Шоколадова торта, шоколадов крем, пияни вишни и едно "Обичаме те"

След известната доза нехранителни публикации в блога идва време за любимите ми теми - любов и шоколад. И от двете обожавам огромни порции, като за гарнитура на едното служи другото и обратно :)
Нещо напоследък съм се специализирала в скоростни изпълнения, но гледам задобрявам :) Пък и по-скромна съм взела да ставам :))))
А и от тази жега ми се е взел акълът и нищо интелигентнно и остроумно не мога да измисля, пък и кой знае какви премеждия около тортата нямаше, че да споделя да се посмеете на мой гръб, така че преминавам директно по темата: снимки и рецепти.

Посланието на тортата трябваше да е "Много те обичаме", а изборът на вид и вкус беше изцяло мой, за което искрено благодаря!

Продукти за блата

(източник: Sweetapolita)

От тази доза излязоха 5 тънки блата с диаметър 20 см., като самата торта е с 4 блата и 15 см. височина, другия блат го изядох с малко крем, който остана, но за това ще четем по-надолу :)))

220 гр. брашно

400 гр. кристална захар

90 гр. какао

2 ч.л. сода за хляб

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

2 яйца на стайна температура

240 мл. горещо кафе (еспресо)

240 мл. бътърмилк

120 мл. растителна мазнина (използвам олио)

1 с.л. ванилов екстракт (или 1 ампула есенция на доктор Йоткер, или 3 прахчета ванилия)

Всички сухи продукти смесваме в една купа. 

В друга купа разбиваме леко двете яйца и добавяме всички течни продукти. 

Към сухите продукти прибавяме течните и разбъркваме добре. Сместа я делим и печем на два пъти. Печем на 180 гр. в предварително загрята фурна до готовност. 

Като изстинат блатовете добре, най-добре е цяла нощ да изстиват и на следващия ден да ги режете на колкото можете по-тънки блатове. 

Шоколадов мус

Този мус в различни вариации съм го използвала много пъти, винаги с много добър резултат. Ето тук (само с белтъци) и тук (с малко по-различна технология) можете да ги видите отново. Сега си давам рецептата, използвана за тази торта:

4 жълтъка

500 гр. черен шоколад

250 мл. прясно мляко

250 мл. сметана (подсладена). Ако използвате неподсладена, предвидете допълнително захар

250 мл. сметана

4 белтъка

50 мл. вода

50 гр. захар

Ментова есенция - 6-7 капки

Пияни вишни за поръсване - около 300 гр.

Разбийте добре жълтъците, смесете ги със сметаната и прясното мляко и при непрекъснато бъркане леко сгъстете на котлона. За да се приготвят жълтъците, им трябват около 7-8 минути, т.е. да са безопасни за консумация. Котлонът трябва да е умерен към слаб. На финала, натрошете черния шоколад и го пуснете в горещата млечно-яйчена смес. Добавете ментовата есенция и разбъркайте до идеална хомогенност. Оставете да изстине напълно.

Разбийте отделно сметаната на пухкав крем.

Разбийте отделно белтъците с врящия захарен сироп. Първо разбивате белтъците, докато станат пухкави и след това полека добавяте врящия захарен сироп. Ще получите лъскави блетъци на сняг. 

Объркайте първо сметаната с шоколада, а след това внимателно добавете и разбитите белтъци. Разбъркайте добре. 

Сглобяване - блатовете не се сиропират, те са крехки и сочни и нямат нужда. Реди се блат, пияни вишни, крем, блат и така нататък.

Сега е време да разкажа какво се случи с петия блат :))))

Като остана и мъничко крем и един блат си викам "Чакай сега ще предизвикам и слюноотделян у читателите ми, като сглобя една мини тортичка, че да видят и как изглежда отвътре" :) Вече в главата ми текат текстове, идеи, аранжировки за снимки и така нататък. Обаче, леко съм пропуснала факта, че съм самичка вкъщи, в хладилника има само продукти за торта, а аз рискувам да огладнея по някое време. И така, сглобих си аз едно супер апетитно мини торте и го заредих в хладилника да си довърша тортата и после да го снимам, тамън да дойде и подходящата светлина.

