Още една шоколадова торта, този път с Gummy bear

Ето, че успях да намеря няколко минутки да напиша рецептата за тортата, която преди толкова много време качих на страничката на блога във Фейсбук :)

Темата е по повод рожденния ден на малкото ми отроче, което искаше торта на Джъмбо :) Магазина де :) Реално, той има представа за това зелено същество само от там.

Ето я тортата, а надолу ще ви разкажа в каква приказка се вкарах с това мече:

Идеята на този мечок беше да е на върха на тортата. Позата трябваше да е следната - той се е подпрял на един пръст, а останалата част от тялото му да е в брейк поза във въздуха. Принципно това не е толкова трудно изпълнимо, ако фигурката има шанс да изсъхне добре. Отделих ѝ цяла една нощ да я моделирам, оставих я да съхне на масата. Принципно за почти две денонощия фигурката трябва да е суха и твърда като камък. Оооообаче, петък е, а рожденният ден - в събота. В петък взех отпуска, за да се спрявя с всички задачи около празника и реших да си оставя и дечицата вкъщи. Закусват си те, а аз, досетливата, си оставих мечето да съхне на същата тази маса, подложена на атака от закусващи деца. И стана, естествено, това, което трябваше да предвидя: Гого (рожденника на следващия ден) изля цяла чаша вода върху фигурката. Тези от вас, които поне веднъж са пипали фондан, знаят колко пагубно действа водата на фондана. За тези, които не знаят, да кажа - водата на фондана действа така, както действа огъня и топлината на снега.

Аз просто седнах и ревнах. Подсуших колкото можах и положих мечето старателно на една кърпа да съхне. Уви, шансът да изсъхне толкова добре изкъпан за ден е нулев. Позасъхна толкова, колкото да ми позволи да го боядисам. Наложи се да разглобя краката и да ги монтирам в седнала позиция, за да свърши работа това мече за тортата и така замина и цялата ми идея и желание да я довърша. Та това е безидейният финал на една торта, която трябваше да има съвършено друг вид :)

Ааа, имаше и още! Как можах да забравя :) Вечерта, към 10 часа, изрязвам аз надписа и го оставям да позасъхне, преди да го дооцветя. През това време, викам си аз, заслужено ще ида да изпуша една цигара, след като бях направила: 8 тави френски макарони, 2 дози профитероли (със сладък и солен пълнеж), двуетажна торта с два вкуса, бяхс сготвила за вечеря, обгрижила децата, че и оцелях. Връщам се аз след има-няма 5 минути - надписът го няма наполовина - Митко го изяде! Колко време го рязах, само аз си знам. Хаааааааайде на ново! Хиляди пъти проклех тая цигара :)

В крайна сметка, справих се, няма начин да не се гордея със себе си :) И си заслужих да се самопоздравя мислено :)

Днес ще ви напиша само рецептата на шоколадовия етаж. Другият етаж е с тези лимонови блатове, с този пълнеж.

А това е разрез на шоколадовия етаж: 

За него реших да опитам други блатове, които адаптирах от тук. Ами, много съм доволна, много ми харесаха.

За торта с диамвтър 24 см., 4 блата, направих доза и половина. Рецептата е дадена за една доза:

Продукти за блата:

225 гр. брашно

40 гр. какао

10 гр. бакпулвер

4 гр. сода за хляб

225 мл. растително олио

225 гр. захар

4 големи яйца

100 мл. прясно мляко

Пресейте сухите съставки в купа. Отделно разбийте яйцата със захарта до пухкавост. Прибавете млякото, след това олиото и смесете добре. Внимателно объркайте сухите и мокрите съставки.

Сместа можете да опечете наведнъж, при температура не по-висока от 150 градуса или на части, като тогава увеличавате температурата на печене на 170-180 градуса.

Продукти за муса

Този мус стартира като идея от прочутия шоколадов крем на Буболинката, но е с различна технология, по-малко масло и малко сметана.

400 гр. черен шоколад (аз използвам шоколад с 60% какаово съдържание)

70 гр. масло

4 големи яйца 

400 мл. сметана (животинска, неподсладена)

50 гр. захар

50 мл. вода

5 гр. желатин, разтворен в 1 с.л. вода

Топим шоколада и маслото на водна баня. Разбъркваме добре, докато се получи хомогенна, лъскава смес. Бъркаме и работим само с чисти и сухи прибори! Водата е враг на шоколада.

