Боровинков сладолед с маскарпоне

Не знам какво става, карма ли е, какво е, но всеки път, в който тръгна да публикувам рецепта за сладолед, навън небето се отваря и се изсипват неимоверни количества дъжд, студ, вятър или сняг. Така че, отново намирам абсолютно подходящ момент за публикация :) Нищо че е средата на юли - навън е като в началото на март :)

Преди време на страницата на блога във Фейсбук попитах вас какво искате да видите на страниците на блога и общото между всички коментари беше - нещо без печене, като коментарът на Тодорка Николаева "И аз съм за нещо без печене, със сладолед, с плодове и парченца шоколад" беше моето вдъхновение да направя този сладолед :)

На опашката чака молбата на Марияна за чийзкейк без печене :) В тази връзка, мисля да открия нова рубрика в блога "По желание", в която да изпълнявам (с известно закъснение, естествено) читателски желания. Така ще има предизвикателство за мен, а и откровено си мисля, че и вие ще сте по-доволни от това да виждате точно това, което ви интересува :). Можете да се свържете с мен, като оставите коментар, на страницата на блога във Фейсбук или като ми пишете мейл на пощата, оставена в секция Контакти.

Така, нека се върнем на сладоледа - той съчетава в себе си всички изисквания на Теди - домашен сладолед, плодове и парченца шоколад.

В деня, в който пуснах, че ще правя въпросния сладолед, се прибирам по никое време вкъщи от тренировка, абсолютно забравила за това какво трябва да правя :) Да, но аз си имам една Будна съвест, която хем живее извън мен, хем е част от сърцето ми, която след вечеря мило ми казва "Аааааааааа, днеска имаш да правиш сладолед с маскарпоне и боровинки" :)

Добре че сладоледът не изисква много време за правене, иска повече чакане да стане.

Какво ви трябва за този сладолед?

Да ви кажа, продуктите са заменяеми - вместо маскарпоне, можете да използвате обикновено натурално крем сирене, вместо боворинки можете да сложите други плодове (само спазвайте това, което ще напиша по-долу за плодовете), можете вместо шоколад да сложите ядки или да го пропуснете, да прибавите смляна мента или други ароматни съставки.

Продукти

2 яйца

50 мл. вода

100 гр. захар

1 ванилова шушулка (може и есенция или пакетче)

250 гр. маскарпоне

400 мл. сметана 

100 гр. черен шоколад (или млечен, ако предпочитате)

500 гр. замразени боровинки

Приготвяне

Кипнете водата със захарта, за да си приготвите захарен сироп (така е по-мързеливо, отколкото да сгъстявате яйцата със сметаната на котлона и да рискувате да пресечете сместа). Захарният сироп е готов, когато достигне температура от 112 градуса. Без термометър (както и аз процедирам), можете да познаете готовността му, когато кипенето се успокои. Първоначално водата кипи много силно, на едри мехурчета, които при изпаряването на водата, започват да стават по-малки и силата на кипене отслабва. 

Поставете яйцата в купа и започнете да ги разбивате, докато сиропът се готви. Когато е готов, без да спирате разбиването (на висока скорост), прибавете сиропа на тънка струйка към яйцата и бъркайте, докато изстинат и получите пухкава, кремообразна смес. Готова е, когато задържа форма. Това ше даде тази пенеста структура на сладоледа, малките балончета, които виждате на снимката. 

Замразените боровинки разбийте с блендер и оставете настрани. Направете същото и с шоколада (сложете го за малко в хладилника, за да е твърд) - смелете в блендер или настържете с ренде, или пък фино накълцайте с нож. 

В друга купа разбийте сметаната с малко захар и ванилията, докато се сгъсти. Към нея прибавете маскарпонето и разбивайте. Ще получите гъста смес. Към нея прибавете боровинките, които вече леко са се отпуснали и ще започнат да оцветяват сместа в нежно лилаво, и шоколада. Най-накрая прибавете яйчената смес и с внимателни кръгови движения разбъркайте всичко заедно. Изсипете в кутия или във формички и приберете във фризера за една нощ. 

Някои коментари

Вярна на себе си да давам съвети, макар и непоискани, ето и някои неща, които е добре да знаете:

Защо замразени плодове? Дори и да купите пресен плод (ягоди, малини, боворинки, каквото и да е) моята препоръка, когато правите сладолед, е да ги замразите и след това да ги минете през блендер. Ако ги смелите пресни, ще станат на каша и няма да се усещат парченцата в сладоледа. Ако ги сложите цели, тъй като са по-едри, съдържат повече вода и на финала ще ядете сладолед с парченца лед, приличащи на плод, ще им се изгуби вкуса, а хрускането на ледени блокчета, лично аз не намирам за удоволствие. Вторият вариант е да сварите плодовете на сироп и да прибавите сиропа към сладоледа, но тогава се лишавате от парченцата плод в сладоледа. Също е вкусно, но зависи какво целите.

