Привет,
реших "Всичко за мен" да мине в страничка, за да мога да ви разкажа повече за себе си.
Хората, пък и аз, са свикнали да ме наричат Вики. Когато някой ми казва цялото име, имам чувството, че ми се кара, затова - моля - Просто Вики :)
Какво да ви кажа за себе си?
Първо - имам два броя деца (момчета) и един съпруг. Видно от мъжкия състав, нямам нужда от допълнително друго мъжко внимание.
Второ (следствие на първото): Както всички знаем приказката "Любовта на мъжа минава през стомаха", така и се зароди моята не страст, не желание, а МАНИЯ по готвенето. Не че никога не съм проявявала интерес, напротив, но преди някъде осем години, когато изведнъж се превърнах от гадже в домакиня, установих, че рецептурният ми потенциал се състои в пълнени чушки, мусака и спагети.
Трето: Страстта към сладкото.
Ако искате вярвайте, но преди първата си бременност една вафла Боровец я ядях някъде около седмица като прилежно си я завивах в опаковката и си я прибирах в чантата. Забременях и започнах да консумирам абсурдни количества шоколад и сладкиши, а меракът ми не мина след като родих. Оттук започна и самообучението ми в сладкарството. Това, което се продаваше, не задоволяваше чувствителното ми небце и започнах да се уча да си го приготвям сама.
Първите опити в кухнята.
Никога няма да забравя едни бисквити - била съм доста малка, но мераклийка, дете, което искаше да изненада мама и тати като се приберат от работа. По това време лятото пребивавахме в една къща в Родопите и там, както навсякъде по тези планински вериги, съседите в радиус от 10 километра ни носеха масло, мляко, яйца, картофи и пр. (лирично отклонение). Та, отворих една книга, която си пазя и до днес, и решавам аз да приготвя бисквити. Взимам прекрасното домашно масло и останалите продукти, забърквам и изпичам хрупкави бисквитки. Щастливо ги поднасям на мама и тати и очаквам реакции. Сега, като пораснало момиче и майка, мога да си обясня онзи поглед, който търси начин да се измъкне от неловка ситуация като хем те похвали, хем избегне настойчивото ти желание да си вземе още една курабийка. Ама кой да ми каже, че маслото е солено???
Втори опити в кухнята и по-конкретно сладкарството.
Вече съм гадже на семейни начала и ще правя кекс. Бъркам, мажа, струвам, пека и изваждам от фурната силно прегоряла палачинка :)
Четвърто: неумението ми да спазвам рецепти
Може би има не повече от 10 рецепти, които съм спазила дословно в живота си. Дали прекроявавнето ще е малко или съществено, няма значение, важното е да знам, че съм вложила частица от себе си.
Пето: Най-запомнящият се кулинарен провал:
Намираме се в Родопите и аз с нетърпение очаквам мъжът ми да дойде при нас за уикенда. Приготвям един превъзходен боровинков пай, излязъл от картинка, с пресни, току що набрани от планината боровинки (и по-точно от Роженски поляни). Изстива си той на прозореца, мъжът ми точи лиги и няма търпение да изстине, хапва и замръзва. Ами, кой, по дяволите (извинете), е сменил мястото на солта и захарта?
Шесто: Вече съм професионален сладкар
Т.е. имам диплома :). Миналата година (2011) чукнах тридесет лазарника и съпругът ми ми направи най-прекрасният и идеен подарък на света - Сладкарски курс. Имах възможността да се запозная с една прекрасна дама, шеф-сладкар на един хотел, която с готовност и желание ми сподели поне милион тънкости в сладкарството. Научи ме да вярвам в себе си, да залагам на усета и инстинкта си в приготвянето на храната, да влагам много чувство и да се опирам на старите рецепти - познаването на основните технологии в сладкарството е основата да започнеш да твориш. Никога няма да забравя думите й "Ми то няма нищо ново, блатовете се пекат така, както и преди, към тях прибавяш нови продукти и създаваш нова рецепта".
Седмо: Моята тайна
Наистина обожавам да готвя! Имаше една приказка за завещанието на една майка към своята дъщеря - Винаги слагай по една щипка обич! Ами това е моята тайна - спазвам това правило всеки ден. И наистина, когато нямам настроение, когато по някаква причина се чувствам нещастна или тъжна, храната ми няма същия вкус.
Осмо (и край)
Да бъдеш себе си е най-важното нещо. Твоето Аз прозира във всичко, което приготвяш, така че, гледай, чети, но се опитай да пречупиш рецептата през своите очи, добави си своята съставка - това ще направи храната ти уникална!
Благодаря ви за търпението да ме прочетете :)
Съдържанието на този блог- текст,снимки и друга информация , представляват обект на авторско право по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права и са притежание на Viki's blog и неговият автор - Ваклина Алексиева.
Разрешено е споделянето на съдържание с нетърговска цел само при изрично упоменаване на източника.
Всяко неразрешено ползване, копиране на съдържание и използване на снимки, използването им за търговски цели, реклама, трафик към друг сайт, без знанието и изричното писмено позволение на собственика им, се счита за нарушаване на авторксите права и ще се преследва по предвидения от закона ред.
При желание да ползвате част от съдържанието на сайта, моля да се обърнете към автора на блога на vaclina@abv.bg.