Отделно кипваме водата със захарта и оставяме да ври докато се сгъсти на сироп. Етапът на готовност е, когато мехурчетата станат дребни, многобройни, покриват изцяло повърхността на водата. В купа сме сложили предварително яйцата и сме се заредили с миксера, настроен на максимална скорост. Започваме да изсипваме директно врящия сироп към яйцата и разбиваме на най-висока степен. Разбиваме, докато кремът се сгъсти. Към него добавяме разтопените шоколад и масло, като не спираме да бъркаме с миксера. Оставяме сместа в хладилника за час-два, след което прибавяме разтворения на водна баня желатин, смесваме с разбитата на пухкав крем сметана. Нека да се охлади още, преди да започнем да го слагаме в тортата. 

По желание можете да добавите ядки, алкохол, плодове, мента, каквото ви хрумне допълнително. Аз лично обичам изчистения шоколадов вкус.

Резултатът е блаженство :)

Едното обещание си изпъних, очаквайте скоро и фантастичен лимоново-боровинков чийзкейк :)

А, да! И можете да полеете това парче с пресен студен чай от боровинки и мента, гарниран с пресен лимон :)

За целта кипнете 250 гр. боворинки, 60 гр. захар с 500 мл. вода. Накрая на варенето прибавете шеша прясна мента, прецедете и охладете. Сервирайте с голямо количество лед и лимон.

Read More

Шоколадово-тиквена торта за ей така :)

Хрумката - сезонът на тиквите. Какво? Дълго време не е ясно... Знам само, че в последните седмици думата "тиква" ме преследва и наяве, и насън. В главата ми минават милион идеи, но твърде многото бръмбари пречат да изкристализира нещо конкретно. Едно е ясно - трябва, просто трябва да има тиква. Тиква, тиква, тиква!

Изпълнението - в събота имаме идея да прекараме един прекрасен ден навън. Цяяяял ден навън с децата. Времето разкошно, всичко супер, но връщането в колата изтъни до блясък нервната ми система. Прибрахме се лееееко замаяни от константния шум с децибели, дойстойни да засрамят концерт на Металика, и аз се заврях в моето си кътче, където намирам утеха. Като се замислиш кое е по-добре - да набиеш някого, или да си го изкараш на 4 яйца? И аз предпочитам да си го изкарам на яйцата и маслото вместо на друг :) Моите си знаят - мама е в кухнята, я ние да стоим по-надалеч :)

Резултатът:

Както съпружието често казва: "Мммм, обичам да си нервна" :)))))

А и отдавна не съм правила торта ей така. Тествах - стават и страхотни мъфини, но техният живот беше кратък, мир на трохите им...

Сега вкратце, рецептата.

За блата

(4 блата за торта с диаметър 20 см)

Източник

220 гр. кафява захар

220 гр. бяла захар (аз сложих 150 гр., но за който обича по-сладичко, да си сложи всичката)

180 гр. бътърмилк

400 гр. сварена подсладена тиква

125 гр. меко масло

4 яйца

180 гр. брашно

100 гр. какао

2 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сода за хляб

1/2 ч.л. сол

Едно лирично отклонение ще направя, но наскоро разбрах, че има някакви приспособления за равномерно изпичане на дебел блат. Приличат на колани, които се мокрят и се увиват около тортата, за да може да се изпече по-бавно отстрани. Не си купувайте такава щуротия! От чист инат изпекох цялото количество наведнъж, вместо на две или четири отделни платки, просто ей така, да видя аджеба, как спада в средата, а отстрани е изпечен. Ами няма такова нещо. Запомнете, при печене е от критично значение температурата. Когато се пече голямо количество наведнъж е добре да се намали температурата - този блат пекох на 150 градуса, около 40-50 минути, докато клечката излезне суха. Понеже заедно с него бутнах и една малка тавичка кексчета, първо увеличих температурата на 180 градуса - за 10-12 минути се изпекоха кексчетата. Като ги извадих, намалих на 150 градуса и пекох блата до готовност. Стана си съвършен. 

В купа смесваме тиквата, която сме направили на пюре и бътърмилка.

