Дора изследователката и сбъднатата ми мечта за розова торта!

"Дора, Дора, Дора е върховнааааааааа
Ботичко и сладката ни Дорааааааааа"
Тази песничка така ми се е забила в главата от има-няма половин година... Сутрин, в 7.30 това е което ме събуждаше, времето на децата, преди да тръгнат за градина. Дора изследователката се гледа под постоянния съпровод на: "Ставай да те мия", "Хайде де, облечи се, докато гледаш, моля те, закъсняваме", "Спирам Дора, ако не те видя облечен в същата минута!" и пр. мили изказвания от моя страна, докато успея да накарам двамата си сина да се приготвят преди 8. Уж било момичешко детско, ама елате да видите две гипсирани момчешки физиономии с отворени усти и надпис "Не ме търсете, дават Дора"...
Лирично отклонение :))) Тортата е за едно много чаровно и мило момиченце, Александра, която навърши 4 годинки и която също е във фен-клуба на Дора. Да си призная, съвсем честно, мислех Дора за едно ужасно дебилно детско, но когато 2-годишното ми започна да брои до 10 на английски и испански, започнах леко да ги окуражавам да го гледат. А и да не говорим за сакралните 19 минути и 45 секунди тишина и спокойствие...
Най-после розова торта! Ако знаете, колко съм си мечтала за розовко! И ето, на - торта в любимите ми момичешки цветове - розово, бяло и лилаво.
Сега, да се оплача аз. Започвайки този блог преди година и половина, ама хич и не ми дремеше какви снимки слагам. След това полека започна да ми пука и да се интересувам повече от фотография. Обаче, колкото повече чета, толкова повече нещата ми се объркват. Ето например, почти нямаше снимка на тортата на фокус! А истината е, че този път нямаше какво да прикривам - изпъната, гладичка, но уви. В крайна сметка се намериха една-две снимки, които стават за нещо, само им сложих малко повечко светлина.

Така и така съм на вълна да си помрънкам, поне да споделя, че напрежението да правиш торта за някой друг е огромно. Когато таткото на Александра дойде да си вземе тортата, го залях с вълна от приказки как точно да я държи, как точно да я съхраняват до момента на духането на свещичките. И още ми е свито под лъжичката, защото нямам обратна връзка дали всичко е минало благополучно. От една страна, не би трябвало да има за какво да се притеснявам, защото съм я укрепила като Форт Нокс, обаче от друга - това е нещото, което прави празника на едно дете завършен, а така ми се иска всичко да е било наред!

Тортата отвътре е с шоколадови блатове (един ден печене) и маскарпоне мус с малини, за които почвам да пиша веднага, че направо ми иде да продължа да си мрънкам до утре :)

Шоколадов блат

(Стигна за три големи блата от 24 см., 3 малки - 18 см. и две платки за отстрани)
Рецептата е от този сайт, но не помня точно откъде :)

16 яйца
500 гр. захар
170 гр. масло
200 гр. тъмен шоколад
50 гр. какао
200 гр. брашно
50 гр. царевично (може и пшенично) нишесте

Поради огромното количество дозите съм ги бъркала на 2 пъти, защото нямам толкова големи купи :) Така че в описанието говоря за половината продукти (пр. за 8 яйца и съответното им количество захар и пр.)

Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. И понеже са много, а да прецакаме толкова белтък хич не си е работа, ви съветвам всеки белтък да го отделяте в чашка, преди да добавите в общата купчина. Ако съвсем случайно попадне жълтък при белтъка, много внимателно го изгребете с черупка от яйцето (идеален е за загребване).
Жълтъците разбиваме на пухкав крем с 150 гр. от захарта. Отделно разтопяваме маслото и шоколада заедно (на водна баня, естествено:) и прибавяме към жълтъците, като бъркаме внимателно, отдолу нагоре, за да не се утаи шоколада на дъното, а и да не спадне много обемът на яйцата. Няма начин да не се намали обемът, но важното е въздухът да остане, защото в рецептата няма сода или бакпулвер.
Брашното, какаото и нишестето пресяваме заедно и прибавяме към жълтъците по малко и с внимателно бъркане. Накрая добавяме и разбитите със 100 гр. захар на лъскава пухкава смес белтъци. Ще си го кажа, защото не всеки го знае - когато се избива белтък със захар, първо белтъкът трябва да е разбит на ниска степен на пяна и след това, в процеса на биенето се добавя захарта на 2-3 пъти.
Всичко това се пече на 180 градуса, поединично. Отнема около 10-15 минути и се проверява по познатия начин с клечката за зъби (само преди това някой да не си е чистил зъбите с нея:))))
Аз лично се стремя да правя максимално тънки блатове и платки, за да наблегна на вкуса на крема, но всеки си има предпочитания.

