Захарната обувка за една моя любимка

Това е поредната торта :) Този месец свят ми се зави, но въпреки, че ужасно се изморих, пак ме сърбят ръчичките за захар. При мен има един особен момент - докато правя предварителната подготовка с някаква обща идея в главата, желанието ми намалява. Когато забъркам тортата и омажа къщата в крем и трохи, желанието ми изчезва. Когато измажа с маслен крем и дойде време да покривам, започвам да копая дълбоко под земята, за да си намеря желанието, а след като покрия и започна да декорирам и идеята ми постепенно да изкристализира в главата, желанието ми идва като огромно цунами и когато тортата е готова, то още не е намаляло и си чака следващото предизвикателство.
Никога нямам предварителна представа как ще изглежда една торта, имам само някакви бегли идеи, които в повечето случаи са претърпели тотални промени до края си. Така че някой като ме пита какво замислям, ми е доста трудничко да отговоря :)

Така, тази торта е за едно момиченце на 4, а като поредност е петата, която правя за това семейство. Идеята беше за Уинкс (о, Боже!) и обувка. Започнах от обувката и тя толкова ми хареса, че просто не можех да си я представя с Уинкс до нея. Обадих се на майка й и в крайна сметка сложих Уинкската на тортата за градината (ама нея няма да показвам :)) - готова торта, която облякох и декорирах, но хич не харесах), а обувката да намери достойно местенце на собствена торта, чието единствено изискване беше да е РОЗОВА! И, разбира се, да има обувка....



А ето и върху какво кацна самото обуще:





И понеже скоростта на тази торта беше огромна, тя е с готови блатове и същия малинов йогурт, който използвах за тази торта.

Read More

Торта уинкс и малинов йогурт мус

Спомняте ли си тортата ми с Дора? И как хубаво омрънках, че не съм правила момичешки торти. Е, ето че приказката "Внимавай какво си пожелаваш" в пълна сила доказа своя капацитет. Тази торта е част от серията момичешки торти в рамките на точно една седмица - 3 броя. Тортата е за една малка принцеса, съседско девойче, което искаше Уинкс. Излишно е да споменавам мнението си за тези кльощави, тънкокраки и тънкоръки магически създания, които, представете си могат да летят, но слава богу намират и малко време да отскочат до училище. Манията Уинкс завладява момичешката възрастова група от 3-4 до 10-годишни. И ето ме на, строена пред мисията невъзможна да се опитам да придам детски облик на една торта, която далеч за мен не е детска.

Като оставим настрани тоталната ми неспособност да се справя с тези физиономии, които половината са очи, поне успях малко да ги наподобя чрез облекло и прически. Човешкото лице е нещо изключително сложно, а когато се опитваш да го направиш от захар става още по-трудно. И като начален опит съм общо-взето доволна. Заложих на дръзки цветове, далеч от момичешките розово, лилаво, бяло и производните им, а съм особено доволна от пеперудените крила, за да стане самата торта фееподобна. Моя дружка е права, без гУспойците, тортата щеше да е в пъти по-красива, но, уви, това е положението.

За тази торта, с огромен кеф представям рецептата - въздушен йогурт мус с доволно количество малини. Йогурта, противно на повечето рецепти, които съм виждала в нета, се прави с цедено кисело мляко, а не със заквасена сметана. Ето проудките, които ми стигнаха точно за тази торта:

Блат
Заложих на класическия пандишпанов блат, като съм забъркала общо 12 яйца

Така изглежда тортата във възможно най-стартовия си вид :)












Малинов йогурт мус

1 кг. цедено кисело мляко
1 подсладено кондензирано мляко
500 мл. бита сметана (подсладена)
50 гр. кокосови стърготини
800 гр. малини

Цеденото и кондензираното мляко ги разбиваме добре с миксер докато стане гладка смес. Към нея добавяме кокосовите стърготини, за един съвсем лек екзотичен полъх и битата сметана. Ако ползвате неподсладена, опитайте на вкус и добавете захар, ако ви се струва необходимо.
Малините добавям при самото сглобяване на тортата, като подреждам върху блата, слагам крем и отгоре отново поръсвам с тях.

