Ваканция УРА!

Скъпи приятели, ще липсвам известно време от интернет пространството, но не съм изоставила любимото си занимание.
Весело лято ви пожелавам, а за на есен съм приготвила още много интересни неща!

Read More

Орехови тарталети с ягодова сърцевина и едни бонбони за разкош

Започвайки тази публикация, установих, че най-трудното ми нещо е да измисля заглавие, което да казва всичко, което ми се иска. Затова и заглавията ми започнаха да стават доста дългички, но за сметка на това, надявам се, изчерпателни, така че все пак да предизвикат интерес. Казвам интерес, защото снимките са за слюноотделяне :)
Има дни, в които така ме сърбят ръцете да експерименти, че просто място не мога да си намеря. Имам един куп рецепти, които съм си запаметила и които искам да пробвам и когато дойде моментът за действие, все ми хрумва нещо ново и рецептите ми остават на заден план.
Конкретно за тази рецепта идеята ми дойде от една снимка в нета за шоколадов мус, в средата на който има желирано топче пресни ягоди. Да ви кажа, аз съм с огромно въображение и в главата ми веднага се завъртя картинка - гребваш с лъжичката от нежния мус и хоп, изненада, в устата ти започва да се топи леко кисело ягодово удоволствие, а контраста на вкусове направо може да те подлуди. От както видях снимката, все това ми е в главата и правя струвам, все натам ме влече.
Е, аз грабнах идеята, но я направих в тарталета по няколко причини:
1. Исках да ви покажа сладкия вариант на pate brisee или нашенското ронливо тесто
2. Исках да ви покажа и един друг начин на замесване на такова тесто, освен онзи с ледено-студените продукти
3. Да направя първия си опит да си отлея шоколадови бонбони.
4. Да си изпробвам чисто новичките формички за тарталети, с които се сдобих наскоро :)


Необходимите продукти за 12 малки тарталети са:
125 гр. масло
250 гр. брашно
50 гр. ситно смлени орехи
1 яйце
30 гр. захар
вода, само ако е необходимо

Редно е да започна да правя и снимки на самия процес на приготвяне, защото се улавям, че ми е трудно да обясня някои неща и се оплитам сама в собствените си думи.
Класическият начин за замесване на такова ронливо тесто е работата с ледено-студени продукти - масло, вода, брашно. Обаче взех, че се замислих над следния въпрос - как аджеба един сладкар в заведение да речем е в състояние да отдели минимум половин час в месенето на такова тесто, а и да не говорим как например се месят 5 кила тесто на ръка. Значи, би трябвало да има и друг начин. Намерих отговора в един от любимите ми френски сайтове (не ме питайте точно кой :)):
Маслото и захарта се избиват заедно буквално до пухкав маслен крем. След това се добавя и яйцето, което е добре да е на стайна температура, защото иначе много трудно се усвоява от маслото и захарта. След това се добавят брашното и ситно смлените орехови ядки. Замесва се тесто, като се добавя студена вода, само ако е необходимо. При мен нямаше нужда. Завиваме го добре в плик и го прибираме в хладилника за около час.
Като го извадим, то, логично е доста твърдо, затова хващаме точилката и му теглим един хубав бой, докато поомекне и стане за разточване :) Разточваме върху съвсем малко брашно, колкото да не залепне. Оформяме си тарталетите, като не забравяме да им надупчим дъното с вилица и печем на 200 градуса докато порозовеят и леко се отделят от краищата на формичките.

Сладкарски крем
Тук не съм проявила ама никакво въображение и си ползвах рецептата от тук. Мисля си, че всякакъв ванилов или шоколадов вариант е добре дошъл.

Ягодова сърцевина

Тук е моментът да ми размахате пръст защо не съм направила снимка в разрез, ама късно вече :)

100 гр. ягоди
1-2 с.л. захар
50 мл. вода
1 желатин + вода за разтваряне (Следете указанията на опаковката! Има разлика каква марка използвате, дали е на гранули или листов!)

Ягодите пюрираме с водата и захарта (в робот или с пасатор) и кипваме на котлона. Оставяме лекичко да поври, като махаме пяната, ако се образува. Отделно си разтваряме желатина в малко вода и след като набъбне го прибавяме към горещата ягодова течност, която НЕ ври вече. Ако кипи - ще пресече желатина и край. Бъркаме докато всичко се смеси добре, разпределяме във формички за лед и оставяме да се стегне в хладилника. Ако формичката е силиконова, лесно се вадят - като хапче. Ако е пластмасова - натопете за секунди в гореща вода и обърнете.