Маскарпоне мус

Идеята на този мус тръгва от оригиналното Тирамису, но там белтъците се слагат сурови, а тортата е за деца и не посмях да си позволя такава волност, така че леко преобразих рецептата, за да се получи според мен един много фин и мек вкус на маскарпоне с малини.

4 яйца
100 гр. захар
1 ч.ч. прясно мляко
20 гр. нишесте
30 гр. масло
500 гр. маскарпоне
1 л. бита сметана (ползвала съм подсладена и затова не съм добавяла друга захар)
Ванилова есенция
1 щ. сол
20 гр. желатин
1 кг. малини

Какво направих аз, за да избегна суровите яйца: четирите броя, пълна шепа малини и 100 гр. захар и нишестето пасирах с пасатора до фина консистенция, прецедих и избих с миксера доколкото е възможно да се образува пухкава пяна. Прясното мляко сложих да кипне на котлона и когато това стана, изсипах на тънка струйка към яйцата, след което върнах на котлона и действах на принципа на добре познатия варен крем. Като поизстине, добавяме маслото.

Отделно разбих маскарпонето с щипка сол и ванилия на крем и когато яйчената смес изстина напълно я смесих с маскарпонето. Добавих и разтворения желатин и накрая избитата на хубав крем сметана.

Малините съм слагала между блатовете и крема, стремейки се да ги запазя колкото се може повече цели. Слагала съм върху блата и преди да сложа следващия блат, т.е. блат, сироп, малини, крем, малини, блат.

Read More

Мента, малини, шоколад и едно Честит рожден ден на мен

Така, лятото за мен приключи доста рано по една или друга причина, така че от днес започвам отново да ви досаждам с разни сладки манджи.
Започвайки да четете тази публикация, пригответе си едни патерички и дружно запейте всеизвестната и любима Happy birthday :)
Когато реших да се изненадам сама за рождения си ден, имах всичко на всичко 5 часа и 35 градуса на вън. Хайде сметнете на тази жега колко време му трябва на един блат и на един крем да изстинат и да стегнат и заедно да придобият вида на торта :) Седмицата преди събитието се бях посветила на една доста сериозна задача и бях решила да не правя нищо, а да разчитам на десертите в ресторанта, забодени с някаква свещичка отгоре. Да де, ама колкото повече идеше ред на веселата песничка, някак тази идея хич и не ми се понрави. Съпругът ми, като един мил и всеотдаен човек, предложи да ме изненада с торта от сладкарница, но погледът ми много бързо му изкара тази идея от главата. Да де, вярно, че определено щеше да е изненада, но на фона на приказния ден, който се получи, щеше да е с тъмни окраски :)
Тук е мястото отново да благодаря на всички, които ме поздравиха за празника по всички информационни канали - скайп, мейл, фейсбук, форуми, телефони, смс-и! В този ден всички приятели - виртуални и невиртуални, направиха денят ми толкова усмихнат и щастлив, че просто думи нямам да опиша! Колко невероятно - струва ти само няколко секунди и няколко натискания на клавиша, за да зарадваш един човек!
В сферата на виртуалното общуване има само една пречка - иска ми се да почерпя всички вас, но това може да стане само.... със снимка:
А моят подарък като рожденик към вас ще бъде една нова рецепта, подчертавам нова, която си е моя, ама само моя, толкова вкусна, че е трудно да опиша. Представете си лято, прохлада и шоколад, събрани само в едно парченце (и си там..., според онази популярна реклама). Е да, скромността ми налага да си кажа, че директно те изстрелва в орбита, онази, дето се приближава до райските порти, но не толкова, че да те вкара там (излизане няма после :)
Историята на тази идея е малко омотана, шантава и граничи с онези налудничави асоциации, които те карат да правиш на упражненията по психология. Горе долу нещата се развиват така - интервю за работа - сладкарска борса точно до офиса - шоко терапия - Мохито - малини. А така :) Вече казахте ли си, че съм луда :) Ако не сте, ето и пълната версия (пропусни, ако все още ми имаш доверие и смяташ блога ми за приятно местенце).
Отивам аз на едно интервю за работа. И още от входа виждам надпис - Сладкарска борса. Вярвайте ми, на косъм бях да закъснея за интервюто :) Както и да е - един час се чувствах като агънце на чеверме, печена бавно, соковете ти изтичат, за да нахранят препитващия отсреща. На излизане вече бях сигурна, че имах нужда да разпусна и се забих директно в сладкарския склад, където се сдобих с по половинка перфектен бял и черен шоколад. Ми как сега да не си направя торта? Ама каква? Спрях се на Мохито, нещо, което може би ще ви представя в скоро време, обаче около нас нямаше зелен лимон, ама имаше малини. И така, за да не ставам досадна, поствам рецептата. Да се отбележи за протокола, че този път старателно си записвах всички мерки, въоръжена с кухненска везна, за да не пиша мерки от типа на около 200 гр. :))
Ето в и тортата в цялостния й вид, малко е грозничка, защото решиш, че нали си е моя, сега е моментът да пробвам една шуротия и ползвах един силиконов релеф, който е за захарно тесто, за да излея борда от шоколад. Всичко прекрасно, но за да се получи това, което искам, формата трябваше да е с дълбочина, за да може да се разнесе дебел и равномерен слой шоколад, за да не се пропуква на места, както се получи всъчност, но черният шоколад пък допълни вкуса на тортата безпогрешно.

