Viki's blog отвръща на предизвикателството :)

Съвсем наскоро блогът ми беше включен в забавна игра от типа "Предай нататък", в която блогър предизвиква други блогъри да разкажат малко повече за себе си и да предадат на други 10 блогъри това предизвикателство :)

Странна верига, но забавна. Моето предизвикателство дойде от L'eter и си рекох "Защо пък не"

Ето и въпросите, които получих от нея, заедно с моите отговори:

1. Блогът ви достатъчно добре ли отразява вашата личност?

Не, има още какво да се желае :) Трудно ми е да опиша хаотичната си рачешка натура, но достатъчно добре отразява моята страст - сладкото, френското, шоколадът. Това са моите 3.

2. За какво можете да изхарчите спонтанно голяма сума пари?

Миналата година, когато гостите ми на рождения ми ден, бяха толкова добри да ме попитат какво си пожелавам за подарък, останаха изумени от количествата силиконови подложки, форми за печене и други подобни си пожелах. Ако имам възможност, съвсем спонтанно бих пръснала 1500 лв. за Kitchen Aid :) Не ме вълнуват скъпи дрехи, обувки и парфюми, бижутата ми се ограничават до брачна халка и колие със сърце, което за мен има огромна сантиментална стойност, но виж, всякакви щуротии и аксесоари, свързани с храна, ме докарват до временни умопомрачения, в които съм способна да похарча доста прилични суми

3. Къде съхранявате спомените си?

В главата. Имам хиляди снимки, но това, което е в главата ми, не може да бъде пресъздадено. Най-големият ми страх е някога, когато остарея, тези спомени да не избледнеят

4. Какво ви движи напред?

Движи ме надеждата, любовта...

5. Красота или здраве?

И двете. 

6. Чай или кафе?

Кафе. Черно, късо, горещо...

7. Какво би ви помогнало да сбъднете най-голямата си мечта в момента?

Нищо. 

8. Имате ли друго хоби освен това, което е тема на блога ви?

Имам да - уча се да снимам. Фотографията все повече завладява мислите ми. 

9. Виждате ли бъдеще в България?

Иска ми се. Не мога да напусна. Искала съм, но не мога. 

10. Какво бихте ми препоръчали да променя/добавя/разширя в моя блог?

Сладък е. Блогът трябва да отразява теб самата, така че трябва да е такъв, какъвто сметнеш за добе :)

Ииииииииииииии сега - Вики предизвиква 10 блогъра. За съжаление те трябва да са с по-малко от 200 последователи, затова трябва да се съобразя с това обраничение:

1. Таня, моята мила дружка със сладкото си местенце Cakelicious with Tania

2. Буба, друга моя любимка, която нямам търпение да публикува, за да се насладя на изключителното ѝ чувство за хумор, красиви снимки и невероятни идеи, не само в готвенето, но и в DIY прокетите - Sugar Coated Nothings

3. Лудата Ани с всичките ѝ щури хобита - All about my hobbies

4. Kokona - блог, който открих наскоро, но много харесах - Вкусен ден

5. Ели - Lavender dreams and butterflies - няма да крия, че тук първото, в което се влюбих е заглавието

6. Руми - R.Angelova blog

7. Геновева - Genoveff's blog

И понеже тук нататък зациклих, малко нарушавам правилата, но ще ми простите :)

Моите въпроси към тези мили дами са:

1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?

2. Как се справяш със стреса?

3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?

4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш

5. Песента, която те просълзява

6. Море или планина?

7. Какво те вади от равновесие?

8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за иборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?

9. Съжаляваш ли за нещо?

10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)

Правилата на играта:

10 въпроса задай, на моите 10 отговори 

Предай нататък на 10 блогъра с по-малко то 200 последователи

Остави линк към блога, който те е предизвикал :)

Хайде, момичета, вие сте :)

Read More

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)

Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.

Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)

И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...

Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

Read More

Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:

Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:

За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.

За плънката

200 мл. прясно мляко

200 мл. течна животинска сметана

4 цели яйца

1 пакетче ванилова захар

50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 

Слънчев ден от мен,

Вики

Read More

Сладолед с крема сирене и малинов сироп

Днешният ден, като го гледам през прозореца, особено предразполага към сладоледени изкушения :) Студ, вятър, облаци, бррррррр...

Ооообаче, напук на леда навън, нищо че е месец май, нека се разхладим с нещо супер, ултра лесно, възмутително вкусно и много студено: без яйца, без машина за сладолед. Единственото, което трябва да се подготви около час по-раничко, е малиновият сироп, не за друго, а за да изстине.

