Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:

Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:

За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.

За плънката

200 мл. прясно мляко

200 мл. течна животинска сметана

4 цели яйца

1 пакетче ванилова захар

50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 

Слънчев ден от мен,

Вики

Read More

Сладолед с крема сирене и малинов сироп

Днешният ден, като го гледам през прозореца, особено предразполага към сладоледени изкушения :) Студ, вятър, облаци, бррррррр...

Ооообаче, напук на леда навън, нищо че е месец май, нека се разхладим с нещо супер, ултра лесно, възмутително вкусно и много студено: без яйца, без машина за сладолед. Единственото, което трябва да се подготви около час по-раничко, е малиновият сироп, не за друго, а за да изстине.

Аз ще продължа, вероятно да каканижа във всяка своя публикация срещу купешките сладоледи и сладкиши - не че не купуваме, купуваме, но всеки път проявявам изключително усилия на волята да не погледна съдържанието, защото знам, че просто ще го хвърля в кофата за боклук. Може би тези плодовите сладоледи, тип сорбета, са най-малкото зло, което се продава, но пак, винаги с едно-две-три наум.

Нямам машина за сладолед и едва ли скоро ще имам... Може би някога, когато кухнята ми ще е с размерите на настоящото ни жилище, ще си взема всичко, което бих искала да имам, но няма къде да сложа :)

Плътен, ароматен, без оцветители, без консерванти :) 

Съставките можете да видите на снимката:

(източник)

Използвах крем сирене на Hochland, може и Филаделфия или други сирена от този клас, с много ниско съдържание на сол. Солта се използва като съставка за засилване на вкусовете, така че няма драма да има мъничко, но в българските солта надделява и затова не препоръчвам да се използват.

За да си направите малиновия сироп, използвайте пресни или замразени малини. Кипнете ги с водата и захарта и оставете да поврят, докато самите малини се стопят. След това прецедете от семките и оставете да се охлади.

За да си направите сладоледа - разбийте крем сиренето и подсладеното кондензирано мляко - подчертавам подсладено, защото с другото не става. Разбийте ги докато се смесят идеално, без никакви бучки. След това направо в сместа изсипете добре охладената животинска сметана и продължете разбиването, докато сместа се сгъсти. 

Аз съм използвала силиконови формички за кексчета, но можете спокойно да направите цялото количество в един съд. Изсипвате част от сместа в съда, отгоре заливате с малиновия сироп и най-отгоре отново заливате с останалата смес. Прибирате във фризера за 2-3 часа.

Още по-хубаво става, ако на дъното на формата изсипете първо част от сиропа, а след това започнете да редувате пластовете - крем-сироп-крем. Когато се вади от формичката, сиропът се разтопява и като я обърнете, той се стича много вкусно по страните на сладоледа :)

А ето това се случва, докато правех опити за снимки :) Вика му се опит за саботаж :) 

Толкова сладка картинка - двете деца, въоръжени с лъжици стоят от двете страни на статива и готови за бой, на нисък старт. И докато правя поредните настройки, се случи това :) 

Ами това е от мен. Надявам се да опитате и да споделите, а аз ви пожелавам по-топли, слънчеви дни, които да развихрят вашето въображение по темата и ако имате желание, можете да споделите резултатите си на страницата на блога във Фейсбук.

Read More

Шоколадов, сладоледен мус пай

..... и последният - да затвори вратата... 

Понеже идва лято, идва ред и на разхлаждащите десерти. Да, идва лято, така че, ако влизаш във форма, спри дотук...Всъщност, можеш да продължиш, защото за разлика от купения сладолед, в него няма нищо, абсолютно нищо, което да направи така, че хранителните вещества да се залепят директно на задните ви части.
Вероятно знаете, че основен проблем при усвояването на храната, са нейните добавки, Е-та, консерванти, овкусители, заместители на млякото, на захарта (под формата на глюкоза и фруктоза) и всичко, което не е естествено, се залепва директно там, където е най-малко желано.