Сглобяване

Важно е да кажа - работим само с изстинали продукти!
В охладената тарталетка поставяме парченце от желираните ягоди и отгоре шприцоваме с крема, така че напълно да ги покрие. Декорирайте по желание. Аз си сложих едни бонбонки със същия ягодов пълнеж:


За бонбоните са ви нужни:

Шоколад и пълнеж по избор + формички за лед. Хич и не ви е притрябвало да инвестирате в специални форми за отливане на бонбони, идеално става и без тях.

Аз лично взех само 100 гр. шоколад, за да пробвам и ползвах ягодовия желиран пълнеж от тарталетите (преди да се желира :)))

Значи технологията е следната: част от шоколада се топи на водна баня, като:
1. Водата не опира съда, в който е шоколада
2. Водата не кипи
3. Шоколадът не трябва да е горещ
4. След като се стопи, махаме от огъня и добавяме останалата част от шоколада, за да уравновеси температурата му.

Сегааааааааа, пригответе са за сериозно мазане :) Няма как. Пригответе си един дълъг нож, лъжица и формички за лед. За 100 гр. шоколад излизат 7-8 бонбона, така че една ще стигне.
Правим следното - Взимаме щедро от разтопения шоколад и изливаме върху формичката за лед, заглаждаме навсякъде с ножа, обръщаме я надолу с главата над купата с останалия шоколад и потупваме по дъното. Целта е формите да се облеят с шоколад, но не с прекалено много. Махаме излишния шоколад, който обилно се е размазал около формичките с помощта на ножа и пращаме във фризера за 5 минути. Повтаряме процедурата още веднъж - полагаме втори слой шоколад и пак запращаме във фризера. Като стегнат добре, пълним с ягодовото пюре от по-горе. Не пълним до горе, за да си направим капачета. Пак - във фризера. След като стегне желатинът в ягодите, заливаме повторно с шоколад и подравняваме дъното. Т.е. почистваме с ножа, който използваме вместо шпатула, всичкия шоколад, който е извън формичките, за да не се наруши естетичния вид на нашите бонбони. Отново слагаме във фризера за 5 минутки и Voala - имаме си домашно приготвени шоколадови бонбони с пълнеж по избор, и то с почти пълната сигурност, че са значително по-здравословни от тези, които купуваме в магазина, просто защото знаем точно какво има вътре. Е, няма как да сме 100% здравословни, освен ако не сте решили сами да си направите шоколад, за което горещо ви препоръчвам опитите на Бубето.

Дълго стана, благодаря на тези, които са имали търпение да прочетат това словоизлияние, а ако имате желание, ще се опитам да изпрося съдействие от мъжа ми да направим едно видео точно как става отливането на бонбони.

Read More

Ягодово клафути или просто сладък омлет с ягоди

Тръгнах да правя това десертче по снимка. За първи път чух за клафутито от моя любимец Жак Пепен преди няколко месеца, когато ми подариха книжката в знак за благодарност за тази и тази торта. Бях позабравила малко за него, когато един ден, шляейки се из Pinterest, не попаднах на ето тази публикация. Ей сега е моментът да ми свалите шапка за полиглотските умения, но преди да го направите, да си призная - харесах снимката, но идея си нямах какво пише там :) За мое щастие сестричката на мъжа ми учи балкански езици за удоволствие и беше така добре да ми я преведе. След като видях рецептата на български - щрак - ми това било клафути или някаква негова форма. Само името му звучи сложно, иначе е супер лесно за правене, безумно вкусно, както се оказа.

Дори, като се позамислиш, може да се включи в графа "почти диетично", лошото е, че не минаваш с едно парче, а поне с 2 - което пък автоматично праща този десерт с червена светлина в графата "ВНИМАВАЙ, идва лято" :)

Един ден се присетих за тази рецепта и тръгвам да търся заветното листче, нооооо - хоп - няма гоооо! Е, да си призная, криво ми стана, защото не помнех точно съставките. Но извадих мосю Пепен от шкафа и по спомени сглобих следното нещо:
Продуктите, които използвах са:
около 600 гр. ягоди
5 яйца
1 бакпулвер
3 супени лъжици брашно
1 шушулка ванилия
150 гр. меко масло
1/2 ч.ч. захар

Приготвяне

Елементарно да се приготви, много вкусно! Аз използвах много голяма тава - 28 см., но според мен, за да има по-голяма височина, трябва да е във форма 22-24 см., но не трябва да е много дълбока, защото след това се обръща върху чиния.

