Всичките ми мъже са родени на емблематични дати - големият ми син е на първия учебен ден, малкият - на Йоан Кръстител, а съпругът ми кога, кога? Ами какво по-подходящо от 8 март?
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.
Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.
Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.
Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.
Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))
Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.
Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.
Започваме с основата и действаме нататък:
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.
Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.
Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.
Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.
Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))
Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.
Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.
Започваме с основата и действаме нататък:
Бисквитена основа
130 гр. масло
70 гр. захар
250 гр. брашно
1 яйце
Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме яйцето. Разбиваме хубаво, докато яйцето напълно се усвои. Накрая прибавяме брашното и замесваме тесто. Месим, колкото тестото да се събере на топка, не повече. Увиваме в свежо фолио и прибираме в хладилника.
След час престой, вадим тестото, разточваме върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 3-5 мм. Изрязваме кръг с диаметъра на тортата, набождаме с вилица на няколко места, за да не се надува и печем на 180 гр., докато покафенеят леко страните на голямата бисквита. Ако я препечете, тортата трудно ще се реже.
След това приготвяме
Ягодов мус
400 гр. пресни ягоди
100 мл. течна животинска сметана
20 гр. царевично нишесте
2 цели яйца
4 жълтъка
80 гр. кристална захар
1 п. желатин (винаги ползвам на Йоткер)
100 гр. масло
Кратко отклонение за понятието мус. Хората използват думата мус под път и над път, но той си има една особена специфика - мусът има въздушна структура, с балончета въздух и най-често се приготвя с доста яйца - заедно или отделно жълтъци и белтъци. В случая това, което различава ягодовия мус от обикновеното желе, е именно този въздушен вид и вкус, които се получават от наличието на многото яйца в него.
От тази доза се получава доста голямо количество, спокойно можете да приготвите половината доза, но остатъците свършват мълниеносно, така че спокойно, няма да остане :)))
Ягодите измиваме, почистваме от дръжките и пасираме.
Яйцата, жълтъците, нишестето и захарта разбиваме с тел докато премахнем всички бучки.
Загряваме леко сметаната на тих огън и прибавяме към разбитите яйца. Връщаме на котлона и разбиваме непрекъснато, докато сместа започне да се сгъстява. Това разбиване има две функции - първо, логично, не загаря и второ - вкарваме въздух в муса и това ще даде тази въздушност, която търсим.
След като сместа се сгъсти, сваляме от огъня, прибавяме маслото, нарязано на дребни кубчета и бъркаме, докато се усвои до край. На финала прибавяме пасираните ягоди и желатина.
Аз прибавих и мъничко червена сладкарска боя, за повече контраст на цветовете.
Докато изстива, разбърквайте на няколко пъти.
Пресипете в силиконова формичка - каквато имате подръка и оставете в хладилника да стяга.
Шоколадов блат
1 яйце
100 гр. захар
60 гр. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода за хляб
30 гр. какао
50 мл. бътърмилк
20 мл. олио
Сухите съставки смесваме заедно.
Разбиваме яйцето със захарта. Към тях прибавяме сухите съставки, бътърмилк-а и олиото. Разбъркваме до хомогенност. Печем в правоъгълна тава на 180 градуса.
След като изстине, изрязваме кръг с диаметър два пъти по-малък от диаметъра на бисквитата.
Крем Маскарпоне с бял шоколад и кокос
200 мл. течна животинска сметана
600 мл. прясно мляко
4 яйца
40 гр. царевично нишесте
400 гр. бял шоколад
100 гр. масло
50 гр. кокосови стърготини
500 гр. маскарпоне
200 гр. течна сметана (използвах подсладена)
Сложете на тих огън да се загряват млякото и 200 мл. от сметаната. През това време разбиваме хубаво яйцата, нишестето и захарта (ако използвате неподсладена сметана, сложете около 50 гр. захар). Когато млечната смес се загрее, но не кипи, прибавяме по малко към яйцата. Връщаме след това всичко на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Свалете от огъня и прибавете натрошения на парченца бял шоколад, маслото и кокосовите стърготини. Оставете да изстива.
Отделно разбийте другите 200 мл. сметана.
Към изстиналия млечен крем прибавете маскарпонето и разбийте, докато се смесят добре. Към всичко това прибавете най-накрая разбитата сметана. Използвах подсладена сметана, растителна, защото тя се разбива до по-твърдо и така избегнах желатина. Ако искате с животинска, аз бих се застраховала с 5 гр. желатин, защото тортата е без почти никакъв блат и нищичко не я държи, освен стабилността на крема.
Идва ред на сглобяването.
На дъното на регулиращ се ринг за торта поставете изпечения бисквитен блат.
Нарежете ягоди по дължина, като изрязвате долната им част (откъм дръжката), така че да са равни и да не падат. Подредете ги по цялата обиколка на ринга, като се стремите да са плътно една до друга и със сравнително еднаква височина.
Поставете част от маскарпоне крема на дъното на тортата. В центъра, върху крема, поставете шоколадовия блат, сиропирайте съвсем леко и отгоре поставете вече стегналия ягодов мус, като внимателно го освободите от формичката.
Запълнете отстрани и отгоре с останалия маскарпоне крем и изравнете.
Залейте с изстинал ганаш от 200 мл. сметана и 200 гр. черен шоколад. Изравнете и сложете в хладилника за няколко часа.
За да извадите тортата от ринга, внимателно прекарайте топъл нож между стените на ринга и тортата, като внимавате да не отлепите ягодите от тортата.
Това е от мен :) Ако не ви се е завил свят от толкова инструкции, ще се радвам на вашите отзиви :)))