Продукти за блата (един блат за форма с диаметър 18 см)

60 гр. меко масло
80 гр. захар
1 яйце
200 гр. черен шоколад (ползвала съм 60% какао)
100 мл. подсладена сладкарска сметана
1/4 ч.л. сода за хляб
30 гр. брашно
ванилия - есенция в моя случай

Предварително загряваме фурната на 180 градуса.
Мекото масло (много е лесно да омекне в тази жега - 10 минути навън и е готово:) и захарта разбиваме на хубав пухкав крем и към него добавяме яйцето, като разбиваме на висока скорост, за да се утрои обема на сместа. Изливаме разтопения шоколад (моля, шоколадът не трябва да е горещ!) и отново разбиваме и бавно добавяме течната сметана и ванилията. Отделно объркваме брашното и содата и добавяме към шоколадовата смес. Объркваме добре, изсипваме във форма и печем до готовност. Когато е готов има текстурата на бисквита, отгоре се понапуква, плътен е, много ароматен. Позволява да се сиропира.

Продукти за крема

Тортата беше с височина около 10 см. с поне 8 см. крем, така че спокойно стига и ако правите торта на пластове - блат-крем-блат, но моят съвет е да дадете преимущество на крема, а блатът да е само основа, както е при мен:

200 мл. пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна подсладена сметана
2 яйца
20 гр. царевично нишесте
1 шепа пресни листа от мента
250 гр. бял шоколад
125 гр. масло
400 мл. бита сметана
10 гр. желатин
400 гр. малини (колкото повече, толкова повече)
100 гр. настърган или в моя случай - минат през блендер бял шоколад

Ако ползвате неподсладена сметана, предвидете и малко захар.
Млякото и сметаната загряваме на котлона. Отделно разбиваме яйцата с нишестето до гладка консистенция, без бучки. Когато млякото и сметаната се загреят достатъчно, изсипете, като непрекъснато бъркате, към яйцата (гледайте да не са веднага излезли от хладилника, а малко да са постояли на стайна температура). След това върнете цялата смес на котлона и бъркайте непрекъснато, докато започне да се сгъстява. Не я докарвайте до много гъст крем - шоколадът, маслото и желатинът ще я стегнат допълнително. Към тази смес прибавете и листата от мента (добре измити, разбира се). Тук имате избор - или да прецедите сместа, след като сте поварили малко с ментата, или както аз - просто я пасирах и оставих леки парченца зелено в крема.
Свалете сместа от огъня, прибавете белия шоколад и бъркайте, докато се разтопи напълно. Оставете настрани малко да се охлади и добавете мекото масло. В никакъв случай не го добавяйте докато кремът е още горещ.
Набъбналия желатин прибавете и разбъркайте добре с крема и оставете да изстива на стайна температура, не в хладилник, за да не се желира. Не сме приключили още :)
Разбивате си сметаната на пухкав крем и добавяте към нея напълно изстиналата шоколадово-яйчена смес. Сметаната няма температурна устойчивост, така че като нищо можете да я стопите с топлия крем.