Захар. Добаете я на вкус. Аз лично предпочитам по-малко сладък сладолед, затова и не добавям много захар, но ако обичате по-сладко, прибавете. Ако добавяте захар накрая, когато всичко сте смесили, използвайте задължително пудра захар, не кристална, тъй като е много възможно да не се разтворят кристалите и да хрускат.

Този сладолед би се получил много по-добре, ако имате машина, но аз нямам и пак е много вкусен :)

Задължително оставете сладоледа поне 10-15 минути на стайна температура преди сервиране. Моята препоръка е да го замразите в отделни формички, които прсто да прехвърлите след това в съд за сервиране.

Този сладолед, съвсем успешно може да заеме и вида на сладоледена торта :) Натрошете бисквити с малко масло и застелете дъното на форма за торта (диаметър около 18-20 см.). Изсипете сместа отгоре и приберете във фризера. Като стегне, залейте с разтопен шоколад и сметана или само с шоколад, или пък с боровинково желе. Режете след като е постояла навън поне 15 минути.

Днес пак се олях от писане, но се надявам съветите ми да ви бъдат от полза :)

Бон апети :)

Read More

Торта с маскарпоне, кокос и бял шоколад, слой от ягодов мус и ганаш, а по-накратко "Мрън" торта

Всичките ми мъже са родени на емблематични дати - големият ми син е на първия учебен ден, малкият - на Йоан Кръстител, а съпругът ми кога, кога? Ами какво по-подходящо от 8 март?
Та така, на 8 март за мен не е женски празник, а мъжки. Но не се оплаквам, предпочитам да се чувствам жена през останалите 364 дни в годината, а не само в един ден, така че, лични драми тук няма.

Драмата ми беше друга - какво? Мъжът ми не заслужава каква да е торта, а Т-О-Р-Т-А-та! И, представете си какъв ужас беше за мен, когато вдъхновението изведнъж се изпари. Ами, изчезна, няма го - нито под масата, нито под възглавницата, нито в офиса, дори подходящи ключови думи в гугъл не помогнаха да го намеря.

Денят е сряда, аз нямам идея. Четвъртък - идея - йок. Петък - кино и проблясъци. Събота сутринта установявам, че дълго кътаното ми манго (седмица, за да узрее добре) се намира с децата при баба им и проблясъкът изчезна. Взех се в ръце аз и започнах да мисля на френски. Много ми помага. В основата на френското сладкарство е съчетанието на текстури и вкусове, така че на финал да се получи една хармония, която да ти носи наслада с всяка хапчица.

Ето така изглежда тортата отвън. И сега е моментът за едно лирично отклонение, а именно, че кулинарен блогър си е жива диагноза! Защо ли? Ами защото това е мини торта номер 2. Т.е. имаше една голяма, която тържествено се изяде на връх празника, а тази сглобих с останалите ми продукти, защото точно тази торта има нужда от разрез, за да се види именно как е подредена отвътре и по-ясно да си представите експлозията от кеф за небцето :))) Мммм, да, луда работа. Луда, луда, ама блогърска, това е.

Рецептата ми е записана на лист в смесица от френски, английски и български, защото, когато вдъхновението те прасне по главата, нямаш много време да мислиш на какъв език точно пишеш, важното е после да си разбереш писанията :))))

Започвам с кратичко описание на съдържанието. Основата е от фино маслено тесто, пълнежът е от маскарпоне с бял шоколад и кокос, в центъра има слой шоколадов блат, а върху него - фин ягодов мус. Залях с плътен слой ганаш и украсих.

Няма какво да си говорим, голяма врътня е. Но си заслужава и се надявам с рецептите, които показвам, да накарам повече хора да започнат да възприемат десерта като празник само по себе си, а не просто като финал на една вечеря. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че си дал от себе си всичко, за да успееш да накараш някого да се почувства специален. Дори и чрез храната това е повече от възможно.

Започваме с основата и действаме нататък:

Бисквитена основа

130 гр. масло

70 гр. захар

250 гр. брашно

1 яйце

Разбиваме маслото със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме яйцето. Разбиваме хубаво, докато яйцето напълно се усвои. Накрая прибавяме брашното и замесваме тесто. Месим, колкото тестото да се събере на топка, не повече. Увиваме в свежо фолио и прибираме в хладилника.

