като сместа се сгъсти, сваляме от огъня, прибавяме маслото, нарязано на дребни кубчета и бъркаме, докато се усвои до край. На финала прибавяме пасираните ягоди и желатина. 
Аз прибавих и мъничко червена сладкарска боя, за повече контраст на цветовете. 

Докато изстива, разбърквайте на няколко пъти.

Пресипете в силиконова формичка - каквато имате подръка и оставете в хладилника да стяга.

Шоколадов блат

1 яйце
100 гр. захар
60 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода за хляб
30 гр. какао
50 мл. бътърмилк
20 мл. олио

Сухите съставки смесваме заедно.
Разбиваме яйцето със захарта. Към тях прибавяме сухите съставки, бътърмилк-а и олиото. Разбъркваме до хомогенност. Печем в правоъгълна тава на 180 градуса. 

След като изстине, изрязваме кръг с диаметър два пъти по-малък от диаметъра на бисквитата.


Крем Маскарпоне с бял шоколад и кокос

200 мл. течна животинска сметана
600 мл. прясно мляко
4 яйца
40 гр. царевично нишесте
400 гр. бял шоколад
100 гр. масло
50 гр. кокосови стърготини
500 гр. маскарпоне
200 гр. течна сметана (използвах подсладена)

Сложете на тих огън да се загряват млякото и 200 мл. от сметаната. През това време разбиваме хубаво яйцата, нишестето и захарта (ако използвате неподсладена сметана, сложете около 50 гр. захар). Когато млечната смес се загрее, но не кипи, прибавяме по малко към яйцата. Връщаме след това всичко на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Свалете от огъня и прибавете натрошения на парченца бял шоколад, маслото и кокосовите стърготини. Оставете да изстива.

Отделно разбийте другите 200 мл. сметана. 

Към изстиналия млечен крем прибавете маскарпонето и разбийте, докато се смесят добре. Към всичко това прибавете най-накрая разбитата сметана. Използвах подсладена сметана, растителна, защото тя се разбива до по-твърдо и така избегнах желатина. Ако искате с животинска, аз бих се застраховала с 5 гр. желатин, защото тортата е без почти никакъв блат и нищичко не я държи, освен стабилността на крема.


Идва ред на сглобяването.

На дъното на регулиращ се ринг за торта поставете изпечения бисквитен блат. 
Нарежете ягоди по дължина, като изрязвате долната им част (откъм дръжката), така че да са равни и да не падат. Подредете ги по цялата обиколка на ринга, като се стремите да са плътно една до друга и със сравнително еднаква височина. 

Поставете част от маскарпоне крема на дъното на тортата. В центъра, върху крема, поставете шоколадовия блат, сиропирайте съвсем леко и отгоре поставете вече стегналия ягодов мус, като внимателно го освободите от формичката. 

Запълнете отстрани и отгоре с останалия маскарпоне крем и изравнете. 

Залейте с изстинал ганаш от 200 мл. сметана и 200 гр. черен шоколад. Изравнете и сложете в хладилника за няколко часа. 

За да извадите тортата от ринга, внимателно прекарайте топъл нож между стените на ринга и тортата, като внимавате да не отлепите ягодите от тортата. 

Това е от мен :) Ако не ви се е завил свят от толкова инструкции, ще се радвам на вашите отзиви :)))
Read More

сряда, 5 февруари 2014 г.

Бисквитки с парченца черен шоколад и сушени червени боровинки

Боже, колко съм здравословна само :) Хем черен шоколад, хем супер плодове! И после, казвайте - от на Вики рецептите само се дебелее :) Айде де! И копче не можете да ми кажете :)

Напоследък здравословното ме облъчва отвсякъде - как не трябва да консумирам бяла захар, бяло брашно, фондан и пр. екстри. Ми няма да споря, не трябва да се прекалява, но какво е късче сладичко примерно веднъж в седмицата или парче вкусна торта на празник?

Както и да е, за мен по-здравословно е домашно приготвените бисквите, сладки и други сладки глезотии пред тези, купени от магазина. Точка.

Днешната рецепта е за едни много вкусни хрупкави бисквитки, с черен шоколад и за разкош - сушени червени боровинки. Вкусът е как да кажа - хем леко сладки, хем нагарчат от черния шоколад, хем имат и една леко кисела нотка от боровинките, а в комбинация усещанията са още една, още, още и ииииииии още една!