И такаааааа, започвам да огладнявам, няма нищо, навън е жега и мен ме мързи да изляза. Доставките - много време ще отнеме. Викам си аз, ще взема да си чопна малко от задната страна, пък ще я снимам отпред, няма да личи. Ми, чопнах си веднъж, чопнах си втори път, само можах да си кажа на глас "Господи, колко съм добра" и я изядох :)))) И така - няма модел, няма снимка :)

Ами, надявам се да има усмивки в този горещ ден, от мен толкова, а на страничката на блога във фейсбук има вероятност да се появи и разрез по някое време :))))

Read More

Номер 3 :)

Ето отново съм предизвикана :) Този път от Петя Стоянова и нейния блог "Кулинарни размисли и страсти". Брей, скоро ще знаете толкова много за мен, че няма да ви бъде интересно да четете нататък :) Нищо де, въпросите на Петя са интересни и мисля, че от тях и аз ще науча нещо ново за себе си :)))
Ето какво ме попита Петя и какво ѝ отговарям аз:
1. Как готварството се превърна във ваша страст?
Както с всички хубави неща - изведнъж "Прас!!! Аз умея да готвя. Брейййй, можела съм да готвя", я да взема да пробвам това как ще стане, онова и изведнъж - новизлюпено кулинарно гуру или поне с мнение за себе си на такова :)
Първите ми кулинарни интереси бяха от ученическите ми години, когато в София отвори първия китайски ресторант и на мен много, ама много ми хареса. Последва първата книга с рецепти за китайска кухня и така.
2. Каква е професията ви?
Помпозното заглавие е "Специалист работа с клиенти" - в превод Шива в рекламата - човекът проводник на информация от и към клиента, върху чиито крехки плещи тежи отговорността за благополучното достигане на рекламния носител - там където трябва :)
3. Любим продукт за приготвяне на ястия?
Мръвки!
4. Крилце или кълка?
Цялото пиле, една салата колсло, царевица с масло и 4 донъта за десерт :)))
5. Ако бяхте анимационен герой – кой щяхте да сте?
Том и Джери едновременно :) И Заекът от "Ну, Погоди"
6. Последната книга която прочетохте/или която все още четете?
В момента чета поредицата "Песен за огън и лед", преди това "Войната на студенокръвните" на Реймънд фийст", чакат ред "Спомен за светлина" на Робърт Джордън и Брандън Сандерсън, както и "Ад" на Дан Браун, и "Дневникът на Ане Франк".
7. Какво ще направите, ако смъртният ви враг ви целуне?
Ще си глътна граматиката
8. Какво похапвате често?
Ъъъъъъъъъъъъъ, аз не спирам да ям. Най-често се тъпча с шоколад, намирайки си оправданието, че е полезен почти колкото килограм портокали.
9. Сами ли се научихте да готвите или някой ви помагаше?
Ако гледането е помощ, то най-много се нагледах от баща ми. От майка ми научих как се готви за армия, демек да има за всички, с надеждата да остане малко и за следващия ден, а от татко - да не ме е страх да експериментирам и да приготвям гурмета, както му викат "за пиниз" :)
10. Показвали ли са ви по телевизията?Кога и къде? (без значение по какъв повод)
Веднъж, когато правихме благотворителния коледен базар заедно с фондация "Нашите недоносени деца". Ама верно само ме показаха, защото със скоростта на подплашен заек успях да се скрия преди микрофонът и камерата да успеят да ме достигнат. Изпитвам панически ужасТ да се показвам по телевизията, камо ли да приказвам. Колкото съм сладкодумна наяве, толкова и камерите ми връзват езика на моряшки възел.
Мил спомен от базара ми остана тази папарашка снимка, дело на една от организаторките:

И така :) Ако още някой се сети за мен, ще отговарям с удоволствие :)

Read More

Още една доза лични откровения :)

Тази доза лични откровения идва като поредното предизвикателство от Светлана и нейния кулинарен свят и кулинарни фантазии. Този път, обаче, няма да предизвиквам други 10, тъй като вече веднъж съм минала по този път и днес само ще изливам душата си на черно-белия лист :)
Ето и въпросите на Светлана към мен:

1. С каква цел създадохте своя блог?
С терапевтична :) Съвсем сериозно. Блогът стартира преди 2 години и половина, когато течеше третата поредна за мен година майчинство, когато започнах полека лека да усещам, че лекичко мръдвам. Няколко дъски се поразхлабиха, тежестта на ежедневието започна да разклаща психическото ми здраве. Тогава някъде започнах и да си давам сметка, че сладкарството силно ме привлича. Трябваше ми само малко камъче и то дойде от устата на една приятелка: "Защо не си направиш блог?" И така се започна. С първата публикация и ужасяваща снимка :)

2. Какво ви вдъхновява най-често?
Ами какво? Не знам. В кухнята най-често цвят, аромат, който тайно се прокрадва отнякъде. В живота ме вдъхновява семейството - желанието всеки път да ги изненадам с нещо, да видя блясъка в очите им и радостта им
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
Капризна
Сръдлива
Сръчна :)
4. Сладко или солено?
ШОКОЛАД!
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
О, да! Кой няма? Който казва, че няма - лъже. Любимият ми провал е съвършено красивия боровинков пай, който бях обилно подправила със сол :) Е, тогава, вярно, успях да изненадам любимия, но не така както си представях :) Изкуплението на този пай беше този:

6. Коя е любимата ви подправка?
Мента. Няма за мен друга подправка, която да ти носи толкова свежест и прохлада, а на всичкото отгоре да върви почти на всичко
7. Кое е любимото ви българско ястие?
На баба сърмичките
8. Какво може да ви изкара извън нерви?
Единственото нещо, което ме кара да повиша тон, е когато двете ми деца се скарат. Това не мога да търпя. И още нещо - правенето напук и инатът - у зрели или незрели индивиди, няма значение. Самата мисъл за това как някой ми прави напук ми повишава кръвното моментално.
9. Какво ви прави щастливи? 
Извън традиционните неща, без които не можем - здравето и обичта в семейството ми, хубавата работа и прекрасните хора, с които работя, щастлива ме правят малките придобивки от кулинарния ми свят, а в тази връзка най-щастлива би ме направил един Kitchen Aid :)
10. За какво мечтаете?
За световен мир :))))
Реално мечтая за много тривиални неща, натъжават ме жестоките гледки по улиците на жално подадени напред ръце на възрастни хора, на търсещи по кофите за боклук малки деца и ако някога имам възможност да си пожелая нещо, ще е бедността, нещастието, страданието и болестите да бъдат върнати обратно в кутията на Пандора и тя да бъде захвърлена в най-тъмното и черно място, пазена от армия безсмъртни и всесилни герои.
А в ежедневието си мечтая за един Kitchen Aid :)))
Аааааааа, да - и да ми стига времето да направя всичко, което ми се върти в главата като идеи :)

Светлана, благодаря ти за предизвикателството :)

Read More

Френски макарони с бял ментов ганаш и малини

Това са първите ми макарони, които достигат до снимка :)
Като виден франкофон, обожавам всичко френско, а десертите - боготворя. Все ми се струва, че няма кухня в света, която скоро да може да достигне висотите на френското сладкарство.

Твърди се, че макароните са висш пилотаж, ами според мен не са. Единственото важно при тях е, че думите "на око" не работят - трябва точно измерване на продуктите за черупките и фантазия, за да направиш пълнежа.