След час престой, вадим тестото, разточваме върху леко набрашнена повърхност с дебелина около 3-5 мм. Изрязваме кръг с диаметъра на тортата, набождаме с вилица на няколко места, за да не се надува и печем на 180 гр., докато покафенеят леко страните на голямата бисквита. Ако я препечете, тортата трудно ще се реже.

След това приготвяме 

Ягодов мус

400 гр. пресни ягоди

100 мл. течна животинска сметана

20 гр. царевично нишесте

2 цели яйца

4 жълтъка

80 гр. кристална захар

1 п. желатин (винаги ползвам на Йоткер)

100 гр. масло

Кратко отклонение за понятието мус. Хората използват думата мус под път и над път, но той си има една особена специфика - мусът има въздушна структура, с балончета въздух и най-често се приготвя с доста яйца - заедно или отделно жълтъци и белтъци. В случая това, което различава ягодовия мус от обикновеното желе, е именно този въздушен вид и вкус, които се получават от наличието на многото яйца в него.

От тази доза се получава доста голямо количество, спокойно можете да приготвите половината доза, но остатъците свършват мълниеносно, така че спокойно, няма да остане :)))

Ягодите измиваме, почистваме от дръжките и пасираме.

Яйцата, жълтъците, нишестето и захарта разбиваме с тел докато премахнем всички бучки.

Загряваме леко сметаната на тих огън и прибавяме към разбитите яйца. Връщаме на котлона и разбиваме непрекъснато, докато сместа започне да се сгъстява. Това разбиване има две функции - първо, логично, не загаря и второ - вкарваме въздух в муса и това ще даде тази въздушност, която търсим.

След като сместа се сгъсти, сваляме от огъня, прибавяме маслото, нарязано на дребни кубчета и бъркаме, докато се усвои до край. На финала прибавяме пасираните ягоди и желатина. 

Аз прибавих и мъничко червена сладкарска боя, за повече контраст на цветовете. 

Докато изстива, разбърквайте на няколко пъти.

Пресипете в силиконова формичка - каквато имате подръка и оставете в хладилника да стяга.

Шоколадов блат

1 яйце

100 гр. захар

60 гр. брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода за хляб

30 гр. какао

50 мл. бътърмилк

20 мл. олио

Сухите съставки смесваме заедно.

Разбиваме яйцето със захарта. Към тях прибавяме сухите съставки, бътърмилк-а и олиото. Разбъркваме до хомогенност. Печем в правоъгълна тава на 180 градуса. 

След като изстине, изрязваме кръг с диаметър два пъти по-малък от диаметъра на бисквитата.

Крем Маскарпоне с бял шоколад и кокос

200 мл. течна животинска сметана

600 мл. прясно мляко

4 яйца

40 гр. царевично нишесте

400 гр. бял шоколад

100 гр. масло

50 гр. кокосови стърготини

500 гр. маскарпоне

200 гр. течна сметана (използвах подсладена)

Сложете на тих огън да се загряват млякото и 200 мл. от сметаната. През това време разбиваме хубаво яйцата, нишестето и захарта (ако използвате неподсладена сметана, сложете около 50 гр. захар). Когато млечната смес се загрее, но не кипи, прибавяме по малко към яйцата. Връщаме след това всичко на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Свалете от огъня и прибавете натрошения на парченца бял шоколад, маслото и кокосовите стърготини. Оставете да изстива.

Отделно разбийте другите 200 мл. сметана. 

Към изстиналия млечен крем прибавете маскарпонето и разбийте, докато се смесят добре. Към всичко това прибавете най-накрая разбитата сметана. Използвах подсладена сметана, растителна, защото тя се разбива до по-твърдо и така избегнах желатина. Ако искате с животинска, аз бих се застраховала с 5 гр. желатин, защото тортата е без почти никакъв блат и нищичко не я държи, освен стабилността на крема.

Идва ред на сглобяването.

На дъното на регулиращ се ринг за торта поставете изпечения бисквитен блат. 

Нарежете ягоди по дължина, като изрязвате долната им част (откъм дръжката), така че да са равни и да не падат. Подредете ги по цялата обиколка на ринга, като се стремите да са плътно една до друга и със сравнително еднаква височина. 

Поставете част от маскарпоне крема на дъното на тортата. В центъра, върху крема, поставете шоколадовия блат, сиропирайте съвсем леко и отгоре поставете вече стегналия ягодов мус, като внимателно го освободите от формичката. 

Запълнете отстрани и отгоре с останалия маскарпоне крем и изравнете. 

Залейте с изстинал ганаш от 200 мл. сметана и 200 гр. черен шоколад. Изравнете и сложете в хладилника за няколко часа. 