Загряваме фурната на 150-160 градуса.
Намазваме формата дебело с масло и поръсваме с мъничко брашно. Върху нея подреждаме ягодите, нарязани на тънки парчета, така че цялото дъно да е покрито.
Приготвяме плънката така - разбиваме яйцата със захарта и зрънцата от шушулката ванилия на гъст крем - докато утроят обема си и побелеят. Към тях прибавяме пресятото брашно и бакпулвера. Брашното е минимум, просто по-скоро като сгъстител. Аз карах мързеливата и добавих останало масло направо към яйцата и доразбих с миксера. Не е фатално, но по правило маслото се разбива отделно и се прибавя към яйчената смес. Всичко се изсипва върху ягодите и се оставя да се пече на слаба температура. Ако се пече на по-висока, бързо хваща коричка отгоре, но отвътре е суров. Печем като крем-карамел, без водната баня - бавно и търпеливо. Готово е, когато като поразклатиш тавата сместа вътре не мърда.
След като се изпече, още горещо, се взима чиния с размера на тавата и се обръща върху нея. Това е най-сложното акробатично движение - нещо като жонглиране с гореща тава и порцеланова чиния. Много е важно да уцелиш чинията, иначе язък за печенето :)

Read More

Ягодов ганаш и една кофти издънка :)

Идеята за този ганаш не е това, което трябваше да бъде. Него приготвих като пълнеж за френски макарони. Ганашът не е издънка, напротив, горещо го препоръчвам, обаче да ви кажа с тия макарони такъв провал претърпях, че просто не е истина. Не че не се изядоха и не бяха вкусни, но хич не бяха това, което представлява макаронът. Макарони можете да видите в блога на Ири Купенска - Слънчевата кухня, аз тотално се изложих :) Горещо се надявам да мога скоро да предложа и аз нещо качествено и добро, засега няма да пиша за тях, но пък с удоволствие ще ви представя рецептата за техния пълнеж, която може да се консумира както като крем, може да се вложи и в торта.

Продукти
200 мл. животинска сметана
100 гр. млечен шоколад
3 жълтъка
около 20 гр. масло
6-7 едри ягоди
1 ч.л. царевично нишесте

Приготвяне

Кипваме си сметаната както е по протокол. Изливаме я върху натрошения шоколад. Отделно разбиваме жълтъците с мъничко захар и царевичното нишесте и изливаме горещата сметаново шоколадова смес върху яйцата. Връщаме на тих котлон и бъркаме докато се сгъсти. Накрая добавяме ягодите, които сме смлели на пюре и махаме от огъня. Като изстине леко, добавяме маслото. Охлаждаме до стайна температура, разпределяме в десертни чашки и оставяме в хладилника за няколко часа.


На снимката се виждат там отзад едни жалки подобия на макарони. Пиша за това, защото това е един прекрасен пример, в който дори и когато следваш едно към едно една рецепта, нещата могат да не ти се получат, защото си пропуснал един мъничък детайл. Често са ми казвали - "Добре де, следвам рецептата, пък не става", ето и при мен се случи. Просто не се доверих на усета си, а добросъвестно изпълнявах стъпките, написани в рецептата. Само дето преведох думата "macaroner" (fr.) като оформянето на макарони с пош, а това се оказа специфична техника за разбъркване на тестото до получаването на лъскава смес. А като си представя, че се бях въоръжила с везна и съм спазила рецептата до грам...

Както и да е, насладете се на пълнежа им в чашка, пък дай боже, скоро да се навия и да представя самият френски макарон, но в истинския му изкусително апетитен и вкусен вид :)

Read More

Торта с извара и ананас и не едно, а две агнета отгоре

Откакто се замислих върху тази публикация, в главата ми се върти репликата от рекламата на една банка - "Моят Жорко....". Та, моят Жорко вчера беше именник и както милото само си каза - "И аз съм човек, и аз имам имен ден"! Най-напред ще му пожелая много, ама много да е здрав, весел и безгрижен, ще си го обичам до живот и да му мисли снахата след време... Ям люти чушки и лют червен пипер от сега, че да ми се подлюти хубаво душицата за след има-няма някакви си 12-13 години, като почне да ми води вкъщи онези крадли на мамини момченца :))))
Сега, тортата ми в негова чест, разбира се, е с агне отгоре, а вкусът й е вдъхновен от едни руски десертчета с подсладена извара, които са уникално вкусни и дори могат да бъдат вписани в графа "сравнително полезни". И понеже мойте двама синове умират за тях, сериозно се заех със задачата да им направя подобен крем за торта. Ето тортата сега.
Ако имах повечко време, щях да пипна повечко детайлите, но както незнайно защо се случва, закон на Мърфи ли, що ли, когато имам торта за вкъщи, винаги имам болник, върху който съсредоточавам цялото си внимание и желанието ми за гласене отива.
Но ето тортата е факт, а аз бях доста притеснена как ще се получи като вкус, но смея да твърдя, че стана невъзможно вкусна, фина и лека. И определено ще има интерпретации по темата с шоколад, карамелизирано кондензирано мляко и различни плодове.



