Веган шоколадов мус или сладко изкушение за постещи

Преди време в профила си във Фейсбук пуснах тази снимка:

 



Необработена, непипана и пр., но в тази публикация моля да ме извините за снимките :)
Въпросът ми беше - какво има в купата :))))

Отговорите варираха от белтъци на сняг, сметана, маскарпоне, даже Пепи от "Храна за мойте канибали" заложи на боя :)))) Реално съдържанието е толкова откачено, че ако не бяха Великденските пости и проучванията ми по темата в интернет, изобщо нямаше и да ми хрумне да си правя подобни експерименти.

Само един позна, а съдържанието в купата е... И то е... Нахутена вода! Оооо, йес, йес. Оказа се, че разбитата нахутена вода има свойствата и се държи точно като разбит белтък, на английски наименованието ѝ е aquafaba и даже има цял сайт, посветен на магическите ѝ свойства: http://aquafaba.com/.

Освен, че е тотално и напълно веган, си е чисто и просто пращяща от полезни вещества - тъпкана с белтъчини и фибри, направо мускули гради :))) Изкушавам се, когато ми остане време да направя експеримент за веган френски макарони, но не знам дали ще имам тази възможност скоро,  но пускам си нишани разни :)

Днешната рецепта е за шоколадов мус от само 3 съставки - пухкав, въздушен, просто да не повярва човек, че съдържа нахут и черен шоколад :) Отгоре за разкош, добавих малко други здравословни неща.

Показвам тук единствената що годе читава снимка, не знам защо реших да снимам на задна светлина, което тотално съсипа всички кадри :(

Продукти за шоколадовия мус:
(около 4 такива чашки излизат с тези продукти)

1 черен шоколад - препоръчвам да използвате 60% и нагоре съдържание на какао, най-добре 80%
Водата от 1 малка консерва нахут (мисля, че са по 400 гр.)
50 гр. пудра захар

Преди да започнете, не е лошо да оставите консервата с нахут в хладилника за една нощ. Сутринта отцедете водата и пренесете в купа за разбиване. Започнете разбиването на висока скорост - малко по-бавно се получават нещата, така че не губете надежда :) След около 5-7 минути интензивно разбиване, ще получите гъста бяла смес. Това е моментът, в който се добавя захарта - добавяйте по малко, като не спирате да разбивате. Опитайте - ако не ви е сладко - добавете още. Захарта е въпрос на вкус. Можете да добавите малко ванилия, но не добавяйте, както обикновено щипка сол - в самата нахутена вода има съдържание на сол.

Междувременно, разтопете на водна баня натрошения на малки парченца шоколад. Когато леко се охлади, започнете да добавяте по малко от разбитата нахутена вода. Бъркайте бавно, с леки обръщащи движения - точно както, когато прибавяте белтъци към друга смес.

Насипете в чашки или в каквото там ще сервирате и оставете  поне 2 часа в хладилник да стегне.

Отгоре по желание можете да гарнирате с ягоди, горски плодове - боровинки, малини или каквото ви хрумне.

Аз от своя страна сложих на единия слой от разбити замразени малини, подправени с мъничко бадемово мляко, а на този, който е на преден план сложих още един слой, направен от манго пюре и семена от чия.

Малко за чията - семената на растението са едни от малкото растителни продукти, които съдържат в себе си всички незаменими амино-киселини в протеиновия си състав. Това е от огромно значение, защото на практика тези незаменими аминокиселини се съдържат единствено в месото и млечните продукти в пълен състав. Т.е. чията, наред с киноата, соята (кълнове) и още някои, които не запомних, са единствените, които на практика съдържат целия този пълен набор, от мисля 8 незаменими аминокиселини, съдържащи се в месните и млечните продукти. А всеки, който поне мъничко се интересува и грижи за здравето си, спортува и води активен начин на живот, е наясно за важността на белтъка в оцеляването и здравето на целия организъм - от мускулите, през мозъчната и сърдечната активност, до правилното функциониране на всяка клетка в тялото ни.

В готварството, чията се използва сурова, има сгъстяващ ефект - както при мен с пюрето от манго - оставих ги да престоят няколко часа в хладилник и сместа стана достатъчно гъста, че да не се разтича.

Това е от мен, извинете за предимно текстовото съдържание и лошите снимки.

Леко постене :)))))

Този мус има и своя непостен вариант, който съм публикувала тук.

Read More

Постен сладолед с малини и киви

Привет, скъпи блогопоследователи, верни читатели и случайно попаднали :)

След дълга пауза отново съм на линия, провокирана и предизвикана от съпружеското тяло, което, молим ви се, реши да пости... Чисто егоистично, реших пък аз да се възползвам от неговото решение и да възобновя списването в блога, което напоследък става все по-рядко.

И друго, решението ми да го направя се дължи и на това, че трябва да се разбие митът, че веганските (постни) десерти трябва да имат вид и вкус на не добре смляно стомашно съдържимо (извинете).

Първи опит - тотално фиаско със сорбе от моркови с кокос. Не питайте защо ми хрумна тази комбинация, но реакцията на мъжа ми беше, цитирам:
Аз: - Е, как е?
Той: - Мммм, интересно е...
Аз: - Интересно или какво? Ама честно? Да знам дали да снимам...
Той: - Честно ли?
Аз: - Е, да де...
Той: - Ако не постех, нямаше да го ям...

И така - сорбе от моркови, нъцки! Не се получи, продължаваме нататък. Така и така бях на тема сладолед, събрах каквото имах като плод и сътворих това:

Честно казано, откакто смених работата и нямам вече хубав монитор, не съм много убедена в качеството на снимките, вие кажете, но се надявам идеята да е ясна.

Приготвянето е супер елементарно, сладоледът е свеж и почти здравословен (заради бялата захар е почти).

Продукти

2 добре узрели кивита

250 гр. замразени малини (може и пресни, ако са в сезон)

50 гр. захар

25 мл. вода

25 мл. бял ром

 

Черен шоколад за заливане

 

 

 Приготвяне

Кипваме захарта с водата и варим, докато получим гъст захарен сироп.

В блендер нарязваме обеленото киви, заливаме с половината от леко охладения сироп и половината ром и разбиваме. Отделяме в купичка и в хладилника.