Сглобяване

В ринг с откопчаване поставете блата. Подредете по ръба му малини плътно една до друга, поръсете настърган бял шоколад по средата и небрежно разпръснете още малини, за да покрие основата добре - те ще си пуснат сок и ще попият в блата. Отгоре изсипете половината крем, загладете и повторете процедурата - подреждаме малини плътно по борда, напръскваме с бял шоколад и нахвърляме още малини в средата, заливаме с крем до ръба на ринга и хубаво заглаждаме. Оставяме тортата да си поеме дъх около 2 часа в хладилника, а ние пием едно-две кафета през това време. Може и друго, но сега е 2 следобед все пак :)

Вадим тортата от ринга и в моя случай я съсипвате с борд от шоколад или я декорирате по свой избор :)

Моите гости бяха истински възхитени от преплитането на вкусове, видях хора, които не ядат сладко, да изяждат две парчета, а от кухнята на ресторанта не ни върнаха остатъка :) Аз успях да се изненадам не от друго, а от това колко добре се възприе, особено с този леко екстравагантен привкус на мента, киселото от малините и сладостта на шоколада.
От ресторанта пък ме подмладиха с има-няма 9 години, което допълнително повдигна настроението ми и духнах 22 свещички с истински кеф:)

На вас, скъпи читатели, благодаря сърдечно, че прочетохте тази публикация и ви моля да споделите, ако приготвите тази рецепта, която получи ранг - най-добрата ми торта досега:)

Read More

Ваканция УРА!

Скъпи приятели, ще липсвам известно време от интернет пространството, но не съм изоставила любимото си занимание.
Весело лято ви пожелавам, а за на есен съм приготвила още много интересни неща!

Read More

Орехови тарталети с ягодова сърцевина и едни бонбони за разкош

Започвайки тази публикация, установих, че най-трудното ми нещо е да измисля заглавие, което да казва всичко, което ми се иска. Затова и заглавията ми започнаха да стават доста дългички, но за сметка на това, надявам се, изчерпателни, така че все пак да предизвикат интерес. Казвам интерес, защото снимките са за слюноотделяне :)
Има дни, в които така ме сърбят ръцете да експерименти, че просто място не мога да си намеря. Имам един куп рецепти, които съм си запаметила и които искам да пробвам и когато дойде моментът за действие, все ми хрумва нещо ново и рецептите ми остават на заден план.
Конкретно за тази рецепта идеята ми дойде от една снимка в нета за шоколадов мус, в средата на който има желирано топче пресни ягоди. Да ви кажа, аз съм с огромно въображение и в главата ми веднага се завъртя картинка - гребваш с лъжичката от нежния мус и хоп, изненада, в устата ти започва да се топи леко кисело ягодово удоволствие, а контраста на вкусове направо може да те подлуди. От както видях снимката, все това ми е в главата и правя струвам, все натам ме влече.
Е, аз грабнах идеята, но я направих в тарталета по няколко причини:
1. Исках да ви покажа сладкия вариант на pate brisee или нашенското ронливо тесто
2. Исках да ви покажа и един друг начин на замесване на такова тесто, освен онзи с ледено-студените продукти
3. Да направя първия си опит да си отлея шоколадови бонбони.
4. Да си изпробвам чисто новичките формички за тарталети, с които се сдобих наскоро :)


Необходимите продукти за 12 малки тарталети са:
125 гр. масло
250 гр. брашно
50 гр. ситно смлени орехи
1 яйце
30 гр. захар
вода, само ако е необходимо