За бътърмилк съм писала в други публикации, но накратко - това е мляко, пресечено с киселина. В чужбинско се продава готово, ние тук си го правим. В чаша мляко със стайна температура, слагам чаена лъжичка лимонов сок и оставям за около 15 минути.

В друга купа, разбиваме маслото и двата вида захар на пухкав крем. Към тях добавяме едно по едно яйцата (всяко следващо се добавя, когато предното е напълно усвоено).

В трета купа смесваме брашното, какаото, солта, содата, бакпулвера.

В маслено-яйчената смес добавяме на 3 пъти сухите съставки, като редуваме с тиквено-бътърмилковата смес. Разбъркваме с тел, не много енергично, до пълното усвояване на съставките.

Намасляваме си формата за торта и изсипваме тестото в нея. Печем първоначално на 180 градуса (около 10-15 минути) и след това намаляваме на 150 градуса докато излезе суха клечка. 

Като изстине леко, обръщаме на решетка, където изстива напълно. След това режем на 4. Ако ви е страх да режете блат, не пречи да си изпечете 4 отделни платки, които след това да сглобите. 

Защо решетка, пита се някой. Веднага казвам - ако изстива на равна повърхност, примерно хартия за печене, тава, чиния или каквото и да било, горещите пари образуват конденз, което прави блата глетав и лепкав.

Крем

Елементарен. Всъщност, можете да сложите всякакъв крем вътре, но аз предпочетох да е нещо супер семпло:

350 гр. крем сирене

400 мл. течна подсладена сметана

Ако искате, към крема можете да добавите малко "тиквени подправки" - канела, карамфил, но за мен си е чисто кощунство. Въпрос на вкус :)

Разбивате крем сиренето, за да махнем бучките. Отделно разбиваме сметаната и смесваме с крем сиренето. Блатът не е сиропиран. Сглобяването е ясно.

Шоколадова заливка

200 мл. течна сладкарска сметана

200 гр. черен шоколад

20 гр. масло

Кипваме сметаната, добавяме шоколада, бъркаме докато стане вкусно кафяво. Като изстине леко, добавяме маслото. Оставяме да изстине до стайна температура и заливаме върху тортата.

Бон апети!

Read More

Торта "Добрият дух Каспър" - манго, кокос, шоколад и сочни блатове :)

Голямото ми момче порастна! Ами порастна си - как го владеят това - да растат със скоростта на светлината, да не ти дадат минутка дъх да си поемеш, да се насладиш на момента! Като че ли вчера беше, когато го видях за първи път - гол, крещящ, с катранено черна, дълга коса, а ето сега се катери с осигурителни въжета и карабинери, прави първите си стъпки в писането и четенето и се оправя с новите технологии по-добре от задръстената си майка. А е едва на 6. Още помня колко неотлъчно залепен беше за мен, а вече пазаруваме за гаджета! Малко не е справедливо, но какво да се прави, такъв е животът, мен не ме пита :)

Сега разбирам точно и ясно какво означават думите "О, миг, поспри!" Ами, спри де! Спри или поне малко забави ход! Твърде бързо растат, просто не е честно! Но каквото и да е - нека да е жив и здрав, да расте точно толкова бързо, да не слуша егоистичната си майка, да е умен, галантен и безумно щастлив!

Малко прекалявам с удивителните, но това е :) Всичко, което искам да напиша, е малко, всичко, което чувствам, е неизразимо с думи.

Разбира се, имаше торта. Тази:

Ако можеше да говори, тя би казала всички думи, които аз не мога и нямам толкова дар слово, че да изразя. Много, много обич е вложена във всяка фуга (дори и в тази, която се е цепнала отстрани :)) Всичко трябваше да е перфеткно (вярно не е, но трябваше) - вкус, вид, всичко. Поне месец я имах в главата си, гледах, четох, планирах, търсех подходящи идеи и рецепти и в крайна сметка мисля, че успях да се справя сравнително прилично. Вкусовете бяха наистина страхотни (колкото повече остарявам, толкова по-скромна ставам :)) - единият етаж - с плътен шоколадов вкус, а другият - с екзотични нотки на манго, кокос и бял шоколад.