Изварата, която ползвах, е от руските магазини Берьозка и не мога да кажа, че би се получило същото с българска извара, защото нашенската стои зърниста и груба, дори при разбиване. Българската извара се прави от суроватката на млякото, докато руската, или както се нарича - творог, е от мляко. Маслеността й е 15% (имат и нискомаслена - 1.5%, но аз не залагам на преминали преработка за обезмасляване продукти).

Продукти:
500 гр. извара
500 мл. животинска сметана
4 яйца
2/3 ч.ч захар
около 50 мл. вода
2 с.л. кисело мляко
1 консерва ананас
2 желатина

100 мл. сметана
100 гр. млечен шоколад

Приготвяне
Блатът е готов.
Изварата, заедно с двете супени лъжици кисело мляко се разбива с пасатор до плътна кремообразна консистенция. При отваряне тя изглежда суха и на зърна, но като се разбие добре, става на крем.
През това време на котлона слагаме да се вари захарта и водата (водата трябва малко да покрие захарта), за да получим гъст захарен сироп - с него ще сготвим яйцата. Яйцата ги слагаме най-добре в метален съд, защото задържа топлината по-дълго време, и когато сиропът е готов, наливаме на тънка струйка, като същевременно бием с миксера на най-силната степен. Целта е да не позволим на сиропа да се утаи на дъното, защото бързо изстива и няма да сготви яйцата. Разбиваме докато сместа утрои обема си, стане на гъст крем и изстине. Добавяме полека към изварата. Нормално е да се втечни, но няма страшно. Опитваме на вкус и добавяме още мъничко захар, ако е необходимо. Прибавяме ананаса, като гледаме да сме го отцедили добре, аз го смлях на пюре, но може и на кубчета, може и да се подреди върху самия блат, както решите. Към всичко това добавяме разтворения и разтопен на водна баня желатин и оставяме в хладилника лекичко да стегне, но не напълно.

Отделно разбиваме 500 мл. сметана - аз използвам неподсладена и не й добавям захар. Когато другата смес се е охладила добре и вече не прилича на супа, прибавяме битата сметана и объркваме хубаво. Ако има нужда, върнете в хладилника за още малко време, но кремът не трябва да е напълно стегнал.

Кипнете сметаната и прибавете натрошения млечен шоколад. Оставете настрани да изстине.

Сглобяване

Намажете съвсем мъничко блатовете с четка със сиропа от ананаса, отгоре залейте с част от сметаново-шоколадовата смес и след това част от крема. След това пак - блат, пак малко сироп от ананас, и шоколадов ганаш, крем. В хладилника стяга за поне 3 часа, след това измазваме и декорираме, както ни хрумне.

Read More

Публикация номер 100 и един шоколадов мус с кокосова бисквита

Боже, колко ми е трудно да започна юбилейната си публикация! Три пъти пиша, три пъти трия. Рекапитулацията е следната - точно 100 публикации с различни рецепти за една година и малко.

Нещо днес не ме бива много в приказките, затова преминавам към юбилейната си рецепта:

Кокосова бисквита с шоколадов мус и пресни ягоди















Продукти:

За бисквитената основа:
1/2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кокосови стърготини
1 яйце
125 гр. масло

За муса: (вдъхновена из някоя от рецептите от тук)

65 гр. прясно мялко
65 гр. сметана
200 гр. шоколад
3 жълтъка
10 гр. желатин
400 гр. пресни ягоди
450 гр. бита сметана

Приготвяне

Бисквитена основа

Смесваме брашното и кокоса в купа и отгоре нарязваме маслото на парченца. Размесваме добре, докато сместа стане на трохи и след това добавяме яйцето. Омесваме за кратко докато се събере на топка и оставяме в плик в хладилника да се охлади. По желание, може да добавите малко захар, но на мен ми хареса без. След охлаждането разточваме и оформяме в основата на ринг за печене, като отдолу сме сложили хартия. Покриваме с алуминиево фолио (кокосът изгаря и мирише лошо иначе) и печем за 10тина минути на силно загрята фурна.