Аз ще продължа, вероятно да каканижа във всяка своя публикация срещу купешките сладоледи и сладкиши - не че не купуваме, купуваме, но всеки път проявявам изключително усилия на волята да не погледна съдържанието, защото знам, че просто ще го хвърля в кофата за боклук. Може би тези плодовите сладоледи, тип сорбета, са най-малкото зло, което се продава, но пак, винаги с едно-две-три наум.

Нямам машина за сладолед и едва ли скоро ще имам... Може би някога, когато кухнята ми ще е с размерите на настоящото ни жилище, ще си взема всичко, което бих искала да имам, но няма къде да сложа :)

Плътен, ароматен, без оцветители, без консерванти :) 

Съставките можете да видите на снимката:

(източник)

Използвах крем сирене на Hochland, може и Филаделфия или други сирена от този клас, с много ниско съдържание на сол. Солта се използва като съставка за засилване на вкусовете, така че няма драма да има мъничко, но в българските солта надделява и затова не препоръчвам да се използват.

За да си направите малиновия сироп, използвайте пресни или замразени малини. Кипнете ги с водата и захарта и оставете да поврят, докато самите малини се стопят. След това прецедете от семките и оставете да се охлади.

За да си направите сладоледа - разбийте крем сиренето и подсладеното кондензирано мляко - подчертавам подсладено, защото с другото не става. Разбийте ги докато се смесят идеално, без никакви бучки. След това направо в сместа изсипете добре охладената животинска сметана и продължете разбиването, докато сместа се сгъсти. 

Аз съм използвала силиконови формички за кексчета, но можете спокойно да направите цялото количество в един съд. Изсипвате част от сместа в съда, отгоре заливате с малиновия сироп и най-отгоре отново заливате с останалата смес. Прибирате във фризера за 2-3 часа.

Още по-хубаво става, ако на дъното на формата изсипете първо част от сиропа, а след това започнете да редувате пластовете - крем-сироп-крем. Когато се вади от формичката, сиропът се разтопява и като я обърнете, той се стича много вкусно по страните на сладоледа :)

А ето това се случва, докато правех опити за снимки :) Вика му се опит за саботаж :) 

Толкова сладка картинка - двете деца, въоръжени с лъжици стоят от двете страни на статива и готови за бой, на нисък старт. И докато правя поредните настройки, се случи това :) 

Ами това е от мен. Надявам се да опитате и да споделите, а аз ви пожелавам по-топли, слънчеви дни, които да развихрят вашето въображение по темата и ако имате желание, можете да споделите резултатите си на страницата на блога във Фейсбук.

Read More

Шоколадов, сладоледен мус пай

..... и последният - да затвори вратата... 

Понеже идва лято, идва ред и на разхлаждащите десерти. Да, идва лято, така че, ако влизаш във форма, спри дотук...Всъщност, можеш да продължиш, защото за разлика от купения сладолед, в него няма нищо, абсолютно нищо, което да направи така, че хранителните вещества да се залепят директно на задните ви части.
Вероятно знаете, че основен проблем при усвояването на храната, са нейните добавки, Е-та, консерванти, овкусители, заместители на млякото, на захарта (под формата на глюкоза и фруктоза) и всичко, което не е естествено, се залепва директно там, където е най-малко желано.

Ето, тук копирам съдържанието на един сладолед, него директно преписах от тази статия, която ви съветвам да прочетете цялата. Та, ето какво съдържа един сладолед: 

Възстановено сухо обезмаслено мляко, вафлена фунийка 16,4% (пшенично брашно, вода, захар, растително масло, емулгатор (соев лецитин), сол, оцветител (Е150d), аромат (ванилин), захар, какаова глазура 6,8 % (хидрогенирано растително масло, захар, нискомаслено какао на прах (10-12%), 1% оцветител (Е150с), емулгатор (соев лецитин), аромати (ванилия, шоколад), какаов спрей 6,1% (захар, растително масло, нискомаслено какао на прах 0,7%, емулгатор (соев лецитин), аромат (ванилин), глюкозен сироп, какао на прах 28%, суроватка на прах, хидрогенирано растително масло, сухо обезмаслено мляко, краве масло, емулгатор (Е412, Е410, Е407), оцветител (карамел), аромати (ванилин, шоколад, масло).  Може да съдържа следи от яйца и ядки. 
(от блога "За близнаците")

Лелеееее, колко продукт има тук! Направо да се замаеш докато прочетеш... По този повод, на фейсбук страницата на блога пуснах един къде виц, къде истина: 

Влязох в магазина и реших да си купя
един кроасан, от тези в опаковка. След
това се зачетох в съставките на кроасана
- оказва се, че е по- здравословно да
изям опаковката...

Ето и съставките в моята сладоледена торта. Без машина, с време на приготвяне - между пърженето на палачинки за съботната ни сутрешна закуска. Време за престой докато стане за ядене - 4 часа, като след първия час, спокойно може да се яде с лъжичка :) Но, за да има вид на торта и да се реже лесно, му трябват едно 4 часа на спокойствие.
Рецептата взех от една книга "The ultimate frozen dessert book", в която има невероятни рецепти и от която често ще споделям. 