Read More

Домашен малинов ликьор

Лятото е сезонът, в който се подготвяме за зимата - сладка, туршийки, компоти, лютенчки, мезета за студените зимни вечери, всякакви удобства, за да можем да прекараме една тиха (тиха, тиха, колко да е тиха) и уютна вечер край камината (парното, по-вероятно). Да де, ама към това мезе върви и напитка. И понеже аз лично обичам сладките скоросмъртници, си приготвих едно ликьорче, ей тъй на, да ти стопля душата и пръстите на краката (страдам от студени крака :)))). Да ви кажа, действа си направо като гинко-билоба, ама донякъде с обратен ефект - стопля ти крайниците, ама после забравяш къде точно си си оставил главата :)

Всъщност ликьорът представлява смес от захар, плод и водка, качествена по възможност, може да се използва и чист спирт, но на мен хич не ми се рискува. Разликата е първо в цената, второ в аромата и качеството. Знаеш какво си сложил, не се притесняваш от разни там опасни етили и пр. неща. Трябва мъничко търпение и това е.
Рецептата съм взела от една книжка - "Домашни сладка и конфитюри" или нещо подобно, не си спомням точно заглавието. Свекърва ми я къта на вилата, далеч от детски ръчички, древно издание ми се струва. Ето какво ви е нужно за около литър ликьор:

500 гр. малини
500 гр. захар
250 мл. вода
500 мл. водка

Захарта и водата ги кипваме заедно и още горещи изливаме върху измитите малини. Прехвърляме течността в бутилка, затваряме добре и оставяме между 6 и 8 дни на слънце. Първоначално се притеснявах какво ще се получи, че ще кипне, ще вкисне и пр., но това не се случи. При отварянето на бутилката след 8 дни се чу едно изсъскване, течността все едно е леко газирана. След като се изчака подобаващото време, прецеждаме през фино сито, за да махнем досадните семки и смесваме с водката. Готово е за консумация - мента, лимон, лед за топлите дни, на стайна температура - за топлите. А може да се сложи и в сладкишче.

Авторът предупреждава - консумирайте с мярка!

Read More

Дора изследователката и сбъднатата ми мечта за розова торта!

"Дора, Дора, Дора е върховнааааааааа
Ботичко и сладката ни Дорааааааааа"
Тази песничка така ми се е забила в главата от има-няма половин година... Сутрин, в 7.30 това е което ме събуждаше, времето на децата, преди да тръгнат за градина. Дора изследователката се гледа под постоянния съпровод на: "Ставай да те мия", "Хайде де, облечи се, докато гледаш, моля те, закъсняваме", "Спирам Дора, ако не те видя облечен в същата минута!" и пр. мили изказвания от моя страна, докато успея да накарам двамата си сина да се приготвят преди 8. Уж било момичешко детско, ама елате да видите две гипсирани момчешки физиономии с отворени усти и надпис "Не ме търсете, дават Дора"...
Лирично отклонение :))) Тортата е за едно много чаровно и мило момиченце, Александра, която навърши 4 годинки и която също е във фен-клуба на Дора. Да си призная, съвсем честно, мислех Дора за едно ужасно дебилно детско, но когато 2-годишното ми започна да брои до 10 на английски и испански, започнах леко да ги окуражавам да го гледат. А и да не говорим за сакралните 19 минути и 45 секунди тишина и спокойствие...
Най-после розова торта! Ако знаете, колко съм си мечтала за розовко! И ето, на - торта в любимите ми момичешки цветове - розово, бяло и лилаво.
Сега, да се оплача аз. Започвайки този блог преди година и половина, ама хич и не ми дремеше какви снимки слагам. След това полека започна да ми пука и да се интересувам повече от фотография. Обаче, колкото повече чета, толкова повече нещата ми се объркват. Ето например, почти нямаше снимка на тортата на фокус! А истината е, че този път нямаше какво да прикривам - изпъната, гладичка, но уви. В крайна сметка се намериха една-две снимки, които стават за нещо, само им сложих малко повечко светлина.