Оставяме да се охлади. Бисквитата се свива леко при печенето, но трябва да остане мекичка, не твърда.

Шоколадов мус

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Отделно разбиваме жълтъците на крем с мъничко захар. Като кипне млякото полека изсипваме към жълтъците и връщаме всичко на котлона. Бъркаме докато се посгъсти и добавяме натрошения шоколад. Бъркаме докато всички продукти се смесят напълно. Оставяме настрани да се охлади. Когато е достатъчно хладко, не горещо, прибавяме разтворения в малко вода желатин и объркваме. След като напълно изстине, прибавяме нарязаните на кубчета ягоди и смесваме с битата сметана.

В ринг за торта поставяме основата от кокос, отгоре заливаме с муса и оставяме в хладилника за около 2 часа.

За съжаление този път ползвах растителна подсладена сметана, но ако се прави с животинска, тогава добавете малко захар и определено ще е още по-добре. Приятен апетит :)

Read More

Сутрешен експеримент - какаово-портокалови палачинки

Днешната ранна сутрин започна както винаги с "Мамо, какво ще ядем?", а аз като една мила и грижовна майка, която гледа да мине метър напоследък, нежно казвам: "Ами, има филийки, кус-кус...", такива едни лесни работи. Да, ама не. Насреща номер едно казва "Искам палачинки", а номер две приглася: "На мен ми се яде нещо шоколадово". Добре, че номер 3 беше на работа, че да мога да настроя заспалия си мозък само на детска вълна. И така, дойде въпросът как да удовлетворя нуждите и на двата номера, без поне единият от тях да ме замери със закуската си и денят да започне меко казано на криво.
При нас денят за пазаруване е неделя или понеделник, следователно изборът ми на продукти е драстично намалял. След кратка ревизия на хладилника установих, че имам достатъчно броя яйца за палачинки, но недостатъчно количество мляко за тях. В такъв случай прибягвам до традиционните американски палачинки, но тук възниква следният проблем - те са меко казано жълти, т.е. в тях липсва нужното за удовлетворяване на канибалските страсти шоколадово. Междувременно в краката ми се набута един портокал, с който снощи децата играха на топка и се сетих, че сигурно е достатъчно сочен вече, за да стане на портокалов сок. Да де, ама как по дяволите да напълня гърлата на два броя момчета със сока на един портокал?
И тогава в главата ми започва да се оформя идея, която визуализирам така:

След това лирично отклонение, което ме доведе до тази рецепта, може би е време да пиша и за нея. Всичко тук е малко с уговорката около 1 ч.ч. мляко да речем, защото какаото и портокала малко променят количеството на продуктите:

1 яйце
1 щ. сол
сокът от 1 портокал
1 ч.ч прясно мляко
2-3 с.л. разтопено масло
1 ч.ч. и малко брашно
20-25 грама какао (ползвайте качествено какао)
1 бакпулвер
1/2 ч.ч. захар
1 ампула ромова есенция

Приготвяне

Първо разбих яйцето с щипка сол на пяна. Към него добавих портокаловия сок и разбърках добре. След това сложих прясното мляко и отново разбърках. Отделно смесих брашното, бакпулвера и какаото, пресях ги заедно и ги добавих към течната смес. Разбърквам добре с тел (рядко ползвам миксер, кеф ми е да си бъркам), добавих разтопеното масло, захарта и една ампула ромова есенция. Тестото трябва да е сравнително течно, не толкова, колкото за класическите палачинки, но не и толкова гъсто като за американските палачинки. Да речем консистенцията на боза.
Палачинките печем на умерен котлон като първо слагаме малко масло, отгоре изливаме част от сместа. Обръщат се, когато отстрани започне да се образува лека коричка, а отгоре да се показват мехурчета. Обръщането е меко казано приключение, тъй като тестото е много рядко, но пък яденето е истинско удоволствие, особено поднесени с домашно малиново сладко.

Бележки

При следващото приготвяне на тези палачинки ще си взема следните бележки:

1. Ако имах шоколад, щях да добавя 1 разтопен млечен шоколад вместо какао
2. Бих сложила истински ром или коняк вместо есенция
3. Бих настъргала и кората на портокала в тестото

Read More