 

Правим същото с малините и останалата част от сиропа и рома.

 

Запълваме половината купички или формички за сладолед на клечка с киви сместа и слагаме във фризера докато постегне (около час, час и половина).

 

След това, досипваме с малиновата смес и оставяме да замръзне.

 

Сервираме залято с черен шоколад. Много е готино, защото, докато го заливаш, той замръзва и става един хрупкав... А отдолу се топят пластовете...

 

Като всеки домашен сладолед, оставете за 10-15 минути да се отпусне, а ако е на клечка (имам и такъв вариант, но нито една свястна снимка) - хрупате веднага.

 

Ако пък искате да е съвсем здравословен този сладолед, заменете захарта със стевия или друг натурален подсладител. Тук не мога да кажа нито как би се държала при замразяване, нито какво количество е необходимо :)

 

 

 

Този сладолед приготвих за загрявка :) Очаквайте още рецепти скоро и стискайте палци снимките да са се получили :)

 

От мен толкова за днес.

Вики

 

Read More

Сладолед с кестени и бял ром, разкрасен с парченца шоколад

Няма ме, няма ме, пък сега няма отърване от моята особа :)

Днес ще ви покажа една рецепта, която се прие двузначно, но аз пък умирах да направя сладолед от кестени, като онзи, който ядохме в Италия по няколко пъти на ден. Боооже, стоя и се чудя тези италианци как може да са толкова слаби и елегантни (в болшинство имам предвид), при условие, че храната им се сътои от пица, паста и джелато. Огромни количества разкошно, божествено джелато.

Рецептата се прие двузначно, защото май не се получи точно като италианското, но мисля че е време да си взема една машина за сладолед (мило, недей да четеш :)). Но определено се получи, да. Изяде се, така че смятам за успешно произведението си, така че го споделям с вас.

Принципът на приготвяне е този, който знам за приготвянето на сладолед, така и не си харесах конкретна рецепта.

Продукти:

500 гр. сварени кестени
300 гр. кафява захар
50 мл. прясно мляко

3 жълтъка
250 мл. пълномаслено прясно мляко
100 гр. захар

200 мл. пълномаслена млечна сметана
20 мл. бял ром

Приготвяне

Най-досадното нещо на света е да чистиш кестени. Защото без това - няма сладолед, освен ако не си кушите готово кестеново пюре, но тогава не знам какво и как ще се получи. Не би трябвало да не се получи всъщност.

Значи, след като сте утрепали един следобед да почистите 500 гр. кестени, кипнете ги с прясното мляко и кафявата захар. Пасирате ги на гъст крем и оставяте настрани.

Разбийте жълтъците със захарта. Загрейте млякото до точката на кипене, добавете жълтъците, като темперирате, за да не се пресекат (първо добавяте по малко от горещото мляко към яйцата, след това връшате всичко обратно на котлона). Бъркате, докато леко се сгъсти. Внимавайте, лесно можете да пресечете яйцата. Оставете сместа да се охлади, след това я оставете в хладилника, докато изстине напълно.

Разбийте сметаната и я смесете с кестеновото пюре. След това прибавете белия ром и яйчената смес.

Приберете във фризера и разбърквайте на всеки 30-40 минути. Хубаво е сладоледът да не замръзва на максималната степен на фризера - колкото по-бавно замръзва, толкова по-добре. Като всеки домашен сладолед, който не съдържа модифицирано мляко на прах, соев лецитин и всякакви странни химични вещества, които дори и Мендел се чуди точно какви са, оставете минимум 10-15 минути да се отпусне, преди да се опитате да сервирате.

Поздрав най-сърдечен, ваш приятел вечен...

Read More

Мега бърз сладкиш с круши на тиган

Ехоооо, някой помни ли ме още? Мина доста време от последната ми публикация. Време, в което се случиха много неща при мен, време, в което тотално изгубих желание да правя каквото и да било и време, в което желанието ми избуя отново, но пък времето не стигаше... Изобщо това време е трудно за обяснение. Имаш време, нямаш желание, имаш желание, нямаш време. Ами, може би трябва да започнем отново да си го крадем, за да се наслаждаваме на моментите, в които можем да бъдем ние. А е много важно да бъдеш, както ние, така и аз.

Каква философска агония само...

Може би трябва да спра да пиша и да се концентрирам върху съдържанието на заглавието :)

От него можем да извлечем следната есенция: Вики умира за нещо сладко, късно е, децата спят, съпруга го няма, в хладилника има едно-две яйца, малко прясно мляко и една огромна торба круши и любимия сайт на Вики - www.cuisineaz.com.

Точно в този момент си чистя пощата от поредицата спам и попадам на бюлетин от същия сайт, който ме уверява, че само за 10 минути и с помощта на един тиган ще удовлетворя по-горните си щения. И аз му повярвах. Спрях се на тази рецепта и излезе това (снимки на бързо и на тъмно, докато чаках да изстине до толкова, че да не ми се обели небцето).

За тиган с диаметър 28 см са ви нужни:

40 гр. брашно
60 гр. захар
1 круша
2 яйца
250 мл. прясно мляко
15 гр. масло
щипка сол
ванилия
5 гр. бакпулвер

По продуктите ще ви заприлича на голяма палачинка и не сте далеч от истината. Странното е, че вкусът е по-различен - има плътността на дебела палачина, но не съвсем. В него се долавя аромата на карамелизираните круши и още нещо, но определено не е просто палачинка с круши.

Много лесно се приготвя всичко - разбивате яйцата със захарта и солта, добавяте брашното, ванилията и бакпулвера. Прибавяте след малко и разстопеното масло. Накрая добавяте прясното мляко.

Включете котлона на средна степен, не бива да е много силен. Намазнете добре тигана с още масло + олио, за да не почернява маслото, излейте сместа в тигана. Нарежете на лентички една круша и добавете щедро към сместа, като натиснете леко, за да потънат. Захлупете и оставете да се запича. Време е за обръщане, когато отгоре е сухо и тестото не изглежда "влажно" - по-добре не мога да го обясня :)

Обръщането изисква малко жонгльорски умения, но ще се справите :) Плъзнете съдържанието на тигана върху чиния или похлупак, все едно сте приключили и ще сервирате. Сега се пригответе - използвайте тигана като похлупак на чинията и рязко завъртете. Гледайте да уцелите тигана и да не се изгорите :) Ако е залепнало, леко плъзнете шпатула, за да го отлепите. Оставете още около 3-4 минути да се запече и да се карамелизират крушите. 