За да извадите тортата от ринга, внимателно прекарайте топъл нож между стените на ринга и тортата, като внимавате да не отлепите ягодите от тортата. 

Това е от мен :) Ако не ви се е завил свят от толкова инструкции, ще се радвам на вашите отзиви :)))

Read More

Лимоново-боровинков чийзкейк с бадемова основа

Миналата седмица беше един от малкото пъти, в които го раздавахме ергени, ерго - децата си живееха живота с едната баба :)

Ние пък използвахме момента да се наспим, да напазаруваме, да обиколим Моловете и да се наспим (пак). Съботно, преценихме, че ще е добра идея да си поканим гости, да си поприказваме на чашка, без някой да те дърпа за ръкава, панталона или каквото друго докопа с "Мамоооо, спи ми се! Мамоооооо, искам това! Мамооооо, искам онова!" и пр. "Мамооооо-та", които вярвам, всеки чува по няколко хиляди пъти на ден.

И така, решението е взето, гостите са организирани, менюто е измислено, остава да бъде и приготвено :) В подробности няма да се спирам, не съм кулинарен гений, затова ще се съсредоточа върху десерта - моята сила:

На този чийзкейк му бях хвърлила око преди доста време и ми изкочи пред очите в момента, в който се зачудих какво да приготвя. Аз лятото чинно си събирам боровинки, разделям ги на по 250 гр. и ги бутвам във фризера, за да може през зимата да ми ухае на лято :)

Когато тръгнах да правя кейка, установих, че нямам кьорава бисквита вкъщи за основата, затова си и направих сама една бадемова основа, която, честно обра овациите, включително и аз мислено се самопоздравих за нея и си подарих усмивка :))))

Рецептата е адаптирана от тук. В оригинал е с къпини и не се съмнявам, че е точно толкова вкусен, колкото и с боровинки, но който, каквото си има, нали така :)

Продукти:

За бисквитената основа:

Основата, върху която съм стъпила е тази на Пиер Ерме за pate sucree, която ползвах за този пай, като подмених част от съставките и намалих други в следната зависимост :):

50 гр. брашно

150 гр. бадемово брашно

100 гр. кафява захар

75 гр. масло

1 яйце.

Разбих маслото и захарта и добавих яйцето. Разбих добре, докато яйцето се усвои напълно от маслото. След това доомесих с брашната.

На дъното на форма с диаметър 26 см. разпределих тестото, като го натисках с пръсти, потопени в брашно. Не съм разточвала, тъй като нямах време да го чакам 1 час да се охлади. Целта е да разпределите на равен слой тестото по дъното. Запечете за 10 минути на силна фурна - 200 градуса и извадете да се охлади.

През това време забъркайте продуктите за крема:

3 опаковки крем сирене (използвала съм натуралното на Hochland)

250 гр. захар 

180 мл. прясно мляко

4 големи яйца

1/2 голяма кофичка заквасена сметана

2 с.л. брашно

Кората и сока на един лимон

1 шушулка ванилия

1 лимонова есенция

250 гр. боровинки

Не съм убедена в точни грамаж на една кутия крем сирене, но мисля че е 175 грама.

Разбиваме заедно крем сиренето и захарта, докато премахнем всички бучки. Прибавяме брашното и ванилията (можете да замените и с ампула на др. Йоткер). След това, едно по едно прибавяме и разбиваме яйцата. Всяко следващо добавяме тогава, когато предното е напълно усвоено. Разбиваме, докато обемът на сместа се увеличи. След това добавяме последователно млякото и заквасената сметана.

Сместа изглежда, как да кажа, като супа течна, но няма страшно.

Продължаваме: в блендер пюрирайте половината от боровинките, лимона, лимоновата кора и лимоновата есенция.

Разделете сместа на две части: В едната чат добавете пюрето от боровинки и разбъркайте добре, докато напълно се смеси всичко и придобие вкусен тъмно лилав цвят.

Надявам се, не сте забравили да извадите бисквитената основа от фурната :)
Намалете фурната на 150 градуса и оставете леко открехната, за да намали по-бързо температурата.

Върху бисквитата залейте боровинковата смес, а отгоре добавете бялата. Можете да разбъркате леко, за да стане на ивици цвят. Напръскайте отгоре с останалите боровинки и печете час и 15 минути на 150 градуса.

Чийзкейкът е готов, когато е стегнал отстрани, но в средата, как да кажа - мърда :) Той ще стегне напълно след известно време, прекарано в хладилника - 4 часа минимум, за да може да се реже, но и с лъжичка също може да се яде :) Ако ще черпите гости, предвидете достатъчно време, за да изстине и стегне.
Преди да приберете в хладилника, разбира се, охладете до стайна температура.

