Медени сладки

Ето ме и с първата ми публикация за Новата година :)
И както винаги, в крак с времето, дойде ред да покажа рецептата за сладките, които изпекох за Коледа :) :) :)
И както написах в страничката на блога във Фейсбук, "По-добре късно, отколкото никога". Ще трябва да свиквам с мисълта, че времето тайничко, докато съм спяла, е решило да намали общия брой часове в денонощието и не си е направило труда поне един мейл да пусне по темата. Ще трябва да свиквам с мисълта, че хобитата заемат все по-задно място заради горното изречение, но поне за следващата Коледа, а защо не и за следващото гости, ще можете да си приготвите тези хрупкави бисквитки с аромат на каквото им сложите допълнително :)

Открих тези сладки, докато търсех алтернатива на меденките, тъй като малко прозаично ми звучи вече, а и с меденките ние имаме особени отношения, които не са за тази публикация :) Тези сладки пак са с мед, пак са с канела, но заради голямото количество масло са по-хрупкави и избягваме момента с дългото чакане на меденките да омекнат, ябълките в кутията и пр.
Рецептата взех от тук.



Първият път направих единична доза, за да ги опитам как стават, после правих още 4 пъти... Направо са си пристрастяващи, особено, когато ги направиш мънички. За топкане в кафето, в какаото, когато искаш да си подсладиш, така неусетно свършват, а килцата така неусетно се качват нагоре...

Продукти

(за една доза: около 60 дребни сладки или около 30 големи с диаметър около 6-7 см.)

380 гр. брашно

1/2 ч. л. сол

1/4 ч. л. сода за хляб

125 гр. меко масло

150 гр. захар

80 гр. мед

1 голямо яйце

По желание:

Добавяла съм: пресен джинджифил настърган (на око), сух джинджифил (1 чаена лъжичка), канела (1 ч.л.), фини портокалови кори, лимонови кори и каквото и да им сложа ставаха разкош. По рецепта са с кардамом, така че може и с това да опитате :)

Начин на приготвяне

В купа смесваме всички сухи съставки.

В миксер разбиваме на пухкав крем маслото и захарта. След като сместа е добре побеляла и е удвоила обема си, добавяме меда, а на финала - яйцето. Разбиваме добре, докато яйцето се усвои напълно.

След това добавяме сухите съставки и омесваме, докато се получи еднородна смес. Не месете много дълго, само колкото да можете да го съберете на топка. 

Разделете тестото на две части (то е меко) и увийте в свежо фолио. Оставете в хладилника за 2-3 часа, докато стегне.

Загрейте фурната на 170 градуса.
Извадете едното тесто от хладилника и оставете за 5-10 минути леко да се отпусне. Премесете леко с малко брашно. В началото доста трудно се меси, но бързо омеква. Тестото все пак трябва да остане студено - не месете много, защото маслото започва да се топи от топлината на ръцете.

Наръсете плота с малко брашно и разточете на дебелина  около половин сантиметър. Изрежете сладките с каквото имате - с формички или просто с чаша (както правеше майка ми, когато бях дете и такива екстри не се намираха лесно).

Наредете на хартия за печене и право във фурната. В зависимост от размера сладките се пекат за 8-10 минути за малките сладки и 10-12 минути за големите. За да не ги прегорите, защото всяка фурна е различна, извадете веднага щом порозовеят крайчетата.

Оставете леко да изстинат, преди да ги преместите на решетка, където да окончателно да изстинат. Когато са горещи, сладките са много меки и можете да ги деформирате, ако бързате с местенето.

Можете да украсите сладките по желание, но откровено казано - "голи" са най-вкусни :)

Сладките приготвих за Коледния благотворителен базар на фондация "Нашите недоносени деца", в който имам честта да се включа трета поредна година като доброволец, както и за двете деца - да почерпят в градината и училище.

Житейски урок:

Шапка свалям на хората, които декорират бисквитки ежедневно! Чист поклон и уважение заслужават те. Аз подобно нещо ще си причиня само за следващия базар на фондацията, а на децата предпочитам следващият път по една торта да направя, за да си я хапнат дружно вместо това цъкане, което ми отне няколко (доста по няколко) нощи без сън :)

Това е от мен, на вас, скъпи приятели и читатели на блога, пожелавам една здрава, благодатна и успешна Нова година!

Ваша,

Вики

Read More

Сладолед от тиква

Ехо, не сте ме забравили, нали?