Сервирайте със същото движение, така че карамелизираните круши да се озоват отгоре. Това е, ако горите от естетика. Ако не - просто преместете в чиния. Поръсете обилно с пудра захар.

Пишеше, че трябва да се сервира охладено, но според мен топло е по-вкусно определено. Но и не мога да твърдя на 100%, защото така и не го оставих да изстине :)

Приятен апетит, на мен ми беше драго :)

Read More

Най-лесният ягодов сладолед на света

Мрън, мрън, мрън... "Мамоооо, кога ще ми направиш ягодов сладолеееееееед?", придружено с характерните фалцетни извивки и сключени вежди... Това чувам откакто са излезли първите ягоди, а все нещо се случва и ягодите отиват за друго. И след като си сварих доволно количество ягодово сладко, след като изядохме  още по-доволно количество пресни ягоди, гузната съвест ме разръчка вече по-стабилно и запретнах ръкави:

Всъщност, изобщо нямах намерение да го снимам или да пиша публикация, но след като го опитахме вкъщи, дружно беше решено, че това трябва да се сподели - супер лесно, бързо, без яйца, без машина за сладолед, точно за 5 минути.

Правила съм веднъж ягодов сладолед на клечка, рецептата можете да видите тук.

Рецептата взех от интернет, но за съжаление съм загубила точно линка, от който ползвах, така че официално моля източника, който е чуждоезичен, да ме извини! Снимките са си мои :) :) :)

За да си приготвите този сладолед са ви нужни:

1 консерва подсладено кондензирано мляко
50 гр. захар
400 гр. ягоди
300 мл. млечна сметана
1 щипка сол
Семенцата от 1 шушулка ванилия

6 часа търпение....


Ягодите почистваме от дръжките и заедно със захарта смиламе в блендер на фино пюре.
В купа смесваме подсладеното кондензирано мляко, ягодовото пюре, солта и ванилията.
Разбиваме сметаната с миксер докато се сгъсти. Хитринката тук е да изстудим във фризера бъркалките и купата (която е добре да е метална). За повече цвят ви препоръчвам да сложите няколко капки червена боя или сок от цвекло (за да сме био :) )
Прибавете сметаната към другата смес, като объркате внимателно, сложете в кутия за замразяване.
Веднъж, след като стегне леко, можете да разбъркате, за да разбиете кристалите, но няма да е фатално, ако проспите тази стъпка :)

И воала - ароматен ягодов сладолед.
Преди да сервирате, оставете за около 10 минути да се отпусне.

Бон апети :)

Read More

Шоколадови великденски яйца с пълнеж

Сновейки из Pinterest, човек попада на супер яки идеи как да освежи празника, който и да било празник. На тази идея попаднах преди доста време, но така ме впечатли, че дълго обмислях кога и как да я направя. Идеята е за шоколадови яйца, напълнени със сладки жълтъци и белтъци. Много е ефектна, а децата като видяха, изпаднаха в чист потрес, че съм навряла сурово яйце в тяхното Киндерче и дълго време ми бяха да речем лееееко обидени, като даже отказаха да пробват :)


За да си направите тези яйчица, ще можете да се порадвате на първите ми сравнително постъпкови снимки, като подчертавам, идеята е много отдавна, не е моя измислица :)


Помолете някоя учтива и добре настроена кокошка да ви снесе хубави шоколадови яйца - ако имате предпочитания към марка, изрично ѝ го подчертайте, а ако не - всяко кухо отвътре яйце ще ви свърши работа :)


След като се сдобиете с такива яйчица, зарадвайте децата със съдържанието им, като внимателно прекарате остър нож по ръбовете, така че да отделите двете половини, без да ги натрошите.

Започнете да си приготвяте съдържанието:

Жълтъци

За целта са ви нужни жълти нещица. Аз използвах праскови от компот и 2 жълтъка.
На водна баня разбих жълтъците със захарта, докато те не станаха плътни и бели. Разбивам с тел, не с миксер, защото с миксер става по-бързо, ама не сте сигурни доколко сте успели да "сготвите" яйцата. На тях им трябва по-дълга термична обработка, а миксерът за секунди ги разбива. Така че, изберете бавния, но сигурен вариант с тел :)

Междувременно, пасирайте прасковите на фино пюре и прибавете разтворения в 1 супена лъжица желатин (5 гр.). Смесете жълтъците с прасковите. Можете да прибавите малко жълта сладкарска боя, за да подсилите цвета, а ако ви е страх от яйцата (не че има за какво, де :)), ползвайте само желирани праскови, но вкусът и структурата няма да са такива.

Приберете в хладилника леко да стегнат, за да ви е удобно после да ги оформите като жълтък.

За белтъците:

Трябват ви тези продукти, нищо повече. Смесете ги заедно, за да получите гъст кокосов крем.

Сглобяването:

Започнете с белтъка - запълнете черупките, като оставите малко кладенче в средата, където ще позиционирате жълтъка. Прибавете отгоре жълтъка, намажете ръбчетата на яйцата с малко шоколад, за да ги слепите отново, задръжте за секунди и приберете в хладилника за изяждане.

А ако всичко това ви се струва страхотна галимация, просто пригответе ароматен крем от изброените продукти и поднесете така:


Весели великденски празници!