Продукти

(форма 18 см, 8 порции)

За коричката отдолу:
7-8 какаови бисквити закуска
2 с.л. какао
100 гр. меко масло
50 гр. кафява захар (може и по-малко)

За сладоледа:

200 гр. черен шоколад
4 жълтъка
4 белтъка
200 мл. животинска сметана
Захар и вода за захарен сироп
1/2 есенция ром (или шоколадов ликьор, или бейлис)

За да направите бисквитената основа:Смелете фино какаовите бисквити, прибавете към тях какаото, маслото и кафявата захар. Разбъркайте, докато сместа стане влажна и разпределете равномерно на дъното на форма с диаметър 18 см. (аз използвам регулиращ се ринг).

За да направите сладоледа:Начупете шоколада на парченца и заедно с есенцията или ликьора по ваш избор, разтопете на водна баня. Когато 1/3 от шоколада се е разтопила, махнете от водната баня и бъркайте докато се стопи целия шоколад. Върнете обратно над топлата вода, но оттеглете от котлона. Така шоколадът няма да стяга, нито ще се претопли прекалено.

Сега си пригответе горещ захарен сироп и разбийте с половината от него жълтъците, а с другата - белтъците на сняг. За повече подробности, в секцията "Малки хитринки и тънкости" има подробно обяснение за това как се обработват яйцата.

Внимателно смесете жълтъците и шоколада докато всичко се смеси добре. След това още по-внимателно прибавете разбитите на сняг белтъци, докато не се виждат бели петънца. Най-накрая прибавете и разбитата на пухкав крем сметана.

Залейте бисквитената основа и оставете във фризера да стяга, както казах, поне 4 часа. На мен най-трудно ми беше да запазя хоризонталната форма при прибирането във фризера - трябваше да извадя цялото чекмедже, за да мога да сложа формата права :) Второто много трудно беше - да опазя едно парченце за снимка в разрез (тук с мило намигване към моята по-добра половинка).

Преди да извадите от формата, оставете за 5 минути на стайна температура да се отпусне. Това, което ми направи много силно впечатление, беше, че не се топи с такава скорост, с каквато се топи купешкия сладолед - стоя около половин час навън, без изобщо да потече. Сигурно, защото няма вода...

Светлите петна се получават, когато капне вода върху току що извадения от фризера сладолед, така че внимавайте ;)))))
Няма да съжалявате, ако опитате.

Read More

Манчестър Юнайтед с маскарпоне и бял шоколад

Когато човек обича да прави нещо и когато дъъълго не си го правил, започваш да изпитваш буквално абстинентен сърбеж в ръцете, докато не ти изкочи подходящ повод да си начешеш въпросната краста. Който не е пипнал захар, той не се е пристрастил :) Удоволствието да правиш нещо, да зарадваш някого е незаменимо, особено когато виждаш детска усмивка. Поводът за днешната публикация е един малък фен на Манчестър Юнайтед, на който от сърце му пожелавам един ден не само да стане част от отбора, да надмине Бербатов, да спечели другата половинка от чифта златни обувки и една златна топка в добавка към всичко това.

Определено мога да се похваля и с поставен рекорд по скоростно приготвяне на торта - от 9.30 сутринта до 15.00 часа същия ден, включително със замесването на фондана, крема, масления крем, покриването, боядисването и всичко. Категорично можеше да има повече детайли, но лични трудности попречиха да реализирам грандиозните си планове :) Важното е, че имаше един доволен рожденник.

Заради кратките ми срокове на работа съм правила тортата с готови блатове. Сърдечни благодарности и на www.hitrini.com за чудесния печат върху фонданова хартия и адекватното съдействие при оразмеряването и всичко.

Продукти за крема

750 гр. маскарпоне

1 голяма заквасена сметана

500 гр. бял шоколад

400 мл. течна млечна сметана с минимум 30% масленост

Пудра захар на вкус

Няма да спра да повтарям никога - винаги, когато имате възможност, използвайте течна, неподсладена сметана с минимум 30% масленост. Тя няма вкус на химия и е много по-добра от подлсадената.

Разбийте маскарпонето със заквасената сметана, докато получим хомогенна смес. 

Отделно разбийте течната сметана с мъничко пудра захар до пухкавост и оставете настрани.

Разтопете белия шоколад на водна баня - винаги разтапяйте така, а не в микровълнова, за да не го претоплите. Прибавете към маскарпонето и заквасената сметана, като непрекъснато бъркате, за да не се утаи и изстуди шоколадът на дъното. След това прибавете и разбитата на крем течна сметана и разбъркайте добре. Сега вече опитайте на вкус и ако прецените, сложете още малко пудра захар.