Аз не съм. Мисля си често за това колко занемарен е блогът, колко несериозно се отнасям към него напоследък и колко много ми липсва. Надявам се да е приключил тежкият работен период и отново да съм на линия по-честичко.

Днешната рецепта отлежава в главата ми от почти година. Миналата година, докато се наканя, тиквите приключиха, а тази - докато намеря време, тиквата, която купих, за малко да върже малки тиквички...

В крайна сметка - думата е удържана и ето ме днес при вас:

Ако щете се смейте, но направата на този сладолед ми отне 3 седмици :)))). Първо купих тиквата. Около седмица я заобикалях, защото ме мързеше да я почистя.  После си направих едно карамелизирано кондензирано мляко, което изядохме с лъжичка. После си направих второ... Запретвайки ръкави в неделя да го правя, установих, че ми трябва и едно подсладено кондензирано мляко, ама не карамелизрано. После 3 дни не стигнах до магазина да си купя. И накрая реших, че ще мина и без него...

На финала, когато сладоледът стягаше във фризера, а карамеленият топинг изстиваше на котлона, аз заспах на дивана, а топингът изчезна безследно :)))) Историята мълчи...

А, да, чаках и едни орехи да пристигнат при мен.

Така че, спокойно можем да сложим подзаглавие: Сладоледено-тиквената сага, която може по епизоди да догони "И докато свят светува"...

В крайна сметка ето рецептата, която реално отнема не повече от 10 минути да се приготви :)
Като основа стъпих на любимия на толкова хора Сладолед с крем сирене и малинов сироп, но така придоби доста по-различно и есенно звучене.

Продукти за сладоледа

500 гр. сварена и добре отцедена тиква

270 гр. натурално крем сирене

400 гр. течна подсладена сметана

1 консерва карамелизирано кондензирано мляко

2 ч.л. канела

Приготвяне

Тиквата сварете в подсладена вода и оставете хубаво да се отцеди, за да няма много вода в нея, която да образува неприятни кристали в сладоледа. Пасирайте я на фино пюре.

С миксер разбийте на хомогенна смес крем сиренето, карамелизираното мляко, канелата и тиквата. След това прибавете сметаната и разбивайте, докато се сгъсти. Изсипете във форма и оставете във фризера.

За топинга от карамел

50-60 гр. захар

150 мл. сметана

Карамелизирайте захарта на котлона и бавно започнете да прибавяте сметаната. Внимавайте, пръска и пари :) Бъркайте непрекъснато. Когато се хомогенизира, оставете за малко да поври, махнете от котлона и оставете да изстива. Сосът ще се сгъсти доста.

Шоколадов топинг

100 мл. сметана

75 гр. черен шоколад

Загрейте сметаната до точката на кипене. Махнете от котлона и прибавете натрошения шоколад. Бъркайте докато се смесят добре и оставете да изстива.

Допълнително ще ви трябват и около 300 гр. орехови ядки.

Когато сладоледът е добре замръзнал, извадете от формата, нахвърляйте отгоре орехови ядки и последователно заливайте с карамел, отгоре шоколад, после пак карамел.

Преди да нарежете, оставете за около 10 минути да се отпусне.

Моето лично откритие за сладолед без машина е, че трябва да се стремим сместа, която ще замразяваме, да е доста гъста. Така замръзва по-бързо и равномерно и не се налага бъркане, за да се разбиват кристалчетата.

Бон апети от мен :)

Read More

Еклерова торта с мус от праскови и какаово-лешникови платки

Всеки уважаващ себе си блогър просто трябва да има в менюто на блога еклерова торта J Само че, честно, хич не ги обичам… т.е. обичах, заради тежкия им вкус и класическото съчетание, което се предлага навсякъде. Днес ще ви представя моята си версия на тази торта, с какаово-лешникови платки, фин прасковен мус и профитероли с класическия крем патисие, опухкавен с мъничко сметана.