Сега, стъпка по стъпка да сглобим тортата. Първият етаж е с изключително сочните шоколадови блатове на "Devil's food cake" (Дяволски шоколадова торта) и пухкав шоколадов мус. А ето и как да си го приготвите у дома:

За шоколадовия блат

(4 блата с диаметър 26 см. Източник: food network)

248 гр. брашно
1 1/2 ч.л. сода за хляб
3/4 ч.л. бакпулвер
3/4 ч.л. сол
170 гр. меко масло
400 гр. захар
64 гр. какао
2 ч.л. ванилов екстракт
3 големи яйца (на стайна температура)
300 мл. вода
60 мл. прясно мляко

Смесваме в купа брашното, содата, бакпулвера и солта и разбъркваме добре. Оставяме настрани.

В друга купа разбиваме първо мекото масло за около 2 минути и след това добавяме захарта. Разбиваме добре, докато стане хубава, пухкава маса. Добавяме какаото и ванилията и отново разбиваме. След това добавяме едно по едно яйцата. Всяко яйце се добавя едва когато другото се е усвоило напълно. Разбиваме докато се увеличи обемът на сместа. Към тази смес добавяме около 1/4 от сухите съставки и разбъркваме добре.

В тенджерка смесваме водата и млякото и завираме до точката на кипене. Изливаме горещата вода към маслено-какаовата смес и разбиваме с миксера през цялото време на бавна скорост и накрая добавяме останалите 3/4 от сухите съставки.

Сместа е рядка, така че печете в съд със здраво дъно :) Аз използвам силиконова форма или тавичка със съответния размер. Пека на 2 пъти и след като изстинат блатовете, ги разрязвам на 2 и така получавам 4 тънки блата.

За шоколадовия мус

400 гр. черен шоколад
2 жълтъка
3 цели яйца
500 мл. течна животинска сметана
100 мл. прясно мляко
2 с.л. царевично нишесте
50 гр. захар + 50 гр. вода
1 желатин

Двата жълтъка разбиваме добре с царевичното нишесте. 250 мл. от сметаната и прясното мляко добавяме към жълтъците и разбиваме добре. Слагаме в тенджерка на котлона и бъркаме докато се сгъсти (котлонът включен, разбира се). Когато се сгъсти, махаме от котлона и натрошаваме вътре шоколада, разбъркваме докато получим еднородна, миришеща на шоколад смес. Оставяме да се охлади напълно. Тъй като му трябва доста време да се охлади, аз правя тази част от предната вечер и оставям на стайна температура да изстива докато ми потрябва (обикновено на следващия ден вечерта).

Водата и захарта кипваме на котлона и оставяме да изври до средно гъст захарен сироп. Врящият сироп добавяме към другите 3 яйца и разбиваме с миксера на висока скорост, докато сместа стане тройна и кремообразна. Смесваме с изстиналия шоколад и добавяме един желатин, разтворен в 20 гр. вода (минаваме го на водна баня преди да добавим към крема). Оставяме леко да стегне в хладилника и на финала добавяме 250 гр. разбита на пухкав крем сметана (аз добавих и мъничко пудра захар, за да туширам горчивия вкус на шоколада, но това е въпрос на вкус).

Оставяме да слегне малко в хладилника и сглобяваме тортата. Блатовете може и да не се сиропират, но аз ги полях добре със сироп от манго (заради което и долният етаж леко поддаде).

Лимонов блат

(4 блата с диаметър 20 см., източник My recipes)

Този блат се оказа изумително сочен и вкусен. Може да се направи и на къпкейкчета с лимонова глазура или направо със шрицован крем от кокос и манго, чиято рецепта ще видите по-надолу.

230 гр. захар

90 гр. меко масло

1 с.л. лимонова кора

3 с.л. лимонов сок

2 големи яйца

2 големи белтъка

240 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сол

1/2 ч.л. сода

300 мл. бътърмилк (прясно мляко на стайна температура, пресечено с 1 супена лъжица лимонов сок - стои около 15 минути)

Разбиваме заедно захарта, маслото, лимоновата кора, лимоновият сок и ванилията до хомогенна, пухкава смес.

След това добавяме яйцата и белтъците един по един - всяко се добавя след като предното яйце е усвоено идеално. 

Смесваме  сухите съставки - брашно, сол, бакпулвер и сода, в купа и заповаме да прибавяме по малко към маслено-лимоновата смес. Редуваме брашно и бътърмилк докато свършат. Печем на 2 пъти на 180 градуса фурна. Получените блатове, след като изстинат, разделяме на две.