Рецептата е от книжката, приложена към моя коледен подарък с малки промени от моя страна

Продукти

(за около 40 дребни бисквитки, 6-7 см. диаметър)

100 гр. сушени червени боровинки (по рецепта са сушени кайсии - 140 гр.)
100 гр. черен шоколад (по рецепта е с ядки, но с шоколад ми харесва повече)
150 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 голямо яйце
1 п. ванилена захар (или екстракт ванилия)
115 гр. меко масло
150 гр. захар (по рецепта кафява, но аз нямах)

Приготвяне

Загрейте фурната до 180 градуса.
Накълцайте на дребни парченца черния шоколад. Можете да използвате и шоколадови капки, но повечето хора нямат, затова успешно замествам с шоколад на блокче. Често казвам, че когато нямам хубав сладкарски шоколад, се доверявам на Своге, екстра какао.
Разбийте на пухкав крем маслото и захарта и към тях добавете яйцето. Разбийте, докато се усвои добре и сместа се надигне. Прибавете брашното и бакпулвера и разбъркайте. Най накрая добавете накълцания шоколад и боровинките.


Застиламе тавите с хартия за печене, гребваме по една малка лъжичка от сместа и слагаме на хартията. Бисквитките трябва да са на голямо разстояние една от друга, тъй като се разстилат повече. По време на печене леко се надуват, но като ги извадите от фурната, спадат (това да не ви притеснява). Печем 12-15 минути, докато по краищата се зачервят. Оставяме леко да се охладят в тавата и след това изстиват напълно върху решетка.
С тези бисквитки можете да експериментирате - да добавите каквито сушени плодове искате - вишни, череши, черни боровинки, кайсии, каквото ви хрумне. 
Можете да замените шоколада с ядки (нарязани на едро) - лешници, орехи, бадеми.
Можете да сложите и шоколад, и ядки, пак няма да сбъркате :)
Можете да добавите малко ромова есенция например или пък ментова, която с черния шоколад ще си пасне страхотно.

Днес не ми се пише много, та приключвам :)
Слънчево настроение от мен!

Read More

сряда, 8 януари 2014 г.

Бананови бисквитки с шоколадови парченца

Привет, скъпи читатели :)
Днес полагам началото на новата кулинарна година на блога. Пожелавам си малко по-честичкото ми присъствие тук :)
На вас пожелавам щастлива, здрава, усмихната и изпълнена с обич година!

Днешната рецепта е коледно-тематична. Мина Коледа, но пак ще дойде, а рецептата може да се приготви целогодишно. Просто използвах тази рецепта да почерпим дядо Коледа като наминава през нас да остави нещичко под елхата, пък той каквото ял, ял, другото свърши твърде бързо :)


Ето ги, с намек към добрия Дядо да не забравя чувала :)

Бисквитките са много вкусни - леко дъвчащи, с осезаем дъх и аромат на банан, а в комбинация с черен шоколад - оох! Вървят като семки на плажа :)

Рецептата адаптирах от книгата "The Ultimate Chocolate Cookie Book" на Bruce Weinstein, като адаптирах съобразно наличността на нашенски продукти и съдържанието на хладилника ми у дома :)

Продукти

(от тази доза излизат доволно около 40 сладки)
300 гр. брашно
100 гр. бадемово брашно (може да замените с едри овесени ядки, както е по рецепта)
1 ч.л. бакпулвер 
1/2 ч.л. сол
125 гр. масло
50 мл. олио (в рецептата е solid vegetable shortening, което аз приравнявам на маргарин, затова замених с олио)
200 гр. бяла захар
100 гр. кафява захар
1 много узрял банан
1 пакетче ванилена захар (използвам на Йоткер)
2 черни шоколада, нарязани на ситни парченца (в рецептата съм използвала черен на Своге - от купешките се държи най-добре, според мен)



Загряваме фурната на 180 градуса.
Смесваме брашното, бадемовото брашно, бакпулвера и солта в една купа.
В друга купа разбиваме заедно маслото и олиото, докато получим еднородна смес. Към тях прибавяме двата вида захар, докато се смесят, но все пак кристалчетата да се усещат. Прибавете банана и ванилията и разбийте с пасатор до еднородна смес.
Омесете сравнително меко тесто, като смесите сухите съставки към маслено-банановата смес. Тестото трябва да задържа форма, но не и да е прекалено меко. Добавете нарязаните шоколадови парченца и разбъркайте колкото да се разпределят равномерно.
Гребвайте с чаена лъжичка и пускайте топченцата върху тавата, задължително покрита с хартия за печене. Разредете бисквитките на около 3-4 см. една от друга - по време на печене те се разливат леко.