Ето, тук копирам съдържанието на един сладолед, него директно преписах от тази статия, която ви съветвам да прочетете цялата. Та, ето какво съдържа един сладолед: 

Възстановено сухо обезмаслено мляко, вафлена фунийка 16,4% (пшенично брашно, вода, захар, растително масло, емулгатор (соев лецитин), сол, оцветител (Е150d), аромат (ванилин), захар, какаова глазура 6,8 % (хидрогенирано растително масло, захар, нискомаслено какао на прах (10-12%), 1% оцветител (Е150с), емулгатор (соев лецитин), аромати (ванилия, шоколад), какаов спрей 6,1% (захар, растително масло, нискомаслено какао на прах 0,7%, емулгатор (соев лецитин), аромат (ванилин), глюкозен сироп, какао на прах 28%, суроватка на прах, хидрогенирано растително масло, сухо обезмаслено мляко, краве масло, емулгатор (Е412, Е410, Е407), оцветител (карамел), аромати (ванилин, шоколад, масло).  Може да съдържа следи от яйца и ядки. 
(от блога "За близнаците")

Лелеееее, колко продукт има тук! Направо да се замаеш докато прочетеш... По този повод, на фейсбук страницата на блога пуснах един къде виц, къде истина: 

Влязох в магазина и реших да си купя
един кроасан, от тези в опаковка. След
това се зачетох в съставките на кроасана
- оказва се, че е по- здравословно да
изям опаковката...

Ето и съставките в моята сладоледена торта. Без машина, с време на приготвяне - между пърженето на палачинки за съботната ни сутрешна закуска. Време за престой докато стане за ядене - 4 часа, като след първия час, спокойно може да се яде с лъжичка :) Но, за да има вид на торта и да се реже лесно, му трябват едно 4 часа на спокойствие.
Рецептата взех от една книга "The ultimate frozen dessert book", в която има невероятни рецепти и от която често ще споделям. 

Продукти

(форма 18 см, 8 порции)

За коричката отдолу:
7-8 какаови бисквити закуска
2 с.л. какао
100 гр. меко масло
50 гр. кафява захар (може и по-малко)

За сладоледа:

200 гр. черен шоколад
4 жълтъка
4 белтъка
200 мл. животинска сметана
Захар и вода за захарен сироп
1/2 есенция ром (или шоколадов ликьор, или бейлис)

За да направите бисквитената основа:Смелете фино какаовите бисквити, прибавете към тях какаото, маслото и кафявата захар. Разбъркайте, докато сместа стане влажна и разпределете равномерно на дъното на форма с диаметър 18 см. (аз използвам регулиращ се ринг).

За да направите сладоледа:Начупете шоколада на парченца и заедно с есенцията или ликьора по ваш избор, разтопете на водна баня. Когато 1/3 от шоколада се е разтопила, махнете от водната баня и бъркайте докато се стопи целия шоколад. Върнете обратно над топлата вода, но оттеглете от котлона. Така шоколадът няма да стяга, нито ще се претопли прекалено.

Сега си пригответе горещ захарен сироп и разбийте с половината от него жълтъците, а с другата - белтъците на сняг. За повече подробности, в секцията "Малки хитринки и тънкости" има подробно обяснение за това как се обработват яйцата.

Внимателно смесете жълтъците и шоколада докато всичко се смеси добре. След това още по-внимателно прибавете разбитите на сняг белтъци, докато не се виждат бели петънца. Най-накрая прибавете и разбитата на пухкав крем сметана.

Залейте бисквитената основа и оставете във фризера да стяга, както казах, поне 4 часа. На мен най-трудно ми беше да запазя хоризонталната форма при прибирането във фризера - трябваше да извадя цялото чекмедже, за да мога да сложа формата права :) Второто много трудно беше - да опазя едно парченце за снимка в разрез (тук с мило намигване към моята по-добра половинка).