Няма нужда от желатин, защото шоколадът стяга достатъчно.

Ами това е, нищо сложно, но това, което опитах, беше много вкусно :)

Ето и близък план на обувката - само от нея съм много доволна, защото изглежда точно доста често използвана :))))

Това от мен за днес.

Read More

Парфе със сок от вишни и нар

Това което е вкусно, не винаги е сложно, не винаги иска много продукти. Иска се повечко въображение и от малко яйца, мляко и брашно можеш да си направиш нещо сладичко, вкусничко и лекичко.
Можеш даже да го сложиш и в графа "диетично", ако имаш смелостта да замениш захарта с подсладител.

Днешната рецепта е с ужасни снимки :(, но пък се получи едно много приятно и леко десертче.

Основата е, познайте - обикновения сладкарски крем, моят любим creme patissier, а отгоре е залят със сироп от вишни и нар :)

Продукти:

За блата:

За форма 18 см. диаметър

2 яйца

1 щ. сол

3-4 с.л. захар

3-4 с.л. брашно

За крема

1 литър прясно мляко

6 яйца

захар на вкус

1 шушулка ванилия (може и ванилова захар)

3 равни с.л. брашно

3 равни с.л. царевично нишесте

1 и 1/2 пакетче желатин

200 мл. млечна сметана, т.е. животинска

За сиропа

1 пресен нар

250 гр. вишни (моите са замразени)

захар на вкус

1/2 пакетче желатин

Приготвяне

Оставете яйцата известно време на стайна температура. Разбийте ги с щипката сол докато се сгъстят и побелеят. На този етап прибавете захарта и разбивайте докато сместа хубаво се сгъсти. Прибавете брашното като внимателно обърквате да не спадне сместа и печете на 180 градуса до готовност - не повече от 15 минутки.

Оставете да се охлади

За сиропа - изцедете добре вишните и нара. Играчката тук е в изцеждането на нара, но аз го направих така - взех обикновена сокоизтисквачка, от тези пластмасовите, срязах нара през средата и го изцедих като портокал. След това зърната от нар ги притиснах през метален гевгир, за да изкарам колкото се може повече сок. Смесих двата сока и сложих мъничко захар.
С част от сиропа напоих блата.

За крема - яйцата, захарта, зрънцата ванилия, брашното и царевичното нишесте се разбиват с миксер. Колкото по-пухкав крем направите, толкова по-лек и въздушен ще е кремът накрая. Докато разбивате яйцата, загрейте млякото в тенджерка. Като се затопли, започнете да го прибавяте към яйцата, като едновременно разбивате на ниска степен с миксера. Върнете всичко на котлона и бъркайте интензивно докато се сгъсти сместа.
Разтворете желатина в съвсем малко вода и след като набъбне, го прибавете към топлия крем. Не се учудвайте, това е изпитана техника за сгъстяване с желатин, когато се прибавя към гореща смес :) На този принцип се прави и пана кота-та :). Най-добре е кремът да изстива на стайна температура, като често се разбърква, за да се махне коричката отгоре. Не го покривайте още горещ с прозрачно фолио, тъй като от конденза, кремът се разрежда и не бих казала, че е върхът. Ако изстива  така да се каже насилствено на по-студено, най-вероятно ще се образуват бучки, които не са много приятни при ядене :)
Когато кремът е напълно студен, прибавете към него разбитата на пухкав крем сметана. Можете да ѝ прибавите и пакетче фиксатор.

За желирането - сока от нар и вишни се смесва с разтопения на водна баня желатин и се оставя на стайна температура. Не трябва да го изсипвате веднага, трябва да изчакате леко да се сгъсти преди да залеете парфето, което също леко трябва да стегне преди това иначе ще се смесят шарките или заливката ще изтече между стените на ринга.

Когато сглобявате парфето в ринга, бъдете внимателни, трябва да сте сигурни, че рингът няма да се отвори. Тъй като аз ползвам от тези, които се разширяват на различни диаметри, а те нямат закопчалка (поне моя), много е важно да сте си осигурили защита от отваряне, защото кремът, преди да стегне, е редичък и ще стане вселба :) Аз лично го вързах с една панделка и стегнах здраво.

Сложете блата на дъното, залейте със сироп, отгоре изсипете крема и заравнете. Рингът трябва да е около 10 см. височина за това количество.

Приберете в хладилника да стяга и когато като пипнете с пръстче отгоре, то не потъва, а желето вече се е посгъстило (не напълно, за да можете да го размазвате), залейте крема с желето, заравнете и приберете за поне 2 часа в хладилника.

Приятен апетит на всеки, който се престраши да опита :)

Read More