Read More

Шоколадов пудинг

Някъде преди седмица заедно с блога пораснахме и станахме на цели 4 годинки. Реално погледнато, най-дългото ми увлечение до сега :) Започнахме наивно, запалени къде от скука, къде от интерес, къде от страст... Започнахме плахо, с опити, които тогава определяхме като вълнуващи, блестящи и достойни за показване в интернет :) :) :)

В началото копирах и преписвах рецепти, зашото беше просто някакво начало, а днес... днес се опитвам да правя наистина нещо свое, да не се страхувам да експериментирам, да се уча, да осъзнавам колко още много имам да се уча... Изпитвам някакъв огромен сантимент към това си мое местенце, защото не аз, а то разви мен, така че му дължа поне веднъж публикация, посветена на рождения му ден :)

С днешната рецепта наистина ми се иска, колкото и щуро да звучи, да почерпя за това, което съм, благодарение на това, в което пиша сега :)

Днес ще се почерпим с шоколадов пудинг. Ама истински! Такъв, какъвто, да ме прощава доктор Йоткер, не може да се предложи в пакетче със сухо съдържание:

Защото, да "Домът е там, където има пудинг", да, ама домашен! Тук, ако имаше емотикони, щях да сложа едно плезещо се личице :) Вие добре си знаете, колко съм "За" сухите храни (въпреки че, ако се върнете назад, много назад в публикациите, ще видите, че и аз съм ползвала такива) и затова днес ще ви покажа как можете да помахате за довиждане на пакетчетата за 3 минути и за точно толкова време бъркане + още около час изстиване ще имате мноооого повече удоволствие и мноого повече примлясвания, докато ви облизват и последните останки от съдържанието на купичките :) :) :)

Всеки пакетиран артикул има своя естествен еквивалент и номерът е просто да го открием. Това едва ли е първата рецепта за пудинг във виртуалното пространство, едва ли ще е и последната, но тази е моята си импровизация.

Плътен и в същото време лек и убийствено шоколадов.

За да си направите такъв у дома, са ви нужни:

60 гр. какао
4 жълтъка
40 гр. мед
80 гр. захар
40 гр. царевично нишесте
200 мл. пълномаслена сметана
300 мл. пълномаслено прясно мляко
50 гр. масло
100 гр. черен шоколад

Приготвяне

Разбийте жълтъците с тел, прибавете към тях нишестето, какаото, около 100 мл. мляко, меда и захарта. Разбийте добре, не трябва да има бучки. Добре е да пресеете какаото предварително, за да махнете топченцата, но и да не го направите, не е фатално. После ще ви обясня как да премахнете бучките :)

Сложете на умерен котлон сметаната и останалото мляко да се загреят. Когато започнат да се образуват балончета, започнете постепено да наливате тази смес към жълтъците и какаото, като не спирате да бъркате. Пресипете всичко обратно в тенджерката и върнете на котлона. 

Бъркайте непрекъснато, за да избегнете загаряне и бучки. Сместа бързо започва да се сгъстява. Бъркайте около 3-4 минути и махнете от огъня.

Начупете шоколада и прибавете нарязаното на парченца студено масло. Разбъркайте добре, докато се стопят и двете.

Оставете на стайна температура, като разбъркване на често, за да не се образува онази коричка, която разваля целия кеф. Като се поохлади, завийте в прозрачно фолио, като то трябва да бъде плътно върху пудинга, за да не се образува онази въпросна кора, и приберете в хладилника. След около час е готово за консумация.

Можете да пресипете във формичка и ако оцелее 6 часа по-късно, можете и да извадите в някаква красива фигурка, типична за рекламите :))) При мен не оцеля...

Това е нашият празник, на себе си пожелавам повече време за това мое чедо :)

Read More

По Свети-Валентински: шоколад, шоколад, ягоди и любов

Наближава един от най-красивите празници - празникът на любовта. И въпреки че съм доста против да има един ден, в който любовта да е на почит, защото смятам, че тя трябва да е на пиедестал ежеминутно, ежечасно, ежедневно, ежемесечно и ежегодно, реших, че няма да е лошо да създам десерт, който да посветя на наближаващия св. Валентин. В крайна сметка, не е пък чак толкова лошо да има ден, в който любовта живее навсякъде - от кичозните червени сърца по сергиите, до безмълвните изрази на обич в погледа на човека до теб.

Идеята за този десерт зрее отдавна, по-скоро бях сигурна само във формата, в която искам да го направя, а съдържанието беше хрумка в движение:

Фина трюфелова обвивка, пълна с мус от бял шоколад, а в центъра - в центъра, сърце от сладко от ягоди и пияни вишни.

Тук е моментът да кажа, че да изкарам тази форма ме докара до часове суетене и фръцкане около хладилника, фризера, жонглиране с половинки, на които шоколадът не се отлепя като хората, разтичащ се мус и пр. За да мога да измъкна двете половинки сравнително цели, трябваше да замразя формите, затова горещо препоръчвам - като го правите, а аз съм сигурна, че ще го направите :), сервирайте в красиво декорирана чашка - ще ви обясня как по-надолу в публикацията.



Аз съм огромен почитател на преплитането на текстури и вкусове - от плътния горчив ганаш, през финия, приличащ на морска пяна мус с бял шоколад, до плътната - леко кисело нотка на ягодов бонбон. Сами по себе си и отделно всички тези съставки са вкусни, но събрани заедно - О! Те са чиста наслада и карат сетивата ти да се настроят на вълна "Искам още!"

За да започнете приготовлението, имате нужда от малко предварителна подготовка - да приготвите ганаш, който да изстине, както и основата за белия мус. Описвам етапите по ред на приготвяне :)

Ганаш

Ганашът е всеизвестен, едва ли някой не е чувал за него. Това е кремът, който има толкова много приложения в сладкарството, че едва ли има какво да го бие - от топящи се в устата трюфели, през умопомрачителна шоколадова заливка (пример за таква можете да видите тук), до пълнеж за торта и средство, успешно заменящо масления крем за измазване под фондан.

200 гр. черен шоколад

200 гр. сметана 

Кипвате сметаната, махате от огъня, натрошавате шоколада и бъркате, докато получите хомогенна, лъскава смес.

Това е, просто това. Можете да му сложите всякакви аромати - мента, джинджифил, бейлис, ликьор или каквото пожелаете.

Тайната е в състоянието на втечненост, за да може да се използва в различните му предназначения. Тук трябваше да се е сгътил достатъчно, че да се разлива добре във формите, но не толкова течен, че да не може да уплътни навсякъде. 

 

Бял шоколадов мус

200 гр. бял шоколад

150 мл. прясно мляко
40 гр. масло

3 жълтъка

3 белтъка

1 с. л. ванилов екстракт или семенцата на шушулка ванилия

30 гр. захар

10 мл. вода

Белтъците и жълтъците трябва да са на стайна температура.