Доверих се на рецептата за френски макатрони на Пиер Ерме - светило в сладкарството. Колкото пъти съм се доверила на него, толкова пъти не съм сбъркала :) Рецептата е от книгата "Mes desserts au chocolat", в която има невъобразимо количество рецепти с този мой любим ингредиент :).

Макароните бяха част от рождения ми ден, заедно с куп други сладки и сладкиши, но реших да представя само тях, но не мога да не спомена, че чийзкейк браунито с малини, на Ири Купенска е фантастично и всеки трябва да го направи поне веднъж (и ако може да се спре до веднъж, ще го призная :))

По тази рецепта излезнаха 8 тави, а от тези 8, аз изядох поне една още горещи :) Обожавам! Забравих какво щях да кажа - та, ако решите да използвате тази рецепта за домашни цели, можете да намалите продуктите на половина.

Продукти за макароните

320 гр. бадемово брашно

480 гр. фина пудра захар

7 белтъка 

По желание можете да добавите 40 гр. какао, но тогава намалявате с 40 гр. количеството на бадемовото брашно.

Оцветяват се с хранителни бои, в зависимост от вкусовете, които смятате да използвате. Аз използвах червена, както е видно. Сега, тук е моментът, в който да споделя, че при печене цветът избледнява, затова е добре да попренаситите цвета при бъркането на макароните.

Приготвяне

Смиламе бадемовото брашно с 320 гр. от пудрата захар в блендер, за да направим брашното още по-фино. Ако ползваме какао, слагаме и него. Пресяваме заедно през едро сито. В друга купа разбиваме белтъците с щипка сол на пяна. Когато сместа се надигне, започваме да прибавяме останалата захар. Както съм казвала и преди, захарта стабилизира белтъчната пяна и я превръща в гладка, лъскава и стабилна смес. Разбиваме докато връхчетата са твърди и стабилни, като за целувки. Добавяме и оцветителя, който сме решили да използваме. Могат да се сложат и капки есенция по избор. 

Сега идва най-трудната част - да смесим белтъците с бадемовото брашно. Правим това като към сухата смес добавяме по малко от белтъците, като бъркаме внимателно. В началото сместа е гъста и трудно се смесва, но с бъркането става лъскава и coulante - т.е. стичаща се леко. Трябва да внимавате с бъркането, защото сместа се втечнява все повече и повече. Спираме на етап, в който капката леко се развива.

Пълним сместа в пош с тесен кръгъл накрайник и шприцоваме кръгове с еднакъв размер върху тава, предварително покрита с хартия за печене, като хартията трябва да е точно по размера на тавата, не трябва да стърчи. Еднакви кръгчета, въпреки че имам доста още да поработя по темата, шприцовам като броя всеки път едно-две-три и вдигам поша :) След това прасвам тавата няколко пъти в плота, за да могат да се махнат, ако има неравности, и да излезе излишният въздух. Оставям 15-20 минути да изсъхнат - повърхността на трябва да лепне. Ако не ги оставя достатъчно, при печене ми се напукват.

Печенето за мен е най-сложната история. В интернет видях доста различни температури и време на печене, затова си се доверих на мосю Ерме и направих следното: Предварително загрях фурната до 210 градуса. При слагането на първата тава, намалих на 180 градуса и между фурната и капака ѝ сложих една дървена лъжица, за да излиза парата и да се регулира температурата. Веднъж съм пекла на вентилатор и сгреших - препекох ги. Пекох около 10-11 минути всяка тава, внимавайте тук.

Вадим, охлаждаме леко и махаме макароните от хартията за печене. 

Черупките приготвих седмица по-рано, като ги държах увити и ги слепих ден преди празника.

Да не забравя да отбележа - белтъците може и да не са стари, но задължително трябва да са стояли на стайна температура поне 2 часа. Аз използвах замразени белтъци, които предната вечер извадих в хладилника и темперирах няколко часа навън.