Редно е да започна да правя и снимки на самия процес на приготвяне, защото се улавям, че ми е трудно да обясня някои неща и се оплитам сама в собствените си думи.
Класическият начин за замесване на такова ронливо тесто е работата с ледено-студени продукти - масло, вода, брашно. Обаче взех, че се замислих над следния въпрос - как аджеба един сладкар в заведение да речем е в състояние да отдели минимум половин час в месенето на такова тесто, а и да не говорим как например се месят 5 кила тесто на ръка. Значи, би трябвало да има и друг начин. Намерих отговора в един от любимите ми френски сайтове (не ме питайте точно кой :)):
Маслото и захарта се избиват заедно буквално до пухкав маслен крем. След това се добавя и яйцето, което е добре да е на стайна температура, защото иначе много трудно се усвоява от маслото и захарта. След това се добавят брашното и ситно смлените орехови ядки. Замесва се тесто, като се добавя студена вода, само ако е необходимо. При мен нямаше нужда. Завиваме го добре в плик и го прибираме в хладилника за около час.
Като го извадим, то, логично е доста твърдо, затова хващаме точилката и му теглим един хубав бой, докато поомекне и стане за разточване :) Разточваме върху съвсем малко брашно, колкото да не залепне. Оформяме си тарталетите, като не забравяме да им надупчим дъното с вилица и печем на 200 градуса докато порозовеят и леко се отделят от краищата на формичките.

Сладкарски крем
Тук не съм проявила ама никакво въображение и си ползвах рецептата от тук. Мисля си, че всякакъв ванилов или шоколадов вариант е добре дошъл.

Ягодова сърцевина

Тук е моментът да ми размахате пръст защо не съм направила снимка в разрез, ама късно вече :)

100 гр. ягоди
1-2 с.л. захар
50 мл. вода
1 желатин + вода за разтваряне (Следете указанията на опаковката! Има разлика каква марка използвате, дали е на гранули или листов!)

Ягодите пюрираме с водата и захарта (в робот или с пасатор) и кипваме на котлона. Оставяме лекичко да поври, като махаме пяната, ако се образува. Отделно си разтваряме желатина в малко вода и след като набъбне го прибавяме към горещата ягодова течност, която НЕ ври вече. Ако кипи - ще пресече желатина и край. Бъркаме докато всичко се смеси добре, разпределяме във формички за лед и оставяме да се стегне в хладилника. Ако формичката е силиконова, лесно се вадят - като хапче. Ако е пластмасова - натопете за секунди в гореща вода и обърнете.


Сглобяване

Важно е да кажа - работим само с изстинали продукти!
В охладената тарталетка поставяме парченце от желираните ягоди и отгоре шприцоваме с крема, така че напълно да ги покрие. Декорирайте по желание. Аз си сложих едни бонбонки със същия ягодов пълнеж:


За бонбоните са ви нужни:

Шоколад и пълнеж по избор + формички за лед. Хич и не ви е притрябвало да инвестирате в специални форми за отливане на бонбони, идеално става и без тях.

Аз лично взех само 100 гр. шоколад, за да пробвам и ползвах ягодовия желиран пълнеж от тарталетите (преди да се желира :)))

Значи технологията е следната: част от шоколада се топи на водна баня, като:
1. Водата не опира съда, в който е шоколада
2. Водата не кипи
3. Шоколадът не трябва да е горещ
4. След като се стопи, махаме от огъня и добавяме останалата част от шоколада, за да уравновеси температурата му.

Сегааааааааа, пригответе са за сериозно мазане :) Няма как. Пригответе си един дълъг нож, лъжица и формички за лед. За 100 гр. шоколад излизат 7-8 бонбона, така че една ще стигне.
Правим следното - Взимаме щедро от разтопения шоколад и изливаме върху формичката за лед, заглаждаме навсякъде с ножа, обръщаме я надолу с главата над купата с останалия шоколад и потупваме по дъното. Целта е формите да се облеят с шоколад, но не с прекалено много. Махаме излишния шоколад, който обилно се е размазал около формичките с помощта на ножа и пращаме във фризера за 5 минути. Повтаряме процедурата още веднъж - полагаме втори слой шоколад и пак запращаме във фризера. Като стегнат добре, пълним с ягодовото пюре от по-горе. Не пълним до горе, за да си направим капачета. Пак - във фризера. След като стегне желатинът в ягодите, заливаме повторно с шоколад и подравняваме дъното. Т.е. почистваме с ножа, който използваме вместо шпатула, всичкия шоколад, който е извън формичките, за да не се наруши естетичния вид на нашите бонбони. Отново слагаме във фризера за 5 минутки и Voala - имаме си домашно приготвени шоколадови бонбони с пълнеж по избор, и то с почти пълната сигурност, че са значително по-здравословни от тези, които купуваме в магазина, просто защото знаем точно какво има вътре. Е, няма как да сме 100% здравословни, освен ако не сте решили сами да си направите шоколад, за което горещо ви препоръчвам опитите на Бубето.