Манго мус с кокосово мляко

400 гр. натурално крем сирене (от типа Филаделфия, Hochland, Pilos)

200 гр. бял шоколад

1 консерва кокосово мляко (не съм убедена, но мисля, че е около 250 гр).

1 компот от манго (може и пресен плод)

300 мл. течна животинска сметана + пудра захар на вкус.

Разбиваме заедно крем сиренето и кокосовото мляко докато елиминираме всички бучки. На водна баня разтапяме белия шоколад и го прибавяме към кокоса и крем сиренето. Няма страшно, дори и да стане на бучки, шоколадът ще хрупка приятно. На финала добавяме и разбитата сметана.

При сглобяването на тортата, върху блатовете слагаме ситно нарязани парченца манго, отгоре крем, блат, манго, крем и така до края.

Read More

Шоколадова торта, шоколадов крем, пияни вишни и едно "Обичаме те"

След известната доза нехранителни публикации в блога идва време за любимите ми теми - любов и шоколад. И от двете обожавам огромни порции, като за гарнитура на едното служи другото и обратно :)
Нещо напоследък съм се специализирала в скоростни изпълнения, но гледам задобрявам :) Пък и по-скромна съм взела да ставам :))))
А и от тази жега ми се е взел акълът и нищо интелигентнно и остроумно не мога да измисля, пък и кой знае какви премеждия около тортата нямаше, че да споделя да се посмеете на мой гръб, така че преминавам директно по темата: снимки и рецепти.

Посланието на тортата трябваше да е "Много те обичаме", а изборът на вид и вкус беше изцяло мой, за което искрено благодаря!

Продукти за блата

(източник: Sweetapolita)

От тази доза излязоха 5 тънки блата с диаметър 20 см., като самата торта е с 4 блата и 15 см. височина, другия блат го изядох с малко крем, който остана, но за това ще четем по-надолу :)))

220 гр. брашно

400 гр. кристална захар

90 гр. какао

2 ч.л. сода за хляб

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

2 яйца на стайна температура

240 мл. горещо кафе (еспресо)

240 мл. бътърмилк

120 мл. растителна мазнина (използвам олио)

1 с.л. ванилов екстракт (или 1 ампула есенция на доктор Йоткер, или 3 прахчета ванилия)

Всички сухи продукти смесваме в една купа. 

В друга купа разбиваме леко двете яйца и добавяме всички течни продукти. 

Към сухите продукти прибавяме течните и разбъркваме добре. Сместа я делим и печем на два пъти. Печем на 180 гр. в предварително загрята фурна до готовност. 

Като изстинат блатовете добре, най-добре е цяла нощ да изстиват и на следващия ден да ги режете на колкото можете по-тънки блатове. 

Шоколадов мус

Този мус в различни вариации съм го използвала много пъти, винаги с много добър резултат. Ето тук (само с белтъци) и тук (с малко по-различна технология) можете да ги видите отново. Сега си давам рецептата, използвана за тази торта:

4 жълтъка

500 гр. черен шоколад

250 мл. прясно мляко

250 мл. сметана (подсладена). Ако използвате неподсладена, предвидете допълнително захар

250 мл. сметана

4 белтъка

50 мл. вода

50 гр. захар

Ментова есенция - 6-7 капки

Пияни вишни за поръсване - около 300 гр.

Разбийте добре жълтъците, смесете ги със сметаната и прясното мляко и при непрекъснато бъркане леко сгъстете на котлона. За да се приготвят жълтъците, им трябват около 7-8 минути, т.е. да са безопасни за консумация. Котлонът трябва да е умерен към слаб. На финала, натрошете черния шоколад и го пуснете в горещата млечно-яйчена смес. Добавете ментовата есенция и разбъркайте до идеална хомогенност. Оставете да изстине напълно.

Разбийте отделно сметаната на пухкав крем.

Разбийте отделно белтъците с врящия захарен сироп. Първо разбивате белтъците, докато станат пухкави и след това полека добавяте врящия захарен сироп. Ще получите лъскави блетъци на сняг. 

Объркайте първо сметаната с шоколада, а след това внимателно добавете и разбитите белтъци. Разбъркайте добре. 

Сглобяване - блатовете не се сиропират, те са крехки и сочни и нямат нужда. Реди се блат, пияни вишни, крем, блат и така нататък.