Разбърквате жълтъците леко и добавявяте прясното мляко и ванилията. Варите на среден котлон при непрекъснато бъркане, докато сместа леко се сгъсти. Сваляте от котлона, натрошавате шоколада в него, добавяте маслото, разбърквате добре и оставяте да се охлади. Студеното време много помага, но бъркайте често, за да махнете досадната коричка, която неминуемо се образува...

Когато бялата смес изстине, тогава и само тогава, започвате подготовката на белтъците:
кипвате водата със захарта и оставяте да ври, докато течността се сгъсти и кипенето се успокои. Тогава, при висока скорост на миксера, започвате да добавяте към белтъците, като не спирате да биете, докато получите пухкав сняг от белтъци.

Прибавяте внимателно и леко белтъците към жълтъчено-шоколадовата част, като бъркате отдолу нагоре, за да не спадне сместа и да остане пухкавичка, както отива на всеки уважаващ себе си мус.

Сърцевина от сладко

100 гр. ягоди (при мен са замразени)

50 гр. пияни вишни (замразени, останали ми от една вишновка, която правих)

20-30 гр. захар

20 мл. вода

5 гр. желатин

1 с.л. студена вода

Не е фатално ако нямате точно тези плодове - всичко червено е добре дошло :) Само ако са малини или къпини - прецедете сладкото преди да сложите желатина, защото на никкой не му е приятно да чопли семки от зъбите си, наслаждавайки се на десерта :)

Кипнете плодовете, захарта и водата и оставете да поври, докато се сгъстят и придобият вид на сладко :) После прехвърлете в блендер и пасирайте до фино пюре. Прибавете набъбналия и разтопен на водна баня желатин и разлейте във форми за бонбони. Ако нямате - разстелете на плоска повърхност, оставете да се желира напълно и изрежете с формички за сладки. 

Трябва да отбележа, че аз бутнах формичката във фризера, защото не ми се чакаше много време докато се желира до край, затова и на вас така препоръчвам :)

Какво да направите, че да не си скъсате нервите като мен :)

Признавам, че от чиста суета за презентацията се подложих на това представяне :) Вие използвайте красиви чашки. Облейте страните и дъното им с ганаш и оставете в хладилника да стегне. Запълнете до половината с бял шоколадов мус, боцнете вътре един ягодов "бонбон" и допълнете с мус.

Приберете в хладилника да стегне хубаво.

Отгоре нарисувайте с ганаш едно мило сърчице и най-вече - поднесете с най-чистото чувство на света на човека, който най-много цените.

А на вас пожелавам много обич, не само в събота, а във всяка една секунда!

Read More

Медени сладки

Ето ме и с първата ми публикация за Новата година :)
И както винаги, в крак с времето, дойде ред да покажа рецептата за сладките, които изпекох за Коледа :) :) :)
И както написах в страничката на блога във Фейсбук, "По-добре късно, отколкото никога". Ще трябва да свиквам с мисълта, че времето тайничко, докато съм спяла, е решило да намали общия брой часове в денонощието и не си е направило труда поне един мейл да пусне по темата. Ще трябва да свиквам с мисълта, че хобитата заемат все по-задно място заради горното изречение, но поне за следващата Коледа, а защо не и за следващото гости, ще можете да си приготвите тези хрупкави бисквитки с аромат на каквото им сложите допълнително :)

Открих тези сладки, докато търсех алтернатива на меденките, тъй като малко прозаично ми звучи вече, а и с меденките ние имаме особени отношения, които не са за тази публикация :) Тези сладки пак са с мед, пак са с канела, но заради голямото количество масло са по-хрупкави и избягваме момента с дългото чакане на меденките да омекнат, ябълките в кутията и пр.
Рецептата взех от тук.



Първият път направих единична доза, за да ги опитам как стават, после правих още 4 пъти... Направо са си пристрастяващи, особено, когато ги направиш мънички. За топкане в кафето, в какаото, когато искаш да си подсладиш, така неусетно свършват, а килцата така неусетно се качват нагоре...

Продукти

(за една доза: около 60 дребни сладки или около 30 големи с диаметър около 6-7 см.)

380 гр. брашно

1/2 ч. л. сол

1/4 ч. л. сода за хляб

125 гр. меко масло

150 гр. захар

80 гр. мед

1 голямо яйце

По желание:

Добавяла съм: пресен джинджифил настърган (на око), сух джинджифил (1 чаена лъжичка), канела (1 ч.л.), фини портокалови кори, лимонови кори и каквото и да им сложа ставаха разкош. По рецепта са с кардамом, така че може и с това да опитате :)

Начин на приготвяне

В купа смесваме всички сухи съставки.

В миксер разбиваме на пухкав крем маслото и захарта. След като сместа е добре побеляла и е удвоила обема си, добавяме меда, а на финала - яйцето. Разбиваме добре, докато яйцето се усвои напълно.

След това добавяме сухите съставки и омесваме, докато се получи еднородна смес. Не месете много дълго, само колкото да можете да го съберете на топка. 

Разделете тестото на две части (то е меко) и увийте в свежо фолио. Оставете в хладилника за 2-3 часа, докато стегне.

Загрейте фурната на 170 градуса.
Извадете едното тесто от хладилника и оставете за 5-10 минути леко да се отпусне. Премесете леко с малко брашно. В началото доста трудно се меси, но бързо омеква. Тестото все пак трябва да остане студено - не месете много, защото маслото започва да се топи от топлината на ръцете.

Наръсете плота с малко брашно и разточете на дебелина  около половин сантиметър. Изрежете сладките с каквото имате - с формички или просто с чаша (както правеше майка ми, когато бях дете и такива екстри не се намираха лесно).

Наредете на хартия за печене и право във фурната. В зависимост от размера сладките се пекат за 8-10 минути за малките сладки и 10-12 минути за големите. За да не ги прегорите, защото всяка фурна е различна, извадете веднага щом порозовеят крайчетата.

Оставете леко да изстинат, преди да ги преместите на решетка, където да окончателно да изстинат. Когато са горещи, сладките са много меки и можете да ги деформирате, ако бързате с местенето.