Обаче, преди да опиша рецептата, ще ви разкажа как стигнах до извода, че ми трябва такава торта. Преди време, когато служебното ми положение наложи да съм достижима навсякъде, по всяко време и да мога да реагирам на всеки клиентски каприз, си взех един смартфон. Първоначалният конфуз устройството ти да е по-смарт от теб и да ти казва точно колко време имаш, за да стигнеш до работата или че е крайно време да посетиш залата, защото от известно време не си бил по този маршрут, ме накара да се постарая да използвам максимално неговите функции и аз да намажа малко от неговите екстри J Сега имам всякакви приложения, с които мога да си резервирам билет за самолет (кога ли ще литна нанякъде се чудя), с които мога да измеря точно колко километра съм изтичала (изтрих го, защото както се сещате, активно тичам), приложение, с което мога да си платя сметката за вода, като сканирам един QR код, и изобщо всякакви джаджи, които правят комфорта ми значително по-голям J

Имам си и едно приложение, което много, ама много ми харесва – за поръчка на храна J Така де, сигурна съм, че има доста зяпнали физиономии пред монитора сега, които се чудят защо аджеба ми е такова приложение. Едно е ясно – никога не ме мързи да сготвя нещо сладко, но пък ако знаете колко ме мързи да готвя – ежедневноооооо! И когато имам сгода, абсолютно се възползвам от възможността да се измъкна от регулярните задължения да изхраня 3 момчешки гърла и да им поръчам отвън J От всичко, което съм гледала досега, най-ме впечатли едно симпатично мече – Foodpanda – десетки ресторанти, от които да си избирам, пък и за такива застреляни като мен, които все забравят да изтеглят кеш от картата си, има и опция да платиш чрез виртуален ПОС. Много яко. И не последно – пуска ти нотификации да те уведоми за всякакви промоции. И въпреки че не поръчвам сладкиш отвън, това хич и не ми пречи най-безскрупулно да крада идеи от ресторантските менюта.

Днешната рецепта е точно такава безцеремонна кражба. То, трудно да кажеш кражба, като реално отмъкнах само идеята за еклерова торта, но все пак отнякъде трябва да се започне, нали така J Другото дойде от само-себе си. Видях разкошни праскови на пазара и си представих съчетанието на един пухкав профитерол, заобиколен от леко киселия вкус на праскова и подчертан от ароматен лешник.

 Отново изглежда сложно, но на практика е доста икономична рецепта - не се изискват много продукти, само много яйца, сметана, захар...

За профитеролите се доверявам изцяло от много време на рецептата на Пиер Ерме - един от моите идоли в сладкарството, както и на неговите насоки при печенето им, и досега нямам гаф с еклерчетата.

Продукти за профитеролите

(Около 40 мини еклерчета)

80 мл. вода

100 мл. пълномаслено прясно мляко

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

75 гр. масло

100 гр. брашно

3 цели едри яйца

Подготовка

Включете фурната на 200 градуса

Сложете да заврят заедно водата, млякото, маслото, солта и захарта, като леко разбърквате. В мига, в който заври, прибавете наведнъж цялото количество брашно и бъркайте интензивно с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените на съда. Продължете бъркането, докато се образува топка тесто. То трябва да е сухо.

Извадете и оставете да изстине. Прибавете яйцата - задължително едно по едно, като всяко следващо се слага, когато първото е напълно усвоено. Разбивайте постоянно, на висока скорост. Първоначално, като добавите яйцето, сместа става като на парцали, но с разбиването се хомогенизира. След като прибавите всички яйца, продължете да разбивате около 2-3 минути. 

Профитеролите и еклерите бухват, когато тестото е добре разбито. В него се образуват милиони балончета въздух, които при печенето се разширяват (физика му се вика на това ;)) и по този начин тестото набухва.

Сложете тестото в пош с кръгъл накрайник номер 10 (това ползвам за профитероли) и започнете да шприцовате кръгчета с диаметър 2-3 см. на разстояние поне 5 см. едно от друго. Аз ползвам тези специалните килимчета за макарони, които са очертани и стават перфектни :)

Сложете тавата във фурната и печете 15 минути, като на всеки 5 минути отваряте и затваряте вратичката на фурната (за да излезе парата). 

Готовите еклери оставете леко да изстинат.

Пригответе си Creme patissier или така нареченият сладкарски крем. Но, за Бога, не ползвайте брашно! Моля ви :) Този крем се сгъстява от яйцата и с царевично нишесте. Това не е каша, това е крем и то един от най-фините кремове в сладкарството: 

70 гр. захар

30 гр. царевично нишесте

4 цели яйца

1/2 шушулка ванилия/ампула/пакетче ванилена захар

350 мл. прясно мляко

200 мл. бита сметана

Млякото, захарта и ванилията загряваме на умерен котлон. Разбиваме заедно яйцата и царевичното нишесте. Ако има бучки - прецедете сместа. Като се загрее млякото, започнете да го прибавяте към яйцата (а не обратно), докато изравните температурите и разбира се, не спирате да бъркате. След това върнете на котлона и бъркайте, докато получите гладък крем. Ако има бучки - или пасирайте с пасатора, или прецедете. Оставете да изстине, като бъркате от време на време, за да не хваща кора. Когато е напълно студен, смесете с предварително разбитата сметана.