Дълго стана, благодаря на тези, които са имали търпение да прочетат това словоизлияние, а ако имате желание, ще се опитам да изпрося съдействие от мъжа ми да направим едно видео точно как става отливането на бонбони.

Read More

Ягодово клафути или просто сладък омлет с ягоди

Тръгнах да правя това десертче по снимка. За първи път чух за клафутито от моя любимец Жак Пепен преди няколко месеца, когато ми подариха книжката в знак за благодарност за тази и тази торта. Бях позабравила малко за него, когато един ден, шляейки се из Pinterest, не попаднах на ето тази публикация. Ей сега е моментът да ми свалите шапка за полиглотските умения, но преди да го направите, да си призная - харесах снимката, но идея си нямах какво пише там :) За мое щастие сестричката на мъжа ми учи балкански езици за удоволствие и беше така добре да ми я преведе. След като видях рецептата на български - щрак - ми това било клафути или някаква негова форма. Само името му звучи сложно, иначе е супер лесно за правене, безумно вкусно, както се оказа.

Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)

Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар

Приготвяне

Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.

Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)

Read More

Ягодов ганаш и една кофти издънка :)

Идеята за този ганаш не е това, което трябваше да бъде. Него приготвих като пълнеж за френски макарони. Ганашът не е издънка, напротив, горещо го препоръчвам, обаче да ви кажа с тия макарони такъв провал претърпях, че просто не е истина. Не че не се изядоха и не бяха вкусни, но хич не бяха това, което представлява макаронът. Макарони можете да видите в блога на Ири Купенска - Слънчевата кухня, аз тотално се изложих :) Горещо се надявам да мога скоро да предложа и аз нещо качествено и добро, засега няма да пиша за тях, но пък с удоволствие ще ви представя рецептата за техния пълнеж, която може да се консумира както като крем, може да се вложи и в торта.

Продукти
200 мл. животинска сметана
100 гр. млечен шоколад
3 жълтъка
около 20 гр. масло
6-7 едри ягоди
1 ч.л. царевично нишесте

Приготвяне

Кипваме си сметаната както е по протокол. Изливаме я върху натрошения шоколад. Отделно разбиваме жълтъците с мъничко захар и царевичното нишесте и изливаме горещата сметаново шоколадова смес върху яйцата. Връщаме на тих котлон и бъркаме докато се сгъсти. Накрая добавяме ягодите, които сме смлели на пюре и махаме от огъня. Като изстине леко, добавяме маслото. Охлаждаме до стайна температура, разпределяме в десертни чашки и оставяме в хладилника за няколко часа.


На снимката се виждат там отзад едни жалки подобия на макарони. Пиша за това, защото това е един прекрасен пример, в който дори и когато следваш едно към едно една рецепта, нещата могат да не ти се получат, защото си пропуснал един мъничък детайл. Често са ми казвали - "Добре де, следвам рецептата, пък не става", ето и при мен се случи. Просто не се доверих на усета си, а добросъвестно изпълнявах стъпките, написани в рецептата. Само дето преведох думата "macaroner" (fr.) като оформянето на макарони с пош, а това се оказа специфична техника за разбъркване на тестото до получаването на лъскава смес. А като си представя, че се бях въоръжила с везна и съм спазила рецептата до грам...