Така и така съм на вълна да си помрънкам, поне да споделя, че напрежението да правиш торта за някой друг е огромно. Когато таткото на Александра дойде да си вземе тортата, го залях с вълна от приказки как точно да я държи, как точно да я съхраняват до момента на духането на свещичките. И още ми е свито под лъжичката, защото нямам обратна връзка дали всичко е минало благополучно. От една страна, не би трябвало да има за какво да се притеснявам, защото съм я укрепила като Форт Нокс, обаче от друга - това е нещото, което прави празника на едно дете завършен, а така ми се иска всичко да е било наред!

Тортата отвътре е с шоколадови блатове (един ден печене) и маскарпоне мус с малини, за които почвам да пиша веднага, че направо ми иде да продължа да си мрънкам до утре :)

Шоколадов блат

(Стигна за три големи блата от 24 см., 3 малки - 18 см. и две платки за отстрани)
Рецептата е от този сайт, но не помня точно откъде :)

16 яйца
500 гр. захар
170 гр. масло
200 гр. тъмен шоколад
50 гр. какао
200 гр. брашно
50 гр. царевично (може и пшенично) нишесте

Поради огромното количество дозите съм ги бъркала на 2 пъти, защото нямам толкова големи купи :) Така че в описанието говоря за половината продукти (пр. за 8 яйца и съответното им количество захар и пр.)

Яйцата разделяме на жълтъци и белтъци. И понеже са много, а да прецакаме толкова белтък хич не си е работа, ви съветвам всеки белтък да го отделяте в чашка, преди да добавите в общата купчина. Ако съвсем случайно попадне жълтък при белтъка, много внимателно го изгребете с черупка от яйцето (идеален е за загребване).
Жълтъците разбиваме на пухкав крем с 150 гр. от захарта. Отделно разтопяваме маслото и шоколада заедно (на водна баня, естествено:) и прибавяме към жълтъците, като бъркаме внимателно, отдолу нагоре, за да не се утаи шоколада на дъното, а и да не спадне много обемът на яйцата. Няма начин да не се намали обемът, но важното е въздухът да остане, защото в рецептата няма сода или бакпулвер.
Брашното, какаото и нишестето пресяваме заедно и прибавяме към жълтъците по малко и с внимателно бъркане. Накрая добавяме и разбитите със 100 гр. захар на лъскава пухкава смес белтъци. Ще си го кажа, защото не всеки го знае - когато се избива белтък със захар, първо белтъкът трябва да е разбит на ниска степен на пяна и след това, в процеса на биенето се добавя захарта на 2-3 пъти.
Всичко това се пече на 180 градуса, поединично. Отнема около 10-15 минути и се проверява по познатия начин с клечката за зъби (само преди това някой да не си е чистил зъбите с нея:))))
Аз лично се стремя да правя максимално тънки блатове и платки, за да наблегна на вкуса на крема, но всеки си има предпочитания.

Маскарпоне мус

Идеята на този мус тръгва от оригиналното Тирамису, но там белтъците се слагат сурови, а тортата е за деца и не посмях да си позволя такава волност, така че леко преобразих рецептата, за да се получи според мен един много фин и мек вкус на маскарпоне с малини.

4 яйца
100 гр. захар
1 ч.ч. прясно мляко
20 гр. нишесте
30 гр. масло
500 гр. маскарпоне
1 л. бита сметана (ползвала съм подсладена и затова не съм добавяла друга захар)
Ванилова есенция
1 щ. сол
20 гр. желатин
1 кг. малини

Какво направих аз, за да избегна суровите яйца: четирите броя, пълна шепа малини и 100 гр. захар и нишестето пасирах с пасатора до фина консистенция, прецедих и избих с миксера доколкото е възможно да се образува пухкава пяна. Прясното мляко сложих да кипне на котлона и когато това стана, изсипах на тънка струйка към яйцата, след което върнах на котлона и действах на принципа на добре познатия варен крем. Като поизстине, добавяме маслото.