Преди да извадите от формата, оставете за 5 минути на стайна температура да се отпусне. Това, което ми направи много силно впечатление, беше, че не се топи с такава скорост, с каквато се топи купешкия сладолед - стоя около половин час навън, без изобщо да потече. Сигурно, защото няма вода...

Светлите петна се получават, когато капне вода върху току що извадения от фризера сладолед, така че внимавайте ;)))))
Няма да съжалявате, ако опитате.

Read More

Манчестър Юнайтед с маскарпоне и бял шоколад

Когато човек обича да прави нещо и когато дъъълго не си го правил, започваш да изпитваш буквално абстинентен сърбеж в ръцете, докато не ти изкочи подходящ повод да си начешеш въпросната краста. Който не е пипнал захар, той не се е пристрастил :) Удоволствието да правиш нещо, да зарадваш някого е незаменимо, особено когато виждаш детска усмивка. Поводът за днешната публикация е един малък фен на Манчестър Юнайтед, на който от сърце му пожелавам един ден не само да стане част от отбора, да надмине Бербатов, да спечели другата половинка от чифта златни обувки и една златна топка в добавка към всичко това.

Определено мога да се похваля и с поставен рекорд по скоростно приготвяне на торта - от 9.30 сутринта до 15.00 часа същия ден, включително със замесването на фондана, крема, масления крем, покриването, боядисването и всичко. Категорично можеше да има повече детайли, но лични трудности попречиха да реализирам грандиозните си планове :) Важното е, че имаше един доволен рожденник.

Заради кратките ми срокове на работа съм правила тортата с готови блатове. Сърдечни благодарности и на www.hitrini.com за чудесния печат върху фонданова хартия и адекватното съдействие при оразмеряването и всичко.

Продукти за крема

750 гр. маскарпоне

1 голяма заквасена сметана

500 гр. бял шоколад

400 мл. течна млечна сметана с минимум 30% масленост

Пудра захар на вкус

Няма да спра да повтарям никога - винаги, когато имате възможност, използвайте течна, неподсладена сметана с минимум 30% масленост. Тя няма вкус на химия и е много по-добра от подлсадената.

Разбийте маскарпонето със заквасената сметана, докато получим хомогенна смес. 

Отделно разбийте течната сметана с мъничко пудра захар до пухкавост и оставете настрани.

Разтопете белия шоколад на водна баня - винаги разтапяйте така, а не в микровълнова, за да не го претоплите. Прибавете към маскарпонето и заквасената сметана, като непрекъснато бъркате, за да не се утаи и изстуди шоколадът на дъното. След това прибавете и разбитата на крем течна сметана и разбъркайте добре. Сега вече опитайте на вкус и ако прецените, сложете още малко пудра захар.

Няма нужда от желатин, защото шоколадът стяга достатъчно.

Ами това е, нищо сложно, но това, което опитах, беше много вкусно :)

Ето и близък план на обувката - само от нея съм много доволна, защото изглежда точно доста често използвана :))))

Това от мен за днес.

Read More

Парфе със сок от вишни и нар

Това което е вкусно, не винаги е сложно, не винаги иска много продукти. Иска се повечко въображение и от малко яйца, мляко и брашно можеш да си направиш нещо сладичко, вкусничко и лекичко.
Можеш даже да го сложиш и в графа "диетично", ако имаш смелостта да замениш захарта с подсладител.

Днешната рецепта е с ужасни снимки :(, но пък се получи едно много приятно и леко десертче.