Можете да украсите сладките по желание, но откровено казано - "голи" са най-вкусни :)

Сладките приготвих за Коледния благотворителен базар на фондация "Нашите недоносени деца", в който имам честта да се включа трета поредна година като доброволец, както и за двете деца - да почерпят в градината и училище.

Житейски урок:

Шапка свалям на хората, които декорират бисквитки ежедневно! Чист поклон и уважение заслужават те. Аз подобно нещо ще си причиня само за следващия базар на фондацията, а на децата предпочитам следващият път по една торта да направя, за да си я хапнат дружно вместо това цъкане, което ми отне няколко (доста по няколко) нощи без сън :)

Това е от мен, на вас, скъпи приятели и читатели на блога, пожелавам една здрава, благодатна и успешна Нова година!

Ваша,

Вики

Read More

Сладолед от тиква

Ехо, не сте ме забравили, нали?

Аз не съм. Мисля си често за това колко занемарен е блогът, колко несериозно се отнасям към него напоследък и колко много ми липсва. Надявам се да е приключил тежкият работен период и отново да съм на линия по-честичко.

Днешната рецепта отлежава в главата ми от почти година. Миналата година, докато се наканя, тиквите приключиха, а тази - докато намеря време, тиквата, която купих, за малко да върже малки тиквички...

В крайна сметка - думата е удържана и ето ме днес при вас:

Ако щете се смейте, но направата на този сладолед ми отне 3 седмици :)))). Първо купих тиквата. Около седмица я заобикалях, защото ме мързеше да я почистя.  После си направих едно карамелизирано кондензирано мляко, което изядохме с лъжичка. После си направих второ... Запретвайки ръкави в неделя да го правя, установих, че ми трябва и едно подсладено кондензирано мляко, ама не карамелизрано. После 3 дни не стигнах до магазина да си купя. И накрая реших, че ще мина и без него...

На финала, когато сладоледът стягаше във фризера, а карамеленият топинг изстиваше на котлона, аз заспах на дивана, а топингът изчезна безследно :)))) Историята мълчи...

А, да, чаках и едни орехи да пристигнат при мен.

Така че, спокойно можем да сложим подзаглавие: Сладоледено-тиквената сага, която може по епизоди да догони "И докато свят светува"...

В крайна сметка ето рецептата, която реално отнема не повече от 10 минути да се приготви :)
Като основа стъпих на любимия на толкова хора Сладолед с крем сирене и малинов сироп, но така придоби доста по-различно и есенно звучене.

Продукти за сладоледа

500 гр. сварена и добре отцедена тиква

270 гр. натурално крем сирене

400 гр. течна подсладена сметана

1 консерва карамелизирано кондензирано мляко

2 ч.л. канела

Приготвяне

Тиквата сварете в подсладена вода и оставете хубаво да се отцеди, за да няма много вода в нея, която да образува неприятни кристали в сладоледа. Пасирайте я на фино пюре.

С миксер разбийте на хомогенна смес крем сиренето, карамелизираното мляко, канелата и тиквата. След това прибавете сметаната и разбивайте, докато се сгъсти. Изсипете във форма и оставете във фризера.

За топинга от карамел

50-60 гр. захар

150 мл. сметана

Карамелизирайте захарта на котлона и бавно започнете да прибавяте сметаната. Внимавайте, пръска и пари :) Бъркайте непрекъснато. Когато се хомогенизира, оставете за малко да поври, махнете от котлона и оставете да изстива. Сосът ще се сгъсти доста.

Шоколадов топинг

100 мл. сметана

75 гр. черен шоколад

Загрейте сметаната до точката на кипене. Махнете от котлона и прибавете натрошения шоколад. Бъркайте докато се смесят добре и оставете да изстива.

Допълнително ще ви трябват и около 300 гр. орехови ядки.

Когато сладоледът е добре замръзнал, извадете от формата, нахвърляйте отгоре орехови ядки и последователно заливайте с карамел, отгоре шоколад, после пак карамел.

Преди да нарежете, оставете за около 10 минути да се отпусне.

Моето лично откритие за сладолед без машина е, че трябва да се стремим сместа, която ще замразяваме, да е доста гъста. Така замръзва по-бързо и равномерно и не се налага бъркане, за да се разбиват кристалчетата.

Бон апети от мен :)

Read More

Еклерова торта с мус от праскови и какаово-лешникови платки

Всеки уважаващ себе си блогър просто трябва да има в менюто на блога еклерова торта J Само че, честно, хич не ги обичам… т.е. обичах, заради тежкия им вкус и класическото съчетание, което се предлага навсякъде. Днес ще ви представя моята си версия на тази торта, с какаово-лешникови платки, фин прасковен мус и профитероли с класическия крем патисие, опухкавен с мъничко сметана.

Обаче, преди да опиша рецептата, ще ви разкажа как стигнах до извода, че ми трябва такава торта. Преди време, когато служебното ми положение наложи да съм достижима навсякъде, по всяко време и да мога да реагирам на всеки клиентски каприз, си взех един смартфон. Първоначалният конфуз устройството ти да е по-смарт от теб и да ти казва точно колко време имаш, за да стигнеш до работата или че е крайно време да посетиш залата, защото от известно време не си бил по този маршрут, ме накара да се постарая да използвам максимално неговите функции и аз да намажа малко от неговите екстри J Сега имам всякакви приложения, с които мога да си резервирам билет за самолет (кога ли ще литна нанякъде се чудя), с които мога да измеря точно колко километра съм изтичала (изтрих го, защото както се сещате, активно тичам), приложение, с което мога да си платя сметката за вода, като сканирам един QR код, и изобщо всякакви джаджи, които правят комфорта ми значително по-голям J

Имам си и едно приложение, което много, ама много ми харесва – за поръчка на храна J Така де, сигурна съм, че има доста зяпнали физиономии пред монитора сега, които се чудят защо аджеба ми е такова приложение. Едно е ясно – никога не ме мързи да сготвя нещо сладко, но пък ако знаете колко ме мързи да готвя – ежедневноооооо! И когато имам сгода, абсолютно се възползвам от възможността да се измъкна от регулярните задължения да изхраня 3 момчешки гърла и да им поръчам отвън J От всичко, което съм гледала досега, най-ме впечатли едно симпатично мече – Foodpanda – десетки ресторанти, от които да си избирам, пък и за такива застреляни като мен, които все забравят да изтеглят кеш от картата си, има и опция да платиш чрез виртуален ПОС. Много яко. И не последно – пуска ти нотификации да те уведоми за всякакви промоции. И въпреки че не поръчвам сладкиш отвън, това хич и не ми пречи най-безскрупулно да крада идеи от ресторантските менюта.