реших "Всичко за мен" да мине в страничка, за да мога да ви разкажа повече за себе си.
Хората, пък и аз, са свикнали да ме наричат Вики. Когато някой ми казва цялото име, имам чувството, че ми се кара, затова - моля - Просто Вики :)
Какво да ви кажа за себе си?
Първо - имам два броя деца (момчета) и един съпруг. Видно от мъжкия състав, нямам нужда от допълнително друго мъжко внимание.
Второ (следствие на първото): Както всички знаем приказката "Любовта на мъжа минава през стомаха", така и се зароди моята не страст, не желание, а МАНИЯ по готвенето. Не че никога не съм проявявала интерес, напротив, но преди някъде осем години, когато изведнъж се превърнах от гадже в домакиня, установих, че рецептурният ми потенциал се състои в пълнени чушки, мусака и спагети.
Трето: Страстта към сладкото.
Ако искате вярвайте, но преди първата си бременност една вафла Боровец я ядях някъде около седмица като прилежно си я завивах в опаковката и си я прибирах в чантата. Забременях и започнах да консумирам абсурдни количества шоколад и сладкиши, а меракът ми не мина след като родих. Оттук започна и самообучението ми в сладкарството. Това, което се продаваше, не задоволяваше чувствителното ми небце и започнах да се уча да си го приготвям сама.
Първите опити в кухнята.
Никога няма да забравя едни бисквити - била съм доста малка, но мераклийка, дете, което искаше да изненада мама и тати като се приберат от работа. По това време лятото пребивавахме в една къща в Родопите и там, както навсякъде по тези планински вериги, съседите в радиус от 10 километра ни носеха масло, мляко, яйца, картофи и пр. (лирично отклонение). Та, отворих една книга, която си пазя и до днес, и решавам аз да приготвя бисквити. Взимам прекрасното домашно масло и останалите продукти, забърквам и изпичам хрупкави бисквитки. Щастливо ги поднасям на мама и тати и очаквам реакции. Сега, като пораснало момиче и майка, мога да си обясня онзи поглед, който търси начин да се измъкне от неловка ситуация като хем те похвали, хем избегне настойчивото ти желание да си вземе още една курабийка. Ама кой да ми каже, че маслото е солено???
Втори опити в кухнята и по-конкретно сладкарството.
Вече съм гадже на семейни начала и ще правя кекс. Бъркам, мажа, струвам, пека и изваждам от фурната силно прегоряла палачинка :)
Четвърто: неумението ми да спазвам рецепти
Може би има не повече от 10 рецепти, които съм спазила дословно в живота си. Дали прекроявавнето ще е малко или съществено, няма значение, важното е да знам, че съм вложила частица от себе си.
Пето: Най-запомнящият се кулинарен провал:
Намираме се в Родопите и аз с нетърпение очаквам мъжът ми да дойде при нас за уикенда. Приготвям един превъзходен боровинков пай, излязъл от картинка, с пресни, току що набрани от планината боровинки (и по-точно от Роженски поляни). Изстива си той на прозореца, мъжът ми точи лиги и няма търпение да изстине, хапва и замръзва. Ами, кой, по дяволите (извинете), е сменил мястото на солта и захарта?
Шесто: Вече съм професионален сладкар
Т.е. имам диплома :). Миналата година (2011) чукнах тридесет лазарника и съпругът ми ми направи най-прекрасният и идеен подарък на света - Сладкарски курс. Имах възможността да се запозная с една прекрасна дама, шеф-сладкар на един хотел, която с готовност и желание ми сподели поне милион тънкости в сладкарството. Научи ме да вярвам в себе си, да залагам на усета и инстинкта си в приготвянето на храната, да влагам много чувство и да се опирам на старите рецепти - познаването на основните технологии в сладкарството е основата да започнеш да твориш. Никога няма да забравя думите й "Ми то няма нищо ново, блатовете се пекат така, както и преди, към тях прибавяш нови продукти и създаваш нова рецепта".
Седмо: Моята тайна
Наистина обожавам да готвя! Имаше една приказка за завещанието на една майка към своята дъщеря - Винаги слагай по една щипка обич! Ами това е моята тайна - спазвам това правило всеки ден. И наистина, когато нямам настроение, когато по някаква причина се чувствам нещастна или тъжна, храната ми няма същия вкус.
Осмо (и край)
Да бъдеш себе си е най-важното нещо. Твоето Аз прозира във всичко, което приготвяш, така че, гледай, чети, но се опитай да пречупиш рецептата през своите очи, добави си своята съставка - това ще направи храната ти уникална!
Благодаря ви за търпението да ме прочетете :)
Съдържанието на този блог- текст,снимки и друга информация , представляват обект на авторско право по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права и са притежание на Viki's blog и неговият автор - Ваклина Алексиева.
Разрешено е споделянето на съдържание с нетърговска цел само при изрично упоменаване на източника.
Всяко неразрешено ползване, копиране на съдържание и използване на снимки, използването им за търговски цели, реклама, трафик към друг сайт, без знанието и изричното писмено позволение на собственика им, се счита за нарушаване на авторксите права и ще се преследва по предвидения от закона ред.
При желание да ползвате част от съдържанието на сайта, моля да се обърнете към автора на блога на vaclina@abv.bg.
Публикации