Напълнете еклерите като използвате същия накрайник номер 10. Ако имате специалния "filler", ползвайте си го :) Но аз го нямам, а ми се иска :)

След като си направихме еклерите, да започнем да печем и сглобяваме тортата :)

Какаово-лешникови платки
(2 платки с диаметър 18 см.)

200 гр. лешникова паста

2 яйца

30 гр. какао

70 гр. брашно

50 гр. захар

Разбийте всички продукти без брашното докато получите гъста, лепкава смес. Прибавяйте брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите още по-гъста и по-лепкава смес :) :) :). 

Фурната загрейте на 190 градуса. Сложете хартия за печене на дъното на ринг за печене. Разстелете равномерно половината от сместа (трябва да си помагате с шпатула или лъжица, тъй като е гъста). Печете около 10 минути.

Лешникова паста се прави много лесно - взимате около 250 гр. сурови лешници и ги смилате с блендера, докато станат на паста :) Това е :)

Прасковен мус

2 големи зрели праскови

300 мл. сметана (ползвала съм подсладена растителна тук)

1 пакетче желатин

Измийте и обелете прасковите.

Оставете желатина да набъбва в 30 гр. студена вода. Разтворете го след това на водна баня.

Прасковите смелете на пюре. Смесете с разтворения желатин. Част от пюрето отделете във формичка да се желира (това за центъра на тортата). 

Останалата част оставете да се желира напълно (около 2 часа). След това разбийте сметаната докато се сгъсти, но не е напълно гъста (знаете растителната сметана се сгъстява значително повече от животинската). Когато е в това състояние (сметаната имам предвид), прибавете напълно желираното пюре и разбийте с миксера. Сгъстява се много сериозно. Така направих аз (щото трябваше да я правя на части) - така остават парченца праскова, които много приятно се усещат в крема.

Иначе можете да разбиете сметаната, да добавите още нежелиралото пюре и да оставите в хладилника да стегне.

Сглобете тортата в ринг по следния начин:

Какаово-лешникова платка

Нарязани на тънки парченца праскови (те ще сиропират платката)

Крем - около сантиметър

Прасковеното желе, което отделихме във формичка, го слагаме в центъра на тортата.

Еклери - подредете ги плътно един до друг.

Запълнете с крем, докато се покрият еклерите и прасковения център

Какаово-лешникова платка

Тънки резени праскова

Крем

Украсете с парченца праскови и профитероли. Накрая залейте еклерите с шоколад (който забравих :))

Не знам за вас, но аз се уморих да пиша :) Дано на вас не ви писне да ме четете, но днес имаме 2 рецепти в една публикация - еклери и торта :) Да ви е вкусно!

Read More

Боровинков сладолед с маскарпоне

Не знам какво става, карма ли е, какво е, но всеки път, в който тръгна да публикувам рецепта за сладолед, навън небето се отваря и се изсипват неимоверни количества дъжд, студ, вятър или сняг. Така че, отново намирам абсолютно подходящ момент за публикация :) Нищо че е средата на юли - навън е като в началото на март :)

Преди време на страницата на блога във Фейсбук попитах вас какво искате да видите на страниците на блога и общото между всички коментари беше - нещо без печене, като коментарът на Тодорка Николаева "И аз съм за нещо без печене, със сладолед, с плодове и парченца шоколад" беше моето вдъхновение да направя този сладолед :)

На опашката чака молбата на Марияна за чийзкейк без печене :) В тази връзка, мисля да открия нова рубрика в блога "По желание", в която да изпълнявам (с известно закъснение, естествено) читателски желания. Така ще има предизвикателство за мен, а и откровено си мисля, че и вие ще сте по-доволни от това да виждате точно това, което ви интересува :). Можете да се свържете с мен, като оставите коментар, на страницата на блога във Фейсбук или като ми пишете мейл на пощата, оставена в секция Контакти.

Така, нека се върнем на сладоледа - той съчетава в себе си всички изисквания на Теди - домашен сладолед, плодове и парченца шоколад.