Печем бисквитките около 10-12 минути на 180 градуса. Трябва да са порозовели отстрани, но по средата да са все още мекички. Охлаждаме напълно на решетка.
Вкусни са, да! Мнооого вкусни! А още по-вкусни са на втория, третия ден, когато всички аромати са се смесили добре.

Така, ето с тези бисквитки почерпихме себе си и дядо Коледа, а той от благодарност се отчете подобаващо.
Вярно, моят подарък още се бави, но на него ще посветя негова си собствена публикация, придружена с рецепта :) Толкова беше мил този човек, че дори ми позволи да се снимам с него за спомен :)
Дааааа, хубава Коледа беше, вече чакам другата с нетърпение :)
Read More

вторник, 19 ноември 2013 г.

Брауни с орехи и чийз крем с тиква

Леле, в чудо се видях, докато измисля заглавие на тази рецепта :) Толкова лесно звучи на английски, а на български - сложна работа :) Тиквената ми обсесия продължава и ще ме държи още известно време, поне докато се намира тиква на пазара.
Чудя се, колко ли пъти ще напиша днес тиква?
Удивително е това плодо-зеленчуково творение на природата, става и за супа, за солени манджи, а и за страхотни десерти. Допреди може би две години, десертът, свързан с тиква, беше или тиквеник (ох, колко го обичам), или дежурната печена тиква, обезсмъртена дори в разказите на Елин Пелин. Страхотни десерти, страхотни, но репертоарът на тиквата не се изчерпва съвсем до тях. Днес ще ви представя една идея с тиква, шоколад и орехи, която на мен много, много хареса. Рецептата е отчасти инспирирана от Ири Купенска, не защото двете рецепти имат общо, а защото, ако тя не беше представила онова нейно брайни с малини (което, между другото да кажа, е уникално просто), едва ли щях да се престраша да комбинирам брауни и чийз кейк в едно. Така че, редно си е да ѝ кажем едно "Мерси, Ири!".

Това е, така да се каже, съдържанието и основните продукти, които ще открием в това вълшебно брауни:

А тези продукти след има-няма 45 минути ще изглеждат така: 


Мммм, само ще опиша: леко нагарчащ тъмен шоколад с хрупкащи отвътре орехчета, омекотени от дъх на канела и сладост... 
Ох, отивам да си взема още едно парче...


Ден-два по-рано можете да си подготвите тиквата, като я сварите в подсладена вода или изпечете, по ваш вкус. Ако я варите, както правя аз, защото нямам нерви да чакам толкова време да се пече, отцедете добре в гевгир поне един час. 

За брауни слоя

(Адаптирано от тук)

360 гр. тъмен шоколад (60% е ок) 
125 гр. меко масло
400 гр. захар (аз сложих 300 и не стана достатъчно сладко)
100 гр. сварена тиква 
5 яйца
160 гр. брашно
40 гр. какао (с 60 по рецепта, става по-горчиво)
70 гр. нарязани на едро орехи

Разбийте заедно маслото и захарта докато получите пухкав крем. След това добавяйте едно по едно яйцата, като всяко следващо добавяме след като предното е идеално комбинирано с маслото и захарта. Добавете тиквата и разбийте (ако е добре сварена, нямате нужда предварително да я пасирата). Накрая добавете брашното и какаото. Разбивайте на ниска степен, докато всичко се усвои. Накрая със шпатула разбъркайте орехите и нарязания на много ситни парченца шоколад.

Разпределете сместа равномерно в тавичка с размери 20х20 см.

За чийз крем слоя

(Адаптирано от тук)

175 гр. натурално крем сирене
400 гр. тиква
1 яйце
1 п. канелена захар
1 ч.л. канела
1/4 ч.л. индийско орехче
3 с.л. захар

Всички продукти сложете в купа. Използвайте приставката за пасиране и направете всичко на гладка смес. По-бързо става отколкото с миксера :)

Разпределете равномерно върху брауни слоя и с леки загребващи движения оформете ивици: 

Печете на 180 градуса около 30-35 минути. Горният слой няма да има напълно изпечен вид, тъй като е чийз, а знаем, че той се стяга едва след като се охлади напълно. За да сте сигурни, че е изпечено, можете да разчитате на носа си или на дежурната клечка за зъби, която забита в браунито, ще излезе суха откъм шоколадовата му част.

Това е от мен, почерпете се или си сгответе, но не забравяйте да се похвалите с резултата :)


Read More

петък, 8 ноември 2013 г.