Благодарение на яйцата, въздухът между тях и минималното количество брашно, в комбинация с аромата от боровинки и лимон, получаваме един въздушен сладкиш, лек, нежен, идеален за след тежка вечеря, защото знаем, че десертът е черешката на всяка хубава вечер!

Read More

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)

Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.

Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)

И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...

Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

Read More

Бисквитена торта малко по-така

Дойде време с носталгия да си спомняме за онова вълшебно вкусно нещо, с което ни хранеха нашите баби и беше върхът на сладкарското изкуство - бисквитената торта.

Да, но както се развива сладкарството, така и не можем да оставим бисквитената торта в онова нейно си битие отпреди двадесет и повече години - залята с нишестен крем, неизменно сервирана в тава...

Аз казвам довиждане на малкото калории и без капка гузна съвест ви представям моята калорична интерпретация на бисквитена торта:

Кой иска торта?

Отново ще споделя - като дете обожавах тези торти - семплички и вкусни. Винаги ще ги свързвам с уютните следобеди, прекарани при баба след училище, с градината, в която тортата беше деликатес, с онази радост, с която те посреща "старата на прага" и думите - "Хайде, има бисквитена торта!". Някак много са ми мили тези спомени, някак, сигурно, защото остарявам :) Защото сега е мой ред да посрещам децата си така, защото сигурно ще дойде ред и внуците си така да посрещам. Странно защо, докато пиша този пост, очите ми се насълзяват - да си спомним за миналото с любов, но нека не оставаме в него.

Тортата, която ви представям днес, неизменно съдържа бисквити, но кремът е с маскарпоне и "блатовете" са заляти със сос от нерафинирана тръстикова захар, мента и ягоди.

Продукти

(за диаметър около 18 см., височина - 10 см.)

1 пакет какаови бисквити

500 гр. маскарпоне

1 голяма заквасена сметана

4 жълтъка

1 шушулка ванилия

3-4 с.л. пудра захар

3-4 с.л. кристална захар

1 п. желатин - 10 гр. 

700 - 800 гр. ягоди

300 гр. боровинки (моите са замразени)

За соса

6-7 ягоди

2 с.л. нерафинирана тръстикова захар

1 с.л. сушена мента (прясна би било още по-добре)

Приготвяне

В ринг за торта подреждаме плътен слой бисквити. За да се напаснат в кръглата форма, доста от тях са натрошени на по-дребни парчета. Това не е важно. Гледайте да ги подредите възможно най-плътно отдолу, за да имате равномерна основа. 

За крема - разбийте маскарпонето с малко пудра захар до хомогенност и към него прибавете заквасената сметана. Не разбивайте дълго, защото заквасената сметана има свойството да се втечнява, убийте ме, не знам защо :) Към тази смес добавете семенцата на една ванилова шушулка. Моят съвет е да не пренебрегвате ваниловите шушулки. Те нямат заместител - нито ванилията на прах, нито есенцията могат да дадат този аромат, който сме свикнали да наричаме "бурбон ванилия". Чистият ванилов екстракт е добро решение за заместване. Можете да видите семенцата в самия крем на снимката. 

Отделно кипнете гъст захарен сироп и започнете да го доливате към жълтъците, като едновременно с това, разбивате с миксера на висока скорост. Разбивайте така в продължение на около 10 минути или докато сместа побелее и се сгъсти. Към сиропа, докато вреше, аз добавих и обвивката на ваниловата шушулка, да падне всичко, което е останало вътре :) 

Внимателно смесете маскарпонето, сметаната и жълтъците, докато всичко се смеси в едно. Прибавете разтворения желатин. Не го пропускайте - от соса, плодовете, особено, когато има и замразени, от влагата на крема, тортата много омеква. Ако не сложите, рискувате да я гоните изпод ринга по целия хладилник. И без това при рязане, парчетата едва се държат, нямам идея какво ще стане без него :)

Ох, докъде стигнах? Много говоря, в случая пиша, и забравям. Връщам се назад, чета, ах... дааа - пригответе сос. За целта в блендер сложете тръстиковата захар, ягодите и ментата и разбийте. Отначало внимателно, след това - на високи обороти, докато всичко придобие червеникаво-кафеникав оттенък. Говоря за соса, не за стените в кухнята и вашите дрехи :)

Сглобяване

Върху първия слой бисквити сложете 1/3 от крема. Нарежете на парченца ягоди и разпръснете отгоре. Сложете също и малко боровинки - 1 шепа е ОК. Няма да ви арестуват ако сложите и повече :) Отгоре залейте с малко от току що приготвения сос - 2-3 супени лъжици. Подредете слой бисквити, залейте ги с малко сос, сложете още 1/3 от крема, пак малко ягоди на парченца, малко боровинки. Сложете трети пласт бисквити. Разстелете останалия крем и небрежно отрупайте с плодовете. Накрая залейте с останалия сос и оставете в хладилника за една нощ.

