Палачинка тип "Креп Сюзет"

Знаете ли, че креп Сюзет (crepe Susette) е кръстена на известна френска актриса, която изнасяла всяка вечер много успешно представление, в което трябвало да изяжда по няколко палачинки пред публика. В един момент толкова й дошло до гуша, че едва издържала. Тогава готвачът от близкия ресторант решил да я изненада с нов тип палачинка. Тогава, от благодарност, тя му дала позволението си да кръсти този нов десерт на нейно име. Рецептата за палачинката не се различава особено от традиционната палачинка, но има две съществени разлики - вместо мляко използва сладка сметана и накрая фламбира палачинките с ром или коняк.

Историята на моята палачинка тип Сюзет започна една ранна сутрин с молба за палачинки. Дотук всичко е наред, но отваряйки хладилника, установявам, че млякото ми няма да стигне. За сметка на това имах кофичка заквасена сметана и реших да импровизирам. Щом споделям резултата тук, значи се е получила доста добре :)

Продукти (за около 8-9 палачинки)
2 яйца
2/3 ч.ч. прясно мляко
3 препълнени супени лъжици заквасена сметана (или почти половин голяма кофичка)
4-5 с.л. пудра захар
ванилия
Брашно - колкото поеме за рядко тесто
Масло

Приготвяне
Разбиваме яйцата с щипка сол. Към тях добавяме прясното мляко, сметаната, пудрата захар и ванилията. Разбиваме докато напълно се разтворят бучиците от сметаната. Добавяме по малко от брашното, докато получим тесто с гъстота, малко по-рядка от боза. Заради сметаната това тесто е малко по-плътно от традиционния вариант с прясно мляко.

Нагорещяваме силно котлона, като оставим тигана за малко върху него, докато и той се сгорещи добре. Размазваме малко масло (то трябва да започне да цвърти веднага) и с черпак изливаме малко от сместа за палачинки. Разстиламе добре, за да стане равномерно тънка и печем. Когато е добре изпечена палачинката, тя трябва да се отделя самостоятелно от тигана, когато го раздрусате напред-назад. Тогава обръщате от другата страна. Съвет - не се опитвайте да подхвърляте точно тези палачинки, защото са малко по-тежки от другите (от опит :) и доста по-крехки, поради което при подхвърляне може да се пречупи през средата или да се разкъса.

Изпечените палачинки се пренасят в чиния и отново се намазват с масло, още докато са топли. Търпят всякакви видове сладко, но не и солено, защото има пудра захар в тестото.

Read More

Ябълков щрудел с ванилов сос

Предлагам ви една лесна рецепта за ябълков сладкиш, леко кисел, допълнен от сладостта и нежността на лек ванилов сос.

Продукти:
1 пакет готови кори - фини
8-9 ябълки от киселите
1 пакетче стафиди
2/3 ч.ч. галета
125 гр. масло
1 ч.ч. захар
1 ч.л. канела

За соса:
500 мл. прясно мляко
2 яйца
3 с.л. царевично нишесте
1/2 ч.ч. захар
2-3 капки ванилова есенция


Приготвяне:
Ябълките се обелват и се настъргват на едро ренде. Заливат се с малко лимонов сок, за да не покафеняват и се оставят настрани. Маслото се разтопява в тенджерка и към него добавяме галетата и запържваме за около минута. Топлата смес, заедно със захарта, стафидите и канелата прибавяме към настърганите ябълки и размесваме добре. Разстиламе корите, слагаме много плънка и завиваме по 2 кори. Поставяме в тавичка. Продължаваме да завиваме, докато свършат продуктите. Слагайте повече плънка и гледайте да запълните и по краищата. Пече се на 180 градуса докато почервенее отгоре. Може да се залее с малко разтопено масло преди печене, но аз си го спестявам заради количеството масло в плънката. След като се изпече, покриваме с леко влажна кърпа, за да омекне, поръсваме с пудра захар и сервираме студен.