Още една шоколадова торта, този път с Gummy bear

Ето, че успях да намеря няколко минутки да напиша рецептата за тортата, която преди толкова много време качих на страничката на блога във Фейсбук :)

Темата е по повод рожденния ден на малкото ми отроче, което искаше торта на Джъмбо :) Магазина де :) Реално, той има представа за това зелено същество само от там.

Ето я тортата, а надолу ще ви разкажа в каква приказка се вкарах с това мече:


Идеята на този мечок беше да е на върха на тортата. Позата трябваше да е следната - той се е подпрял на един пръст, а останалата част от тялото му да е в брейк поза във въздуха. Принципно това не е толкова трудно изпълнимо, ако фигурката има шанс да изсъхне добре. Отделих ѝ цяла една нощ да я моделирам, оставих я да съхне на масата. Принципно за почти две денонощия фигурката трябва да е суха и твърда като камък. Оооообаче, петък е, а рожденният ден - в събота. В петък взех отпуска, за да се спрявя с всички задачи около празника и реших да си оставя и дечицата вкъщи. Закусват си те, а аз, досетливата, си оставих мечето да съхне на същата тази маса, подложена на атака от закусващи деца. И стана, естествено, това, което трябваше да предвидя: Гого (рожденника на следващия ден) изля цяла чаша вода върху фигурката. Тези от вас, които поне веднъж са пипали фондан, знаят колко пагубно действа водата на фондана. За тези, които не знаят, да кажа - водата на фондана действа така, както действа огъня и топлината на снега.

Аз просто седнах и ревнах. Подсуших колкото можах и положих мечето старателно на една кърпа да съхне. Уви, шансът да изсъхне толкова добре изкъпан за ден е нулев. Позасъхна толкова, колкото да ми позволи да го боядисам. Наложи се да разглобя краката и да ги монтирам в седнала позиция, за да свърши работа това мече за тортата и така замина и цялата ми идея и желание да я довърша. Та това е безидейният финал на една торта, която трябваше да има съвършено друг вид :)


Ааа, имаше и още! Как можах да забравя :) Вечерта, към 10 часа, изрязвам аз надписа и го оставям да позасъхне, преди да го дооцветя. През това време, викам си аз, заслужено ще ида да изпуша една цигара, след като бях направила: 8 тави френски макарони, 2 дози профитероли (със сладък и солен пълнеж), двуетажна торта с два вкуса, бяхс сготвила за вечеря, обгрижила децата, че и оцелях. Връщам се аз след има-няма 5 минути - надписът го няма наполовина - Митко го изяде! Колко време го рязах, само аз си знам. Хаааааааайде на ново! Хиляди пъти проклех тая цигара :)

В крайна сметка, справих се, няма начин да не се гордея със себе си :) И си заслужих да се самопоздравя мислено :)

Днес ще ви напиша само рецептата на шоколадовия етаж. Другият етаж е с тези лимонови блатове, с този пълнеж.

А това е разрез на шоколадовия етаж: 


За него реших да опитам други блатове, които адаптирах от тук. Ами, много съм доволна, много ми харесаха.

За торта с диамвтър 24 см., 4 блата, направих доза и половина. Рецептата е дадена за една доза:

Продукти за блата:

225 гр. брашно
40 гр. какао
10 гр. бакпулвер
4 гр. сода за хляб
225 мл. растително олио
225 гр. захар
4 големи яйца
100 мл. прясно мляко

Пресейте сухите съставки в купа. Отделно разбийте яйцата със захарта до пухкавост. Прибавете млякото, след това олиото и смесете добре. Внимателно объркайте сухите и мокрите съставки.
Сместа можете да опечете наведнъж, при температура не по-висока от 150 градуса или на части, като тогава увеличавате температурата на печене на 170-180 градуса.

Продукти за муса

Този мус стартира като идея от прочутия шоколадов крем на Буболинката, но е с различна технология, по-малко масло и малко сметана.

400 гр. черен шоколад (аз използвам шоколад с 60% какаово съдържание)
70 гр. масло
4 големи яйца 
400 мл. сметана (животинска, неподсладена)
50 гр. захар
50 мл. вода
5 гр. желатин, разтворен в 1 с.л. вода

Топим шоколада и маслото на водна баня. Разбъркваме добре, докато се получи хомогенна, лъскава смес. Бъркаме и работим само с чисти и сухи прибори! Водата е враг на шоколада.