Отделно разбих маскарпонето с щипка сол и ванилия на крем и когато яйчената смес изстина напълно я смесих с маскарпонето. Добавих и разтворения желатин и накрая избитата на хубав крем сметана.

Малините съм слагала между блатовете и крема, стремейки се да ги запазя колкото се може повече цели. Слагала съм върху блата и преди да сложа следващия блат, т.е. блат, сироп, малини, крем, малини, блат.

Read More

Мента, малини, шоколад и едно Честит рожден ден на мен

Така, лятото за мен приключи доста рано по една или друга причина, така че от днес започвам отново да ви досаждам с разни сладки манджи.
Започвайки да четете тази публикация, пригответе си едни патерички и дружно запейте всеизвестната и любима Happy birthday :)
Когато реших да се изненадам сама за рождения си ден, имах всичко на всичко 5 часа и 35 градуса на вън. Хайде сметнете на тази жега колко време му трябва на един блат и на един крем да изстинат и да стегнат и заедно да придобият вида на торта :) Седмицата преди събитието се бях посветила на една доста сериозна задача и бях решила да не правя нищо, а да разчитам на десертите в ресторанта, забодени с някаква свещичка отгоре. Да де, ама колкото повече идеше ред на веселата песничка, някак тази идея хич и не ми се понрави. Съпругът ми, като един мил и всеотдаен човек, предложи да ме изненада с торта от сладкарница, но погледът ми много бързо му изкара тази идея от главата. Да де, вярно, че определено щеше да е изненада, но на фона на приказния ден, който се получи, щеше да е с тъмни окраски :)
Тук е мястото отново да благодаря на всички, които ме поздравиха за празника по всички информационни канали - скайп, мейл, фейсбук, форуми, телефони, смс-и! В този ден всички приятели - виртуални и невиртуални, направиха денят ми толкова усмихнат и щастлив, че просто думи нямам да опиша! Колко невероятно - струва ти само няколко секунди и няколко натискания на клавиша, за да зарадваш един човек!
В сферата на виртуалното общуване има само една пречка - иска ми се да почерпя всички вас, но това може да стане само.... със снимка:
А моят подарък като рожденик към вас ще бъде една нова рецепта, подчертавам нова, която си е моя, ама само моя, толкова вкусна, че е трудно да опиша. Представете си лято, прохлада и шоколад, събрани само в едно парченце (и си там..., според онази популярна реклама). Е да, скромността ми налага да си кажа, че директно те изстрелва в орбита, онази, дето се приближава до райските порти, но не толкова, че да те вкара там (излизане няма после :)
Историята на тази идея е малко омотана, шантава и граничи с онези налудничави асоциации, които те карат да правиш на упражненията по психология. Горе долу нещата се развиват така - интервю за работа - сладкарска борса точно до офиса - шоко терапия - Мохито - малини. А така :) Вече казахте ли си, че съм луда :) Ако не сте, ето и пълната версия (пропусни, ако все още ми имаш доверие и смяташ блога ми за приятно местенце).
Отивам аз на едно интервю за работа. И още от входа виждам надпис - Сладкарска борса. Вярвайте ми, на косъм бях да закъснея за интервюто :) Както и да е - един час се чувствах като агънце на чеверме, печена бавно, соковете ти изтичат, за да нахранят препитващия отсреща. На излизане вече бях сигурна, че имах нужда да разпусна и се забих директно в сладкарския склад, където се сдобих с по половинка перфектен бял и черен шоколад. Ми как сега да не си направя торта? Ама каква? Спрях се на Мохито, нещо, което може би ще ви представя в скоро време, обаче около нас нямаше зелен лимон, ама имаше малини. И така, за да не ставам досадна, поствам рецептата. Да се отбележи за протокола, че този път старателно си записвах всички мерки, въоръжена с кухненска везна, за да не пиша мерки от типа на около 200 гр. :))
Ето в и тортата в цялостния й вид, малко е грозничка, защото решиш, че нали си е моя, сега е моментът да пробвам една шуротия и ползвах един силиконов релеф, който е за захарно тесто, за да излея борда от шоколад. Всичко прекрасно, но за да се получи това, което искам, формата трябваше да е с дълбочина, за да може да се разнесе дебел и равномерен слой шоколад, за да не се пропуква на места, както се получи всъчност, но черният шоколад пък допълни вкуса на тортата безпогрешно.