Ванилов сос (източник - "Кулинарен туризъм", Асен Чаушев)
Прясното мляко и захарта се кипват. Намаляваме котлона. В купичка разбиваме яйцата и нишестето. Аз лично заменям брашното с нишесте по 2 причини - вкусът на соса не става толкова тежък и освен това нишестето е по-нестабилно от брашното и сосът, след като изстине, остава течен, а не на гъст крем. Когато правя такъв крем, слагам равни части брашно към нишесте. Към яйчената смес добавяме малко от топлото прясно мляко, за да изравним температурата и да не се пресекат яйцата. Разбиваме добре и прибавяме всичко към тенджерката с мляко. Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. Накрая прибавяме и ванилията. Лично мое предпочитание е да използвам течна ванилова есенция, най-добре е шушулка, която се вари с млякото и след това се прецежда, но тъй като трудно се намира, предпочитам есенцията. Ванилията на прах съм я изключила тотално от готварския си инвентар.

Read More

Цацики или гръцка млечна салата

Странно е колко много си приличат нашенската Снежанка и гръцкото Цацики - и на двете основните съставки са мляко и краставица. Разликата е минимална, но се отразява сериозно на вкуса - подправките:

Продукти (източник):
1 краставица
2 кофички кисело мляко
1 ч.ч. заквасена сметана (и без нея може)
1 с.л. оцет
зехтин
копър (сух или пресен), сол, бахар, чесън, бял пипер

Приготвяне:
Интересното тук е, че се прецежда не само млякото, но и краставицата. Тя се настъргва на едро ренде и се оставя да се отцеди от водата. Същото се прави и с млякото. След това всичко се обърква и подправя.

Read More

Пай "Лимонова целувка"

Оригиналното заглавие на този пай е Lemon meringue pie. За първи път чух за него преди години в един епизод на "Отчаяни съпруги" и ми се стори една много интересна и приятна рецепта. Започна се едно стабилно ровене из нета под какви ли не ключови думи, докато не изрових рецептата. Всъщност с този пай претърпях тогава един от малкото си кулинарни провали и сериозно му се бях заинатила, че някой ден, когато му дойде времето, ще му го върна и ще направя един наистина вълшебен пай :) Ето го:

Какво се обърка тогава - въпреки че сериозно претендирам да знам английски, реших да преведа "Cream of Tartar" като някакъв вид сметана, която не се продава на нашия пазар и просто я замених с течна сладкарска сметана. Съответно - целувката отгоре се сплеска и стана на нищо. Оказа се, че това е вид стабилизатор, който се слага при разбиването на белтъците, за да са по-стабилни при подлагане на температурен шок и за увеличаване на обема им, както и присъства като съставка в бакпулвера. Отделно има и някакво участие във винопроизводството. Така, вместо тогава да си набавя тази информация, аз просто разбих сладкарска сметана и я прибавих към разбитите белтъци, които, като запекох - се стопиха :) Както се оказва в тази рецепта този въпросен тартар изобщо не е необходим. Втората ми грешка тогава беше пренебрежението ми към рецептата за кора за пай и си я замесих като обикновено тесто - стана твърда и блудкава. Резултатът - един пай в кофата за боклук.

Поуката: Най-важното нещо в пая е кората. Тя трябва да е хрупкава, с листовидна структура (на снимката можете да видите как се е обелила по крайчетата). Всъщност принципът на кората за пай е същият като при правенето на многолистно тесто - работи се с ледено-студени продукти, с точни пропорции и тестото не се меси.

Продукти за кората (стига за покриване на тавичка с диаметър около 18 см.):
250 гр. брашно
200 грама студено масло
1 щипка сол
2-3 с.л. ледено студена вода

Продукти за лимоновия крем: (източник)
Сокът на 2 лимона
1 ч.ч. захар
1 и 1/2 ч.ч. вода
3 с.л. брашно
3 с.л. царевично нишесте
4 жълтъка
2 с.л. масло