Сутринта изяжте с огромен апетит!

Надявам се тази публикация да извини почти едномесечното ми отсъствие от блога :) 

Read More

Боровинково клафути с крема сирене

Днес ще представя сладкиш, от който почти (ама почти) ти изникват ангелски крилца, а съвестта ти е пречистена като със светена вода (в случая с боровинки). В следващите си няколко публикации сериозно ще досадя с думичката клафути, ама наистина сериозно, защото смятам да изпробвам всяка негова вариация - сладка или солена, и естествено - чинно да докладвам резултата в снимки и рецепта.

И понеже целокупната ни фамилия е на диета (с изключение на най-малкия, който е роден с щастието да яде и да не качи и грам), в зимните месеци ще гледам да избягвам силно тестените, сметановите и много калоричните сладкиши.Оказа се, че има огромно богатство и разнообразие от леки и вкусни рецепти, които можеш да ползваш със сравнително чиста съвест. Категоричен противник съм на абсолютните лишения по време на диетуване (трябва да ме видите какво правя с два шоколада след край на диета, за да разберете защо) и затова си позволявам да му отпуснем края веднъж седмично с нещо сладко или пък калорично, тип пица да речем.

Рецептата взех от любимия ми френски сайт, но леко промених и адаптирах към наличните ми продукти:

5 яйца
350 гр. Филаделфия (за още по-чиста съвест може да използват и нискомаслената такава)
100 гр. пудра захар (в оригинала са 200)
1 лимон (замених с една ампула лимонова есенция)
350 гр. боровинки (моите са замразени)
1 с.л. кристална захар
1 щ. сол
2 с.л.брашно
по желание - 2 с.л. стафиди

Масло и брашно за намасляване на тавичката. Аз използвах силиконова форма и не съм намаслявала с нищо.

Тези продукти стигат за една форма от 18 см. диаметър, средно за 6 човека (в случая - трима :)))
Отделяме белтъците от жълтъците.
Смесваме в купа крема сиренето, жълтъците, брашното, пудрата захар и лимоновата есенция и разбъркваме добре, докато не останат бучки.
Започваме да бием белтъците с щипката сол докато не се втвърдят. След това добавяме кристалната захар и бием докато сместа стане гладка и лъскава - като за целувки.
Внимателно започваме да добавяме белтъците към горната смес. Добре ни е познато смесването на белтъка - бавно с леки захлупващи движения. Цялата пухкавост на сладкиша е критично зависима от този момент.
Във формичката за печене изсипваме половината от сместа, поръсваме отгоре щедро с боровинки (сложих ги направо замразени) и допълваме с останалото тесто.
Печем в предварително загрята на 170 гр. фурна 40 минути. Сега, тук е много важно едно нещо - сладкишът не се пече докато стегне напълно, това не е възможно, защото ще прегори. Готов е, когато центърът все още е рядък (като разклатите тавичката и той се мърда), а отстрани е изпечен. Крем сиренето не се изпича, то се разтапя и впоследствие, когато сладкишът е напълно изстинал, то стяга и позволява да се реже.
Другото важно нещо е, че клафутито сляга след като се изпече, няма начин да не спадне, тъй като няма толкова брашно, което да го поддържа. Точно както се случва и с чийз кейка с печене

Приятно готвене :)

Read More

Бей блейд торта или как да бръкнеш дълбоко в портфейла на родителя

Пет години по-рано

Звънят камбанки, весели детски гласчета огласят училищния двор, букети с цветя се веят свободно, едва удържани от мъничките детски ръчички... Опппааааа, беше събота, но това не променя датата - първият учебен ден. Тогава звънна първият звънец в моя първи учебен ден, специалност родителство. Вярно, до обяд, хич не ми беше весело и забавно - прическата ми беше виждала и по-добри дни, способностите ми за говорене и координация бяха напълно изчезнали, а издържането на болка беше стигнало предела си и горещо молех докторите да ме упоят :)) Точно в 13.50 проплака моята мъничка първа рожба, която днес вече прави първите си опити да пише, да рисува и разбира се, за мъничко цвят - да ми трови живота с претенции за облекло, прическа и пр. Т.е. минаха онези дни, в които имах малко бебе, днес вече имам едно прекрасно пораснало момче, което се превърна в център на моята вселена, сблъсквайки се с първия център - с други думи - съпруг. Малко по-късно се появи и третото слънце и днес мога да се похваля с един много мъжки наситен космос и аз като една планета, заобиколена от толкова слънца:)

Сега ще спра със сантиментите, извинете, не можах да се сдържа, и ще се върна към приключението, наречено бей блейд и ще се съсредоточа върху захарта, шоколада и портфейла. 