Отделно кипваме водата със захарта и оставяме да ври докато се сгъсти на сироп. Етапът на готовност е, когато мехурчетата станат дребни, многобройни, покриват изцяло повърхността на водата. В купа сме сложили предварително яйцата и сме се заредили с миксера, настроен на максимална скорост. Започваме да изсипваме директно врящия сироп към яйцата и разбиваме на най-висока степен. Разбиваме, докато кремът се сгъсти. Към него добавяме разтопените шоколад и масло, като не спираме да бъркаме с миксера. Оставяме сместа в хладилника за час-два, след което прибавяме разтворения на водна баня желатин, смесваме с разбитата на пухкав крем сметана. Нека да се охлади още, преди да започнем да го слагаме в тортата. 

По желание можете да добавите ядки, алкохол, плодове, мента, каквото ви хрумне допълнително. Аз лично обичам изчистения шоколадов вкус.

Резултатът е блаженство :)

Едното обещание си изпъних, очаквайте скоро и фантастичен лимоново-боровинков чийзкейк :)

А, да! И можете да полеете това парче с пресен студен чай от боровинки и мента, гарниран с пресен лимон :)

За целта кипнете 250 гр. боворинки, 60 гр. захар с 500 мл. вода. Накрая на варенето прибавете шеша прясна мента, прецедете и охладете. Сервирайте с голямо количество лед и лимон.





Read More

понеделник, 16 септември 2013 г.

Торта "Добрият дух Каспър" - манго, кокос, шоколад и сочни блатове :)

Голямото ми момче порастна! Ами порастна си - как го владеят това - да растат със скоростта на светлината, да не ти дадат минутка дъх да си поемеш, да се насладиш на момента! Като че ли вчера беше, когато го видях за първи път - гол, крещящ, с катранено черна, дълга коса, а ето сега се катери с осигурителни въжета и карабинери, прави първите си стъпки в писането и четенето и се оправя с новите технологии по-добре от задръстената си майка. А е едва на 6. Още помня колко неотлъчно залепен беше за мен, а вече пазаруваме за гаджета! Малко не е справедливо, но какво да се прави, такъв е животът, мен не ме пита :)

Сега разбирам точно и ясно какво означават думите "О, миг, поспри!" Ами, спри де! Спри или поне малко забави ход! Твърде бързо растат, просто не е честно! Но каквото и да е - нека да е жив и здрав, да расте точно толкова бързо, да не слуша егоистичната си майка, да е умен, галантен и безумно щастлив!

Малко прекалявам с удивителните, но това е :) Всичко, което искам да напиша, е малко, всичко, което чувствам, е неизразимо с думи.

Разбира се, имаше торта. Тази:


Ако можеше да говори, тя би казала всички думи, които аз не мога и нямам толкова дар слово, че да изразя. Много, много обич е вложена във всяка фуга (дори и в тази, която се е цепнала отстрани :)) Всичко трябваше да е перфеткно (вярно не е, но трябваше) - вкус, вид, всичко. Поне месец я имах в главата си, гледах, четох, планирах, търсех подходящи идеи и рецепти и в крайна сметка мисля, че успях да се справя сравнително прилично. Вкусовете бяха наистина страхотни (колкото повече остарявам, толкова по-скромна ставам :)) - единият етаж - с плътен шоколадов вкус, а другият - с екзотични нотки на манго, кокос и бял шоколад.


Сега, стъпка по стъпка да сглобим тортата. Първият етаж е с изключително сочните шоколадови блатове на "Devil's food cake" (Дяволски шоколадова торта) и пухкав шоколадов мус. А ето и как да си го приготвите у дома:

За шоколадовия блат

(4 блата с диаметър 26 см. Източник: food network)

248 гр. брашно
1 1/2 ч.л. сода за хляб
3/4 ч.л. бакпулвер
3/4 ч.л. сол
170 гр. меко масло
400 гр. захар
64 гр. какао
2 ч.л. ванилов екстракт
3 големи яйца (на стайна температура)
300 мл. вода
60 мл. прясно мляко

Смесваме в купа брашното, содата, бакпулвера и солта и разбъркваме добре. Оставяме настрани.

В друга купа разбиваме първо мекото масло за около 2 минути и след това добавяме захарта. Разбиваме добре, докато стане хубава, пухкава маса. Добавяме какаото и ванилията и отново разбиваме. След това добавяме едно по едно яйцата. Всяко яйце се добавя едва когато другото се е усвоило напълно. Разбиваме докато се увеличи обемът на сместа. Към тази смес добавяме около 1/4 от сухите съставки и разбъркваме добре.

В тенджерка смесваме водата и млякото и завираме до точката на кипене. Изливаме горещата вода към маслено-какаовата смес и разбиваме с миксера през цялото време на бавна скорост и накрая добавяме останалите 3/4 от сухите съставки.