В деня, в който пуснах, че ще правя въпросния сладолед, се прибирам по никое време вкъщи от тренировка, абсолютно забравила за това какво трябва да правя :) Да, но аз си имам една Будна съвест, която хем живее извън мен, хем е част от сърцето ми, която след вечеря мило ми казва "Аааааааааа, днеска имаш да правиш сладолед с маскарпоне и боровинки" :)

Добре че сладоледът не изисква много време за правене, иска повече чакане да стане.

Какво ви трябва за този сладолед?

Да ви кажа, продуктите са заменяеми - вместо маскарпоне, можете да използвате обикновено натурално крем сирене, вместо боворинки можете да сложите други плодове (само спазвайте това, което ще напиша по-долу за плодовете), можете вместо шоколад да сложите ядки или да го пропуснете, да прибавите смляна мента или други ароматни съставки.

Продукти

2 яйца

50 мл. вода

100 гр. захар

1 ванилова шушулка (може и есенция или пакетче)

250 гр. маскарпоне

400 мл. сметана 

100 гр. черен шоколад (или млечен, ако предпочитате)

500 гр. замразени боровинки

Приготвяне

Кипнете водата със захарта, за да си приготвите захарен сироп (така е по-мързеливо, отколкото да сгъстявате яйцата със сметаната на котлона и да рискувате да пресечете сместа). Захарният сироп е готов, когато достигне температура от 112 градуса. Без термометър (както и аз процедирам), можете да познаете готовността му, когато кипенето се успокои. Първоначално водата кипи много силно, на едри мехурчета, които при изпаряването на водата, започват да стават по-малки и силата на кипене отслабва. 

Поставете яйцата в купа и започнете да ги разбивате, докато сиропът се готви. Когато е готов, без да спирате разбиването (на висока скорост), прибавете сиропа на тънка струйка към яйцата и бъркайте, докато изстинат и получите пухкава, кремообразна смес. Готова е, когато задържа форма. Това ше даде тази пенеста структура на сладоледа, малките балончета, които виждате на снимката. 

Замразените боровинки разбийте с блендер и оставете настрани. Направете същото и с шоколада (сложете го за малко в хладилника, за да е твърд) - смелете в блендер или настържете с ренде, или пък фино накълцайте с нож. 

В друга купа разбийте сметаната с малко захар и ванилията, докато се сгъсти. Към нея прибавете маскарпонето и разбивайте. Ще получите гъста смес. Към нея прибавете боровинките, които вече леко са се отпуснали и ще започнат да оцветяват сместа в нежно лилаво, и шоколада. Най-накрая прибавете яйчената смес и с внимателни кръгови движения разбъркайте всичко заедно. Изсипете в кутия или във формички и приберете във фризера за една нощ. 

Някои коментари

Вярна на себе си да давам съвети, макар и непоискани, ето и някои неща, които е добре да знаете:

Защо замразени плодове? Дори и да купите пресен плод (ягоди, малини, боворинки, каквото и да е) моята препоръка, когато правите сладолед, е да ги замразите и след това да ги минете през блендер. Ако ги смелите пресни, ще станат на каша и няма да се усещат парченцата в сладоледа. Ако ги сложите цели, тъй като са по-едри, съдържат повече вода и на финала ще ядете сладолед с парченца лед, приличащи на плод, ще им се изгуби вкуса, а хрускането на ледени блокчета, лично аз не намирам за удоволствие. Вторият вариант е да сварите плодовете на сироп и да прибавите сиропа към сладоледа, но тогава се лишавате от парченцата плод в сладоледа. Също е вкусно, но зависи какво целите.

Захар. Добаете я на вкус. Аз лично предпочитам по-малко сладък сладолед, затова и не добавям много захар, но ако обичате по-сладко, прибавете. Ако добавяте захар накрая, когато всичко сте смесили, използвайте задължително пудра захар, не кристална, тъй като е много възможно да не се разтворят кристалите и да хрускат.

Този сладолед би се получил много по-добре, ако имате машина, но аз нямам и пак е много вкусен :)

Задължително оставете сладоледа поне 10-15 минути на стайна температура преди сервиране. Моята препоръка е да го замразите в отделни формички, които прсто да прехвърлите след това в съд за сервиране.

Този сладолед, съвсем успешно може да заеме и вида на сладоледена торта :) Натрошете бисквити с малко масло и застелете дъното на форма за торта (диаметър около 18-20 см.). Изсипете сместа отгоре и приберете във фризера. Като стегне, залейте с разтопен шоколад и сметана или само с шоколад, или пък с боровинково желе. Режете след като е постояла навън поне 15 минути.