Продукти за целувката:
4 белтъка
6 с.л. захар

Приготвяне на кората:
Ще се спра подробно на приготвянето й, въпреки че вече съм писала за това тук и тук.
Всички продукти трябва да са студени, включително и купата, в която приготвяме тестото (оставете я за малко в хладилника или фризера), същото важи и за брашното, а към водата прибавете лед. В купата слагаме брашното, нарязаното на дребни кубчета масло и солта. Маслото трябва да е в минимум контакт с ръцете, за да не се размеква. С преса за картофено пюре или със специален сладкарски инструмент за тесто намачкваме маслото, докато образуват с брашното ситни трохи. Прибавяме 1 супена лъжица вода и разбъркваме с лъжица. Водата се прибавя по малко. Когато прибавим втората лъжица и объркаме, стисваме част от тестото в ръка. Ако то се оформя, а не се разпада, спираме с добавянето на вода, независимо, че не прилича на топка тесто. Събираме го бързо с ръце на топка и прибираме в плик в хладилника за поне половин час. В плика не трябва да има въздух. Ако още не се оформя на топка, прибавяме половин супена лъжица вода и отново разбъркваме. Тестото е ронливо и такова трябва да бъде.

Тестото се разточва върху леко набрашнен плот и леко набрашнена точилка. Не се притеснявайте, ако се прокъса. Разточва се с диаметър поне 4 см. по-голям от диаметъра на формата. Пренася се върху формата и се оформя по краищата. Дъното се набожда с вилица, за да не се надигне. Пече се около 20 минути на 220 градуса докато порозовее. Оставя се да се охлади.

Лимонов крем:
В тенджерка слагаме едновременно водата, лимоновия сок, маслото и захарта. Оставяме да заври. През това време разбиваме жълтъците с брашното и царевичното нишесте (ако е необходимо - добавяме малко вода) до получаване на гъста каша без бучки. След като заври сместа, част от нея прибавяме към жълтъчената смес докато се изравнят температурите. Връщаме всичко в тенджерата и бъркаме интензивно докато кремът се сгъсти. Той не става абсолютно гъст, когато се охлади се сгъстява буквално като желе. Оставяме леко да се охлади, но не напълно и изливаме във вече изпечената кора.
Отгоре разпределяме разбитите на твърд сняг белтъци и връщаме в горещата фурна докато белтъците порозовеят. 
Пайът се поднася напълно охладен, след престой поне час в хладилник. Тогава може и да се извади от формата. В противен случай се яде с лъжица :)

Read More

Торта Рафаело

В тази торта няма нищо оригинално, рецептата не е моя, не съм проявила и грам импровизация, даже бях и леко скептична към вкуса й. правих я за рождения ден на сестрата на мъжа ми, който празнувахме вкъщи. Часове преди гостито ми се струваше крайно неприлично да няма торта, в крайна сметка какво е рожден ден без торта? Обиколих няколко магазина, докато намеря нужните ми продукти и се захванах. Става сравнително бързо, а вкусът й наистина наподобява бонбоните "Рафаело".

Продукти за тортата (източник):
1 пакет готови блатове
1 кондензирано мляко - подлсадено
250 грама меко масло
100-200 грама кокосови стърготини
100 грама смлени сурови белени бадеми

За захарния сироп:
300 гр. вода
100 гр. захар

За заливката:
1 заквасена сметана
1 желатин
пудра захар на вкус

Приготвяне:

За сиропа: захарта и водата се кипват докато се стопи захарта. Използваме сиропа топъл
За крема: Мекото масло се разбива на хубав пухкав крем. Към него се прибавя горещото кондензирано мляко - консервата се отваря и се поставя в тенджера с кипяща вода, която е до средата на консервата. Когато се затопли достатъчно, се прибавя към разбитото масло. Ако млякото е студено, маслото ще се стегне и ще стане на парцали. Разбиваме известно време и към тази смес, която изглежда много рядка, се прибавят кокосовите стърготини на части. Внимавайте, прибавяйте по малко, за да не се сгъсти много кремът. Може да ви остане кокос, не е задължително да се използва цялото количество. При охлаждането кремът ще стегне още заради маслото. Накрая прибавяме и смлените според вкуса ви бадеми.
За заливката: заквасената сметана се разбива с малко пудра захар на вкус и към нея се прибавя разтворения желатин.

Сглобяване:
В откопчаващ се тортен ринг поставяме първия блат - сиропираме обилно, тъй като кремът не е много сочен. Разпределяме равномерно част от крема върху блата и поставяме втория. Повтаряме сиропирането и крема. Слагаме третия блат, сиропираме и него. Закопчаваме ринга и отгоре изливаме заквасената сметана с желатина. Оставяме в хладилника за поне час, час и половина. След това изваждаме от ринга и измазваме отстрани с останалия крем (другото се изяжда:). Накрая поръсваме отгоре и отстрани с кокосови стърготини и готово.