Продукти за блата (един блат за форма с диаметър 18 см)

60 гр. меко масло
80 гр. захар
1 яйце
200 гр. черен шоколад (ползвала съм 60% какао)
100 мл. подсладена сладкарска сметана
1/4 ч.л. сода за хляб
30 гр. брашно
ванилия - есенция в моя случай

Предварително загряваме фурната на 180 градуса.
Мекото масло (много е лесно да омекне в тази жега - 10 минути навън и е готово:) и захарта разбиваме на хубав пухкав крем и към него добавяме яйцето, като разбиваме на висока скорост, за да се утрои обема на сместа. Изливаме разтопения шоколад (моля, шоколадът не трябва да е горещ!) и отново разбиваме и бавно добавяме течната сметана и ванилията. Отделно объркваме брашното и содата и добавяме към шоколадовата смес. Объркваме добре, изсипваме във форма и печем до готовност. Когато е готов има текстурата на бисквита, отгоре се понапуква, плътен е, много ароматен. Позволява да се сиропира.

Продукти за крема

Тортата беше с височина около 10 см. с поне 8 см. крем, така че спокойно стига и ако правите торта на пластове - блат-крем-блат, но моят съвет е да дадете преимущество на крема, а блатът да е само основа, както е при мен:

200 мл. пълномаслено прясно мляко
200 мл. течна подсладена сметана
2 яйца
20 гр. царевично нишесте
1 шепа пресни листа от мента
250 гр. бял шоколад
125 гр. масло
400 мл. бита сметана
10 гр. желатин
400 гр. малини (колкото повече, толкова повече)
100 гр. настърган или в моя случай - минат през блендер бял шоколад

Ако ползвате неподсладена сметана, предвидете и малко захар.
Млякото и сметаната загряваме на котлона. Отделно разбиваме яйцата с нишестето до гладка консистенция, без бучки. Когато млякото и сметаната се загреят достатъчно, изсипете, като непрекъснато бъркате, към яйцата (гледайте да не са веднага излезли от хладилника, а малко да са постояли на стайна температура). След това върнете цялата смес на котлона и бъркайте непрекъснато, докато започне да се сгъстява. Не я докарвайте до много гъст крем - шоколадът, маслото и желатинът ще я стегнат допълнително. Към тази смес прибавете и листата от мента (добре измити, разбира се). Тук имате избор - или да прецедите сместа, след като сте поварили малко с ментата, или както аз - просто я пасирах и оставих леки парченца зелено в крема.
Свалете сместа от огъня, прибавете белия шоколад и бъркайте, докато се разтопи напълно. Оставете настрани малко да се охлади и добавете мекото масло. В никакъв случай не го добавяйте докато кремът е още горещ.
Набъбналия желатин прибавете и разбъркайте добре с крема и оставете да изстива на стайна температура, не в хладилник, за да не се желира. Не сме приключили още :)
Разбивате си сметаната на пухкав крем и добавяте към нея напълно изстиналата шоколадово-яйчена смес. Сметаната няма температурна устойчивост, така че като нищо можете да я стопите с топлия крем.

Сглобяване

В ринг с откопчаване поставете блата. Подредете по ръба му малини плътно една до друга, поръсете настърган бял шоколад по средата и небрежно разпръснете още малини, за да покрие основата добре - те ще си пуснат сок и ще попият в блата. Отгоре изсипете половината крем, загладете и повторете процедурата - подреждаме малини плътно по борда, напръскваме с бял шоколад и нахвърляме още малини в средата, заливаме с крем до ръба на ринга и хубаво заглаждаме. Оставяме тортата да си поеме дъх около 2 часа в хладилника, а ние пием едно-две кафета през това време. Може и друго, но сега е 2 следобед все пак :)