Пълнеж

150 мл. животинска сметана (подчертавам - неподсладена)

300 гр. бял шоколад

1 с.л. сушена мента (може и прясна)

40 гр. масло на стайна температура

Хубави, едри малини

Кипваме сметаната с ментата на котлона. Махаме, прецеждаме и заливаме белия шоколад и бъркаме докато се разтопи. Като се охлади леко, но не да е студено, добавяме мекото масло и объркваме. Оставяме да изстине и прибираме в хладилника. Там стои поне няколко часа, след което разбиваме с миксера няколко пъти, като внимаваме да не сгъстим много, защото трудно ще шприцоваме после :)

Сглобяване

Ганашът шприцоваме в кръг, като оставяме по средата празно. Там боцваме една цяла малина и залепяме. Държим поне една нощ в плътно затворена кутия в хладилника.

Това от мен :)

Read More

Viki's blog отвръща на предизвикателството :)

Съвсем наскоро блогът ми беше включен в забавна игра от типа "Предай нататък", в която блогър предизвиква други блогъри да разкажат малко повече за себе си и да предадат на други 10 блогъри това предизвикателство :)

Странна верига, но забавна. Моето предизвикателство дойде от L'eter и си рекох "Защо пък не"

Ето и въпросите, които получих от нея, заедно с моите отговори:

1. Блогът ви достатъчно добре ли отразява вашата личност?

Не, има още какво да се желае :) Трудно ми е да опиша хаотичната си рачешка натура, но достатъчно добре отразява моята страст - сладкото, френското, шоколадът. Това са моите 3.

2. За какво можете да изхарчите спонтанно голяма сума пари?

Миналата година, когато гостите ми на рождения ми ден, бяха толкова добри да ме попитат какво си пожелавам за подарък, останаха изумени от количествата силиконови подложки, форми за печене и други подобни си пожелах. Ако имам възможност, съвсем спонтанно бих пръснала 1500 лв. за Kitchen Aid :) Не ме вълнуват скъпи дрехи, обувки и парфюми, бижутата ми се ограничават до брачна халка и колие със сърце, което за мен има огромна сантиментална стойност, но виж, всякакви щуротии и аксесоари, свързани с храна, ме докарват до временни умопомрачения, в които съм способна да похарча доста прилични суми

3. Къде съхранявате спомените си?

В главата. Имам хиляди снимки, но това, което е в главата ми, не може да бъде пресъздадено. Най-големият ми страх е някога, когато остарея, тези спомени да не избледнеят

4. Какво ви движи напред?

Движи ме надеждата, любовта...

5. Красота или здраве?

И двете. 

6. Чай или кафе?

Кафе. Черно, късо, горещо...

7. Какво би ви помогнало да сбъднете най-голямата си мечта в момента?

Нищо. 

8. Имате ли друго хоби освен това, което е тема на блога ви?

Имам да - уча се да снимам. Фотографията все повече завладява мислите ми. 

9. Виждате ли бъдеще в България?

Иска ми се. Не мога да напусна. Искала съм, но не мога. 

10. Какво бихте ми препоръчали да променя/добавя/разширя в моя блог?

Сладък е. Блогът трябва да отразява теб самата, така че трябва да е такъв, какъвто сметнеш за добе :)

Ииииииииииииии сега - Вики предизвиква 10 блогъра. За съжаление те трябва да са с по-малко от 200 последователи, затова трябва да се съобразя с това обраничение:

1. Таня, моята мила дружка със сладкото си местенце Cakelicious with Tania

2. Буба, друга моя любимка, която нямам търпение да публикува, за да се насладя на изключителното ѝ чувство за хумор, красиви снимки и невероятни идеи, не само в готвенето, но и в DIY прокетите - Sugar Coated Nothings

3. Лудата Ани с всичките ѝ щури хобита - All about my hobbies

4. Kokona - блог, който открих наскоро, но много харесах - Вкусен ден

5. Ели - Lavender dreams and butterflies - няма да крия, че тук първото, в което се влюбих е заглавието

6. Руми - R.Angelova blog

7. Геновева - Genoveff's blog

И понеже тук нататък зациклих, малко нарушавам правилата, но ще ми простите :)

Моите въпроси към тези мили дами са:

1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?