Основата е, познайте - обикновения сладкарски крем, моят любим creme patissier, а отгоре е залят със сироп от вишни и нар :)

Продукти:

За блата:

За форма 18 см. диаметър

2 яйца

1 щ. сол

3-4 с.л. захар

3-4 с.л. брашно

За крема

1 литър прясно мляко

6 яйца

захар на вкус

1 шушулка ванилия (може и ванилова захар)

3 равни с.л. брашно

3 равни с.л. царевично нишесте

1 и 1/2 пакетче желатин

200 мл. млечна сметана, т.е. животинска

За сиропа

1 пресен нар

250 гр. вишни (моите са замразени)

захар на вкус

1/2 пакетче желатин

Приготвяне

Оставете яйцата известно време на стайна температура. Разбийте ги с щипката сол докато се сгъстят и побелеят. На този етап прибавете захарта и разбивайте докато сместа хубаво се сгъсти. Прибавете брашното като внимателно обърквате да не спадне сместа и печете на 180 градуса до готовност - не повече от 15 минутки.

Оставете да се охлади

За сиропа - изцедете добре вишните и нара. Играчката тук е в изцеждането на нара, но аз го направих така - взех обикновена сокоизтисквачка, от тези пластмасовите, срязах нара през средата и го изцедих като портокал. След това зърната от нар ги притиснах през метален гевгир, за да изкарам колкото се може повече сок. Смесих двата сока и сложих мъничко захар.
С част от сиропа напоих блата.

За крема - яйцата, захарта, зрънцата ванилия, брашното и царевичното нишесте се разбиват с миксер. Колкото по-пухкав крем направите, толкова по-лек и въздушен ще е кремът накрая. Докато разбивате яйцата, загрейте млякото в тенджерка. Като се затопли, започнете да го прибавяте към яйцата, като едновременно разбивате на ниска степен с миксера. Върнете всичко на котлона и бъркайте интензивно докато се сгъсти сместа.
Разтворете желатина в съвсем малко вода и след като набъбне, го прибавете към топлия крем. Не се учудвайте, това е изпитана техника за сгъстяване с желатин, когато се прибавя към гореща смес :) На този принцип се прави и пана кота-та :). Най-добре е кремът да изстива на стайна температура, като често се разбърква, за да се махне коричката отгоре. Не го покривайте още горещ с прозрачно фолио, тъй като от конденза, кремът се разрежда и не бих казала, че е върхът. Ако изстива  така да се каже насилствено на по-студено, най-вероятно ще се образуват бучки, които не са много приятни при ядене :)
Когато кремът е напълно студен, прибавете към него разбитата на пухкав крем сметана. Можете да ѝ прибавите и пакетче фиксатор.

За желирането - сока от нар и вишни се смесва с разтопения на водна баня желатин и се оставя на стайна температура. Не трябва да го изсипвате веднага, трябва да изчакате леко да се сгъсти преди да залеете парфето, което също леко трябва да стегне преди това иначе ще се смесят шарките или заливката ще изтече между стените на ринга.

Когато сглобявате парфето в ринга, бъдете внимателни, трябва да сте сигурни, че рингът няма да се отвори. Тъй като аз ползвам от тези, които се разширяват на различни диаметри, а те нямат закопчалка (поне моя), много е важно да сте си осигурили защита от отваряне, защото кремът, преди да стегне, е редичък и ще стане вселба :) Аз лично го вързах с една панделка и стегнах здраво.

Сложете блата на дъното, залейте със сироп, отгоре изсипете крема и заравнете. Рингът трябва да е около 10 см. височина за това количество.

Приберете в хладилника да стяга и когато като пипнете с пръстче отгоре, то не потъва, а желето вече се е посгъстило (не напълно, за да можете да го размазвате), залейте крема с желето, заравнете и приберете за поне 2 часа в хладилника.

Приятен апетит на всеки, който се престраши да опита :)

Read More

Бисквитена торта малко по-така

Дойде време с носталгия да си спомняме за онова вълшебно вкусно нещо, с което ни хранеха нашите баби и беше върхът на сладкарското изкуство - бисквитената торта.

Да, но както се развива сладкарството, така и не можем да оставим бисквитената торта в онова нейно си битие отпреди двадесет и повече години - залята с нишестен крем, неизменно сервирана в тава...

Аз казвам довиждане на малкото калории и без капка гузна съвест ви представям моята калорична интерпретация на бисквитена торта:

Кой иска торта?