Днес пак се олях от писане, но се надявам съветите ми да ви бъдат от полза :)

Бон апети :)

Read More

Управление на кризисни ситуации :)

Ето ме и днес. Без рецепта, нищо ново не измислих, време за мислене не остана, но пък днес ще ви разкажа какво да правите, когато всичко се обръща нагоре с краката, а времето ви е враг.

Малко предистория. Злополучният пример за тази публикация е тортата, която с много желание и много дълго време правих за рождения си ден. На цветята им отделих много време, започнах да ги правя още през май и ще видите, че те са единственото хубаво нещо тук :).

Преди да продължа с историята, ми се иска сърдечно да благодаря на магазини Genesis , които бяха така мили да ми се доверят и да ми дадат да тествам едно френско захарно тесто. Откровено казано, много му се зачудих, защото аз винаги си го приготвям сама, но ето и моите наблюдения - не мога да не споделя, с оглед на това колко дружки ми се оплакват от готовите фондани. Като отворих пакета, първото, което ме лъхна е ароматът на ванилия. Толкова силен и траен... Пипнах го, стори ми се твърд. Викам си "Ооооо, абсурд да стане нещо с него". Смесих си го с боите и докато го мачках той стана толкова еластичен. Започнах с люлячетата - цветенце по цветенце на ръка, на отделно телче - фонданът слуша :) Да, неговата кожа, слуша - стои в тази форма, която му придадеш, не се деформира и съхне за норматив. Браво, точка за него. Реших после да видя как ще се държи за молдове, затова направих камеята - изсъхна бързо и поема чудесно цвета. Затова моето абсолютно безпристрастно мнение на любител на домашните теста и всякакви домашни производства е, че с удоволствие бих работила с него, но признавам си - само за детайли - да покриеш торта с него ще ти излезе златно, но е незаменим за фигурки, за цветя - точи се тънко, до прозрачно и не се къса.

Китките отблизо:

Ще празнуваме в събота. Предните два дни - други рожденни дни, поводи. Кога да сглобявам? Викам си - в събота. Тъкмо до следобяд ще съм готова. Блатовете ги бях изпекла, така че колко му е един крем, измазване, покриване... Има-няма 3-4 часа работа със стягането. И какво нещо е да се подведеш от самочувствието си :) :) :) За това време цяла торта с все декорацията съм правила, спокойна съм, че всичко ще е наред :)

Сглобих тортата, опаковах я с домашен пандишпан и я оставих да стяга...
Принципно, имам навика, след като стегне тортата, да я обръщам, за да мога по-лесно и по-равно да измажа, с по-малко маслен крем, защото не съм му особен фен. Гимнастиките и акробатиките при обръщането са излишни за обяснение, защото всеки път рискувам с мини инфаркт.

Мислите ми стъпка по стъпка:
-"Ох, така, сега ще обръщам"
Едно, две, три... Хоп... Пльок.
- "О, не! Няма да обръщам"
Връщам се на стартова позиция. И сега? Тортата е в ринга, но започвам да се чудя какво ще стане и какво ще правя в 2 часа следобед без торта...
- "Лелееее, ами сега...Нямам време за блат, нямам продукти за крем...Драмаааа"
- "Нищо, ще рискувам..."
Махам ринга и става Пльооооооооооооок. С отчаяние и пълна липса на надежда видях как тортата ми, която с толкова мерак стягам от месеци (като украса), се разтича по плота. Как може да се опише погледът ми в момента? Ами, не може...
- "А така, ами сега?"
Взех една купа за салата, опаковах я в алуминиево фолио отвътре и понаредих съдържанието от подложката, което допреди секунди беше торта, завих го и го бутнах във фризера за час.

През това време получих всички признаци на истерия и установих едно - Ретрограден Меркурии+Сатурнова дупка+ПМС ама изобщо не са добра комбинация. И-З-О-Б-Щ-О!

Пиша всичко това, първо, за да ви дам повод да се похилите с чуждите неволи, второ - да ви кажа, че каквото и да става, трябва да търсиш вариант да се измъкнеш, че всяка ситуация има своето решение, стига да не се отказваш. Да, всичките ми идеи за дизайн отидоха по дяволите, защото бяха свързани с друга форма, но поне духнаме свещички.

Както казах - няма нова рецепта. Блатовете ми са от тук, а кремът е този във вариант с черен шоколад. Защо се случи така? Защото реших, че желатин няма да ми трябва. Извод - винаги спазвайте рецептите дословно, дори и да са вашите собствени :)

И така, весело ми беше, но все пак нещо се получи и все пак, намерих поредния повод да драсна няколко думи в блога.