2. Как се справяш със стреса?

3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?

4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш

5. Песента, която те просълзява

6. Море или планина?

7. Какво те вади от равновесие?

8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за иборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?

9. Съжаляваш ли за нещо?

10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)

Правилата на играта:

10 въпроса задай, на моите 10 отговори 

Предай нататък на 10 блогъра с по-малко то 200 последователи

Остави линк към блога, който те е предизвикал :)

Хайде, момичета, вие сте :)

Read More

"Винтидж" торта или грешката е вярна :)

Днес ще си говорим за инфарктните състояния, за сбъркани рецепти и в крайна сметка - един сравнително сполучлив краен резултат.
(Наде, не припадай...)

Тортата е за дъщеричката, уникално сладка госпожица, на наши дългогодишни семейни приятели. И както в повечето случаи става - поредният повод за експерименти, осъществяване на разни идеи, които се загнездват в главата и си стоят там, не ти дават много мира, докато не намерят начин да изскочат на бял свят под формата на торта, сладкиш, десерт. Често, т.е. винаги, хората около мен са принудени да опитат от сполучливи до не толкова храни, като обикновено успяват да запазят хладнокръвие докато се обърна, за да скрият несполучливата хапка в салфетка или успяват да намерят достатъчно деликатно оправдание да не продължат средновековното мъчение, наречено "кулинарен експеримет". Това, в кръга на шегата, но наистина съм имала един-два случая, в които, резултатът не е бил това, което трябва да бъде (май съм споменавала един боровинков пай със сол и един пай с горски плодове...)

Ооооо, има какво да се пипне по тази торта, има и още как, но в крайна сметка, оставам сравнително доволна с обещанието някой ден да бъда напълно доволна от себе си или почти напълно. Манията за съвършенство е моят бич, но и моят двигател да стана поне малко толкова добра, колкото ми се иска.

За блатовете използвах тази рецепта, като забравих да сложа някои от продуктите, така че я давам във варианта, който се получи при мен. Да, грешката е вярна - блатовете станаха сочно, крехки и страшно вкусни, така че, грам не съжалявам. Друга песен щях да пея, ако трябваше да изпека втори път тройна доза заради несполучливи блатове...

В рецептата забравих мазнината, както и кафето :)

Давам продуктите за единична доза, от която излизат 2 дебели блата от по 18 см., от  които спокойно стават 4 по-тънки блата, за да се впишат в българския страндарт - малко блат, много крем.

Аз направих тройна доза и пекох съответно в рингове от 30 см. и 24 см. Блатовете разделих на по още две. Важно е да спомена, че дозите ги бърках на два пъти по 1 и половина, за да не престоява дълго тестото преди печене, защото знаем, че глутенът се развива при съприкосновение в течност и прави блата по-глетав, когато оставим дълго да престои.

220 гр. пресято брашно
400 гр. кристална захар
90 гр. неподсладено какао
10 гр. (2 ч.л.) сода за хляб
5 гр. (1 ч.л.) бакпулвер
5 гр. (1 ч.л.) сол
2 яйца
250 мл. бътърмилк
1 п. ванилена захар

Технологията на приготвяне също е малко по-различна от цитираната рецепта, някак не можах напълно да се ѝ доверя.

За бътърмилк съм писала в тази публикация.

Пресяваме брашното, какаото, содата, бакпулвера, солта и ванилията в купа.
Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и към тях прибавяме бътърмилка. Бавно прибавяме сухите съставки, като бъркаме с шпатула, леко, докато продуктите се смесят, но без да прекаляваме.