Отново ще споделя - като дете обожавах тези торти - семплички и вкусни. Винаги ще ги свързвам с уютните следобеди, прекарани при баба след училище, с градината, в която тортата беше деликатес, с онази радост, с която те посреща "старата на прага" и думите - "Хайде, има бисквитена торта!". Някак много са ми мили тези спомени, някак, сигурно, защото остарявам :) Защото сега е мой ред да посрещам децата си така, защото сигурно ще дойде ред и внуците си така да посрещам. Странно защо, докато пиша този пост, очите ми се насълзяват - да си спомним за миналото с любов, но нека не оставаме в него.

Тортата, която ви представям днес, неизменно съдържа бисквити, но кремът е с маскарпоне и "блатовете" са заляти със сос от нерафинирана тръстикова захар, мента и ягоди.

Продукти

(за диаметър около 18 см., височина - 10 см.)

1 пакет какаови бисквити

500 гр. маскарпоне

1 голяма заквасена сметана

4 жълтъка

1 шушулка ванилия

3-4 с.л. пудра захар

3-4 с.л. кристална захар

1 п. желатин - 10 гр. 

700 - 800 гр. ягоди

300 гр. боровинки (моите са замразени)

За соса

6-7 ягоди

2 с.л. нерафинирана тръстикова захар

1 с.л. сушена мента (прясна би било още по-добре)

Приготвяне

В ринг за торта подреждаме плътен слой бисквити. За да се напаснат в кръглата форма, доста от тях са натрошени на по-дребни парчета. Това не е важно. Гледайте да ги подредите възможно най-плътно отдолу, за да имате равномерна основа. 

За крема - разбийте маскарпонето с малко пудра захар до хомогенност и към него прибавете заквасената сметана. Не разбивайте дълго, защото заквасената сметана има свойството да се втечнява, убийте ме, не знам защо :) Към тази смес добавете семенцата на една ванилова шушулка. Моят съвет е да не пренебрегвате ваниловите шушулки. Те нямат заместител - нито ванилията на прах, нито есенцията могат да дадат този аромат, който сме свикнали да наричаме "бурбон ванилия". Чистият ванилов екстракт е добро решение за заместване. Можете да видите семенцата в самия крем на снимката. 

Отделно кипнете гъст захарен сироп и започнете да го доливате към жълтъците, като едновременно с това, разбивате с миксера на висока скорост. Разбивайте така в продължение на около 10 минути или докато сместа побелее и се сгъсти. Към сиропа, докато вреше, аз добавих и обвивката на ваниловата шушулка, да падне всичко, което е останало вътре :) 

Внимателно смесете маскарпонето, сметаната и жълтъците, докато всичко се смеси в едно. Прибавете разтворения желатин. Не го пропускайте - от соса, плодовете, особено, когато има и замразени, от влагата на крема, тортата много омеква. Ако не сложите, рискувате да я гоните изпод ринга по целия хладилник. И без това при рязане, парчетата едва се държат, нямам идея какво ще стане без него :)

Ох, докъде стигнах? Много говоря, в случая пиша, и забравям. Връщам се назад, чета, ах... дааа - пригответе сос. За целта в блендер сложете тръстиковата захар, ягодите и ментата и разбийте. Отначало внимателно, след това - на високи обороти, докато всичко придобие червеникаво-кафеникав оттенък. Говоря за соса, не за стените в кухнята и вашите дрехи :)

Сглобяване

Върху първия слой бисквити сложете 1/3 от крема. Нарежете на парченца ягоди и разпръснете отгоре. Сложете също и малко боровинки - 1 шепа е ОК. Няма да ви арестуват ако сложите и повече :) Отгоре залейте с малко от току що приготвения сос - 2-3 супени лъжици. Подредете слой бисквити, залейте ги с малко сос, сложете още 1/3 от крема, пак малко ягоди на парченца, малко боровинки. Сложете трети пласт бисквити. Разстелете останалия крем и небрежно отрупайте с плодовете. Накрая залейте с останалия сос и оставете в хладилника за една нощ.