Вадим тортата от ринга и в моя случай я съсипвате с борд от шоколад или я декорирате по свой избор :)

Моите гости бяха истински възхитени от преплитането на вкусове, видях хора, които не ядат сладко, да изяждат две парчета, а от кухнята на ресторанта не ни върнаха остатъка :) Аз успях да се изненадам не от друго, а от това колко добре се възприе, особено с този леко екстравагантен привкус на мента, киселото от малините и сладостта на шоколада.
От ресторанта пък ме подмладиха с има-няма 9 години, което допълнително повдигна настроението ми и духнах 22 свещички с истински кеф:)

На вас, скъпи читатели, благодаря сърдечно, че прочетохте тази публикация и ви моля да споделите, ако приготвите тази рецепта, която получи ранг - най-добрата ми торта досега:)

Read More

Ваканция УРА!

Скъпи приятели, ще липсвам известно време от интернет пространството, но не съм изоставила любимото си занимание.
Весело лято ви пожелавам, а за на есен съм приготвила още много интересни неща!

Read More

Орехови тарталети с ягодова сърцевина и едни бонбони за разкош

Започвайки тази публикация, установих, че най-трудното ми нещо е да измисля заглавие, което да казва всичко, което ми се иска. Затова и заглавията ми започнаха да стават доста дългички, но за сметка на това, надявам се, изчерпателни, така че все пак да предизвикат интерес. Казвам интерес, защото снимките са за слюноотделяне :)
Има дни, в които така ме сърбят ръцете да експерименти, че просто място не мога да си намеря. Имам един куп рецепти, които съм си запаметила и които искам да пробвам и когато дойде моментът за действие, все ми хрумва нещо ново и рецептите ми остават на заден план.
Конкретно за тази рецепта идеята ми дойде от една снимка в нета за шоколадов мус, в средата на който има желирано топче пресни ягоди. Да ви кажа, аз съм с огромно въображение и в главата ми веднага се завъртя картинка - гребваш с лъжичката от нежния мус и хоп, изненада, в устата ти започва да се топи леко кисело ягодово удоволствие, а контраста на вкусове направо може да те подлуди. От както видях снимката, все това ми е в главата и правя струвам, все натам ме влече.
Е, аз грабнах идеята, но я направих в тарталета по няколко причини:
1. Исках да ви покажа сладкия вариант на pate brisee или нашенското ронливо тесто
2. Исках да ви покажа и един друг начин на замесване на такова тесто, освен онзи с ледено-студените продукти
3. Да направя първия си опит да си отлея шоколадови бонбони.
4. Да си изпробвам чисто новичките формички за тарталети, с които се сдобих наскоро :)


Необходимите продукти за 12 малки тарталети са:
125 гр. масло
250 гр. брашно
50 гр. ситно смлени орехи
1 яйце
30 гр. захар
вода, само ако е необходимо

Редно е да започна да правя и снимки на самия процес на приготвяне, защото се улавям, че ми е трудно да обясня някои неща и се оплитам сама в собствените си думи.
Класическият начин за замесване на такова ронливо тесто е работата с ледено-студени продукти - масло, вода, брашно. Обаче взех, че се замислих над следния въпрос - как аджеба един сладкар в заведение да речем е в състояние да отдели минимум половин час в месенето на такова тесто, а и да не говорим как например се месят 5 кила тесто на ръка. Значи, би трябвало да има и друг начин. Намерих отговора в един от любимите ми френски сайтове (не ме питайте точно кой :)):
Маслото и захарта се избиват заедно буквално до пухкав маслен крем. След това се добавя и яйцето, което е добре да е на стайна температура, защото иначе много трудно се усвоява от маслото и захарта. След това се добавят брашното и ситно смлените орехови ядки. Замесва се тесто, като се добавя студена вода, само ако е необходимо. При мен нямаше нужда. Завиваме го добре в плик и го прибираме в хладилника за около час.
Като го извадим, то, логично е доста твърдо, затова хващаме точилката и му теглим един хубав бой, докато поомекне и стане за разточване :) Разточваме върху съвсем малко брашно, колкото да не залепне. Оформяме си тарталетите, като не забравяме да им надупчим дъното с вилица и печем на 200 градуса докато порозовеят и леко се отделят от краищата на формичките.