Разделяме по формите и печем. Аз пекох на две нива, като по средата на печенето размених местата на тавите. Блатът е готов, когато клечка излиза суха, но трябва да внимаваме да не го препечем, защото влагата му ще избяга и ще имаме просто един много трошлив блат, който няма да можете да разрежете.

Крем за пълнеж

Използвах един от любимите ми вкусове - малинов йогурт мус (за тази рецепта - две дози)

И тук има едно Ооообаче, което беше на път да ми докара удар. Цедено кисело мляко в околните магазини не намерих. Екстра, казвам си, ще импровизирам. Опаааа! Взимам аз две кофи по кило йогурт с ягоди, защото си знам, че йогуртът е гъст, ама само аз така си знам. Отварям кофичката и О, чудо - вътре супа от ягоди! Много вкусна супа, но супа. Ясно ми стана, че ще слагам желатин и си продължих с рецептата.

Та, рецептата е същата като в линка, но съм използвала йогурт с ягоди и, очевидно - желатин...

Аз обаче, горещо я препоръчвам. 

Така, чудесно, дотук вече животът ми е съкратен с известно количество време, но аз съм вътрешно убедена, че ще стане. На вкус съм го докарала, това ясно. Сега остава да стискам палци да сглобя успешно тортата и тя на всичкото отгоре да издържи и втория си етаж :)

Сглобяването е лесно:

Слагам блата на дъното на ринга, около него опаковам с готови платки (иначе никога нямаше да издържи), натрошавам замразени малини, крем, блат, малини, крем и така до края.

Целият път в колата до мястото на събитието ми се стори ужасно, ама ужасно дълъг. Установих колко много дупки има по Цариградско шосе, а големият ми син поддържаше нивата на пулса ми високи, като току се обърне, погледне в багажника и каже "Мамо, тортата се е сплескала..." Ако някой има нужда от адреналин, това е добра идея. Докарахме я жива и здрава (тортата), а аз разбрах каква свекърва ще стана някой ден :):):) Такова мрънкане му ударих, че можеха да ме използват в някое обучение по "пилене на нерви" на семейството.

Излях си душата :) От мен приятен и слънчев ден :)

Read More

Черешов пай

В сезона на черешите, какво, освен череши :) След един не особено сполучлив опит за черешов сладолед, последва един експеримент за пай - този път - сполучлив.

Обаче, няма такава врътня, ама честно! Това без машинка за чистене на костилки си е направо мъчение, действайки с добре познатия метод на безопасната игла :) После, за разкош, миеш куп чинии, които умишлено цапаш, за да имаш повод за пореден опит да измиеш тъмното около ноктите и ръцете... А как цапаааааааа! Фини пръски черешов сок по цялата маса, едно омазано до ушите дете, което помага, ядейки черешите за пай, под предлог, че ти маха дръжките, дълбоко попил в кожата сок...

После идва бъркането на крем, печенето, желирането на черешите, отнема много време, но това, си заслужава всички жертви:

Както каза съпругът ми като го видя "Подхождам с огромно недоверие към този пай, да знаеш" и то, защото преди време бях направила един боровинков пай, който изглеждаше като картинка, ароматен, красиииииииив, с плетка отгоре, колко се старах. С мъничкото изключение, че вместо захар бях сложила около половин пакет сол... Ах, каква изненада :) След това, имах още един неуспешен опит за пай с горски плодове с бадемово брашно. Обаче, бях взела едно брашно, мляно с люспата и плънката стана една сипкава, за нищо не ставаше. И той замина в кофата.