На вас, приятели и читатели, пожелавам безаварийни сладки моменти :)

Read More

Ягодов сладолед с мента и лимонова мащерка

От толкова отдавна нищо не съм публикувала, че направо ми иде да отида да се срамувам в някой ъгъл :) Ама, какво да се прави, понякога имам чувството, че времето си устройва някакви странни състезания с мен, но е забравило да ме предупреди, че ей така, за спорта, е решило да направи денонощието само 12 часа. Пък и пролет е, птички се разпяха, цветята разцъфтяха и някак си ми се струва странно да го прекарам пред печката :)

Преди време на страничката на блога във Фейсбук бях обещала да ви покажа какво направих във формичките за сладолед на клечка, който пък напук на всичко си е направо здравословен. Е, ако се ограничиш до един де. Да не кажете после "Тая Вики лъже тука, че здравословен сладолед предлага, пък ей го на - изядох 5 и съм с кило отгоре" :))) Това за всеки случай го казвам, да не ми се вменява вина :)

Добре де, пише ми се, не съм писала от сума време, така че простете ме :) Ето снимка:

Супер лесен сладолед. Всъщност идеята му не беше много да стане сладолед. Имах идея за един фантастичен крем-пълнеж за макарони, но той малко не се сгъсти колкото ми трябваше, а и съпружеството добре го одобри, като преполови купата и реших, че някой друг път ще измисля някоя гениална рецепта за макароните, пък това ще го насипя във формичките за сладолед :)))
От идеята остана само определението - фантастичен (брей, къде е циганката...). Крем-пълнеж мина в сладолед, а макароните - изядох ги без пълнеж :) Оставила съм си няколко като ми хрумне нещо подходящо за тях, но повечето заминаха ;)

Както казах, супер лесен е. Не е толкова лесен като онзи с крем сиренето, но не е за изпускане. Тук има термична обработка на продуктите, но самата подготовка е елементарна.

Продукти

Предупреждавам, че малко на "около" вървят нещата, не съм ги мерила предварително, но тук и няма какво толкова да се обърка, ако сложите повече или по-малко.

Около 400 гр. почистени от дръжките ягоди

2 жълтъка

200 мл. млечна сметана

2 с.л. захар

1 с.л. царевично нишесте

1 шепа прясна мента + няколко капки ментова есенция

1 шепа лимонова мащерка (ако нямате - 2-3 капки лимонова есенция и малко сушена мащерка)

Около 40 гр. масло

Приготвяне

Всички продукти, без маслото, разбийте хубаво в блендер. Сложете ги в тенджерка и на тих огън, при непрекъснато бъркане, оставете да се сгъсти сместа - трябват ви около 5 минути да се обработят яйцата, за да сте спокойни, да се посгъсти. Прецедете сместа от евентуални бучки и добавете маслото (можете и без него). Разбъркайте докато се стопи и оставете да се охлади на стайна температура. 

Когато е достатъчно изстинало за хладилник - приберете в него и оставете поне 4 часа, даже най-добре цяла нощ. Като извадите сместа, тя ще е гъста. Разбийте с пасатор и насипете във формичките за сладолед. Оставете, докато се замразят хубаво.

Единствената драма с тия формички е после изваждането на сладоледа. Трябва да полеете леко с вода, може и хладка да е, колкото да може да се отлепи сладоледа от формичката, и след това изваждате. 

Приятно забавление от мен :)

Read More

Шоколадов крем-сладолед със сладко от рози

Как се раждат вкусните идеи? Понякога човек ги мисли и премисля с дни, друг път са тотален плод на случайността и чистото любопитство.

Днешната рецепта е именно такава - съвсем, ама съвсем случайно от един крем за торта се получи също толкова вкусен сладолед, особено за тези, които обичат леко тръпчивия вкус на черния шоколад, съчетан с аромата на българската роза.

Ако пък не сте толкова фенове на черния шоколад - млечният също върши чудесна работа :)))

Така, малко предистория. Тортата от предишната ми публикация, в която ви запознах с вече любимото ми захарно тесто, я правих за един изключително специален случай - 80-годишен юбилей на една дама, която мина през толкова много неща, че за мен беше огромна чест да стана част от нейния празник. И тъй като, разбира се, времето ми беше много, ама много кът, сглобяването ѝ (блат-крем-блат) се превърна в едно малко приключение, което роди и този сладолед :)

Програмата ми беше следната - сряда вечерта пека блатове, четвъртък бъркам крем, петък украсявам, събота - духаме свещичките. Ноооо, аз тръгнах с тотално неясна идея какви точно кремове да забъркам :) В крайна сметка единият беше класиката крем сирене, заквасена сметана, бита сметана и ягоди, а другият, викам си, ще бъде шоколадов мус със сладко от рози.
Да де, ама не предвидих, че адската смес, която е в основата на въпросния мус, трябва да изстине напълно, за да може да се сложи в тортата като крем, а не като супа...