В настоящето:

 

И за да няма втренчени и неразбиращи погледи, започвам с обясненията. Бей блейд е едно филмче. Разбира се, подобно на Бакуган, то премина границите на телевизионното излъчване и се превърна в една безкрайна маркетингова инициатива по прехвърляне на средства от и без това изтънелия родителски бюджет към без това наедрелите гушки на магазини за играчки и световни производители. В крайна сметка, ако обобщим, бей блейд спокойно можем да наречем пумпал, който се пуска в една арена (спокойно може да се замени с купичка за кучешка храна) с помощта на изтрелвачка и целта му е да пребие друг подобен пумпал. За целта, господата производители са успели да изработят хиляди и хиляди блейдове (пумпали), които притежават различни способности (представете си), някой добри в атака, други - в защита, с различни метални основи, спин тракове (това, което ги завърта или основата на пумпала) и естествено с гръмки имена от типа - Lightning Drago, Poison Serpent, Leo, Capricorn и т.н., т.н. Всеки блейд се разглобява на съставните си части, могат от наличните да се сглобяват други и така се получава един безкраен кръг от "Искам този, този го нямам" и "Мамоооооо, моля ти се, искам и този". 

Концепцията за тортата ми беше разяснена точно и ясно, още месеци преди важното събитие, така че аз бях напълно психически подготвена, но както се оказа после, не и физически :) Това е най скоростната торта, която съм правила някога - 14 часа от сглобяването на съставните й части (блат, крем, покриване) до боядисване и финални щрихи. Фигурките подготвих по-рано, но пък за сметка на това им отделих 4 пълни дни.

Преди това отделих една седмица да измисля аджеба как да пресъздам автентична форма. Тези, които са моделирали захарно тесто, са наясно колко то е претенциозно към сериозен натиск и намеса, колко е фино и чувствително. Т.е. вариантът за самостоятелно моделиране отпадна. Остана вариант отливка. Да, имам си една дружка, която като гениален зъботехник използва силикона и за такива сладкарски дейности. Тук мога да се разпростра за манията по силикона на женското съсловие, както казва брат ми, независимо за какво се ползва, жените са луди по силикон :) Аз също - ама зъболекарски. Да, ама ходи дири таз приятелка по планините, където тя спокойно си летува и нехае за моите зъболекарски нужди. Е, просветих я, но нямаше как да ми помогне, особено, когато и аз нехаех в планините в другата половина на страната :)

Така се спрях на глината - продават по книжарниците детска бяла глина за моделиране. Поомачках я, разглобих блейдовете на съставните им части и ги притиснах силно в глината и така си направих отливки. Изчаках да изсъхне и оформих в тях захарното тесто. Работих с бяло тесто, което после си оцветих с бои и четка.

По отношение на вкуса ми беше също ясно: да е шоколадова и да има боровинки. Ок. Ето какво измисли главата ми с тези съставки. Получи се много фин шоколадов мус:

Продукти за крема

3 яйца

Малко горещ захарен сироп

1 консерва подсладено кондензирано мляко

500 гр. хубав черен шоколад

500 мл. подсладена сметана (ако използвате неподсладена, добре е да добавите малко захар към крема)

300 гр. боровинки

1 желатин

Яйцата се разбиват по познатата ни технология за обработка на сурови яйца (виж страничката "Малки хитринки и тънкости", там съм обяснила подробно). 

Отделно стопяваме шоколада на водна баня и към него добавяме кондензираното мляко, като оставим добре да се смесят, но да не се загряват особено. Това нещо го прибавих към гъстата яйчена смес, която се втечнява доста, но да не се притеснявате от това. Прибавям разтворения желатин (разтварям в с.л. студена вода), добавих боровинките (както съм ги извадила от фризера, за да могат да се разтопят в крема, да си пуснат сока там, а и да ускорят процеса на желиране и оставям в хладилника за малко. През това време разбивам сметаната на пухкав крем и по малко добавям към шоколадовата смес. 