Сутринта изяжте с огромен апетит!

Надявам се тази публикация да извини почти едномесечното ми отсъствие от блога :) 

Read More

Лешникови бисквити с бял шоколад

Чудя се как да започна днес. Всъщност, рецептата, която трябваше да ви представя, беше за напукани шоколадови сладки, наречени още печен шоколадов трюфел.

Когато за първи път прочетох за тези сладки в книгата на Давид Лебовиц "Ready for Dessert", не можах да си ги избия от главата дълго време, докато се сдобия с капчица свободно време да ги направя. Ами, удивителни са! За съжаление една читава снимка не се получи на автентичната рецепта, че нещо не ме бива да снимам на тъмно и без статив :)))

Като категоричен експериментатор, рядко повтарям една и съща рецепта , но тези и в двата им варианта (бял и черен) влизат в секция "любими". Реших да опитам да ги направя с бял шоколад, ясно съзнавайки, че резултатът на външен вид няма да има нищо общо с тези от оригиналната рецепта, поради специфичните свойства на белия шоколад - с много ниско съдържание на какаово масло. И този път се справих със снимките:

Днес ще ви представя рецептата и на двата варианта. Има огромна разлика във вида им, в зависимост от това какъв шоколад се използва. Когато са направени с тъмен шоколад (60%), сладките имат точно вид на сладки, а не на бисквитки. Имат овална форма и отгоре са напукани, докато тези с бял шоколад стават плоски.

Когато преди две години прохождах в декорацията със захарно тесто, цялата ми мисъл беше насочена към това да намеря най-вкусните бисквити, които стават за декориране. Е, сега, по-късно, с уврял мозък, се чудя - защо е да разваляш вкуса на една бисквита с огромни количества захар? Сега просто търся вкусни сладки, които да допълват кафето, колкото и грозни да са на външен вид!

Продукти

Те са едни и същи за двата варианта, за които говорех досега, с уточнението, че черният шоколад трябва да е между 50% и 60%, не по-малко.

225 гр. шоколад (бял или черен)

45 гр. несолено масло

1 и 1/2 с.л. ликьор (аз не сложих, защото нямам)

125 гр. сурови лешници (оригиналната рецепта е с печени несолени бадеми)

70 гр. брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

2 големи яйца на стайна температура

65 гр. кристална захар

Кристална и пудра захар за овалване 

Съветвам ви да следвате точно рецептата, особено, когато правите сладките с черен шоколад. 

Разтопете маслото и шоколада на водна баня. Ако шоколадът е на блокчета, нарежете го на ситно, за да се стопи по-бързо и да не достига висока температура. Прибавете ликьора, ако слагате.

В блендер смелете заедно брашното, лешниците, бакпулвера и солта, докато получите фино брашно. 

Разбийте яйцата със захарта до пухкав крем. Първо се разбиват яйцата, след като се сгъстят, се прибавя захарта. Към тази гъста смес прибавяме разтопения шоколад и разбиваме, докато съставките се смесят добре. След това със шпатула разбъркваме хубаво сухите съставки. Оставяме в хладилника за час-два да стегне сместа.

Загряваме фурната на 160 градуса (за черен шоколад) или на 180 градуса за бял. От стегналата смес оформяме топчета, около 3 см. големи, които овалваме последователно в кристална захар и в пудра захар. Сместа от черен шоколад е твърда и гъста, докато тази от бял - по-лепкава. Печем 10-12 минути. Сладките с черен шоколад трябва да са стегнали отстрани, разпукани в средата, но още меки. Сладките с бял шоколад се разливат много (редете ги в тава на голямо разстояние една от друга, останалото дръжте в хладилника). Готови са, когато се зачервят по краищата.

Използвайте задължително хартия за печене.

Да ви е сладко, влюбено и щастливо :)

Read More