Както и да е, насладете се на пълнежа им в чашка, пък дай боже, скоро да се навия и да представя самият френски макарон, но в истинския му изкусително апетитен и вкусен вид :)

Read More

Торта с извара и ананас и не едно, а две агнета отгоре

Откакто се замислих върху тази публикация, в главата ми се върти репликата от рекламата на една банка - "Моят Жорко....". Та, моят Жорко вчера беше именник и както милото само си каза - "И аз съм човек, и аз имам имен ден"! Най-напред ще му пожелая много, ама много да е здрав, весел и безгрижен, ще си го обичам до живот и да му мисли снахата след време... Ям люти чушки и лют червен пипер от сега, че да ми се подлюти хубаво душицата за след има-няма някакви си 12-13 години, като почне да ми води вкъщи онези крадли на мамини момченца :))))
Сега, тортата ми в негова чест, разбира се, е с агне отгоре, а вкусът й е вдъхновен от едни руски десертчета с подсладена извара, които са уникално вкусни и дори могат да бъдат вписани в графа "сравнително полезни". И понеже мойте двама синове умират за тях, сериозно се заех със задачата да им направя подобен крем за торта. Ето тортата сега.
Ако имах повечко време, щях да пипна повечко детайлите, но както незнайно защо се случва, закон на Мърфи ли, що ли, когато имам торта за вкъщи, винаги имам болник, върху който съсредоточавам цялото си внимание и желанието ми за гласене отива.
Но ето тортата е факт, а аз бях доста притеснена как ще се получи като вкус, но смея да твърдя, че стана невъзможно вкусна, фина и лека. И определено ще има интерпретации по темата с шоколад, карамелизирано кондензирано мляко и различни плодове.



Изварата, която ползвах, е от руските магазини Берьозка и не мога да кажа, че би се получило същото с българска извара, защото нашенската стои зърниста и груба, дори при разбиване. Българската извара се прави от суроватката на млякото, докато руската, или както се нарича - творог, е от мляко. Маслеността й е 15% (имат и нискомаслена - 1.5%, но аз не залагам на преминали преработка за обезмасляване продукти).

Продукти:
500 гр. извара
500 мл. животинска сметана
4 яйца
2/3 ч.ч захар
около 50 мл. вода
2 с.л. кисело мляко
1 консерва ананас
2 желатина

100 мл. сметана
100 гр. млечен шоколад

Приготвяне
Блатът е готов.
Изварата, заедно с двете супени лъжици кисело мляко се разбива с пасатор до плътна кремообразна консистенция. При отваряне тя изглежда суха и на зърна, но като се разбие добре, става на крем.
През това време на котлона слагаме да се вари захарта и водата (водата трябва малко да покрие захарта), за да получим гъст захарен сироп - с него ще сготвим яйцата. Яйцата ги слагаме най-добре в метален съд, защото задържа топлината по-дълго време, и когато сиропът е готов, наливаме на тънка струйка, като същевременно бием с миксера на най-силната степен. Целта е да не позволим на сиропа да се утаи на дъното, защото бързо изстива и няма да сготви яйцата. Разбиваме докато сместа утрои обема си, стане на гъст крем и изстине. Добавяме полека към изварата. Нормално е да се втечни, но няма страшно. Опитваме на вкус и добавяме още мъничко захар, ако е необходимо. Прибавяме ананаса, като гледаме да сме го отцедили добре, аз го смлях на пюре, но може и на кубчета, може и да се подреди върху самия блат, както решите. Към всичко това добавяме разтворения и разтопен на водна баня желатин и оставяме в хладилника лекичко да стегне, но не напълно.

Отделно разбиваме 500 мл. сметана - аз използвам неподсладена и не й добавям захар. Когато другата смес се е охладила добре и вече не прилича на супа, прибавяме битата сметана и объркваме хубаво. Ако има нужда, върнете в хладилника за още малко време, но кремът не трябва да е напълно стегнал.

Кипнете сметаната и прибавете натрошения млечен шоколад. Оставете настрани да изстине.

Сглобяване

Намажете съвсем мъничко блатовете с четка със сиропа от ананаса, отгоре залейте с част от сметаново-шоколадовата смес и след това част от крема. След това пак - блат, пак малко сироп от ананас, и шоколадов ганаш, крем. В хладилника стяга за поне 3 часа, след това измазваме и декорираме, както ни хрумне.

Read More