И ето какво се случва.

Бъркам аз на котлона първоначалната смес от рецептата и се моля да си легна преди 3 часа. Обаче, така ми се спи, а е едва 9 часа вечерта. Колко много време има до 3? И, казвам си аз, ще рискувам. И спечелих. Продължавам - горещата смес изнесох на балкона и се радвах, че все още не е толкова топло и бързо ще истине. Като изстина толкова, че да не съсипя хладилника, махнах долното чекмедже на фризера и набутах сместа вътре. Оставих я за 15 минути, но сърце, мале, не трае повече, извадих я, сложих в купата на миксера заедно с малко сметана и пуснах да се разбива, като през цялото време баех "Сгъсти се, хайде, моля ти се, дано се сгъстиш, хайде деееееее".

Почти бях сигурна, че ще се сгъти. Защо ли? Нали ганаш трябва да престои, за да се сгъсти при разбиване? Да, така е, но... Винаги има едно НО. В него има яйца, които знаем, при интензивно разбиване се сгъстяват. Сложих в студена смес студена сметана и започнах да се надявам.

След известно време на побой на сместа, баене и вуду магии, тя започна да се сгъстява и накрая се сгъсти до толкова, че не бях сигурна, че хората ще успеят да си разрежат тортата :)))) 

Отдъхнах си, избърсах капчиците пот, избили от напрежение и започнах да редя. Обаче, нали съм си грандоман, винаги приготвям много, ама много крем. Белият стигна, но от шоколадовия остана. Тамън бяхме хапнали за десерт един купешки сладолед, досвидя ми да хвърля кутията и реших да бутна шоколадовите ми остатъци във фризера да им мисля бъдещето в някакъв друг момент от живота си :)

В събота, когато довършвах декорацията, извднъж много, ама много огладнях. Сетих се за въпросната кутия и реших да видя какво става с нея. Мислех, че ще ме посрещне едно замръзнало парче, което няма да може да се хапне въобще и изненадата ми беше просто неописуема, когато вътре се намираше една фина, кремообразна текстура, която безпроблемно се подчини на натиска на лъжиката, а като го опитах, оооох, като го опитах...

Буквално светкавично събрах някакъв реквизит, извадих апарата, боднах една ягода за контарст и снимах. Нямаше начин да не споделя това и с вас, просто нямаше начин :)

И понеже пак отидох твърде далече в приказките, ето и рецептата:

Продукти

4 яйца
200 мл. прясно мляко
200 мл. сметана
400 гр. черен шоколад (60% ползвам аз)
3 с. л. сладко от рози
200 мл. студена сметана допълнително

Приготвяне

Разбиваме яйцата с тел, после добавяме прясното мляко, сметаната и сладкото от рози, разбиваме добре и слагаме на умерен котлон, като бъркаме често, докато леко започне да се сгъстява. Махаме от котлона, натрошаваме черния шоколад и бъркаме, докато се разтопи. Оставяме да изстине, прецеждаме, за да махнем листенцата от розите, че не е приятно нещо да ти се завира между зъбите. Някак си не е много гот. Когато изстине достатъчно, слагаме сместа във фризера за 15 минути. Тя продължава да си е течна. Добавяме 200 мл. студена сметана и започваме да разбиваме (ползвала съм растителна на Мегле, тъй като животинската не би издържала толкова дълго разбиване, без да се пресече), първо на бавни обороти, после увеличаваме скоростта.

За съжаление, по време на разбиването силно шоколадовият цвят избледнява, но какво да се прави - рискове :)

Сместа, след като е добре разбита, е много гъста. Прехвърляме в кутия и слагаме във фризера да престои поне една нощ.

Сервира се веднага, не е нужно да чакаме нищо да е отпуска. Не ползваме машина за сладолед.

За финал: явно яко ме тресе каръка, защото всеки път като публикувам рецепта за сладолед, навън е неадекватно студено просто, но това ми бил късмета :)

Read More