Сместа е рядка, така че печете в съд със здраво дъно :) Аз използвам силиконова форма или тавичка със съответния размер. Пека на 2 пъти и след като изстинат блатовете, ги разрязвам на 2 и така получавам 4 тънки блата.

За шоколадовия мус

400 гр. черен шоколад
2 жълтъка
3 цели яйца
500 мл. течна животинска сметана
100 мл. прясно мляко
2 с.л. царевично нишесте
50 гр. захар + 50 гр. вода
1 желатин

Двата жълтъка разбиваме добре с царевичното нишесте. 250 мл. от сметаната и прясното мляко добавяме към жълтъците и разбиваме добре. Слагаме в тенджерка на котлона и бъркаме докато се сгъсти (котлонът включен, разбира се). Когато се сгъсти, махаме от котлона и натрошаваме вътре шоколада, разбъркваме докато получим еднородна, миришеща на шоколад смес. Оставяме да се охлади напълно. Тъй като му трябва доста време да се охлади, аз правя тази част от предната вечер и оставям на стайна температура да изстива докато ми потрябва (обикновено на следващия ден вечерта).

Водата и захарта кипваме на котлона и оставяме да изври до средно гъст захарен сироп. Врящият сироп добавяме към другите 3 яйца и разбиваме с миксера на висока скорост, докато сместа стане тройна и кремообразна. Смесваме с изстиналия шоколад и добавяме един желатин, разтворен в 20 гр. вода (минаваме го на водна баня преди да добавим към крема). Оставяме леко да стегне в хладилника и на финала добавяме 250 гр. разбита на пухкав крем сметана (аз добавих и мъничко пудра захар, за да туширам горчивия вкус на шоколада, но това е въпрос на вкус).

Оставяме да слегне малко в хладилника и сглобяваме тортата. Блатовете може и да не се сиропират, но аз ги полях добре със сироп от манго (заради което и долният етаж леко поддаде).

Лимонов блат

(4 блата с диаметър 20 см., източник My recipes)

Този блат се оказа изумително сочен и вкусен. Може да се направи и на къпкейкчета с лимонова глазура или направо със шрицован крем от кокос и манго, чиято рецепта ще видите по-надолу.

230 гр. захар
90 гр. меко масло
1 с.л. лимонова кора
3 с.л. лимонов сок
2 големи яйца
2 големи белтъка
240 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. сода
300 мл. бътърмилк (прясно мляко на стайна температура, пресечено с 1 супена лъжица лимонов сок - стои около 15 минути)

Разбиваме заедно захарта, маслото, лимоновата кора, лимоновият сок и ванилията до хомогенна, пухкава смес.

След това добавяме яйцата и белтъците един по един - всяко се добавя след като предното яйце е усвоено идеално. 

Смесваме  сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер и сода, в купа и заповаме да прибавяме по малко към маслено-лимоновата смес. Редуваме брашно и бътърмилк докато свършат. Печем на 2 пъти на 180 градуса фурна. Получените блатове, след като изстинат, разделяме на две.

Манго мус с кокосово мляко

400 гр. натурално крем сирене (от типа Филаделфия, Hochland, Pilos)
200 гр. бял шоколад
1 консерва кокосово мляко (не съм убедена, но мисля, че е около 250 гр).
1 компот от манго (може и пресен плод)
300 мл. течна животинска сметана + пудра захар на вкус.

Разбиваме заедно крем сиренето и кокосовото мляко докато елиминираме всички бучки. На водна баня разтапяме белия шоколад и го прибавяме към кокоса и крем сиренето. Няма страшно, дори и да стане на бучки, шоколадът ще хрупка приятно. На финала добавяме и разбитата сметана.

При сглобяването на тортата, върху блатовете слагаме ситно нарязани парченца манго, отгоре крем, блат, манго, крем и така до края.



Read More

вторник, 6 август 2013 г.

Шоколадова торта, шоколадов крем, пияни вишни и едно "Обичаме те"

След известната доза нехранителни публикации в блога идва време за любимите ми теми - любов и шоколад. И от двете обожавам огромни порции, като за гарнитура на едното служи другото и обратно :)
Нещо напоследък съм се специализирала в скоростни изпълнения, но гледам задобрявам :) Пък и по-скромна съм взела да ставам :))))
А и от тази жега ми се е взел акълът и нищо интелигентнно и остроумно не мога да измисля, пък и кой знае какви премеждия около тортата нямаше, че да споделя да се посмеете на мой гръб, така че преминавам директно по темата: снимки и рецепти.
Посланието на тортата трябваше да е "Много те обичаме", а изборът на вид и вкус беше изцяло мой, за което искрено благодаря!