Днешната рецепта е точно такава безцеремонна кражба. То, трудно да кажеш кражба, като реално отмъкнах само идеята за еклерова торта, но все пак отнякъде трябва да се започне, нали така J Другото дойде от само-себе си. Видях разкошни праскови на пазара и си представих съчетанието на един пухкав профитерол, заобиколен от леко киселия вкус на праскова и подчертан от ароматен лешник.

 Отново изглежда сложно, но на практика е доста икономична рецепта - не се изискват много продукти, само много яйца, сметана, захар...

За профитеролите се доверявам изцяло от много време на рецептата на Пиер Ерме - един от моите идоли в сладкарството, както и на неговите насоки при печенето им, и досега нямам гаф с еклерчетата.

Продукти за профитеролите

(Около 40 мини еклерчета)

80 мл. вода

100 мл. пълномаслено прясно мляко

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

75 гр. масло

100 гр. брашно

3 цели едри яйца

Подготовка

Включете фурната на 200 градуса

Сложете да заврят заедно водата, млякото, маслото, солта и захарта, като леко разбърквате. В мига, в който заври, прибавете наведнъж цялото количество брашно и бъркайте интензивно с дървена лъжица, докато сместа започне да се отделя от стените на съда. Продължете бъркането, докато се образува топка тесто. То трябва да е сухо.

Извадете и оставете да изстине. Прибавете яйцата - задължително едно по едно, като всяко следващо се слага, когато първото е напълно усвоено. Разбивайте постоянно, на висока скорост. Първоначално, като добавите яйцето, сместа става като на парцали, но с разбиването се хомогенизира. След като прибавите всички яйца, продължете да разбивате около 2-3 минути. 

Профитеролите и еклерите бухват, когато тестото е добре разбито. В него се образуват милиони балончета въздух, които при печенето се разширяват (физика му се вика на това ;)) и по този начин тестото набухва.

Сложете тестото в пош с кръгъл накрайник номер 10 (това ползвам за профитероли) и започнете да шприцовате кръгчета с диаметър 2-3 см. на разстояние поне 5 см. едно от друго. Аз ползвам тези специалните килимчета за макарони, които са очертани и стават перфектни :)

Сложете тавата във фурната и печете 15 минути, като на всеки 5 минути отваряте и затваряте вратичката на фурната (за да излезе парата). 

Готовите еклери оставете леко да изстинат.

Пригответе си Creme patissier или така нареченият сладкарски крем. Но, за Бога, не ползвайте брашно! Моля ви :) Този крем се сгъстява от яйцата и с царевично нишесте. Това не е каша, това е крем и то един от най-фините кремове в сладкарството: 

70 гр. захар

30 гр. царевично нишесте

4 цели яйца

1/2 шушулка ванилия/ампула/пакетче ванилена захар

350 мл. прясно мляко

200 мл. бита сметана

Млякото, захарта и ванилията загряваме на умерен котлон. Разбиваме заедно яйцата и царевичното нишесте. Ако има бучки - прецедете сместа. Като се загрее млякото, започнете да го прибавяте към яйцата (а не обратно), докато изравните температурите и разбира се, не спирате да бъркате. След това върнете на котлона и бъркайте, докато получите гладък крем. Ако има бучки - или пасирайте с пасатора, или прецедете. Оставете да изстине, като бъркате от време на време, за да не хваща кора. Когато е напълно студен, смесете с предварително разбитата сметана.

Напълнете еклерите като използвате същия накрайник номер 10. Ако имате специалния "filler", ползвайте си го :) Но аз го нямам, а ми се иска :)

След като си направихме еклерите, да започнем да печем и сглобяваме тортата :)

Какаово-лешникови платки
(2 платки с диаметър 18 см.)

200 гр. лешникова паста

2 яйца

30 гр. какао

70 гр. брашно

50 гр. захар

Разбийте всички продукти без брашното докато получите гъста, лепкава смес. Прибавяйте брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите още по-гъста и по-лепкава смес :) :) :). 

Фурната загрейте на 190 градуса. Сложете хартия за печене на дъното на ринг за печене. Разстелете равномерно половината от сместа (трябва да си помагате с шпатула или лъжица, тъй като е гъста). Печете около 10 минути.

Лешникова паста се прави много лесно - взимате около 250 гр. сурови лешници и ги смилате с блендера, докато станат на паста :) Това е :)

Прасковен мус

2 големи зрели праскови

300 мл. сметана (ползвала съм подсладена растителна тук)

1 пакетче желатин

Измийте и обелете прасковите.

Оставете желатина да набъбва в 30 гр. студена вода. Разтворете го след това на водна баня.

Прасковите смелете на пюре. Смесете с разтворения желатин. Част от пюрето отделете във формичка да се желира (това за центъра на тортата). 

Останалата част оставете да се желира напълно (около 2 часа). След това разбийте сметаната докато се сгъсти, но не е напълно гъста (знаете растителната сметана се сгъстява значително повече от животинската). Когато е в това състояние (сметаната имам предвид), прибавете напълно желираното пюре и разбийте с миксера. Сгъстява се много сериозно. Така направих аз (щото трябваше да я правя на части) - така остават парченца праскова, които много приятно се усещат в крема.

Иначе можете да разбиете сметаната, да добавите още нежелиралото пюре и да оставите в хладилника да стегне.

Сглобете тортата в ринг по следния начин:

Какаово-лешникова платка

Нарязани на тънки парченца праскови (те ще сиропират платката)

Крем - около сантиметър

Прасковеното желе, което отделихме във формичка, го слагаме в центъра на тортата.

Еклери - подредете ги плътно един до друг.

Запълнете с крем, докато се покрият еклерите и прасковения център

Какаово-лешникова платка

Тънки резени праскова

Крем

Украсете с парченца праскови и профитероли. Накрая залейте еклерите с шоколад (който забравих :))

Не знам за вас, но аз се уморих да пиша :) Дано на вас не ви писне да ме четете, но днес имаме 2 рецепти в една публикация - еклери и торта :) Да ви е вкусно!