Бележки:
1. Кремът стяга доста, затова не го сгъстявайте прекалено.
2. Кокосовите стърготини омекват след около денонощие и тогава не хрупа толкова силно
3. Тортата търпи и захарно покритие, но в този случай се измазва отгоре и отстрани с маслен крем

Read More

Карамелизирани пилешки бутчета с чушки и пикантен сос

Тази рецепта се оказа един много сполучлив взрив от вкусове и аромати, които доставят на небцето онази сладко-лютивичка наслада, без излишно да натрапва или доминира до степен дразнещо изпиване на литри вода. Експериментът си е мой, държа да го споделя, защото се получи наистина добре:

В тази рецепта използвам любимия си продукт при приготвянето на пиле, а именно - медът. Първият път, когато видях това - баща ми правеше разни такива експерименти, направо изпаднах в потрес и категорично отказах да опитам. Да де, но когато започнах по-сериозно да се интересувам от готвене, установих, че това е практика. Медът много добре се съчетава с люто и кисело, като прави комбинацията от вкусове невероятно богата. Смесвала съм го в какви ли не комбинации - слагала съм горчица, сусам, доматено пюре, смело твърдя, че пред меда граници няма :) Ето и продуктите, които използвах - не са много и лесно се намират:

За 2 порции:
4 долни пилешки бутчета
2 големи тъмно-зелени чушки
1 малка консерва белени домати
1-2 с.л. олио
1 пълна с.л. мед
1 ч.л. захар
1 с.л. чили сос
бял пипер, сол

1/2 ч.ч. ориз
2 ч.ч. вода
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
В тиган слагаме олиото и меда да се разтопи, ако е захаросан. Прибавяме измитите бутчета с кожата и посоляваме леко от двете страни. Запържваме леко, докато порозовеят - това става бързо, защото медът започва да се карамелизира. Трябва да се внимава с него, защото когато почернее започва да горчи. Вадим бутчетата от мазнината и от тигана махаме ако има загорял карамел. Оставяме малко от мазнината и в нея за кратко запържваме чушките - не прекалено. Връщаме обратно пилето и заливаме с фино смлените домати. Прибавяме бял пипер, сол на вкус, чили соса и захарта и оставяме да поври няколко минути докато се изпари по-голямата част от водата в доматите. Гарнираме с ориз.
 
За ориза:
Оризът, водата и подправките се оставят да врят на тих огън. Когато оризът е сварен, оттегляме от котлона и похлупваме с капак. Аз оставям повече вода, която се поема от ориза докато е захлупен. Използвам такъв ориз за различни кебапи, когато приготвям месо със сос грейви, заливам ориза със соса, ако го използвам за гарнитура. 

Read More

Торта "Шапката на готвача"

Тази торта, ако щете вярвайте правих за едно 13-годишно момче! Много рядко срещано нещо е да видиш толкова сериозна насоченост у един тийнейджър. Той просто иска да стане готвач, проявява неистов интерес към всичко, което може да се сготви и надявам се скоро да слави името си сред най-добрите български кулинари. Първоначално идеята беше тортата да е на коледна тематика, все пак е роден на 23-ти декември, но впоследствие майка му предложи кулинарната тема. Доста мислих какво да бъде, тя предложи някакъв черпак, но ми се струваше някак далечно. Реших да използвам символиката на готварската шапка и то не коя да е, а тази на The Chef. Струваше ми се, че само бяло няма да откроява тортата особено, затова подредих шапката върху една дъска за рязане и прибавих логото на The Lord of the Chefs като финален завършек на тази торта:

Част от шапката е шоколадов кекс, който изпекох в тясна и висока форма и след това изрязах, измазах и покрих. Долната част си е торта, както и дъската.

Блатовете са какаови, кремът отвътре е шоколадов мус с белтъци, сиропирана е с компот от праскови. Кексът е по рецептата ми за блат с жълтъци.

И за да не остана по-назад, и аз получих подарък:

Благодаря от сърце!

Read More