Сега е време да разкажа какво се случи с петия блат :))))

Като остана и мъничко крем и един блат си викам "Чакай сега ще предизвикам и слюноотделян у читателите ми, като сглобя една мини тортичка, че да видят и как изглежда отвътре" :) Вече в главата ми текат текстове, идеи, аранжировки за снимки и така нататък. Обаче, леко съм пропуснала факта, че съм самичка вкъщи, в хладилника има само продукти за торта, а аз рискувам да огладнея по някое време. И така, сглобих си аз едно супер апетитно мини торте и го заредих в хладилника да си довърша тортата и после да го снимам, тамън да дойде и подходящата светлина.

И такаааааа, започвам да огладнявам, няма нищо, навън е жега и мен ме мързи да изляза. Доставките - много време ще отнеме. Викам си аз, ще взема да си чопна малко от задната страна, пък ще я снимам отпред, няма да личи. Ми, чопнах си веднъж, чопнах си втори път, само можах да си кажа на глас "Господи, колко съм добра" и я изядох :)))) И така - няма модел, няма снимка :)

Ами, надявам се да има усмивки в този горещ ден, от мен толкова, а на страничката на блога във фейсбук има вероятност да се появи и разрез по някое време :))))

Read More

Номер 3 :)

Ето отново съм предизвикана :) Този път от Петя Стоянова и нейния блог "Кулинарни размисли и страсти". Брей, скоро ще знаете толкова много за мен, че няма да ви бъде интересно да четете нататък :) Нищо де, въпросите на Петя са интересни и мисля, че от тях и аз ще науча нещо ново за себе си :)))
Ето какво ме попита Петя и какво ѝ отговарям аз:
1. Как готварството се превърна във ваша страст?
Както с всички хубави неща - изведнъж "Прас!!! Аз умея да готвя. Брейййй, можела съм да готвя", я да взема да пробвам това как ще стане, онова и изведнъж - новизлюпено кулинарно гуру или поне с мнение за себе си на такова :)
Първите ми кулинарни интереси бяха от ученическите ми години, когато в София отвори първия китайски ресторант и на мен много, ама много ми хареса. Последва първата книга с рецепти за китайска кухня и така.
2. Каква е професията ви?
Помпозното заглавие е "Специалист работа с клиенти" - в превод Шива в рекламата - човекът проводник на информация от и към клиента, върху чиито крехки плещи тежи отговорността за благополучното достигане на рекламния носител - там където трябва :)
3. Любим продукт за приготвяне на ястия?
Мръвки!
4. Крилце или кълка?
Цялото пиле, една салата колсло, царевица с масло и 4 донъта за десерт :)))
5. Ако бяхте анимационен герой – кой щяхте да сте?
Том и Джери едновременно :) И Заекът от "Ну, Погоди"
6. Последната книга която прочетохте/или която все още четете?
В момента чета поредицата "Песен за огън и лед", преди това "Войната на студенокръвните" на Реймънд фийст", чакат ред "Спомен за светлина" на Робърт Джордън и Брандън Сандерсън, както и "Ад" на Дан Браун, и "Дневникът на Ане Франк".
7. Какво ще направите, ако смъртният ви враг ви целуне?
Ще си глътна граматиката
8. Какво похапвате често?
Ъъъъъъъъъъъъъ, аз не спирам да ям. Най-често се тъпча с шоколад, намирайки си оправданието, че е полезен почти колкото килограм портокали.
9. Сами ли се научихте да готвите или някой ви помагаше?
Ако гледането е помощ, то най-много се нагледах от баща ми. От майка ми научих как се готви за армия, демек да има за всички, с надеждата да остане малко и за следващия ден, а от татко - да не ме е страх да експериментирам и да приготвям гурмета, както му викат "за пиниз" :)
10. Показвали ли са ви по телевизията?Кога и къде? (без значение по какъв повод)
Веднъж, когато правихме благотворителния коледен базар заедно с фондация "Нашите недоносени деца". Ама верно само ме показаха, защото със скоростта на подплашен заек успях да се скрия преди микрофонът и камерата да успеят да ме достигнат. Изпитвам панически ужасТ да се показвам по телевизията, камо ли да приказвам. Колкото съм сладкодумна наяве, толкова и камерите ми връзват езика на моряшки възел.
Мил спомен от базара ми остана тази папарашка снимка, дело на една от организаторките:

И така :) Ако още някой се сети за мен, ще отговарям с удоволствие :)

Read More

Още една доза лични откровения :)

Тази доза лични откровения идва като поредното предизвикателство от Светлана и нейния кулинарен свят и кулинарни фантазии. Този път, обаче, няма да предизвиквам други 10, тъй като вече веднъж съм минала по този път и днес само ще изливам душата си на черно-белия лист :)
Ето и въпросите на Светлана към мен:

1. С каква цел създадохте своя блог?
С терапевтична :) Съвсем сериозно. Блогът стартира преди 2 години и половина, когато течеше третата поредна за мен година майчинство, когато започнах полека лека да усещам, че лекичко мръдвам. Няколко дъски се поразхлабиха, тежестта на ежедневието започна да разклаща психическото ми здраве. Тогава някъде започнах и да си давам сметка, че сладкарството силно ме привлича. Трябваше ми само малко камъче и то дойде от устата на една приятелка: "Защо не си направиш блог?" И така се започна. С първата публикация и ужасяваща снимка :)

2. Какво ви вдъхновява най-често?
Ами какво? Не знам. В кухнята най-често цвят, аромат, който тайно се прокрадва отнякъде. В живота ме вдъхновява семейството - желанието всеки път да ги изненадам с нещо, да видя блясъка в очите им и радостта им
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
Капризна
Сръдлива
Сръчна :)
4. Сладко или солено?
ШОКОЛАД!
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
О, да! Кой няма? Който казва, че няма - лъже. Любимият ми провал е съвършено красивия боровинков пай, който бях обилно подправила със сол :) Е, тогава, вярно, успях да изненадам любимия, но не така както си представях :) Изкуплението на този пай беше този:

6. Коя е любимата ви подправка?
Мента. Няма за мен друга подправка, която да ти носи толкова свежест и прохлада, а на всичкото отгоре да върви почти на всичко
7. Кое е любимото ви българско ястие?
На баба сърмичките
8. Какво може да ви изкара извън нерви?
Единственото нещо, което ме кара да повиша тон, е когато двете ми деца се скарат. Това не мога да търпя. И още нещо - правенето напук и инатът - у зрели или незрели индивиди, няма значение. Самата мисъл за това как някой ми прави напук ми повишава кръвното моментално.
9. Какво ви прави щастливи? 
Извън традиционните неща, без които не можем - здравето и обичта в семейството ми, хубавата работа и прекрасните хора, с които работя, щастлива ме правят малките придобивки от кулинарния ми свят, а в тази връзка най-щастлива би ме направил един Kitchen Aid :)
10. За какво мечтаете?
За световен мир :))))
Реално мечтая за много тривиални неща, натъжават ме жестоките гледки по улиците на жално подадени напред ръце на възрастни хора, на търсещи по кофите за боклук малки деца и ако някога имам възможност да си пожелая нещо, ще е бедността, нещастието, страданието и болестите да бъдат върнати обратно в кутията на Пандора и тя да бъде захвърлена в най-тъмното и черно място, пазена от армия безсмъртни и всесилни герои.
А в ежедневието си мечтая за един Kitchen Aid :)))
Аааааааа, да - и да ми стига времето да направя всичко, което ми се върти в главата като идеи :)

Светлана, благодаря ти за предизвикателството :)

Read More

Френски макарони с бял ментов ганаш и малини

Това са първите ми макарони, които достигат до снимка :)
Като виден франкофон, обожавам всичко френско, а десертите - боготворя. Все ми се струва, че няма кухня в света, която скоро да може да достигне висотите на френското сладкарство.

Твърди се, че макароните са висш пилотаж, ами според мен не са. Единственото важно при тях е, че думите "на око" не работят - трябва точно измерване на продуктите за черупките и фантазия, за да направиш пълнежа.

Доверих се на рецептата за френски макатрони на Пиер Ерме - светило в сладкарството. Колкото пъти съм се доверила на него, толкова пъти не съм сбъркала :) Рецептата е от книгата "Mes desserts au chocolat", в която има невъобразимо количество рецепти с този мой любим ингредиент :).