Сега малко за използването на желатин. Много често ми се случва да чуя "не обичам желатин", но той няма вкус, а когато се слага в прилични количества, прави крема пухкав и мек, а не твърд в смисъла на желе. Когато правя нещо за първи път с желатин, се съобразявам с предписанията на етикета. Например, ако искаме меко желе - толкова желатин към толкова вода, в случая крем. Т.е. за около килограм крем (колкото излиза от тези съставки), слагам 1 пакетче желатин, като така той ми играе ролята на "събирач на крема", не толкова като желиращ агент. Ако искам да използвам този крем за торта тип "Парфе", без колебание бих добавила още 5 грама, ако не и 10, за да може да се задържи без страничната платка, с която облицовам тортата. Освен всичко това, използването на желатин помага да направим по-висок крем, който да не се "сбива" при сглобяването на тортата и да получим преобладаващ вкус на крема пред блата. Моите торти обикновено са от порядъка на 10 см. височина и в тях общата височина на блатовете е около 1,5 см, а останалото е крем, т.е. около 8 см. от височината на тортата са крем. 

Желатинът може да се замени с други желиращи (предпочитам в случая думата "стягащи") съставки като агар-агар и пектин. Може да се замени също така с масло, но тогава получаваме съвсем друга рецепта, значително по-тежка и калорична, а също и с кремчетата тип "крем Оле", разтворени в по-малко от отбелязаното на опаковката количество мляко, в които обаче изобщо не сме сигурни какво има.

Благодаря ви, че отделихте време за тази дълга публикация, надявам се да опитате и споделите :)

Read More

Чийзкейк с горски плодове без печене

Това е мързеливият вариант на чийз кейк, в който спестяваме много от дългото печене охлаждане и пр. В оригиналния си вариант чийз кейкът преминава през няколко етапа - изпичане на бисквитената платка на стрес температура от 200 градуса, охлаждане; изпичане на чийз крема на ниска температура от порядъка на 150-160 градуса за поне час и половина и съответното охлаждане и накрая - топинга, който ако съдържа желатин, както е в повечето случаи, също изисква своето време за подготовка. И така един чийз кейк може да отнеме цял ден (не че скоро няма да ви представя и оригинала :) )

Моля за извинение за качеството на снимката - децата научиха апарата да плува и сега ползвам назаем един, който не съм изучила добре, а тази снимка е правена в такъв здрав екшън, че не е истина.

Продукти за форма с диаметър 28 см.

2/3 пакет шоколадови бисквити "Закуска" (тук спокойно можете да развихрите въображението си и да избирате каквото ви хареса на пазара - с ядки, без ядки, с глутен, какао, пълнозърнести, многозърнести и пр. Всичко е въпрос на вкус)

1/2 п. масло

2 големи заквасени сметани

2 оп. крем сирене или фина извара

2 оп. йогурт с извара и ягоди

пудра захар на вкус

2 желатина

250 гр. малини

250 гр. боровинки

Приготвяне

Смиламе бисквитите на фин прах. Ако нямате блендер, сложете ги в плик и ги бийте така, все едно някой здраво ви е ядосал (двоен ефект - чувствате се по-добре и бисквитите са чудесно смлени :)). Към тях прибавете маслото, нарязано на парченца и месете, докато продуктите се смесят добре и парченцата масло не се усещат между пръстите. Аз малко се изхитрих и вместо масло сложих останал ми от една торта маслен крем. Тук, разбира се, въображението може да се развихри и да добавите различни видове смлени ядки, дори сушени плодове и всякакви есенции, стига естествено да следвате съчетанието на вкусовете. След като омесите бисквитената платка, изсипете я на дъното на форма за торта и силно притискайте с пръсти, като може да оставите и по стените около сантиметър височина. Оставете в хладилника докато правите крема.

В купа разбийте добре крем сиренето с малко пудра захар. Прибавете йогурта и заквасената сметана. Опитайте на вкус и ако трябва прибавете още пудра захар. След като постигнете гладка и нежна консистенция, прибавете разтворения желатин, като внимавате да не се пресече (не изливайте цялото количество наведнъж, а прибавяйте по малко). След като се усвои и желатинът, прибавете плодовете и леко объркайте, колкото да се смесят. Изсипете крема върху охладената бисквитена подложка и върнете в хладилника за поне 2-3 часа. Декорирайте с малини, а по желание можете да направите малинов сироп (кипвате малко малини със захар, охлаждате, добавяте желатин и цели малини и изливате охладен върху кейка и връщате в хладилника за още поне час или докато се желира).

От голямо значение е изборът на крем сирене. На нашия пазар не се предлага (или поне аз не съм попадала) толкова фина извара и ако се използва извара вкусът на кейка се променя, защото кремът има доста зърнеста структура и не е особено приятен. От друга страна нашенската извара я правят с доста високо съдържание на сол, която се усеща дори и след прибавянето на захар.

Read More