Продукти за блата

(източник: Sweetapolita)
От тази доза излязоха 5 тънки блата с диаметър 20 см., като самата торта е с 4 блата и 15 см. височина, другия блат го изядох с малко крем, който остана, но за това ще четем по-надолу :)))

220 гр. брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. какао
2 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
2 яйца на стайна температура
240 мл. горещо кафе (еспресо)
240 мл. бътърмилк
120 мл. растителна мазнина (използвам олио)
1 с.л. ванилов екстракт (или 1 ампула есенция на доктор Йоткер, или 3 прахчета ванилия)



Всички сухи продукти смесваме в една купа. 
В друга купа разбиваме леко двете яйца и добавяме всички течни продукти. 
Към сухите продукти прибавяме течните и разбъркваме добре. Сместа я делим и печем на два пъти. Печем на 180 гр. в предварително загрята фурна до готовност. 
Като изстинат блатовете добре, най-добре е цяла нощ да изстиват и на следващия ден да ги режете на колкото можете по-тънки блатове. 


Шоколадов мус

Този мус в различни вариации съм го използвала много пъти, винаги с много добър резултат. Ето тук (само с белтъци) и тук (с малко по-различна технология) можете да ги видите отново. Сега си давам рецептата, използвана за тази торта:

4 жълтъка
500 гр. черен шоколад
250 мл. прясно мляко
250 мл. сметана (подсладена). Ако използвате неподсладена, предвидете допълнително захар

250 мл. сметана
4 белтъка
50 мл. вода
50 гр. захар
Ментова есенция - 6-7 капки

Пияни вишни за поръсване - около 300 гр.

Разбийте добре жълтъците, смесете ги със сметаната и прясното мляко и при непрекъснато бъркане леко сгъстете на котлона. За да се приготвят жълтъците, им трябват около 7-8 минути, т.е. да са безопасни за консумация. Котлонът трябва да е умерен към слаб. На финала, натрошете черния шоколад и го пуснете в горещата млечно-яйчена смес. Добавете ментовата есенция и разбъркайте до идеална хомогенност. Оставете да изстине напълно.

Разбийте отделно сметаната на пухкав крем.
Разбийте отделно белтъците с врящия захарен сироп. Първо разбивате белтъците, докато станат пухкави и след това полека добавяте врящия захарен сироп. Ще получите лъскави блетъци на сняг. 
Объркайте първо сметаната с шоколада, а след това внимателно добавете и разбитите белтъци. Разбъркайте добре. 

Сглобяване - блатовете не се сиропират, те са крехки и сочни и нямат нужда. Реди се блат, пияни вишни, крем, блат и така нататък.


Сега е време да разкажа какво се случи с петия блат :))))

Като остана и мъничко крем и един блат си викам "Чакай сега ще предизвикам и слюноотделян у читателите ми, като сглобя една мини тортичка, че да видят и как изглежда отвътре" :) Вече в главата ми текат текстове, идеи, аранжировки за снимки и така нататък. Обаче, леко съм пропуснала факта, че съм самичка вкъщи, в хладилника има само продукти за торта, а аз рискувам да огладнея по някое време. И така, сглобих си аз едно супер апетитно мини торте и го заредих в хладилника да си довърша тортата и после да го снимам, тамън да дойде и подходящата светлина.
И такаааааа, започвам да огладнявам, няма нищо, навън е жега и мен ме мързи да изляза. Доставките - много време ще отнеме. Викам си аз, ще взема да си чопна малко от задната страна, пък ще я снимам отпред, няма да личи. Ми, чопнах си веднъж, чопнах си втори път, само можах да си кажа на глас "Господи, колко съм добра" и я изядох :)))) И така - няма модел, няма снимка :)

Ами, надявам се да има усмивки в този горещ ден, от мен толкова, а на страничката на блога във фейсбук има вероятност да се появи и разрез по някое време :))))
Read More

четвъртък, 25 април 2013 г.

Шоколадов, сладоледен мус пай

..... и последният - да затвори вратата... 
Понеже идва лято, идва ред и на разхлаждащите десерти. Да, идва лято, така че, ако влизаш във форма, спри дотук...Всъщност, можеш да продължиш, защото за разлика от купения сладолед, в него няма нищо, абсолютно нищо, което да направи така, че хранителните вещества да се залепят директно на задните ви части.
Вероятно знаете, че основен проблем при усвояването на храната, са нейните добавки, Е-та, консерванти, овкусители, заместители на млякото, на захарта (под формата на глюкоза и фруктоза) и всичко, което не е естествено, се залепва директно там, където е най-малко желано.