Макароните бяха част от рождения ми ден, заедно с куп други сладки и сладкиши, но реших да представя само тях, но не мога да не спомена, че чийзкейк браунито с малини, на Ири Купенска е фантастично и всеки трябва да го направи поне веднъж (и ако може да се спре до веднъж, ще го призная :))

По тази рецепта излезнаха 8 тави, а от тези 8, аз изядох поне една още горещи :) Обожавам! Забравих какво щях да кажа - та, ако решите да използвате тази рецепта за домашни цели, можете да намалите продуктите на половина.

Продукти за макароните

320 гр. бадемово брашно

480 гр. фина пудра захар

7 белтъка 

По желание можете да добавите 40 гр. какао, но тогава намалявате с 40 гр. количеството на бадемовото брашно.

Оцветяват се с хранителни бои, в зависимост от вкусовете, които смятате да използвате. Аз използвах червена, както е видно. Сега, тук е моментът, в който да споделя, че при печене цветът избледнява, затова е добре да попренаситите цвета при бъркането на макароните.

Приготвяне

Смиламе бадемовото брашно с 320 гр. от пудрата захар в блендер, за да направим брашното още по-фино. Ако ползваме какао, слагаме и него. Пресяваме заедно през едро сито. В друга купа разбиваме белтъците с щипка сол на пяна. Когато сместа се надигне, започваме да прибавяме останалата захар. Както съм казвала и преди, захарта стабилизира белтъчната пяна и я превръща в гладка, лъскава и стабилна смес. Разбиваме докато връхчетата са твърди и стабилни, като за целувки. Добавяме и оцветителя, който сме решили да използваме. Могат да се сложат и капки есенция по избор. 

Сега идва най-трудната част - да смесим белтъците с бадемовото брашно. Правим това като към сухата смес добавяме по малко от белтъците, като бъркаме внимателно. В началото сместа е гъста и трудно се смесва, но с бъркането става лъскава и coulante - т.е. стичаща се леко. Трябва да внимавате с бъркането, защото сместа се втечнява все повече и повече. Спираме на етап, в който капката леко се развива.

Пълним сместа в пош с тесен кръгъл накрайник и шприцоваме кръгове с еднакъв размер върху тава, предварително покрита с хартия за печене, като хартията трябва да е точно по размера на тавата, не трябва да стърчи. Еднакви кръгчета, въпреки че имам доста още да поработя по темата, шприцовам като броя всеки път едно-две-три и вдигам поша :) След това прасвам тавата няколко пъти в плота, за да могат да се махнат, ако има неравности, и да излезе излишният въздух. Оставям 15-20 минути да изсъхнат - повърхността на трябва да лепне. Ако не ги оставя достатъчно, при печене ми се напукват.

Печенето за мен е най-сложната история. В интернет видях доста различни температури и време на печене, затова си се доверих на мосю Ерме и направих следното: Предварително загрях фурната до 210 градуса. При слагането на първата тава, намалих на 180 градуса и между фурната и капака ѝ сложих една дървена лъжица, за да излиза парата и да се регулира температурата. Веднъж съм пекла на вентилатор и сгреших - препекох ги. Пекох около 10-11 минути всяка тава, внимавайте тук.

Вадим, охлаждаме леко и махаме макароните от хартията за печене. 

Черупките приготвих седмица по-рано, като ги държах увити и ги слепих ден преди празника.

Да не забравя да отбележа - белтъците може и да не са стари, но задължително трябва да са стояли на стайна температура поне 2 часа. Аз използвах замразени белтъци, които предната вечер извадих в хладилника и темперирах няколко часа навън.

Пълнеж

150 мл. животинска сметана (подчертавам - неподсладена)

300 гр. бял шоколад

1 с.л. сушена мента (може и прясна)

40 гр. масло на стайна температура

Хубави, едри малини

Кипваме сметаната с ментата на котлона. Махаме, прецеждаме и заливаме белия шоколад и бъркаме докато се разтопи. Като се охлади леко, но не да е студено, добавяме мекото масло и объркваме. Оставяме да изстине и прибираме в хладилника. Там стои поне няколко часа, след което разбиваме с миксера няколко пъти, като внимаваме да не сгъстим много, защото трудно ще шприцоваме после :)

Сглобяване

Ганашът шприцоваме в кръг, като оставяме по средата празно. Там боцваме една цяла малина и залепяме. Държим поне една нощ в плътно затворена кутия в хладилника.

Това от мен :)

Read More