Read More

Боровинков сладолед с маскарпоне

Не знам какво става, карма ли е, какво е, но всеки път, в който тръгна да публикувам рецепта за сладолед, навън небето се отваря и се изсипват неимоверни количества дъжд, студ, вятър или сняг. Така че, отново намирам абсолютно подходящ момент за публикация :) Нищо че е средата на юли - навън е като в началото на март :)

Преди време на страницата на блога във Фейсбук попитах вас какво искате да видите на страниците на блога и общото между всички коментари беше - нещо без печене, като коментарът на Тодорка Николаева "И аз съм за нещо без печене, със сладолед, с плодове и парченца шоколад" беше моето вдъхновение да направя този сладолед :)

На опашката чака молбата на Марияна за чийзкейк без печене :) В тази връзка, мисля да открия нова рубрика в блога "По желание", в която да изпълнявам (с известно закъснение, естествено) читателски желания. Така ще има предизвикателство за мен, а и откровено си мисля, че и вие ще сте по-доволни от това да виждате точно това, което ви интересува :). Можете да се свържете с мен, като оставите коментар, на страницата на блога във Фейсбук или като ми пишете мейл на пощата, оставена в секция Контакти.

Така, нека се върнем на сладоледа - той съчетава в себе си всички изисквания на Теди - домашен сладолед, плодове и парченца шоколад.

В деня, в който пуснах, че ще правя въпросния сладолед, се прибирам по никое време вкъщи от тренировка, абсолютно забравила за това какво трябва да правя :) Да, но аз си имам една Будна съвест, която хем живее извън мен, хем е част от сърцето ми, която след вечеря мило ми казва "Аааааааааа, днеска имаш да правиш сладолед с маскарпоне и боровинки" :)

Добре че сладоледът не изисква много време за правене, иска повече чакане да стане.

Какво ви трябва за този сладолед?

Да ви кажа, продуктите са заменяеми - вместо маскарпоне, можете да използвате обикновено натурално крем сирене, вместо боворинки можете да сложите други плодове (само спазвайте това, което ще напиша по-долу за плодовете), можете вместо шоколад да сложите ядки или да го пропуснете, да прибавите смляна мента или други ароматни съставки.

Продукти

2 яйца

50 мл. вода

100 гр. захар

1 ванилова шушулка (може и есенция или пакетче)

250 гр. маскарпоне

400 мл. сметана 

100 гр. черен шоколад (или млечен, ако предпочитате)

500 гр. замразени боровинки

Приготвяне

Кипнете водата със захарта, за да си приготвите захарен сироп (така е по-мързеливо, отколкото да сгъстявате яйцата със сметаната на котлона и да рискувате да пресечете сместа). Захарният сироп е готов, когато достигне температура от 112 градуса. Без термометър (както и аз процедирам), можете да познаете готовността му, когато кипенето се успокои. Първоначално водата кипи много силно, на едри мехурчета, които при изпаряването на водата, започват да стават по-малки и силата на кипене отслабва. 

Поставете яйцата в купа и започнете да ги разбивате, докато сиропът се готви. Когато е готов, без да спирате разбиването (на висока скорост), прибавете сиропа на тънка струйка към яйцата и бъркайте, докато изстинат и получите пухкава, кремообразна смес. Готова е, когато задържа форма. Това ше даде тази пенеста структура на сладоледа, малките балончета, които виждате на снимката. 

Замразените боровинки разбийте с блендер и оставете настрани. Направете същото и с шоколада (сложете го за малко в хладилника, за да е твърд) - смелете в блендер или настържете с ренде, или пък фино накълцайте с нож. 

В друга купа разбийте сметаната с малко захар и ванилията, докато се сгъсти. Към нея прибавете маскарпонето и разбивайте. Ще получите гъста смес. Към нея прибавете боровинките, които вече леко са се отпуснали и ще започнат да оцветяват сместа в нежно лилаво, и шоколада. Най-накрая прибавете яйчената смес и с внимателни кръгови движения разбъркайте всичко заедно. Изсипете в кутия или във формички и приберете във фризера за една нощ. 

Някои коментари

Вярна на себе си да давам съвети, макар и непоискани, ето и някои неща, които е добре да знаете:

Защо замразени плодове? Дори и да купите пресен плод (ягоди, малини, боворинки, каквото и да е) моята препоръка, когато правите сладолед, е да ги замразите и след това да ги минете през блендер. Ако ги смелите пресни, ще станат на каша и няма да се усещат парченцата в сладоледа. Ако ги сложите цели, тъй като са по-едри, съдържат повече вода и на финала ще ядете сладолед с парченца лед, приличащи на плод, ще им се изгуби вкуса, а хрускането на ледени блокчета, лично аз не намирам за удоволствие. Вторият вариант е да сварите плодовете на сироп и да прибавите сиропа към сладоледа, но тогава се лишавате от парченцата плод в сладоледа. Също е вкусно, но зависи какво целите.

Захар. Добаете я на вкус. Аз лично предпочитам по-малко сладък сладолед, затова и не добавям много захар, но ако обичате по-сладко, прибавете. Ако добавяте захар накрая, когато всичко сте смесили, използвайте задължително пудра захар, не кристална, тъй като е много възможно да не се разтворят кристалите и да хрускат.

Този сладолед би се получил много по-добре, ако имате машина, но аз нямам и пак е много вкусен :)

Задължително оставете сладоледа поне 10-15 минути на стайна температура преди сервиране. Моята препоръка е да го замразите в отделни формички, които прсто да прехвърлите след това в съд за сервиране.

Този сладолед, съвсем успешно може да заеме и вида на сладоледена торта :) Натрошете бисквити с малко масло и застелете дъното на форма за торта (диаметър около 18-20 см.). Изсипете сместа отгоре и приберете във фризера. Като стегне, залейте с разтопен шоколад и сметана или само с шоколад, или пък с боровинково желе. Режете след като е постояла навън поне 15 минути.

Днес пак се олях от писане, но се надявам съветите ми да ви бъдат от полза :)

Бон апети :)

Read More