С това лирично отклонение искам да кажа, че не всеки опит в кухнята ми е сполучлив :)

Сега малко за рецептата. Разгледах доста рецепти в интернет, но нещо не можах да се спра на нещо интересно. В повечето рецепти кората се пълни с череши, захар и нишесте и се пече докато се стегне. Обаче, печени череши... ами не се впечатлих особено. Как ще запазят сочния си и леко тръпчив вкус? Затова, реших да сложа основа от крем. Обаче, исках да отива малко на брюле, на крем карамел, на нещо леко, сладко, ванилово, което да контрастира с вкуса на черешите и лимоновата есенция в кората. Зачудих се какво ли ще се случи, ако се опитам да изпека смес за крем карамел в сурова кора за пай... Да, но пък да не е само това, защото аз много не съм фен и слжих сметана - да бие на брюле, но сложих и белтъците на яйцата, че имам вече около 15 замразени белтъка, които още не знам какво да правя.

Резултатът е този:

За да приготвите този пай, трябва да се въоръжите с време и търпение.

За кората 

Рецептата за кората е по рецептата за pate sucree на Пиер Ерме. Много се доверявам и уважавам френските класици, както в литературата, така и в кулинарията. И хич не сбърках. Това е най-вкусното сладко ронливо тесто, което съм правила:

За 500 гр. тесто са ви нужни:
210 гр. брашно
85 гр. захар
1 цяло яйце (на стайна температура)
1/2 ванилова шушулка (аз я замених с пакетче ванилова захар)
125 гр. масло на стайна температура
25 гр. бадемово брашно (сложих обикновено)
4 гр. сол
1/2 ампула лимонова есенция (това е моя добавка)

Спазвайте точно пропорциите на тестото и няма да сбъркате.
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Към него добавете яйцето, ванилията и лимоновата есенция. Прибавете брашното, като бъркате с дървена лъжица, само докато се усвои добре. НЕ месете като хляб. Тестото е много меко, но не се изкушавайте да слагате още брашно. Увийте в свежо фолио и оставете в хладилника за минимум 2 часа. Най добре си го направете от предната вечер. След престоя, тестото е твърдо. Поръсете със съвсем малко брашно плота, разточете на дебелина около половин сантиметър и покрийте формата за пай (18 см.). Не се притеснявайте, че се къса, леко слепете с пръсти. Приберете в хладилника. Загрейте фурната на 180 градуса. Докато загрява, пригответе крема.

От останалото тесто можете да си изрежете цветчета или нещо друго, да изпечете отделно като бисквити (на 200 градуса докато покафенеят отстрани) и да използвате като декорация за пая или просто да ги похапнете с кафето.

За плънката

200 мл. прясно мляко

200 мл. течна животинска сметана

4 цели яйца

1 пакетче ванилова захар

50 гр. кристална захар (може и повече, ако обичате сладко)

Млякото и сметаната кипваме на котлона. Докато завират, разбиваме с миксер яйцата, захарта и ванилията докато се смесят добре. Като кипне млечната смес, намаляваме котлона на среден огън, изсипваме млякото при яйцата и връщаме на котлона. Бъркайте непрекъснато, без да завира, докато леко се сгъсти, т.е. не е течно, но не и готов крем, трябва да започнат да се образуват вълнички по повърхността.

Извадете формата за пай, изсипете вътре крема, като гледате да остане около половин сантиметър от ръба и сложете да се пече в загрятата фурна. Пече се докато яйчената смес стегне по страните, но в центъра още мърда :)

Вадите от фурната и оставяте да изстива.

За черешовата заливка

Можете просто да нахвърляте небрежно обезкостени череши отгоре, но рискувате да ги гоните по пода, масата, столовете, скута си, докато режете пая, затова просто разтворете пакетче желатин в малко вода, разтопете на водна баня, прибавете около 50 гр. вода плюс мъничко захар, смесете всичко това с черешите и оставете в хладилника докато леко започнат да се желират. Изсипете тогава върху изстиналия пай и върнете в хладилника. Тук използваме желатинът като лепило.

Това е моята днешна рецепта, малко дълга, времеемка, но категорично си заслужава. 

Слънчев ден от мен,

Вики

Read More