Сладкарски крем
Тук не съм проявила ама никакво въображение и си ползвах рецептата от тук. Мисля си, че всякакъв ванилов или шоколадов вариант е добре дошъл.

Ягодова сърцевина

Тук е моментът да ми размахате пръст защо не съм направила снимка в разрез, ама късно вече :)

100 гр. ягоди
1-2 с.л. захар
50 мл. вода
1 желатин + вода за разтваряне (Следете указанията на опаковката! Има разлика каква марка използвате, дали е на гранули или листов!)

Ягодите пюрираме с водата и захарта (в робот или с пасатор) и кипваме на котлона. Оставяме лекичко да поври, като махаме пяната, ако се образува. Отделно си разтваряме желатина в малко вода и след като набъбне го прибавяме към горещата ягодова течност, която НЕ ври вече. Ако кипи - ще пресече желатина и край. Бъркаме докато всичко се смеси добре, разпределяме във формички за лед и оставяме да се стегне в хладилника. Ако формичката е силиконова, лесно се вадят - като хапче. Ако е пластмасова - натопете за секунди в гореща вода и обърнете.


Сглобяване

Важно е да кажа - работим само с изстинали продукти!
В охладената тарталетка поставяме парченце от желираните ягоди и отгоре шприцоваме с крема, така че напълно да ги покрие. Декорирайте по желание. Аз си сложих едни бонбонки със същия ягодов пълнеж:


За бонбоните са ви нужни:

Шоколад и пълнеж по избор + формички за лед. Хич и не ви е притрябвало да инвестирате в специални форми за отливане на бонбони, идеално става и без тях.

Аз лично взех само 100 гр. шоколад, за да пробвам и ползвах ягодовия желиран пълнеж от тарталетите (преди да се желира :)))

Значи технологията е следната: част от шоколада се топи на водна баня, като:
1. Водата не опира съда, в който е шоколада
2. Водата не кипи
3. Шоколадът не трябва да е горещ
4. След като се стопи, махаме от огъня и добавяме останалата част от шоколада, за да уравновеси температурата му.

Сегааааааааа, пригответе са за сериозно мазане :) Няма как. Пригответе си един дълъг нож, лъжица и формички за лед. За 100 гр. шоколад излизат 7-8 бонбона, така че една ще стигне.
Правим следното - Взимаме щедро от разтопения шоколад и изливаме върху формичката за лед, заглаждаме навсякъде с ножа, обръщаме я надолу с главата над купата с останалия шоколад и потупваме по дъното. Целта е формите да се облеят с шоколад, но не с прекалено много. Махаме излишния шоколад, който обилно се е размазал около формичките с помощта на ножа и пращаме във фризера за 5 минути. Повтаряме процедурата още веднъж - полагаме втори слой шоколад и пак запращаме във фризера. Като стегнат добре, пълним с ягодовото пюре от по-горе. Не пълним до горе, за да си направим капачета. Пак - във фризера. След като стегне желатинът в ягодите, заливаме повторно с шоколад и подравняваме дъното. Т.е. почистваме с ножа, който използваме вместо шпатула, всичкия шоколад, който е извън формичките, за да не се наруши естетичния вид на нашите бонбони. Отново слагаме във фризера за 5 минутки и Voala - имаме си домашно приготвени шоколадови бонбони с пълнеж по избор, и то с почти пълната сигурност, че са значително по-здравословни от тези, които купуваме в магазина, просто защото знаем точно какво има вътре. Е, няма как да сме 100% здравословни, освен ако не сте решили сами да си направите шоколад, за което горещо ви препоръчвам опитите на Бубето.

Дълго стана, благодаря на тези, които са имали търпение да прочетат това словоизлияние, а ако имате желание, ще се опитам да изпрося съдействие от мъжа ми да направим едно видео точно как става отливането на бонбони.

Read More