Ето, тук копирам съдържанието на един сладолед, него директно преписах от тази статия, която ви съветвам да прочетете цялата. Та, ето какво съдържа един сладолед: 

Възстановено сухо обезмаслено мляко, вафлена фунийка 16,4% (пшенично брашно, вода, захар, растително масло, емулгатор (соев лецитин), сол, оцветител (Е150d), аромат (ванилин), захар, какаова глазура 6,8 % (хидрогенирано растително масло, захар, нискомаслено какао на прах (10-12%), 1% оцветител (Е150с), емулгатор (соев лецитин), аромати (ванилия, шоколад), какаов спрей 6,1% (захар, растително масло, нискомаслено какао на прах 0,7%, емулгатор (соев лецитин), аромат (ванилин), глюкозен сироп, какао на прах 28%, суроватка на прах, хидрогенирано растително масло, сухо обезмаслено мляко, краве масло, емулгатор (Е412, Е410, Е407), оцветител (карамел), аромати (ванилин, шоколад, масло).  Може да съдържа следи от яйца и ядки. 

(от блога "За близнаците")

Лелеееее, колко продукт има тук! Направо да се замаеш докато прочетеш... По този повод, на фейсбук страницата на блога пуснах един къде виц, къде истина: 

Влязох в магазина и реших да си купя

един кроасан, от тези в опаковка. След
това се зачетох в съставките на кроасана
- оказва се, че е по- здравословно да
изям опаковката...


Ето и съставките в моята сладоледена торта. Без машина, с време на приготвяне - между пърженето на палачинки за съботната ни сутрешна закуска. Време за престой докато стане за ядене - 4 часа, като след първия час, спокойно може да се яде с лъжичка :) Но, за да има вид на торта и да се реже лесно, му трябват едно 4 часа на спокойствие.
Рецептата взех от една книга "The ultimate frozen dessert book", в която има невероятни рецепти и от която често ще споделям. 

Продукти

(форма 18 см, 8 порции)

За коричката отдолу:
7-8 какаови бисквити закуска
2 с.л. какао
100 гр. меко масло
50 гр. кафява захар (може и по-малко)

За сладоледа:

200 гр. черен шоколад
4 жълтъка
4 белтъка
200 мл. животинска сметана
Захар и вода за захарен сироп
1/2 есенция ром (или шоколадов ликьор, или бейлис)




За да направите бисквитената основа:Смелете фино какаовите бисквити, прибавете към тях какаото, маслото и кафявата захар. Разбъркайте, докато сместа стане влажна и разпределете равномерно на дъното на форма с диаметър 18 см. (аз използвам регулиращ се ринг).

За да направите сладоледа:Начупете шоколада на парченца и заедно с есенцията или ликьора по ваш избор, разтопете на водна баня. Когато 1/3 от шоколада се е разтопила, махнете от водната баня и бъркайте докато се стопи целия шоколад. Върнете обратно над топлата вода, но оттеглете от котлона. Така шоколадът няма да стяга, нито ще се претопли прекалено.

Сега си пригответе горещ захарен сироп и разбийте с половината от него жълтъците, а с другата - белтъците на сняг. За повече подробности, в секцията "Малки хитринки и тънкости" има подробно обяснение за това как се обработват яйцата.

Внимателно смесете жълтъците и шоколада докато всичко се смеси добре. След това още по-внимателно прибавете разбитите на сняг белтъци, докато не се виждат бели петънца. Най-накрая прибавете и разбитата на пухкав крем сметана.

Залейте бисквитената основа и оставете във фризера да стяга, както казах, поне 4 часа. На мен най-трудно ми беше да запазя хоризонталната форма при прибирането във фризера - трябваше да извадя цялото чекмедже, за да мога да сложа формата права :) Второто много трудно беше - да опазя едно парченце за снимка в разрез (тук с мило намигване към моята по-добра половинка).

Преди да извадите от формата, оставете за 5 минути на стайна температура да се отпусне. Това, което ми направи много силно впечатление, беше, че не се топи с такава скорост, с каквато се топи купешкия сладолед - стоя около половин час навън, без изобщо да потече. Сигурно, защото няма вода...

Светлите петна се получават, когато капне вода върху току що извадения от фризера сладолед, така че внимавайте ;)))))
Няма да съжалявате, ако опитате.
Read More
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

© 2011 Viki's blog, AllRightsReserved.

Designed by ScreenWritersArena